Почти 30% от свинското месо, което сме консумирали през 2013 г., е било внесено контрабандно, в резултат на което щетите за българския бюджет са около 80 млн.лв. заради неплатен ДДС. Тези данни бяха изнесени днес на дискусия в защита на българските храни "Вкуси България". Става дума за 60 хил.тона свинско месо или около 800 хил. броя прасета. Общо през 2013 г. сме изяли 210 хил.тона свинско месо (3 милиона прасета) - от тях охладеното вносно месо е 43 хил.тона, произведеното у нас - едва 54 хил.тона (25%), а замразеното - 47 хил.тона.
"Основният бич за нас е контрабандата", оплака се Румен Караманов, собственик на свинеферма и бивш зам.шеф на Националната ветеринаромедицинска служба. За да се намали тя, по думите му могат да се вземат прости решения, които обаче засега не се предприемат - например ветеринарните документи за съответното месо да съдържат датата и номера на фактурата, което ще позволи информацията в търговските документи, които придружават месото, да се засича с данните от финансовата документация. Според него НАП и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са в най-голяма степен отговорни за нерагламентирания внос на месо и дейността им трябва да се подобри. "Защо не въведем в нашия контрол европейския регламент 853, според който за прясно месо се смята само съхраняваното до 7 дни след месодобива му? Защо откриваме на щандовете за прясно месо и такова, което е обработено, така се подбиват цените ни?", оплака се Караманов. "Защо БАБХ не прави физикохимични изследвания на месото, а само бактериология? От Испания например идва обезкостен врат с толкова много вода и консерванти, че бактерии в него не могат да се хванат", посочи той. Земеделският министър Десислава Танева също коментира, че не е доволна от контрола, който БАБХ упражнява над веригите (където са повечето вносни храни) по отношение на етикетирането и наименованието на храните. "Очаквам предложения от вас за подобряване на този контрол", обърна се тя към бранша. По думите й министерството ще се създаде Консултативен съвет по храните с представители от икономическото, здравното и финансовото ведомство. След открит диалог в него ще се потърсят най-добрите политики за изработване на изцяло нов закон за храните, защото сегашният е остарял, съобщи тя. Танева призна, че държавата все още е длъжник на обществото по отношение на контрола върху храните и затова е отворена към всякакви предложения за затягането му.
Относно малкото количество български плодове и зеленчуци на родния пазар агроминистърът посочи, че са използвани максималните възможности за подпомагане на тези сектори както от националния бюджет, така и от евросубсидиите. В резултат на това се очаквало следващите години да се увеличат производствата, традиционни за страната ни. "Всички питат къде е българският домат, но никой не задава въпроса защо имаме 5 пъти по-малко трайни насаждения?", коментира Танева. По думите й положението от преди 80-та година няма как да се върне, защото трябва да отчитаме механизмите на общия европейски пазар. "Ние отчитаме новите реалности, но ако държавата не предприеме интелигентни мерки и субсидиите ни не се изравняват с европейските, шансовете на българските производители ще намаляват все повече", контрира Лукан Луканов, председател на съюз "Произведено в България".