600 хил. българи работят и въпреки това живеят в крайна бедност. Това стана ясно в петък по време на синдикална конференция по проблема, организирана от КТ "Подкрепа". В така наречената категория "работещи бедни" влизат хората, които работят и получават заплата под 67 на сто от средната за страната. За последното тримесечие на 2014 г. това означава доход до 567 лв.

Официалният праг на бедността от началото на годината се увеличи до 286 лв. Въпреки че се увеличава, минималната заплата всъщност е под тази линия, като се приспаднат данъци и осигуровки. Най-ниското възнаграждение получават 170 000 работници, или 8% от всички заети у нас, по информация на социалното министерство към средата на миналата година. Според КНСБ пък под линията на бедност живеят около 23% от домакинствата у нас, или 1.67 млн. души.

Според националната статистика най-голям дял сред бедните българи са хората без работа - 47.6%. 20.9% пък не могат да свържат двата края, защото се водят заети на непълен работен ден. От "Подкрепа" припомниха, че България е с най-ниското почасово заплащане на труда в ЕС - 3.7 евро. Средната сума за цялата икономика в 28-те страни от ЕС се оценява на 23.7 евро, сочат данните на Евростат. Заплащането в еврозоната е 28.4 евро, изключение са парите на работещите в селското стопанство и публичната администрация.

РАЗНОБОЙ

След пенсионната реформа, която е много далеч от постигане на съгласие, синдикатите подчертаха вчера и различията си с работодателите на тема трудово законодателство. Преди година бизнесът излъчи редица предложения за промяна на Кодекса на труда, които след това обаче изпаднаха от дневния ред на управляващите. "Подкрепа" напомни, че не приема идеите. Синдикатите са против например въвеждането на верижни срочни договори с удължаване на тяхната максимална продължителност, което фактически означава поставяне на работниците в абсолютна подчиненост, както и премахване на тавана на броя на временно заетите. Според "Подкрепа", ако се отнеме годишният платен отпуск на майките за периода, в който са били в майчинство, ще се задълбочи демографската гриза. По-същия начин би се отразило и намаляване на възрастта на наетите деца - от 16 на 15 г. Въпреки че страната ни е на челно място по брой на работещите бедни, се предлага да отпадне допълнителното възнаграждение за стаж и опит, посочват още синдикатите. Те приемат за приемливи предложенията за въвеждане на електронна трудова книжка и създаването на трудови съдилища.