Швейцарска идилия. Британският художник Саймън Бек е изобразил в снега на Ридералп Вале еделвайс с швейцарски кръст. |
С две думи: прекалено много природни явления, прекалено много религия, плюс език, който изобщо не отговаря на духа на времето. Повечето швейцарци го докарват до края на първия куплет - и не знаят по-нататък. Ето защо през 2012 г. една голяма швейцарска фондация поде кампания за нов национален химн, който трябва да отразява главните ценности и самоусещането на днешна Швейцария. (Текстът за настоящия химн е написан през 1841 г. от поета Леонард Видмер, а музиката е на свещеника Алберих Цвисиг. Химнът е официално утвърден едва през 1981 г. - б.р.)
Горда бяла планина
Журито, в което влизат теолози, диалектолози, музиканти, журналисти, политици, представители на бизнеса, книгоиздаването и спорта, подбра шест измежду общо над 200 предложения. Тези шест предложения вече са записани на четирите официални езика на страната - френски, немски, италиански и реторомански. Решението на журито ще бъде внесено за одобрение от правителството. Пита се обаче кои са "главните ценности" на днешна Швейцария?
Националният химн представя страната пред света. Той се изпълнява на държавни церемонии, пее се и по стадионите. В моменти на политическа криза протестиращите често използват химна, за да огласят съпротивата си срещу правителството - както в момента в Бразилия, например. В Швейцария обаче политическите измерения на химна не са толкова важни. Поради това, че в страната съжителстват четири култури и четири различни езика, от химна се очаква да укрепи някаква обща идентичност и освен това да демонстрира привързаност към християнските ценности и отвореност към света. Всичко това произтича и от конституцията на страната, чийто преамбюл започва с думите "В името на Господ Всевишния", а после съдържа препратки към такива ценности като свободата, солидарността, откритостта, многообразието и единството.
"Поръчката" не е лесна за изпълнение. Това добре личи в шестте селектирани текста. Един от тях възпява "закрилата и отечеството в швейцарските земи". В друг слушателят със сигурност ще се препъне в непохватния стих, който гласи приблизително: "Красота излъчва нашата природа, с култури многолики слави се народът". От друга страна, точно този стих със сигурност особено ще се хареса на туристическите дружества, кръжоците по родолюбие и мъжките хорове. Същото важи и за още един поетичен бисер: "Високи планини, градчета китни, езера: швейцарската ний любим красота!".
Не е ли демоде?
Популярният швейцарски музикант Флавиан Грабер смята, че идеята да се избере нов национален химн е направо конфузна. "Според мен националните химни изобщо вече не отговарят на духа на времето", казва той. Музикантът смята, че в един свят, който вече отдавна функционира отвъд всякакви национални граници, "една подобна романтична представа за родината е кичова и демоде". В един от селектираните текстове например се казва: "За благото на нашата страна, за благото на китната Родина. Швейцарийо, за твойто благо до амина!" Флавиан Грабер критикува съзнанието, което прозира зад такива строфи. Защото те носят неправилното внушение, че "ние в Швейцария сякаш сме си извоювали и заслужили това благо с тежък труд и борба".
С две думи: трудна е работата с швейцарската идентичност. Големият швейцарски писател Фридрих Дюренмат още през 1950 г. пародира по следния начин "Швейцарския псалм": "Вече може да се вярва единствено на твоята банкова тайна. Какво се случи с теб, моя земя?". Карл Шойбер, един от членовете на журито за новия химн, има обаче съвсем проста концепция: "На швейцарските банкноти присъстват всички четири езика. Същото е и с химна: трябва да може да се пее и на четирите".
На 12 септември в рамките на едно телевизионно шоу швейцарците ще могат да гласуват с есемес за новия химн. Всеки притежател на швейцарски мобилен номер има право да се включи: пряка демокрация по швейцарски, стига да си мобилен абонат. Одобреното предложение ще бъде внесено в правителството, а то на свой ред може да обяви национален референдум, в който да се включат и хората без мобилни телефони. Но ако в крайна сметка все пак не излезе нищо - какво пречи старият химн да се опакова в нова премяна? Та нали още през 2013 г. балканският Suma Covjek Orkestar предложи версия на химна, подправена с мощни балкански ритми... (https://www.youtube.com/watch?v=l_7Oyl5q_v4)