:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Детето е било изритано в корема от съученик, според директора линейката е закъсняла с 30 минути
А тя отново настоява "да се разберем като мъже"
Причината е в отказа на САЩ да отмени ограничителния режим за българи, румънци, поляци
За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите?
ГЕРБ
БСП
Обединени патриоти
ДПС
Воля
Реформаторски блок
Да, България
Нова република
Не подкрепям никого
Няма да гласувам
Резултати
Честит рожден ден, Миряна!!!
СТАТИСТИКИ
Общо 319,227,697
Активни 851
Страници 149,365
За един ден 1,302,066

Проблемът не е в паметника, а в паметта

Каквото и да реши общината за монумента пред НДК, има вероятност да сбърка
Ясен Бориславов
На 8 септември т.г. изтича срокът, в който до Столичната община може да се изпращат мнения и препоръки относно съдбата на паметника "1300 години България" в парка пред НДК. През пролетта общината обяви конкурс за ново оформяне на това невралгично пространство и вече има десетина проекта. Конкурсът е пореден етап от продължилата повече от десетилетие и на практика безплодна обществена дискусия за съдбата на Шестокрилия пето...ник, както иронично го кръстиха столичани. Повечето идеи предвиждат премахване на паметника или подмяната му с нещо друго - да се префасонира като паметник на Хан Аспарух (което според мене е унизително за хана: все едно на чужда визитка да задраскаш името, да напишеш своето и да я раздаваш), да стане музей с образователен център, да се превърне в алпинеум сред езеро, да стане сцена или да се сложат там махнатите преди години паметни плочи на загиналите от Първи и Шести пехотен полк, които стояха някога на мястото на НДК. Има и идеи за запазване на пластичните композиции в паметника и боядисването му в различни цветове, обличане в огледала или декориране с неонови светлини. Дали след обявяването на резултатите от конкурса съдбата на този паметник ще бъде окончателно и консенсусно решена? Вероятно не. Особено ако комисията одобри някой от по-радикалните проекти, предвиждащи премахването на паметника.

Проблемът с този, както и с други подобни паметници е доста по-сложен, отколкото изглежда, и той може да има лесно решение само в едно относително хомогенно в културно отношение общество, каквото българското не е и сигурно никога няма да бъде. По-вероятно е конкурсът да разгърне нова спирала от проблеми - съдебни, но с откровено политически и идеологически привкус.



В навечерието на изборите това ще бъде удобна медийна чесалка



Голямото неудобство в случая е, че общината се опитва чрез градоустройствено решение да се избави от проблем, който не е чисто архитектурен или само естетически.

Същинският проблем е, че четвърт век след като паметникът беше публично презрян и нарочен за изкупителна жертва на ... (не знам и аз точно на какво), той вече не е това, което беше през 1981 г., когато е направен. Покрай дългите и оживени дискусии относно неговата съдба той успя да обрасне с нови смисли и значения. Позволявам си да нарека този процес "вторично опаметяване". Лаконично и ясно тази особена трансформация е доловена и описана от арх. Павел Попов преди няколко години. "Днес паметникът е феномен, защото четвърт век след като беше създаден, той все по-точно представлява онова, което България е - наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморазрушаваща се структура... Винаги съм смятал, че паметникът трябва да се премахне без много шум или да се преработи драстично. Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси... докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник."

Историята на монумента е известна, но нека припомним някои детайли, станали причина за неговото "вторично опаметяване". Той беше построен през 1981 г. за 1300-годишнината на България. Скулптурната композиция е на проф. Валентин Старчев, а архитектурното оформление на арх. Ал. Баров и арх. Атанас Агура. Проектът не е изпълнен точно според замисъла на авторите, някои материали и технологични практики са спестени или подменени, поради което скоро след изграждането му паметникът започва да се руши. Падат част от облицовъчните плочи. Оставен без поддръжка и охрана, с времето той се превърна в обиталище на бездомници и наркомани. Постепенно месинговите му надписи бяха изкъртени и откраднати, а едновременно с това беше нашарен и с графити. Преди две години общината прецени, че е опасен, и го загради, след което демонтира останалата част от облицовката, за да се превърне паметникът в това, което е днес - оглозган и пъстър, но в същото време интересен и предизвикателен като форма и като конструкция. Често минавайки покрай него, съм се чудел на какво точно прилича.



Откакто остана по арматура, вече знам



Прилича на кулата на Татлин. Владимир Татлин е руски (или съветски) художник модернист, високо ценен на запад. През 1919 г. проектира паметник на Третия интернационал - неосъществен, но смятан за едно от важните произведения на модерното изкуство през ХХ век. Кулата е със спираловидна форма и е трябвало да бъде висока 400 м. Проектът може да се види във всички справочници за модерното изкуство. Иначе казано, паметникът на Старчев хем е идеологически обвързан с времето си, т.е. коректен и каноничен (и едва ли е могло да се очаква друго), хем е модерен и в някакъв смисъл авангарден. По конформистки модерен. Според някои оценки той е "постижение на тоталитарния модернизъм" (Й. Ефтимов). Нещо като комсомолец гъзар.

В йерархичен ред композицията поднася три групи фигури. Отдолу е цар Симеон с двама книжовници, метафора за "Златния век", над тях има пиета със скърбяща майка, израз на почит към загиналите за родината, и най-отгоре е "съзидателят", представен като работник. Над него има крило с недвусмислено и универсално внушение - свободата на човешкия дух, полетът на мисълта, светлият идеал и т.н. Със сигурност в друго време паметникът би изглеждал по друг начин. Най-малкото йерархията на изобразяваните ценности в разказа би била различна, но всеки паметник опаметява както фикцията на автора за миналото, така и собственото си време.

В протяжните дискусии около съдбата на паметника през годините изпъкнаха няколко групи аргументи за неговото пълно премахване, префасониране или запазване - естетически, политически и културно-исторически. Някои "естети" твърдяха, че е грозен, и това е достатъчно сериозна причина да се махне. Други го бранеха с аргумента, че е достижение на пластичното изкуство, и посочваха други грозни паметници, които никой не иска да събаря. Адепти на новата политическа конюнктура настояват да се премахне, защото вече е идеологически некоректен. Възразяваха им с културно-исторически аргумент, че какъвто и да е, паметникът трябва да бъде запазен.



Каквото и да реши общината днес, има вероятност да сбърка



Особено ако одобри някой от по-радикалните проекти. Проблемът не е в паметника, а в паметта. България има проблем с паметта. Тя все още не знае какво иска и какво не иска да си спомня. И понеже не иска да помни, има вероятност това, което отказва да помни, да я сполети отново и отново.

Светът е пълен с всякакви паметници. В някои присъства сковаващата сериозност на екстремални исторически събития, а при други е увековечено нещо с чисто битова и делнична значимост или се долавя шеговито намигане към миналото. Има паметници на кучета и котки, на разни чудаци, на литературни и анимационни герои. В Америка има паметници на Попай Моряка, издигнати от производители на спанак. Повечето изглеждат кичозно, но никой не е скочил да ги събаря. Преди няколко години в Джакарта се появи паметник на Барак Обама. Представен е като весело десетгодишно момче в къси панталони и напомня за период от детството му, свързан с този град.

Паметници на доказани сатрапи и масови убийци може да се срещнат в градската среда на иначе образцово демократични общества. Често посочван пример е паметникът на Съветската армия в центъра на Виена - отлично поддържан монумент, върху който със златни букви на руски език е изписан откъс от речта на Сталин на 9 май 1945 г. по случай капитулацията на Германия. Както и куплет от химна на СССР. Той никак не смущава битието на виенчани. Австрийците явно имат друго отношение към паметта. Там на всяка крачка, особено в провинцията, човек вижда най-различни малки паметничета, най-често в човешки ръст, понякога прилепени към фасадата на някоя къща статуи на реални хора, направили нещо добро за града, или пък фигури на светци.

Администрирането на общностната памет е сложно, за да не кажем и невъзможно усилие със съмнителна политическа стойност. Поне това трябва да е станало ясно покрай вече четвъртвековното размахване на чукове и кофи с боя около паметниците на соца. Това усилие е движено от страхове и надежди, които са дълбоко ирационални.

Странно е, че дори в Русия фигури като Сталин и Ленин, без да бъдат зачеркнати от историята, са загубили много от своята сакралност и отдавна са превърнати в експонати на туристическия и търговски кич. Техните страховити образи се печатат върху тениски, правят се на матрьошки, ключодържатели и т.н. В едно рационално общество отношението към старите идеологически олтари е като правило толерантно и добронамерено иронично. Те престават да бъдат олтари и стават исторически сувенири независимо от тяхната монументалност. У нас това все още изглежда трудно или невъзможно и можем само да се питаме защо.

 Паметникът пред НДК и кулата на Татлин
Снимка: Уикипедия
Паметникът на загиналите 17 000 съветски воини за освобождаването на Виена е в центъра на австрийската столица и никак не смущава битието на виенчани. Австрийците явно имат друго отношение към паметта.
71
14390
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
71
 Видими 
05 Септември 2014 19:46
Паметници на доказани сатрапи и масови убийци може да се срещнат в градската среда на иначе образцово демократични общества.
Аз бързам да докладван за паметници на едри робовладелци в центъра на Американската столица. Също има и на такива пуснали ядрени бомби върху цивилни цели.
*
За пореден път пиша - паметникът 1300 години България изразява артистичното мислене на своето време. Спечелен е конкурс, а и има интересна художествена визия. Авторът говори за "столичани" гаче ли ги познава всичките - а то всъщност визира една шепа инфантили дето всичко им се вижда като х.. и само се чудят какво да бутнат, а няма нито акъла, нито способностите да изградят нещо. Паметникът много точно изобразява България - такава каквато беше при откриването му - той беше внушителен, чист, спретнат, но набързо направен и без достатъчно мисъл за дългосрочна издържливост без подръжка. А сега той е обезкостен, разкапан, окраден и надраскан с графити - точно каквато е държавата. Някой ден, когато България се възстанови, той ще бъде ремонтиран да изглежда точно така, както беше преди 33 години, само че с по-хубави и по стабилни плочи, с подобаващо осетление и излъскани фигури. Може би тогава ще пуснат фонтаните на площад България и рекичката в детския кът. Дано го доживеем. Ама кой знае.
05 Септември 2014 19:50
Паметникът пред НДК и кулата на Татлин
А, да - и паметникът няма нищо общо с кулата на Татлин. Чудя се къде ги измисляте тези глупости - сигурно много ви се иска да има нещо съветско в тоз паметник ама няма - за добро или за лошо е изцяло български.
05 Септември 2014 22:16

Каквото и да реши общината за монумента пред НДК, има вероятност да сбърка
Демек - рече Агоп - ако нищо не прави - няма да сбръка.
05 Септември 2014 22:52
И нищо да не прави - пак ще сбърка, защото това ще падне и ще утрепе някого.

05 Септември 2014 23:51
А, да - и паметникът няма нищо общо с кулата на Татлин.


Татлин е конструктивист, не просто неуточнен модернист. Певец на стоманата, напредналата индустрия и технологии, вкл. на транспортните средства и заводските халета. Нищо общо с паметника на НДК - в стил социалистически символизъм.

Проектът на Татлин - Натисни тук намязва на геометричните тримерни наглед пространства на Ешер - Натисни тук.

Нашето си е наше. Точно си беше за времето си, а и не бяхме длъжни да го харесваме... Но то наистина се превърна в овеществена памет на времената, в които сме били и /или/ сме сега. И на огромния срив във всичко...

Та дори и да падне и да утрепе някого, няма да бъде крив проектантът, а времената и хората или обезчовечените, обезвременени вече в тях.
06 Септември 2014 00:24
Днес обаче мисля, че вземайки нужните предохранителни мерки, паметникът трябва да се остави, какъвто е, без никакви намеси... докато България не се промени дотолкова, че да заслужи друг паметник."


И аз така мисля. Да седи като олицетворение на егото, на мързела, на безсилието и на агонията.
Да седи там!

Наводнения цяла пролет.
Колко дерета са почистени?
Кои общини са си почистили деретата?
Кои язовири се контролират от тези, които трябва да ги контролират?

Наводнения цяло лято.
Къде спахте, хора?

6^5.I.-ик!

06 Септември 2014 01:38
Абе във Виена руснаците са били 6 месеца, а в България: 46 години.
И руски гъзолизци не са управлявали тоталитарно Австрия 60 от последните 70 години.
В Полша отдавна разрушиха всички руски боклуци.
Първо започнаха с паметика на Ленин, който още 1983г беше осран от птиците в Варшава.
06 Септември 2014 05:45
На тези софиянци, на които им пука как изглежда градът, паметникът на Старчев никак не им харесва. Ама никак. Впрочем, не съм виждал човек, на когото да му харесва. С изключение на Старчев и Сие (може би). Тъй като живеех срещу сегашното НДК, навремето видях хората да плачат, когато махаха паметните плочи на 1 и 6 пехотен полк. И тъй като много се вайкаме за разрушения мавзолей, за опитите да се демонтира ПСА и пр., и пр., предлагам да започнем от възстановяването на това култово място на народната памет.
06 Септември 2014 11:39
bogeo,
06 Септември 2014 12:18
bogeo, и от мен

Червените винаги са били лицемери, особено като стане дума за паметници и наследство. Ако е за тяхното "наследство", те винаги го бранят и казват, че това е памет, че не трябва да се маха. Че построеното не трябва да се руши, а да се използва, независимо колко бездарно, грозно, отвратително, некачествено, безполезно и дори опасно е то.

Когато стане дума за чуждото наследство обаче, е не се колебаят дори за секунда и веднага забравят за призивите си за запазване на наследството и паметта и си рушат безгогледно. Затова и могат да кажат, че онази грозотия, олицетворяваща целия им корумпиран, бездарен, слуганажки, нагаждачески и лишен от талант режим трябва да остане, след като самите те са унищожили мемориалните плочи.

Кое има повече стойност?
06 Септември 2014 14:41
Затова и могат да кажат, че онази грозотия, олицетворяваща целия им корумпиран, бездарен, слуганажки, нагаждачески и лишен от талант режим трябва да остане, след като самите те са унищожили мемориалните плочи.
Всъщност това олицетворяващо онзи режим се намира малко по-вдясно от паметника - голямо е, посветено е на културата, строено е за по-малко от две години, има повече стомана от Айфеловата кула, самобитно-българско е като архитектура и до него водят редици от фонтани и теменужени градини. Естествено новият режим нито може поддържа фонтаните, нито градините, нито паметници, а и не може да боядиса онова изградено от онзи строй (както правилно предсказа Живков). А тези глупости за плочите си ги избийте от главата и питайте някой столичанин каква им беше съдбата. Бяха три - една беше напълно срината от англо-американските бомбардировки - друга беше сериозно повредена. Това което беше останало от тях беше прилежно преместено във военноисторическия музей. Там ги завариха и промените - а всеобщата разруха след 89та не пощади и тях - особено в хаоса на преместването на музея. Те трябва да се възстановят - но има къде-къде по-подходящи места за тях - например в градинката пред военното министерство - откъм страната на художествената галерия.
*
И спрете да говорите от името на софиянци. Може би просто сте в инфантилни среди. Паметниците, които се изградиха в последните години - на Филип Македонски, на Енихан баба, на турските терористи от гара Буново, на американските бомбардировачи, както и онова чудо с бухала в центъра на София може да ви допадат. Но, вЕрвайте ми - повечето хора предпочитат да има паметник 1300 г. България.
06 Септември 2014 16:21
А па паметник си е. Символизира как каквото и да ни натикат, все имаме съмнения дали пък не е хубаво.
06 Септември 2014 16:48
Yantar, те да не би тогава да си пребоядисваха нещата и да не би фонтаните да работеха? Или твоите спомени са от картичките и снимките?
06 Септември 2014 18:07
Yantar, те да не би тогава да си пребоядисваха нещата и да не би фонтаните да работеха? Или твоите спомени са от картичките и снимките?
Моите спомени са от самото място - въпреки че сега сал едни снимки и картички ни останаха. Пребоядисването е образно казано - има се предвид поддръжка. Тогава всичко се поддържаше - както в момента в развитите страни. Колкото до фонтаните - работеха почти всеки летен ден до лятото на 1990 г. Единствено трите големи фонтана в подлеза се пускаха само в определени часове. Спомням си, че всеки път, когато минавах и не работеха малките фонтани се чудех какво става - просто се случваше рядко. А теменужените градини се поддържаха с поливателна система, която май още 90та я изйъртиха. Оставете фонтаните - то уличното осветление на площад България не работи - а те искат паметници да бутат.
*
Ето снимки на паметника, НДК и фонтаните - така както бяха и така както трябва да бъдат: Натисни тук,Натисни тук
06 Септември 2014 18:38
Хубу де, ама защо Старчев аслъ го е направил като пет такова...
06 Септември 2014 18:52
Нека го възстановят в първоначалното му величие.. Ще бъде един от малкото многофункционални паметници в света. Поглед към него ще лекува пърхота и маясъла на некои другари, други пък ще го показват на децата си като пример на държавно спонсорирана грандомащина, съчетана с липса на елементарно естетическо чувтсво, а българските езиковеди и лексикографи ще имат уникалната възможност да обясняват визуално ще е то "осмокрил петох*й".
06 Септември 2014 18:59
Моите спомени са от самото място - въпреки че сега сал едни снимки и картички ни останаха.


Абе аз нямам особени спомени - паметника не заглеждах, абсолютно хладна ме оставяше - та във връзка с хладината, моля някой да ми посочи петте таквиз, че не съзирам нищо, будещо еротични асоциации. Нищо против определението, амо по себе си остроумно, но.. абе кои части са онез работи?!? Вярно, на моите годинки няма веке либидо, но чак пък и на младини да съм нямала - остро протестирам срещу евентуално обвинение от този характер!

06 Септември 2014 19:15
Ако паметникът се ремонтира, никой няма да му обръща внимание, което е нормалното отношение към паметниците.
Качественият паметник не трябва да дразни окото, грубо препречвайки гледката, тъкмо напротив, той трябва да генерира пълна индиферентност у зрителя. Най-добрите паметници са практически невидими.
06 Септември 2014 19:22
Кулата на Татлин е логична конструкция, докато паметникът пред НДК е доста нелогична деконструкция. .... Присъствието му е визуална метафора за това, че вместо да деконструираме социалистическата държава и да изградим нещо по- добро, ние я оставихме да се руши и разграбва, докато руините и станаха опасни... Съпроводено с грим, подпори, заграждения и асоциации с пето...ник.

06 Септември 2014 19:30
Първо, кулата на Татлин е паметник само по име и второ, тя не е престояла нито секунда на мястото, за което е била предназначена. И никога не е била построена. Демек, тя може да се разглежда единствено като проект за urban sculpture.

А градската скулптура не е паметник, тя не трябва да се слива със средата. Социалната функция на качествената градска скулптура е да кара пикнята на минувачите да възвира в мехурите им и да предизвиква у тях въпроси, най-честият от които е "колко кинта е дала общината за ТОВА?".
06 Септември 2014 21:21
Моите спомени са от самото място - въпреки че сега сал едни снимки и картички ни останаха

НДК беше открит за някакъв (поредния) конгрес на БКП. Няколко - 2-3-4 месеца след него, влязох с колеги за да видим климатичните инсталации, особено тази на Зала 1. Та, минахме и покрай прословутия петох*йник. Беше си все тъй грозен и не на място, както и днес. Теменужки имаше, а работещи фонтани, не лъжете, нямаше.
Колкото до паметните плочи на загиналите в ПСВ, премахнати заради грандоманията на принцесата, през 1966-67 г. пред тях се провеждаше развода на Софийското комендантство - Гвардейската рота, наряда за Гарнизонния арест и др.
Гарант - Н-к караул Гарнизонен арест - браун!
07 Септември 2014 00:07
Пребоядисването е образно казано - има се предвид поддръжка. Тогава всичко се поддържаше - както в момента в развитите страни.

Не, просто спомените ти са розови. Нито фонтаните са работели, нито е имало особена поддръжка. Демокрацията не е магически разрушител, който да унищожи предишния рай-просто построеното има много малка стойност. Ако не беше толкова бездарно, нямаше и да изчезне после. А ако можеше да генерира някакъв реален доход, щеше да може да се пребоядиса. Колко е можело да генерира личи по дефицита на стоки и по последвалите фалити.
07 Септември 2014 08:27
Нито стилово, нито ансамблово, нито визуално се връзва т.н. "паметник" в градинката на НДК и с околната градска среда! Да му направят умалено копие в оригиналния вид и да го паркират в двора на музея на соц. изкуството за тази шепа хора, на които им харесва. Като застане човек на терасата на НДК и гледа към бул. Патриарх Евтимий тази механична сборка от гемоетрични елементи създава усещането че някой ти е бръкнал в окото, а градинката сякаш стои наклонена. Едно огромно нищо, пречещо на естествения пътникопоток!
07 Септември 2014 08:30
И в допълнение - повечето хора когато снимат НДК гледат паметника да не е в кадър, защо ли ... И то още от времето когато паметника беше нов.
07 Септември 2014 08:51
Паметници на доказани сатрапи и масови убийци може да се срещнат в градската среда на иначе образцово демократични общества. Често посочван пример е паметникът на Съветската армия в центъра на Виена - отлично поддържан монумент, върху който със златни букви на руски език е изписан откъс от речта на Сталин на 9 май 1945 г. по случай капитулацията на Германия.
Сатрап съвсем неправилно е лоша дума, тя идва от персийските управници. Исторически те са се отнасяли много демократично със завоюваното население в огромната Персийска империя. например юдеите. Четете Библията.
Разбира се, че Австрия ще запази и лъска паметника на Съветската армия, с това доказва, че е освободена от нацисткия режим. Ама историята казва друго, че австрийците с голям мерак са се ашладисали с Хитлер. Нали той обещавал Третия райх (Германската империя, на която Виена около 500 години е била столица).
Сега за паметника. През 1986г. аз развеждах из София един голям френски учен, той е бил зам-министър по науката във военното министерство на Дьо Гол, станахме доста близки, след това той ме посреща в Париж. Той много хареса паметника. Казват, че и Караян го е харевал много и др. западни интелектуалци. Това е модермото изкуство. По света има къде къде по-големи изгъзици. Вървете в музея на модерното изкуство в Ница да се уверите. По-същия начин трябва да бастардисаме и картината на Пикасо Герника, която се счита за шедьовър. Там фигурите са далече по ъгловати от тези на паметника. Да не говорим за изгъзицата Бобур - центъра Помпиду на булевард Себастопол в Париж. Никой не мисли да го събаря. Някои не харесват и паметника на Климент Охридски в градинката пред университета, а има и такива, които не харесват и паметника на Св. София. Въпрос на вкус.
Хубав за едни грозен за други, паметникът пред НДК трябва да се реставрира под ръководството на автора и да остане, като знак от това време.
Паметните плочи на 6-ти полк не могат да се впишат в архитектурния ансамбъл около НДК. Те стърчаха, когато около тях беше поле и пасяха овце, аз го помня това време. Те са си добре там където са във военния музей.
07 Септември 2014 09:10
Няколко са дълбоко възмутителните "паметници", скулптури т.н. И те са резултат на наглоста на онези измислени и набедени социалистически гении, които и до ден днешен не си признават немърливостта и няма кой да прати в небитието прословутите им шедьоври.
..........
Ние не сме Австрия, авторе, България е победена страна във ВСВ.
На 11 март 1938 година хитлеристката армия влиза в Австрия, а на 12 март в центъра на Виена, пред Операта е организиран голям военен парад в чест на германските войски. Въпреки опитите в годините след Втората световна война да се смекчат някои обстоятелства около “Аншлуса”, тезата за Австрия като първата жертва на Хитлер често се дискутира от съвременните историци. Седем години по-късно, на 30 март 1945 година, Съветската армия влиза в Австрия, а на 13 април превзема Виена. В края на април американските войски, следвани от френски и английски войскови части също навлизат на австрийска територия. На 8 май 1945 година Германия официално се предава и се слага край на Втората световна война.
Почти веднага след завземането на Виена, съветските части, които са окупирали източната част от Австрия, се свързват с Карл Ренер, лидерът на социалистическата партия, и искат от него да състави временно правителство, което се надяват лесно да манипулират. В началото на април 1945 година Ренер успява да състави администрация и на 27 април временното правителство издава Прокламация за независимост, с която анулира Аншлуса и обявява възстановяването на независима република Австрия. Изненадани от активната роля на Съветския съюз при съставянето на това правителство, западните сили отказват да го признаят до момента, в който се стига до съгласие за провеждане на национални избори. Междувременно още в началото на юли 1945 година страната е разделена на 4 окупационни зони. Центърът на Виена се поделя между 4-те сили, но останалите части на столицата са строго разделени. На 25 ноември 1945г. в Австрия се провеждат първите свободни национални избори от 1930г. Тъй като нациската партия е официално забранена, управлението се разпределя между 3-те партии: Австрийската народна партия (OVP), спечелила 50% или 85 места в парламента, Социалистическата партия на Австрия (SPO) – 45% и 76 места и Комунистическата партия (KPO) – 5% и 4 места. Между 1946 и 1953г австрийското коалиционно правителство приема повече от 550 закона, някои от които, въпреки противопоставянето от страна на Съветския съюз. Такъв е случаят с опитите от съветска страна да се блокира участието на Австрия в плана Маршал и присъединяването й към Организацията за европейско икономическо сътрудничество.
07 Септември 2014 09:17
Не, просто спомените ти са розови. Нито фонтаните са работели, нито е имало особена поддръжка. Демокрацията не е магически разрушител, който да унищожи предишния рай-просто построеното има много малка стойност. Ако не беше толкова бездарно, нямаше и да изчезне после.
Айде голям къшей лапни, голяма мисла не казвай. Ние всички видяхме как всичко беше разрушено. Не с магическа пръчка, ама година след година. Когато работех в Унгария аз през месец пътувах през Вуковар, където са се водели военни действия, такива разрушения каквито се наблюдават като пътуваш с наш влак не се наблюдаваха там. Никога в новата история на България БДЖ не е било в такова окаяно състояние. Цели заводи са за скрап. И по-рано е имало порои, аз даже като малък през 50-рте щях да се удавя в един такъв, но да са се събаряли къщи не помня. Аз помня какво беше България през 50-те (от тогава имам спомени) и каква стана през 80-те - огромен напредък. И след това огромен спад и разрушение. Това е защото идеологически сбъркани хора провеждаха промените с грешна парадигма. То боде в очите, че нещата не вървят и това е защото се поведохме по идеологията на капитализма, в неговата крайна форма-либералния капитализъм. Китай тръгна в друга посока и вместо рушене изгражда една индустриална империя.
07 Септември 2014 09:20
И в допълнение - повечето хора когато снимат НДК гледат паметника да не е в кадър, защо ли ... И то още от времето когато паметника беше нов.
Ти пък откъде знаеш какво правят повечето хора, кога снимат - да не си им влязал във фотоапаратите. Ей тъй като почнете да си пишете фантасмагориите, еша ви няма.
07 Септември 2014 09:26
Проблемът е в речника на паметта - прякорът, тъй любим на няколко поколения, пречи на обективните дискусии, защото е присъда, издадена в незван конвент. Вокс попули един вид, ама вокс на коя страта на популацията?...

Нейсе. Имам друг въпрос и неразрешена загадка. Чета следното, изследвайки по гугъла паметниците в София:

Създаването на статуята на Света София или така наречения милениум, който е символ, покровител и патрон на град София е най-любопитното и интересно нещо създавано в последните години в столицата.


Кой, къф е тоя милениум, що бил символ, покровител и патрон на весталката с кукумявката край ЦУМ?

Да не е някой... спонсор?

07 Септември 2014 09:26
Затова и могат да кажат, че онази грозотия, олицетворяваща целия им корумпиран, бездарен, слуганажки, нагаждачески и лишен от талант режим трябва да остане, след като самите те са унищожили мемориалните плочи.
Въпрос на вкус, казаала патката и слязла от четката. ДАЛИ Е ГРОЗОТИЯ Е СПОРНО, АЗ КАЗАХ, ЧЕ МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО Е ТАКОВА. гГЛЕДАЙ ВЕЛИКИЯТ ПИКАСО С НЕГОВАТА "ГЕРНИКА". Аз не знам да са унищожени мемориални плочи, на 6-ти полк са във воення музей. Въобще много са ви задръстени главите от невярна информация.
07 Септември 2014 09:32
Абе във Виена руснаците са били 6 месеца, а в България: 46 години.
Непрекъсннато тук се изявавт ignorants. Съветската армия стои в Австрия и Виена до 1956г., когато при Хрушчов се сключва "Държавния договор" за Австрия. А в България Съветската армия стои най-много половин месец, в нашата къща е имало разквартирувани съветски войници, така, че знам от родителите си.
07 Септември 2014 09:43
Сега, искам да попитам десния запъртък, който се е натопорчил срещу паметника, ама искам честен отговор: Харесват ли картината "Герника"на Пикасо, която е призната за световен шедьовър. И да ми направят едно сравнение с фигурите там (които са различни геометрични фигури) и на паметника, където са си склупторни фигури. Аз само питам бе, нищо не казвам.
07 Септември 2014 09:45
Създаването на статуята на Света София или така наречения милениум, който е символ, покровител и патрон на град София е най-любопитното и интересно нещо създавано в последните години в столицата.


Това е едно мноо членоразделно твърдение, отнасящо се до наистина крайно любопитната и донякъде интересна статуя на Чапа и домашния му архитектин:
1. Другите статуи по другите градове обикновено посрещат пристигащите с разтворени обятия. Нашта Софка ги посреща с гъза си. Srsly, може ли един автор да е чак такъв идиот, че имайки 2км, ДВА ШИБАНИ КИЛОМЕТРА, перфектна видимост към произведението си, да го обърне с гъза към публиката? Очевидно може.
2.Тази статуя не е паметник, а масивна декоративна дзвъчка, турена така, че да ме разсмива.
3. Бухалът в ръката на дзвъчката е нелеп.
07 Септември 2014 09:50
Тъй като живеех срещу сегашното НДК, навремето видях хората да плачат, когато махаха паметните плочи на 1 и 6 пехотен полк
Айде бе чак да са плачели. Посмали манго. Сигурно са рязали лук и затова са плачели. Или някой овчер е плакал, че няма къде да си пасе уфсите.
07 Септември 2014 09:52
Може да им е влезло нещо в окото.
07 Септември 2014 09:53
Много се е натопорчил професора от АОНСУ. Да не е съавтор на Старчев?
07 Септември 2014 10:00
2.Тази статуя не е паметник, а масивна декоративна дзвъчка, турена така, че да ме разсмива.


Нещо като Баце в монументалната скулптура, демек! Той също тъй въздейства, поне на мен - поради жанра на, er, my job.
07 Септември 2014 10:11
Той също тъй въздейства, поне на мен - поради жанра на, er, my job.


то и аз имам професионална обремененост по отношение на визуалните изкуства, ама Тиквата transcends де що има изкуства, науки и смисли.
07 Септември 2014 10:15
Паметните плочи с имената на загиналите български войници
трябва да бъдат възстановени, а
този нещастен грозен боклук - изринат.
Символично изринат!
07 Септември 2014 10:18
Символично изринат!

Тоест, изринат наужким.
07 Септември 2014 10:23
то и аз имам професионална обремененост по отношение на визуалните изкуства, ама Тиквата transcends де що има изкуства, науки и смисли.


Предмет за изследване на титани като Емерсън и Торо, наш Баце... Всъщност - природно явление, стихия, потоп!

07 Септември 2014 10:30
Всъщност - природно явление, стихия, потоп!

Според мен по-скоро свлачище. Свлачището е изненадващ страничен ефект от десетилетия активна идиотщина. Изненадващ щото идиотите не правят връзка между причина и следствие, а страничен, щото не може да са чак такива идиоти, че нарочно да предизвикат свлачище или Рапон в околната на себе си среда.
07 Септември 2014 10:59
Не, просто спомените ти са розови. Нито фонтаните са работели, нито е имало особена поддръжка
Ти да нямаш някакви възприятелни ограничения? Дал съм връзка към конкретни снимки показващи как са работели фонтаните. Като не си идвал в София преди 89та барем чукни в интернет снимки на НДК от онова време - ако си мислиш че тези от мен са дело на "каманизете".
07 Септември 2014 11:04
Според мен по-скоро свлачище.


Може би дори сель, mudflow - не го знам на български. Няма съответствие и в уикитата. Абе кално цунами на уж твърда земя. Ох, кво каза́х....

Но "сел" е добре, imho...
07 Септември 2014 11:05
07 Септември 2014 11:06
моля някой да ми посочи петте таквиз, че не съзирам нищо, будещо еротични асоциации.
Работата е в това, че днешните ни инфантили пренасят собствените си сексуални затруднения върху обекта на тяхната безрасъдна омраза. Съчетание между сексуална фрустрация и осъзната маргинализация поради неспособност да съградят нещо, вместо само да цапат и рушат. Нагледно описано от Фройд - като пример от учебник.
07 Септември 2014 11:13
Работата е в това, че днешните ни инфантили пренасят собствените си сексуални затруднения върху обекта на тяхната безрасъдна омраза.


В интерес на историческата правда, "вчерашните" го измислиха. И стана фолклор... Или фолкХлор?
07 Септември 2014 11:19
Много се е натопорчил професора от АОНСУ. Да не е съавтор на Старчев?
За когопо-точно говориш, за Евгени Дайнов ли, той отдавна не списува тук.
07 Септември 2014 11:22
Ти пък откъде знаеш какво правят повечето хора, кога снимат - да не си им влязал във фотоапаратите. Ей тъй като почнете да си пишете фантасмагориите, еша ви няма.


Успокой топката другарю Маркс, "Че добиеш инфаркт", както се казва в един шопски виц. Пиши в Google "НДК" и цъкни "Изображения". И гледай. Ама първо махни модния конски аксесоар "капаци за очи".

07 Септември 2014 12:25
Социалната функция на качествената градска скулптура е да кара пикнята на минувачите да възвира в мехурите им и да предизвиква у тях въпроси, най-честият от които е "колко кинта е дала общината за ТОВА?".





Дал съм връзка към конкретни снимки показващи как са работели фонтаните.

Тия снимки, по онова време, се правеха по предварителна заявка, с уточнено кой, кога и какво точно ще снима.
Та нищо не доказват.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД