:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Местен бизнесмен искал да строи цех за сухо мляко и ограниченията му пречели
Цветанов: Коалицията с БСП към този момент е нереалистична
Полша извика на разговор украинския посланик във Варшава във връзка с обстрела на консулството в Луцк
Туск: Да не се преструваме, че това е щастлив ден
Пролет е, ще хванем гората и ще станем хайдути, коментира Даниел Вълчев
Комисията не откри картел в търговията с горива
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,903,270
Активни 447
Страници 9,376
За един ден 1,302,066

Задаващият се политически сезон - интересен и нулев

Ясен Бориславов
Как ще изглежда България след 6 октомври? Това е въпросът, който през следващите седмици ще владее медийното внимание. Събитията, задаващи хоризонта на очакванията, са ясни - резултатът от евроизборите, променената архитектура на парламентарната подкрепа, оставката на Пламен Орешарски, смяната на Станишев на кормилото на БСП и, разбира се, турболенциите в банковия сектор и по-специално събитията около Корпоративна търговска банка. Станалото и ставащото в КТБ е по особен начин ключово, макар да не е изцяло ясно какво точно е то. Всякакви експерти и анализатори повече от месец с авторитетни интонации поднасяха взаимноизключващи се твърдения. Истината остава в мъгла. Ясно е, че на публиката се поднася пушилка, която да скрие същественото. Някакви касиерки и счетоводителки са вкарани в ареста за временно успокояване на общественото мнение. Някакви 3.5 млрд. лева са с неясна съдба, а други 200 млн. май били откраднати. Зад затворените врати на банката се чува един привидно семеен скандал, чуват се крясъци, закани за убийства, заклинания, трясък от трошенето на сватбените сервизи, но същинските поражения още не са ясни. И те може да се окажат по-сериозни от липсващите или изпотрошени пари и ценности. Дотук банковата криза показа единствено



шокираща институционална неадекватност на всички възможни нива



на държавата. Неразбориите рано или късно ще приключат. Истината през следващите седмици или месеци ще продължи да излиза на малки хапки и вероятно няма да се стигне до края, защото КТБ не е чисто финансова институция, а по-скоро политически проект на корпоративно-търговските крила на различни партии, които привидно са ту на власт, ту в опозиция, т.е. играят едновременно с белите и с черните фигури на политическата дъска и очакват това перпетууммобиле да е вечно. Логично е рано или късно такава конструкция да гръмне и не е ясно дали големият взрив беше през юни, или предстои. А може и катастрофата да не настъпи с гръм и трясък, а постепенно. Според един популярен стих на Т.С. Елиът "светът няма да изчезне с гръм, а с хленч" (So, this is the way the world ends, not with a bang but a whimper.) Ще да е нещо като хленченето на Иван Искров. Пък и не е сигурно, че българското общество ще понесе цялата истина, ако тя все пак му бъде казана. Защото това означава да приеме и преглътне болезнени неща не просто за своите елити, а за себе си като цяло. Иска се мъжество на разума и духа, което у потомците на Вазовите "Чичовци" по-често го няма. По нашите географски ширини социалните промени ги правят разни немили-недраги хъшове,



но после управляват чичовци



Ако в банковата сфера кризата беше все пак донякъде овладяна, то по отношение на политическото доверие тя е в развитие и с много притеснително бъдеще.

Разговорът за политика неизбежно се свежда до разговор за пари, за харченето на общите пари. В български условия магията на политиката се изразява в умението да купуваш евтино доверието на хората с техните пари, които после да харчиш в своя полза чрез корупционни схеми, неизгодни договори, обществени поръчки, съмнителни кредити и други, често пъти законово регламентирани практики. Както банковата дейност е аритметика на доверието, така и политиката е игра на доверие, но в по-големи мащаби.

В България през годините на т.нар. преход се наложи едно напълно сбъркано и уродливо разбиране за политиката като пристанище за пробити кораби. (Казвам т.нар. преход, защото в модерната история няма 25-годишни преходи. Такова темпо е присъщо на библейските времена или на прехода от мотиката към ралото.)

Езикът безпощадно е запечатал това объркано разбиране, а езикът, също както и архитектурата, казва твърде много за едно общество - понякога повече, отколкото на самото общество му се иска. Нека видим някои ключови думи и фрази от политическия новоговор. "Влизам в политиката." Изразът обикновено се употребява от професионално изчерпани или неудовлетворени хора, търсещи материално благополучие в ново поприще. Безразборното и безпринципно "влизане в политиката" произведе десетките и дори стотици политици еднодневки. За излизането от политиката рядко се говори. Единици са онези, които съумяват да се оттеглят в подходящ момент с достойнство и съхранена чест. Излизането от политиката се възприема като влизане в някакво небитие, в гражданска преизподня.

"Политическо назначение" - това е евфемизиран израз за трудоустройване на отговорен пост на човек със съмнителна професионални качества или доказано некомпетентен, но подчертано лоялен към определена партия или към нейния лидер. Всички партии, когато дойдат на власт, правят такива назначения, като най-вулгарните донори на държавни служби са ДПС и ГЕРБ.

"Политическо решение" - още един евфемизъм. Означава решение, което е противно на здравия разум и на експертните оценки за дадена ситуация, но се налага поради някакви тясно партийни или личностни интереси или сделки. Много често политическите решения са с корпоративно-търговски привкус. "Политическо говорене" е друг неологизъм, който евфемизира позабравената, но по-откровена и точна дума "пропаганда".

Тази, а и друга подобна лексика създава за политиката образа на морално отблъскващо занятие, което някак логично привлича и морално отблъскващи хора. Поради което и изразът "не се занимавам с политика" има лесен за разчитане подтекст и означава: "Аз съм честен и почтен човек, не се занимавам с шмекерии и тарикатлъци." Не че в българската политика няма порядъчни хора, но те трудно оцеляват и тяхната ефективност е силно затруднена от трудното или невъзможно сцепление със средата, в която трябва да работят.

Политиката е преди всичко занаят. Там не се влиза и излиза между другото. Да бъдеш политик е същото като да бъдеш обущар, зъболекар, учител, журналист, автомонтьор, водопроводчик и т.н. Може да е по-отговорно, а поради това и по-доходно, но това не е по-достойно занятие. Нито пък по-недостойно. Всяка професия е обвързана от някакви етични правила, има неща, които обущарят или зъболекарят могат да си позволят и такива, които не могат. Добрият зъболекар не поправя обувки, както и добрият учител не поправя автомобили. Добрият политик не се занимава с банкови операции, както и истинският банкер не се занимава с политика.



Там, където всеки прави всичко, не се получава нищо



В българската политика няма ясно очертани граници на допустимо и недопустимо, на приемливо и неприемливо. Липсва занаятчийската етика, която споява и прави ефективни модерните общества. Поради което българската политика често се озовава в зоните на криминалното. И тъй като развратното поведение е заразително, то лесно се пренася от изпълнителната и законодателната власт към съдебната, но също и към медиите. Всичко това постига като резултат деградиране на идеята за държавата като общност, скрепена от взаимно доверие между граждани и институции. През октомври предстои да видим част от плодовете на тази деградация.

Любопитно е дали и този път недоверието към едни ще се превърне в сляпа надежда и доверие към други с помощта на скари с кебапчета и къса памет. Възможно е, но изглежда все по-малко вероятно. Недоверието към всички няма как да се превърне в доверие към когото и да било. Но може да се превърне в социална истерия и дори в катастрофа. Както доверието лесно се трансформира в политика, така и недоверието може да се превърне в хаос, който някои да се опитат да нарекат революция. Може да се очакват улични вълнения, метежи, погроми и този път сцената с белия автобус от миналото лято ще изглежда като артистичен пърформанс. Политическата мътилка ще роди нови популисти, фашизоиди, професионални патриоти и спасители на нацията. Нека вметнем, че професионалният патриотизъм е възможно най-отвратителната форма на политически тарикатлък. Тъй като българското общество няма обичай да открива вина за своята съдба в себе си, ще се търси виновник другаде - богатите, комунистите, соросоидите, циганите, евреите, масоните, международния империализъм и т.н. И сигурно ще бъде намерен. От някои герои на т. нар. преход може да хвърчи перушина, но това зрелище няма да реши нито един проблем. По новините в телевизиите може да се появят репортажи с д-р Тренчев в камуфлажно облекло и с мегафон в ръка. Това е най-мрачният възможен сценарий за развитие. Но може и да се размине. Повечето българи изглеждат не само отчаяни, но и



отегчени от собствената си несрета



и точно това отегчение може да се окаже спирачка пред срутването на социалния мир.

Ето ги и малко по-оптимистичните възможности. ГЕРБ печели убедително изборите, но при много ниска избирателна активност. Борисов прави явно или прикрито коалиция с ДПС, за което вече има индикации. Част от скелетите в КТБ си остават там. Участието или отсъствието на Реформаторския блок в тази конфигурация е без особено значение. Присъствието на реформатори в новото правителство би имало по-скоро орнаментална функция. Ако е малко по-интелигентен, отколкото изглежда, Борисов няма да стане министър-председател, защото ще му е ясно, че и този кабинет ще е временен, а ще номинира за поста герберска версия на Орешарски. Може да е и някое от внушаващите повече надеждност и усещане за почтеност лица в ГЕРБ. От дългата партийна скамейка се сещам само за Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, но може да има и друг. Важно е все пак да не е калинка. Така ще се създаде впечатление, че страната преминава от мафиотско-олигархичен тип управление към някаква нормализация. За пред европейските партньори това е важно.



През това време Борисов ще се държи като царя по време на тройната коалиция



Може и така да постъпи. Зависи дали огромното му его ще надделее, или политическият инстинкт за самосъхранение. Не трябва да се забравя, че Баце е даунлоудвал политическото си ноу-хау покрай царя и Тодор Живков.

Друг вариант. За оставащите до изборите два месеца БСП успява да си направи сериозни морално хигиенизиращи процедури, превръща се в истинска проевропейска лява партия, облича се отново във всенародно доверие и се връща на власт. Реставрират се изгорените мостове към АБВ, оформя се нещо като лява политическа ос, около която избуяват нови надежди. Дано, ама надали.

Още един вариант. В оставащото време до изборите се появява нова патриотична или популистка формация, която обира мощен протестен вот и променя геометрията на статуквото. Индикации за такова развитие все още няма, но не трябва да се изключва.

Засега е ясно, че политическият балон Бареков издиша с писклив звук, както в. "Сега" предвиди още на 10 май. ББЦ вече е в будна кома, а до октомври може да гушне чемширчето.

Има още един вариант. Нека го наречем весело електорално харакири. Избирателите внезапно и масово обикват ДПС, защото досега само те не са управлявали самостоятелно (макар че кумуват при всяка власт) и стоварват цялата отговорност за управлението на Местан или на който е там около него. Делян Пеевски става министър на вътрешните работи. Или на финансите. А защо не и на двете министерства? Звучи като тъп виц, но знае ли човек?

Вероятно бъдещето ще поднесе по нещо от всички описани варианти плюс нещо неочаквано. Изглежда, че се задава още една интересна, но все пак нулева, т.е. загубена, година. По-прецизна прогноза е трудно да се направи. Точните прогнози ги прави само Андрей Райчев, но той след евроизборите през май нещо поизчезна. Казват, че пере гащи. Най-интересното предстои, но то едва ли ще е най-доброто.

Снимка: ВМРО
Политическата мътилка ще роди нови популисти, фашизоиди, професионални патриоти и спасители на нацията. Нека вметнем, че професионалният патриотизъм е възможно най-отвратителната форма на политически тарикатлък. На снимката - подписване на коалиция "Патриотичен фронт" на фона на бутафорен цар, опълченец, войник.
Снимка: Юлиян Савчев
Повечето българи изглеждат не само отчаяни, но и отегчени от собствената си несрета и точно това отегчение може да се окаже спирачка пред срутването на социалния мир.
Снимка: Юлиян Савчев
21 февруари 2013 г. Борисов внезапно подаде оставка. Пред парламента бяха събрани негови симпатизанти
12
10186
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
04 Август 2014 21:13
"Не трябва да се забравя, че Баце е даунлоудвал политическото си ноу-хау покрай царя и Тодор Живков." Българската журналистика е даунлодвала някакви големи глупости отнякъде. Срам за перото! Пагона не споменавам...
04 Август 2014 21:52
БСП успява да си направи сериозни морално хигиенизиращи процедури, превръща се в истинска проевропейска лява партия,

Ново напълно недефинирано политическо животно.
04 Август 2014 22:08
"Не трябва да се забравя, че Баце е даунлоудвал политическото си ноу-хау покрай царя и Тодор Живков." Българската журналистика е даунлодвала някакви големи глупости отнякъде. Срам за перото! Пагона не споменавам...


Сия статУя е доволно овърклокната и претруфена, вероятно е опит за всестранна провокация.

Авторе, скоро направих забележка (добронамерена) на твоя коуежка - турбОленция означава да си бараш джуча. Думата за неламинарен поток е турбУленция. Остани със здраве!
04 Август 2014 23:16
Дописката е Класика в троленето...
Колумнистите също водят битка за оцеляване...
Като няма какво да кажете, поне мъчете пасиансите си бре, хора...
Имаш ли гражданската си Позиция или се носиш над водата, фотограф Ясен Бориславов ???...
05 Август 2014 08:35
Българската журналистика е даунлодвала някакви големи глупости отнякъде. Срам за перото! Пагона не споменавам..


Към този и одтаналите коментари по-горе просто няма какво да се добави...
05 Август 2014 08:54
Айде, яви се още един проповедник да ни обяснява колко сме тъпи и прости.
05 Август 2014 10:04
Вероятно бъдещето ще поднесе по нещо от всички описани варианти плюс нещо неочаквано. Изглежда, че се задава още една интересна, но все пак нулева, т.е. загубена, година.
Най-вероятно точно това ще се случи. ГЕРБ трябва да влязат още веднъж във властта, за да се провалят окончателно и да поемат по пътя на СДС и БСП - към политическото небитие. Необходимо е и ДПС да ги последва. Мътилката на прехода трябва да изтече и политическите трупове трябав да бъдат изнесени от сцената, за да има по-добри перспективи за българите. Иначе политическите зомбита на прехода ще продължат да ни теглят към гибел, каквото правят вече 25 тодини.
05 Август 2014 11:19
Най-вероятно точно това ще се случи. ГЕРБ трябва да влязат още веднъж във властта, за да се провалят окончателно и да поемат по пътя на СДС и БСП - към политическото небитие. Необходимо е и ДПС да ги последва. Мътилката на прехода трябва да изтече и политическите трупове трябав да бъдат изнесени от сцената, за да има по-добри перспективи за българите. Иначе политическите зомбита на прехода ще продължат да ни теглят към гибел, каквото правят вече 25 тодини

Няма да стане. Колкото по-слаба е средната класа и повече бедни и смачкани хора има, толкова по-малка съпротива може да се окаже на олигархията. Партиите на прехода се погрижиха да унищожат всичко свястно, да изселят (къде с пропаганда, къде поради икономическата ситуация и долнопробно образование) много свестни хора в активна възраст. В момента една голяма част от Българите са държани във феодална зависимост (вижте Бобовдол, вижте ДПС как си държи членовете послужни и т.н.).


Това, което ще стане, е че чугуните ще продължат да гласуват за БСП, турците за ДПС, а тези, които не искат БСП и ДПС-за ГЕРБ. Ще гледаме още много хвърляния по амбразурата, много оплювания, а като се направи някакъв реален, макари рехав (поради намаляването на качествания материал тук) протест, той ще бъде оплют като зимните и летните протести миналата година.

Свястна партия няма да дойде защото задкулисието вече владее държавата, ние сме бананова република-вижте ни прокуратурата. Няма и кой да се съпротивлява на задклулисието-избирателите на БСП може да намалят, но и избирателна активност намаля, нова партия не се задава, а ако се зададе, ще е поредната месианска партия, политическият инжинеринг в която е толкова очевиден, че човек се хваща за главата.
Дано амразурчиците са доволни, те победиха.
05 Август 2014 11:25
Колкото по-слаба е средната класа и повече бедни и смачкани хора има, толкова по-малка съпротива може да се окаже на олигархията.
Не забравяй, че и самата олигархия е поставена в извънредна ситуация - поради икономическата криза и поради пресъхналите финансови потоци в и към страната. Няма място под слънцето за цялото задкулисие на прехода и поради тази причина новосформирания мозъчен тръст в Сараите отстрани БСП от властта, натири Станишев в Брюксел и срази КТБ. Сега ще се опитат да се разправят и с ГЕРБ. Там обаче очаквам изненади...
05 Август 2014 11:56
Не забравяй, че и самата олигархия е поставена в извънредна ситуация - поради икономическата криза и поради пресъхналите финансови потоци в и към страната. Няма място под слънцето за цялото задкулисие на прехода и поради тази причина новосформирания мозъчен тръст в Сараите отстрани БСП от властта, натири Станишев в Брюксел и срази КТБ. Сега ще се опитат да се разправят и с ГЕРБ. Там обаче очаквам изненади...

Това е така, наистина мястото под слънцето за олигархията намалява, но това има страничен ефект-място под слънцето за обикновените хора също не остава. Обществените поръчки са свити дотолкова, че вече на практика не се възлагат изобщо на хора, които не са свързани със задкулисието (процесът започна от началото на кризата).

Проблемът е, че не остава незаета ниша, в която да може да се изгради нещо достатъчно стабилно и да се види развитие. По-скоро ще видим цялостен колапс на държавата, отколкото задкулисието да се оттегли. Всъщност колапса го виждаме виждаме вече, той наистина е постепенен и на мен поне ми се струва необратим. А това, че като гостоприемникът умре, умира и паразитът, не е достатъчно утешително...
05 Август 2014 12:06
А най-голямата драма е, че великият ни бизнес, убежището на олигарсите, не може да живее без обществените поръчки.
05 Август 2014 13:41
А най-голямата драма е, че великият ни бизнес, убежището на олигарсите, не може да живее без обществените поръчки.
Именно, още повече когато няма кредити на корем, както допреди 6 години. Затова казвам, че задкулисието на ДПС дръпна черджето на БСП, а сега ще влезе в конфликт и с ГЕРБ - просто няма пари в държавата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД