:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Президентът участва в тържествата по случай 105 г. от освобождението на Неврокоп
СТАТИСТИКИ
Общо 352,418,296
Активни 732
Страници 25,017
За един ден 1,302,066
Истинската история

Средновековните градове и тяхната околност са неразривно свързани

Дори при ограничени археологически проучвания съществуват възможности за разкриване на организацията на средновековните селища
Среднострумският средновековен укрепен район към 1230 г. Начинът на организирането на крепостите в единен укрепен район е приложение и пряко продължение на Теорията за централните селища на Кристалер-Льош. Съвременното проучване на средновековните селища по Средна Струма наложи съществени допълнения - пътят, който разполовява (в случая от север на юг) "пчелната клетка" на Кристалер-Льош, преминава през съвременните Благоевград, с. Илинденци и Кулата, а отбранителните пояси са концентрично разположени около централното населено място - средновековния Мелник. Карта на автора
Археологическите проучвания са тежки, скъпи и продължителни. Дори големите градски средища на Средновековна България, където изключително интензивните проучвания продължават повече от век, още пазят някои от най-съкровените си тайни. Прилагането на някои методи може съществено да ни приближи до разгадаването на тези тайни. Разбира се, нищо не може да замени класическите археологически разкопки - те във всички случаи носят най-богатата информация за миналото ни, но прилагането на някои опосредствени методи съществено ускорява придобиването на нови знания, поне докато дойде редът за проучване и на най-малките планински крепости.

* * *

Средновековният български град, както и съвременните ни градове, и неговата околност съществуват винаги заедно. Нещо повече, градът се определя от своята околност, той не може да съществува без нея.

Географското определяне на района не създава сериозни трудности. Средното течение на р. Струма започва от късия и ограден с ниски хълмове Кочериновски пролом. Преминава през просторното и плодородно Благоевградско поле, заградено от високи планински вериги. Продължава през тесния Орановски пролом и малката Симитлийска котловина, след което навлиза в дългия Кресненски пролом, продължава през Санданско-Петричкото поле и завършва в тесния Рупелски пролом. От запад средното поречие на Струма се огражда от планинската верига Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица, а от изток - от Рила, Пирин и Сенгельовска.

В нашето построение ще участват следните сигурни средновековни крепости и укрепени селища от север на юг:

1. Крепост Церово, VIII(?)-ХI и ХIII-ХIV в., 7 км южно от Благоевград (4,3 км от южния край на съвременния град). Това е средновековният Благоевград, споменат като "Градище Церово" в Рилската грамота (1378 г.) на цар Иван Шишман (1371-1395).

2. Крепост, ХII-ХIV в., 1,5 км от с. Габрово, община Благоевград, която пази среднострумското поречие от запад, от пътя през Делчевския проход, който е връзката с долината на р. Брегалница и укрепения район на Щип.

3. Крепост, ХII-ХIV в., 3 км североизточно от Симитли, охранява пролома от юг и фланкира, пак от юг, пътя за Разлога.

4. Крепост, ХIII-ХIV в., 2 км югозападно от с. Крупник, община Симитли , която охранява Кресненския пролом, фланкира от запад пътя по Струма и охранява пътя през Малешевската планина за Щипския укрепен район.

5. Крепост Враб-, ХIII-ХIV в., 5 км източно от с. Илинденци, община Струмяни (вж. Свързани текстове).

6. Крепост, Х-ХI и ХIII-ХIV в., 1 км източно от с. Илинденци, община Струмяни, която има широк обзор върху Струмското поречие.

Последните две крепости охраняват от юг Кресненския пролом.

7. Крепост(?) Свети врачеви, Х-ХI и ХII-ХIV в., в северните покрайнини на съвременния град Сандански. При отсъствието на специални проучвания е много трудно да сме категорични за типа на селището (селищата?). Въпреки средновековното селище Свети врачеве е споменато в повеление на деспот Иван Драгаш и брат му Константин от 1378 г., в която се препотвърждават и разширяват даренията на имоти за светогорския руски манастир "Св. Пантелеймон".

8. Средновековният град Мелник и един от най-големите български средновековни градове, с хармонично развити градски функции, много добре проучен археологически. Стратегически градът има само един недостатък - липса на визуален обхват на север и на североизток, към т. нар. Винарски път от Мелник през Пирин за Банско, този недостатък е преодолян чрез изграждането на Роженския манастир на възвишенията североизточно от Мелник.

9. Крепост, IХ-Х в., вер. и ХII-ХIV в., 2 км северно от с. Горно Спанчево, община Сандански, охранява пътя към Средноместенския укрепен район през Парилската седловина.

10. Крепост, ХII-ХIV в., 3 км североизточно от с. Калиманци, община Сандански, контролира връзките между пътя през Рупелския пролом и пътя през Парилската седловина за Средноместенския укрепен район.

11. Крепост Петърч, IХ-Х (?), ХII-ХIV в., в югозападните покрайнини на съвременния град Петрич, е спомената в посочената вече грамота на деспот Иван Драгаш и брат му Константин от 1378 г., тя осъществява контрол над пътя по р. Струмешница за укрепения район на Струмица и над пътя от Сяр за Средец по р. Струма.

12. Укрепено селище (?), VIII(?)-Х в., 5 км северно от с. Ключ, община Петрич; развалините му са употребени за изграждането на валовете на Самуиловата крепост (вж. Свързани текстове).

13. Крепост, сред., вер. и ХII-ХIV в., 1,5 км южно от с. Габрене, община Петрич, вероятно е част от българската отбрана в дълбочина при Беласишката битка (1014 г.) (вж. Свързани текстове). Разположена над пътя по р. Струмешница, водещ към укрепения район на Струмица.

14. Крепост, сред (?), до с. Рупел, Валовищко; логично е предположението, направено от Йордан Иванов през 1916 г., че тук е изграждана преградата, предназначена да отбранява Мелник при въстанието на Драгота (1255 г.).

15. Крепост, сред. (?), 3 км юг-югозападно от с. Рупел, Валовищко, която бе върху висока скала на левия бряг на реката, срещу последните възвишения на Беласица, на изхода на Рупелския пролом.

Последните две крепости бяха напълно разрушени наскоро заедно с хълмовете, върху които бяха разположени, при строителството на магистралата от през прохода Рупел и за Солун.

Отсъствието сред изброените укрепления на преградата "Самуилова крепост" (вж. Свързани текстове), построена в началото на лятото на 1014 г. южно, югоизточно и северно от с. Ключ, община Петрич, за отбрана на българската държава от войските на византийския император Василий II може да се стори необичайна на някои. Отстраняване на този толкова известен археологически паметник обаче е наложително. Съоръжението е построено по точно определен повод и не е свързано пряко с планомерното изграждането на Среднострумския укрепения район. Времето на съществуването му е пренебрежимо малко - само в началото на лятото на 1014 г. Веднага след 29 юли 1014 г. "...императорът разрушил изоставената стена...", по думите на летописеца Йоан Скилица. Разбира се, възможно е, въпреки кампанийния характер на изграждането на преградата, тя да е била част от планов замисъл на укрепен район, който остава неосъществен. И в двата случая преградата не може да бъде елемент на укрепения район, освен като част от историята на неговото формиране.

* * *

Мелник е не само най-голямото селище в района, най-здраво укрепеното, най-често споменавано в историческите извори, при това изключително във връзка с големи и важни исторически събития. Мелник е очевидно носител на старата градска традиция в този район. Между 1208 г. (или най-късно от 1209 г.) до 1230 г. градът е столица на държавата на размирния и самонадеян деспот Алекси Слав.

Разхвърляни от двете страни на Струма, крепостите сякаш не са подчинени на никакъв ред, което, разбира се, няма как да е вярно. Широко разпространена е заблудата, че само ние, в нашата си съвременност, многократно мерим, преди да отрежем, смятаме и чертаем преди да построим каквото и да е. Всъщност дори и средновековните землянки се строят с план и след необходимото пресмятане, та какво остава за многобройните крепости в един укрепен район.

През 1933 г. в географията е предложена Теорията на централните селища. Същността й е в гравитирането на малките селища около едно голямо (централно населено място). Теоретичното построение е създадено в първоначалния си вид от немския географ и икономист В. Кристалер на основата на селищата в Южна Германия и обнародвана през същата година в Йена. Понеже построението на Кристалер страда от известна суровост и недомисленост Теорията на централните селища е подложена на непрекъсната и унищожителна критика от географи и икономисти от цял свят. Недостатъците се опитва да изглади А. Льош с издадената си пак в Йена книга през 1949 г.

Поради полученото изображение на градските райони понякога построението се нарича и Теория на "пчелните клетки". Въпреки подобренията критиките към Теорията на Кристалер-Льош не престават. През втората половина на 60-те години на миналия век критиките толкова се ожесточават, че самият В. Кристалер две години преди смъртта си се отказва публично от построението си на географския конгрес в Чикаго през 1967 г.

Теорията на централните селища обаче прилегна като стара обувка на разпилените по Средна Струма крепости, което наистина бе неочаквано. Оказва се вярно, че ако нещо не става в една наука, трябва да се опита в друга. Човешкото знание е единно, ние само за удобство го разделяме на науки.

Приложението даде и допълнителни възможности. Оказа се, че вътрешността на "пчелните клетки" е с концентрично разположени пояси за отбрана на централното селище. Само бъдещето ще покаже дали новото построение ще приляга също така добре към останалите средновековни укрепени райони по българските земи, но поне за съседните Средноместенски и Горноместенски средновековни укрепени райони новото построение се оказа напълно приложимо, като ясно показа и местата на укрепени селища, които в бъдеще трябва да се търсят.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009091700040001301

(Как една гранична крепост се превръща в град)

http://www.segabg.com/article.php?id=710327

("Чародейният възел" на цар Самуил)

http://www.segabg.com/article.php?id=711270

(В Беласишката битка крайната победа е за българската войска)

 Обобщен вид на градски райони на основата на селища в Южна Германия през първата половина на ХХ в. по В. Кристалер (1933 г.) с поправката на А. Льош (1949 г.)
17
16322
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
04 Март 2015 19:47
Котка -
-------------------------
Сайтът на Генек
04 Март 2015 19:51
Факт. Средновековен град без околност е като слепец без тояга, прасе без тиква, ин без ян, Румънеца без Енчев, Кирил без Методий айде стига вече, че ми омръзна...
04 Март 2015 21:15
Иван Петрински
04 Март 2015 21:16
генек
04 Март 2015 21:30
Широко разпространена е заблудата, че само ние, в нашата си съвременност, многократно мерим, преди да отрежем, смятаме и чертаем преди да построим каквото и да е. Всъщност дори и средновековните землянки се строят с план и след необходимото пресмятане, та какво остава за многобройните крепости в един укрепен район.

Е, те и средновековните не са паднали от небето. Нищо чудно да се намерят артефакти още от дълбока древност...
04 Март 2015 21:37
А по преди средновековните - 200-те каменни града.
Напишете и за тях.
04 Март 2015 21:47
Така изброени (крепост, крепост, крепост, укрепление, крепост, крепост ...), градищата ми говорят за една фортификационна система, но не и за град и околности в социално-икономическа местна общност. Или аз не разбирам тезата или тезата не е добре защитена с фактите.

Ето и нещо полезно за любознателните по темата. Малко ... наука. Натисни тук

04 Март 2015 22:13
Или аз не разбирам тезата или тезата не е добре защитена с фактите.

Не разбираш, защото авторът има твърде есктравагантна теза за това що е то "българският средновековен град" . Препрочети му статията за "най-големия европейски град" Търново и коментарите под нея и ще се досетиш.
05 Март 2015 00:44
Мелник е не само най-голямото селище в района, най-здраво укрепеното, най-често споменавано в историческите извори, при това изключително във връзка с големи и важни исторически събития.


В моя учебник по География пишеше, че Мелник е най-малкият български град с население под 400 души. Имаше и снимка на пясъчниците, което ме развеселяваше тогава. Поне 10 пъти съм ходил тама, но не попаднах на вино което да ми хареса.
05 Март 2015 01:06
Само че през Средновековието, Мелник е голем град и резиденция:
"Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, а също и Мелник... владеел Слав, който бил роднина на цар Асен и бил почетен с деспотство от константинополския император Ерик (Анри), за чиято дъщеря, родена от незаконна връзка, той се бил оженил. Този Слав..., като завладял силния и почти непревзимаем за всич­ки противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвай­ки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а поня­кога — на Теодор Комнин. И никога никому не бил подчинен, нито пък се свързвал истински във вярност и съгласие...“.
06 Март 2015 20:11
Средновековният град Мелник и един от най-големите български средновековни градове


Ха ха - колкото Кордопуловата кьща е бьлгарска вьзрожденска толкова и средновековния Мелник. Мелник е византийска крепост даже и място за зоточение на провенилите се от Константинопол. Подозирам че и останалите изброени крепости са част от единна отбранителна система.
06 Март 2015 21:37
Тимбу, ти нали знаеш, че Ромеоубиецът не си е поплювал.
Па и след Клокотница, в границите на България са даже Епир и Тесалия плюс Арнаутско.
За Тракия и Македония да не говорим. Па ти си седнал за Мелник да плачеш...
09 Март 2015 13:17
И Ку маните ли са траки бе щурчо
09 Март 2015 13:42
Името куманин идва от кум. Най-близък човек и приятел, роднина...
09 Март 2015 13:48
Името куманин идва от кум. Най-близък човек и приятел, роднина...

А името печенег идва от баджанак, което за разлика от горното е вярно.
09 Март 2015 22:27
Името куманин идва от кум. Най-близък човек и приятел, роднина...


Щурак, кълна се нямаш равен Кумани (половци) означава "жълти", а според някой руски изследователи дори "руси". Естествено има и други версии, но твоята е най-яка.
09 Март 2015 23:15
В едно са прави руските изследователи. Куманите наистина са били руси...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД