:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Детето е било изритано в корема от съученик, според директора линейката е закъсняла с 30 минути
А тя отново настоява "да се разберем като мъже"
Причината е в отказа на САЩ да отмени ограничителния режим за българи, румънци, поляци
За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите?
ГЕРБ
БСП
Обединени патриоти
ДПС
Воля
Реформаторски блок
Да, България
Нова република
Не подкрепям никого
Няма да гласувам
Резултати
Честит рожден ден, Миряна!!!
СТАТИСТИКИ
Общо 319,227,709
Активни 848
Страници 149,377
За един ден 1,302,066

Защо веселието понякога убива

Може би глобализацията в недалечна перспектива ще унифицира нормите на смеха
Ясен Бориславов
Шокът от дивашкото убийство на журналисти, художници и полицаи в редакцията на парижкото списание "Шарли ебдо" миналата седмица постепенно ще отмине, за да отстъпи пред трезвите анализи на онова, което се е случило или (не дай боже!) предстои да се случва. Станалото в Париж има своя предистория покрай вълненията около датските карикатуристи от "Юландс постен" през 2006 г., предизвикали жертви и погроми в арабския свят, преследването на Салман Рушди, истерията около тъповатото филмче "Невинността на мюсюлманите", както и хоризонт на развитие покрай палежа в редакцията на германския вестник "Морген постен", свързан отново с публикации на карикатури на пророка Мохамед.

Дали всичко това е плод на банален фанатизъм, дали е знак за непреодолимо цивилизационно различие и сигнал за нов цивилизационен сблъсък, или е налудничав жест, предизвикан от краен примитивизъм? В остро емоционалните дни след атентата всяка от тезите имаше свои защитници и отрицатели.

Смехът е цивилизационен маркер и това с особена сила важи за европейската култура и цивилизация. Европейският свят от времето на Аристофан до Джером Джером и след него е до голяма степен смеещ се свят. Смехът е част от парадигмата на европейското развитие. Той е част от онова дистанцирано и иронично самовглеждане в собственото битие, което е направило европееца такъв, какъвто е днес. Ироничното самовглеждане присъства не само в Античността, то е част от идеологията на Ренесанса, релефно изпъква в литературните текстове на Рабле, Чосър, Сервантес, Шекспир, Бокачо и много други ренесансови автори. Оставило е следа в изобразителното изкуство. Без европейската ирония едва ли би била възможна и секуларизацията, която поставя и началото на модерността. Тази ирония разрушава догмата на абсолютните истини и отваря простор пред позитивните науки. Самата модерност според много теоретици е парекселанс иронична епоха.



Европейската култура се занимава със своя смях още от времето на Аристотел



Според неговото често цитирано и смятано от мнозина за класическо определение причина за смеха е "нещо уродливо и грозно, но не болезнено и не пагубно". С времето много автори са подлагали на съмнение увереността на Аристотел в безболезнената природа на смеха. За Бекет няма нищо по-смешно от нещастието. На тази тема са размишлявали древни и модерни автори като Платон, Цицерон и Квинтилиан, Хобс, Шафтсбъри, Спиноза, Кант, Хегел, романтиците, Фройд, Бергсон и нека да не изброявам повече. Понякога мненията около моралната природа на смеха са диаметрално противоположни. Според Томас Хобс смехът е израз на неоправдано чувство за превъзходство и е форма на агресия. Според Шафтсбъри, основен опонент на Хобс, смехът и по-точно хуморът е част от онзи етичен комплекс, който просвещенската хуманистична традиция свързва с понятието sensus communis. Това е понятие, изразяващо усета за правилно и благопристойно поведение, умението да се различава допустимо и недопустимо, което споява обществото. Въпреки теоретичните постижения около смеха тайната на този чисто човешки интелектуален спазъм си остава неразгадана. Но присъствието му и приносите му в европейската култура и цивилизация не подлежат на съмнение.

Европейската културна традиция разпознава различни форми и варианти на смешното - ирония, сатира, сарказъм, хумор, фарс, шега, остроумие, виц. Взаимната пропускливост на тези понятия често прави трудно тяхното затваряне в строги теоретични рамки, но тяхното реално различаване, от друга страна, е свързано с реално различие. Самото различие е плод на дългата традиция и разпластеното развитие в европейската култура на смеха.

От споменатите форми на смешното хуморът е най-извисената в морално и интелектуално отношение. Той е и най-късно появилата се исторически форма. В модерния си смисъл думата се появява около осемнадесети век в Англия и Франция, поради което французи и англичани продължават да се чудят дали хуморът е нещо френско или английско. Преди това думата се среща само в контекста на хуморалната теория за четирите течности в човешкия организъм.

Хуморът е преди всичко форма на общуване, отчитаща естествената солидарност между онези, които си го разменят. Той няма йерархична структура както е при сатирата, не назидава и не осъжда. Хуморът е по-скоро покана за разговор и размишление. Сатирата е нещо различно, тя е по условие язвителна, злъчна и остракираща. Поради което изглежда странно, че нерядко понятията хумор и сатира се поднасят като синоними. Западноевропейската култура на смеха (давам си сметка за риска на подобно обобщение) изглежда по-скоро приобщена към хумора и търсеща по-често хумора, отколкото сатирата. За сравнение у нас ситуацията е различна и сатирата е традиционно по-харесваният и по-търсен смях.



Около хумора в европейската традиция има естествен ореол на благородство



и интелектуална възвишеност. Което прави и абсолютно неразбираема агресията като отговор на смеха.

Каква е връзката между казаното дотук и драматичните събития от миналата седмица? Очевидно отношението към смеха и смешното в различните култури е различно. То явно е различно дори и за живеещите в мултикултурна среда. Ако европейските християни очакват от своя бог, ако не известно чувство за хумор, поне доза търпимост към смеха, дори когато граничи с богохулство, за мюсюлманите подобно нещо явно е не просто непонятно, но и кощунствено. Това изглежда е така дори и за онези мюсюлмани, които се солидаризират с общия гняв срещу варварството на терористите. "Тези хора нямат нищо общо с исляма", беше често повтаряна фраза от мюсюлмани миналата седмица. Ако е така, значи сме свидетели на раждането на нова религия в "Ислямска държава", религия на абсолютните агеласти, т.е. неспособните да се смеят.

Нелепо би било да се твърди, че ислямският свят не познава смеха. Той също има своите трубадури на веселостта, карагьози и разни други смешни персонажи, но явно в ислямската култура смехът не е имал онази структуроопределяща роля, която е изиграл в европейската култура. Знак за това е непостигнатото (а сигурно и невъзможно) отделяне на светското от религиозното в ислямските общества. Без здравословна доза ирония, без иронично отношение към живота секуларизацията не е възможна.

Дали глобализацията в някаква недалечна перспектива ще наложи общи мерки и стандарти на смеха? Едва ли някой днес би се ангажирал да отговори на този въпрос, но събитията около атентата в Париж от миналата седмица и не само те го пораждат. Въпросът остава отворен. Отговорът предстои.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Привърженици на забранената преди няколко дни в Пакистан организация "Джамаат уд дауа" протестират срещу френския президент и "Шарли ебдо" заради публикуването на карикатури на пророка Мохамед. Те бяха разгонени от полиция, като се опитаха да стигнат до френското консулство в Карачи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
"Аз съм Шарли завинаги. Не ме е страх. Почивай в мир, Стефан Шарбоние", пише на фланелката на младеж, който отива на погребението на карикатуриста Шарб - един от четиримата разстреляни художници.
26
27100
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
16 Януари 2015 19:29
Чингиз хан, Тамерлан, Баязид много са ценели смеха - например, при вида на набиван на кол, с пречупен гръбнак, одран жив...
А в Турция днес - паднал под водна струя, "случайно" гръмнат, объркан български граничар, гледащ как от двете му страни минават колони пришълци, насочвани и охранявани от турски войници...
--------------------
Сайтът на Генек
16 Януари 2015 20:16
дрън-дрън
трезвите анализи на онова, което се е случило

Ето го трезвия анализ:
http://dbelyaev.ru/13-neudobnyh-voprosov-k-organizatoram-deystva-v-parije-18683.html
16 Януари 2015 20:24
Пример за европейски хумор е Комедия дел арте. За турския - Карагьозчиите. Има ли съществена разлика? А английският хумор? По него връх на смешното е някой да падне в помийната яма. Егати хумора!
Опознайте се взаимно! Това не е ислямизъм!
16 Януари 2015 20:35
"Защо веселието понякога убива"

Защото смехът може да е грозен, дебелашки, унижаващ, злобен и противен.
Май света не е оцелял защото се е смял.
16 Януари 2015 20:36
А английският хумор? По него връх на смешното е някой да падне в помийната яма. Егати хумора!


Тома, ... Вземи [пре]прочети смешните епизоди или целия "Клуб Пикуик", както и гротескните герои на Дикенс в почти всеки роман; почти всеки негов любим герой от добрите има своите смешни моменти. И те не са в помийни ями. После се запознай с Джероум Клапка Джероум, П. Г. Уудхауз и най-вече с Ивлин Уо. Че е срамота.

Набелязах ти на едро по-великите вехи.
16 Януари 2015 20:49

Няма такава опция - веселието да убие.
Напротив.
Сарказмът е най-"убийствен" хумор... Дори да е израз на превъзходство, то е това превъзходство, което има правото и ... прощава.

Дорис
16 Януари 2015 20:51
Прекаляването с "веселието" за сметка на някой друг.. рано или късно създава проблеми, даже и убива...
16 Януари 2015 20:53
Сещам се за:
"Като няма хляб, да ядат пасти..."
16 Януари 2015 20:55
Съвременния прочит е: Демократично бомбене до дупка.. на сватби по подозрение за тероризъм. Хиляди невиннни убити. Милиони няма какво да ядат. След което едни остроумни вестници решават да се майтапят със вярата на загиналите и гладните.

Защо никой вестник не се майтапи с Боко Харам? Защо тая групировка/но само групировката, а не държавата и беззащитните хора в нея/ не я "демократизират" с бомбене?
16 Януари 2015 21:07
Защото са вируси. Нямат висша нервна дейност. Не можеш да ги майтапиш - няма да схванат.
Мюслитата не са такива.

Идеята, че редакцията е избита заради хумора е малко инфантилна.

За повод може и да мине, ама за причина - не.
16 Януари 2015 21:15
Джероум Клапка Джероум, П. Г. Уудхауз и най-вече с Ивлин Уо

Може и с Монти Пайтън.
16 Януари 2015 21:55
Автора, не става дума за ВЕСЕЛИЕ, а за СВОБОДА НА СЛОВОТО.

Свободата да критикуваш идея посредством САТИРА.

Слаб две за статията.
16 Януари 2015 21:57
Свободата да критикуваш идей посредством САТИРА.


И Свободата от правописа, види се...
16 Януари 2015 21:59
благодаря за корекцията Дорис, поправих се.
16 Януари 2015 22:12
Глей ти! Цял трактат върху смеха и убиването, а "Името на розата" и Умберто Еко неспоменати. Що тъй?

Да припомним, прочее ... Натисни тук

Най-смешното в цялата работа бе, че тези, които останахме скептични към смеха на "Шарли ебдо", без да се възторгваме от него, бяхме заклеймени тутакси като едни врагове на смеха, като едни клонинги на преподобния Хорхе. Ефект на махалото.
16 Януари 2015 22:16
А ,сега си представете онези ,,симпатични '' брадатковци от джамаат на'м си к'во на какво биха се разсмяли,ей тъй,от сърце.И дали ще ти дадат и 30 секунди да им обясниш разликата м/у ирония и сарказъм,хеле пък ако си жена!
16 Януари 2015 22:42
Европейската култура се занимава със своя смях още от времето на Аристотел...
....разбира се става въпрос за книга:
— Добра ти нощ, дълбокопочтени Хорхе. Очакваше ли ни?
Пристъпихме няколко крачки; светилникът освети лицето на стареца, който ни гледаше така, сякаш ни виждаше.
— Ти ли си, Уилям от Баскервил? — попита той. — Чакам те от следобед, отпреди вечерня, когато дойдох тук. Знаех, че ще дойдеш


16 Януари 2015 22:48
Хорхе като че ли не го разбра. Ако можеше да вижда, щях да кажа, че е погледнал смаяно своя събеседник.
— Аз ли? — запита той.
— Да, излъгали са те. Дяволът не е властелин на материята, дяволът — това е арогантността на духа, вяра без усмивка, истината, която никога не бива обзета от съмнение. Дяволът е мрачен, защото знае накъде се е запътил и като върви, отива винаги нататък, откъдето е дошъл. Ти си дяволът и като дявола живееш в мрака. Не успя да ме убедиш, ако изобщо си имал такива намерения. Мразя те, Хорхе, ако можех, щях да те подкарам надолу по платото, гол, със заврени в задника ти птичи пера, с лице, изрисувано като на жонгльорите или шутовете, та да станеш за присмех на целия манастир и никой да не се страхува от теб. Бих искал да те намажа с мед и да те овалям в перушина, да те вържа с въженце, да те разкарвам по панаирите и да казвам на всички: този ви говореше за истината и ви казваше, че истината има вкуса на смъртта, но вие не вярвахте на словата му, а на зловещия му вид. А аз ви казвам, че в безкрайния въртоп на възможните неща Бог ви разрешава да си представите и свят, в който този мним тълкувател на истината е само един смешен кос, повтарящ слова, които е научил много отдавна.
— Минорите, ти си по-лош и от дявола — възрази Хорхе. — Ти си шут като светията, който ви създаде. Ти си като твоя Франциск, който „de toto corpore fecerat linguam“[6], който проповядваше и даваше представления като палячовците, който объркваше скъперника, като му пъхаше в ръцете златни монети, който принизяваше предаността на монахините, като рецитираше „Miserere“[7] вместо проповед, който просеше на френски и подражаваше с късче дърво на свирача на цигулка, който се преобличаше като скитник, за да обърка лакомите монаси, който лягаше гол на снега, разговаряше с животните и тревите, превръщаше тайнството на рождеството в селско представление, призоваваше витлеемския агнец, подражавайки на блеенето на овца… Хубава школа, няма що…
17 Януари 2015 00:48
Опа. Ето защо не трябв да се четат само заглавията. Помислих, че статията е за Русия, и многото смях причнен от смехотворните санкции. А то било съвсем друго.
17 Януари 2015 08:30
Дорис -
Джером, Уудхауз, Шоу, Уайлд...
----------------------------------------------
Сайтът на Генек

17 Януари 2015 13:25
Не можах да схвана причината за написването на текста. Това, което се случи в редакцията на "Шарли ебдо" няма нищо общо с калпавите рисунки, а още по-малко със смеха като такъв.
17 Януари 2015 18:12
Само че журналистите не се присмиват на мюсюлманите, не се подиграват примерно на лидерите на Ислямска държава, на някой терорист, те се подиграват с техния Бог. Аз, слава Богу, не зная за карикатура на Христос или за гавра с Дева Мария. Още по-малко от страна на мюсулмани. Ако това се случи, никой няма да иде да стреля в редакции. Има си начини за отвръщане. Ще им пуснатмалко демократични ценности от високо, ще спритнат някоя революцийка. Нашият свят има богат опит в това отношение.
18 Януари 2015 08:43
Ясен Бориславов
Чудесна статия!

“От всички живи същества само на човека е свойствен смехът.“

Аристотел
18 Януари 2015 09:18
“От всички живи същества само на човека е свойствен смехът.“
Аристотел

Котката и кучето положително се усмихват, при това на собствени, независими от общуването с нас, мисли. Най-често сънувайки. Виждал съм и котка, която с усмивка се претъркулва в движение, бързо, почти без да спира.
18 Януари 2015 09:44
Усмивката е радост от живота. Усмихват се всички хора и, със сигурност, всички висши животни.
Смехът е свойствен само за съществата, които търсят смисъл и е израз на разбирането ни, че ставащото може да ни стане ясно, само ако и когато престанем да търсим смисъл в него. "Спри да търсиш смисъла и всичко ще ти стане ясно" - това ни казва смехът и това казваме с него.
18 Януари 2015 10:11
За разлика от християнството, ислямът постулира, че дава всички отговори и обяснява смисъла на всичко. Смехът по начина, по който го разбираме като отказ да се търси смисълът, е схващан от мюсюлманите като оспорване на това основно положение в исляма. Затова нека просто да уважаваме схващанията им и да не правим опити да натрапваме своите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД