Съставът на новото правителство не дава надежди, че ще работи със стабилно мнозинство, нито че е с ясна визия за работата си. Заявките, че ще изкара пълен мандат, не са достатъчна гаранция за ефективността, която обществото очаква. След година и половина в бездействие време за губене няма и новите управляващи трябва да са наясно с това. След пакета от финансови закони се вие дълга опашка от проекти, които чакат за ремонт или одобрение. Може би ще прозвучи невероятно и дори наивно, но сред важните и относително спешни за приемане закони е и този за предучилищното и училищното образование. Причината - образованието е един от най-закъсалите сектори, в които за промени се говори от 10 години и за чието забавяне Европейската комисия многократно ни критикува. ГЕРБ имат готов проект, който не успя да прокара в два предишни парламента. Почти сигурно е, че сега той отново ще излезе на дневен ред. Въпросът, който изникна след избирането на Тодор Танев за министър, е кога ще стане това. В деня на влизането си в Министерството на образованието и науката университетският професор първо обяви, че пише нов проект, после се поправи, че ще ревизира готовия на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов обаче държи на проекта си и не е ясно доколко е склонна на отстъпки. Краткото изявление на Танев навежда на извода, че новият министър може би не подозира за проектозакона на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов обаче държи на проекта, който така или иначе бе обсъждан достатъчно дълго. А и промените в сектора не трябва да търпят отлагане - грешка, която ГЕРБ едва ли ще повтори.

Най-важната промяна, която отдавна чака одобрение, е новата образователна структура, лансирана още от мнозинството на НДСВ, подкрепена и от правителствата на тройната коалиция и ГЕРБ. Най-общо - новата структура предвижда основното образование да се завършва в VII клас, а не в VIII, както е сега. Освен това гимназията се разделя на два етапа - първият приключва с издаването на удостоверение след завършването на X клас, а вторият - с полагането на матури и получаване на диплома за средно образование след края на XII клас. Зад тази механика стои фундаменталният въпрос как разбираме



задължителното по конституция образование



у нас. Обсъжданата нова структура предполага то да се увеличи с 2 години и да продължава до X клас. Зад сухото разместване стоят и всички ключови детайли на училището - какво ще учат децата, за колко време, по какви учебници.

Другата тема, по която ще се търси мнозинство в парламента, е финансирането на частните училища. ГЕРБ записа тази идея в закона, но дори в самата партия няма воля за бързата й реализация. Реформаторите също подкрепят промяната в модела на финансиране на средните училища. По времето на ГЕРБ правителството предвиди гратисен период (от учебната 2016/2017 г.) с мотива, че не може да се отпускат бюджетни средства за частни училища, при положение че държавните и общинските заведения са недофинансирани. Възпитаниците на частните училища и детските градини са около 8000 (1% от броя на всички записани учащи се) и по предварителни разчети тяхната издръжка би струвала на държавата 10 млн. лв. на година. От Реформаторския блок дадоха знак, че размерът на сумата не е основателна причина за отлагането на промяната. За разлика от проектозакона на ГЕРБ, където нямаше ясни ангажименти за намаляването на таксите пропорционално на размера на отпуснатата субсидия, в новия вариант на закон вероятно ще бъде записана подобна разпоредба. Възможно е отпускането на субсидия за частните училища да е обвързано с постигането на определени образователни резултати. Този въпрос вече има място в платформата с 20 приоритета, която напоследък запълва преговорите за съставяне на правителство. В нея се предвиждат равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование.

Не толкова гладко и безпроблемно се очаква да бъде обсъждането на идеята за



задължителната детска градина



за 4-годишните, на която ГЕРБ особено много държи. В същото време в предизборната програма на Реформаторския блок изрично е записано, че задължителното предучилищно обучение започва от 6-годишна възраст, но се предвиждат стимули за по-ранно включване в образователната система. В момента отново по идея на ГЕРБ задължителната предучилищна подготовка започва на 5-годишна възраст и продължава две учебни години. За въвеждането на тази разпоредба обаче имаше двегодишен гратисен период, необходим на общините, за да осигурят подходящите условия за въвеждането на промяната. Възможно е в името на съгласието отново да се въведе гратисен период, но с по-голяма продължителност, тъй като в момента общините отново нямат готовност за въвеждането на подобна промяна.

Съвпадение между двете политически формации има по въпроса за въвеждането на нова система за оценяване в училищата. В проектозакона на ГЕРБ се предвиждаше всяко училище да минава инспекция поне веднъж на 5 години. И още - учебните заведения, чиито ученици имат високи оценки, да получават финансови стимули. Средствата ще може да се разходват за училищни дейности или за заплати на учителите. Училищата с ниски резултати също ще получават допълнително финансиране, но то ще се харчи само за програми и мерки, които да повишат успеха на учениците. Оценяването на учебните заведения ще се извършва от нова структура - Национален образователен инспекторат, се предвиждаше още в проектозакона за училищно образование на ГЕРБ. В предизборната програма на реформаторите също се предвижда създаването на нова и независима система на инспектиране, която включва оценка на качеството на училищното образование.

Интересно е какво ще е



участието на Патриотичния фронт



при гласуването на бъдещия просветен закон. Отсега е пределно ясно, че за финансирането на частните училища и въвеждането на забавачка за 4-годишните не може да се разчита на съгласие от страна на БСП и ДПС. Тъкмо напротив - при дебатите в 41-вото Народно събрание двете партии - тогава в ролята си на опозиция, бяха категорично против идеите. Левицата и ДПС бяха против и други промени - за закриването на математическите гимназии и за преобразуването на ресурсните центрове. Очевидно темите ще са актуални при дебатите и в този парламент.

При предното обсъждане на училищния закон в парламента много полезно време погълна спорът между ДПС и ГЕРБ за майчиния език. Стигна се даже до заплахи, че ако предметът не стане задължителен, ще последват протести, пред които "Орлов мост ще е като вечеринка". По всичко личи, че сега тази роля ще се падне на искането на Патриотичния фронт да се въведе нов предмет "патриотизъм". Другата идея на фронта е един час физическо възпитание всеки ден до завършване на средно образование. И двете могат да се окажат непреодолимо екзотични за ГЕРБ и Реформаторския блок.

Въпреки че е сред секторите с най-належаща нужда от промени, образованието не намери място в пороя от законопроекти, който се отприщи след първото заседание на новия парламент. Дано не остане отново за последните месеци на неговото съществуване.