:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Поводът е нападението на роми срещу 17-годишен
Министерството на туризма дава 44 хил. лв. за рекламни клипове
Ако някой постави таван на плащанията, аз съм готов разсрочено да върна на НДК надвзетото, заяви режисьорът
Навсякъде в Източна Европа Алиансът и Москва провеждат мащабни военни маневри
Бившият говорител на Доналд Тръмп Шон Спайсър се чувства облекчен след оставката
Епицентърът е бил на едва 14 км. дълбочина
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,492,292
Активни 732
Страници 101,303
За един ден 1,302,066
Седмицата

Кой ще се качи на пиедестала?

Интервю с празен постамент по празници
Димитър Денков
Празен постамент, стърчащ сред кал и боклуци в столичен парк, подобен на стотици из страната, вече двадесетина години е красноречив наблюдател и свидетел. Това е повод за разговора с него по празници, потънали в суматохата на седмицата с изявите на стари и нови герои в съвременната ни история.

- Как си обяснявате това, че не Ви забелязват тъкмо по празници? Все пак сте бивш паметник, да се надяваме - и бъдещ...

- Не сте прав; забелязват ме, полезен съм не само за кучетата, които ме препикават. Например децата си играят около мен на жмичка, няколко пъти даже поставиха цветя на 3 март, а друг път погребаха едно коте и написаха името му в основата ми. Иначе често се качват отгоре и изобразяват разни герои. Например един юнак тия дни се правеше на Цезар, учили за него. Стоя десетина минути, после майка му се развика да слиза, че ще го пребие. А той отвръща - и ти ли, Бруте? Върна ми вярата в класиката и образованието. Наскоро пък ме изрисуваха с полумесец и звезда. Някои казват, че били наркомани, други, че така демократите изобразявали съюза между комунистите от БСП и турците от ДПС, трети, пази Боже, че го направили някакви ислямисти. Поради което не мога да Ви кажа какъв съм сега - бивш или бъдещ пиедестал, място за покъртителни ритуали или тайни и явни послания. Надявам се да не ме разкъртят, има доста желязо в мен. Най-напред взеха да ни бутат бюстовете, пострадаха много по-известни колеги, след това се чудят, че нямало задръжки дори и за паметниците по гробищата. Това ме изпълва със съмнения за паметниците изобщо и за паметта в частност. И все пак съм полезен, струва ми се. Дори суетно си мисля, че тъкмо по празници съм мястото, където разни днешни герои е добре да се застояват малко по-дълго и да правят тържествата около мен. Простете за суетата, но например аз, ако остана, както се надявам, ще съм доказателство, че в тая страна е нямало герои, защото героизмът взе да се изчерпва с това да се ругаят и рушат паметници.

- Не е само у нас, случва се и по света, винаги се е случвало.

- Така е. И то не защото съм в малка страна, малки герои, сменящи се все по-ценни и все по-истински ценности. Затова съвсем не се чудя как никой от тия, дето опазват с бомби най-ценните ценности по света, не се възмути чак толкова, когато строшиха далеч по-стари паметници в Мосул, при това заедно с постаментите. Чух, че най-много се възмутили от ЮНЕСКО, Ирина Бокова даже искала за това да се събира ООН, но това й е служебно задължение и нищо не стана даже край Лувъра. Иначе за Немцов и демократичните ценности в Русия изписаха повече, отколкото за хилядолетни паметници и библиотеките в Ирак и Сирия. Но вече свикнах на еднодневни претенции за вечност и ако стърча, то е да напомням за преходността им. Не зная дали съм прав, но ми се струва, че празен съм по-полезен, отколкото ако имаше някой отгоре. От друга страна, не губя надежда в човешката природа: върви си някой, вижда празен постамент и си казва - ех, може би някой ден това място ще е за мен, току-виж съм се застоял по-дълго. Я да направя едно геройство! Кой обаче ще е тоя от героите, дето ще се задържи, не зная. Пък и днешните герои не минават покрай мен, а куцукат между центъра на София, Банкя, Бояна и правителствена болница.

- Кой? - се питаме всички. Кой ще е според Вас?

- Казах вече - не зная. На младини мислех, че като паметник ще съм вечен. Сега съм убеден, че съм полезен и само като постамент. Още вярвам, че след като свалиха преди двадесет и четири години бюста на един партизанин, предвидливо ме оставиха, за да сложат някой ден друг герой. Чакам и се надявам. Като слушам обаче какво си говорят хората на пейката, надеждата изчезва - може би защото са предимно пенсионери. Ето, оня ден едни играят шах и ще стигнат до бой в тая кротка игра. За един Карпов бил сухар, пък и от "Атака", затова няма как да го пуснат в "Панорама", а само по "Алфа", докато Каспаров - и по-добър като шахматист, и по-курназ в САЩ, за друг - не било така, и двамата осрали шампионството си, докато за трети Фишер е най-голям в шаха, даже не искал да го погребат в Америка. А и на тримата нашенци пенсиите не стигат за парното, ама до бой ще стигнат. Толкова на въпроса "Кой?". Повече ме интересува "Защо".

- Защо Ви интересува "Защо"?

- Защо не стигат пенсиите ли или изобщо? За пенсиите - не зная защо, това си е работа на хората. Иначе защото е по-интересно и е по-близо до мен - все пак съм камък, желязо, бетон. Естествено е да си обяснявам нещата с безлични дадености. Както зная от личен опит, личностите и култовете се сменят, неизменни са обаче материалите и структурите, основите, затова и мисля по този начин. Ако беше иначе, щях да мисля различно. Пък и това, че стоя празен, все насочва към въпроса "Защо". При това не само мен, а и хората. Повече се питат "Защо е тая свинщина?", а не "Кой остави паметника празен?". И отговорът е прост: защото празният пиедестал е символ на безличие, хората бързо забравят лесните геройства да се бутат паметници. Но нали си имат все по-важна работа, минават и забравят. Защо? Защото не им е до паметници дори по празници, още по-малко - до такива празни постаменти като мен.

Благодаря за това интервю. От името на читателите на в. "Сега" ви пожелавам цветя за 8 март.



 Постамент
6
5207
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
06 Март 2015 19:55
Набара дамара...
----------
Сайтът на Генек
06 Март 2015 19:58
06 Март 2015 20:33
Всеки /пиедестал/ си чака героя, ама от тази мътна вода, че и с години ...
06 Март 2015 20:52
Римляните са били прагматици, казвал съм ви тук. Вземе, че умре императорът. Те пък вземат, че му катурнат главата от статуята посред форума. Докато я катурнат, каменоделците делово и сръчно изчукват лъчезарния лик на следващия увенчан. Скоро торсът получава дължимата му глава, целостта на тялото, а с нея и достолепието на знака се възстановяват и животът продължава. Нищо одиозно. Хем този връз пиедестала е понтифекс максимус - висш жрец на култа и сам култ. Високо, високо ... Но не и над ... Рим.

Прочее, скъпи авторе, пиедестал иде от "място" и "крака" - демек, място за краката. Та, казвам, когато краката са здраво стъпили на мястото си, нищо не пречи да катурваме и въздигаме глави.

А място без крака е ... тъжно място. От там и тъгата пиедесталова.
07 Март 2015 10:30
Ласкатели настоявали пред руския император Александър I да постави своята статуя на Вандомската колона, вместо тази на Наполеон. "Опазил ме Господ!- отвърнал той. Пиедесталът е много висок за мен. Боя се, че там горе ще ми се завие свят, както на моите предшественици".
07 Март 2015 14:39
Димитър Денков
"... ви пожелавам цветя за 8 март"
Хубав финал.
Никой няма да поставим на пиедестал.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД