:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Доскоро се търсеше работа за хора, сега се търсят хора за работа, каза още социалният министър
Петима са загинали и 35 са ранени по пътищата само за последното денонощие
Испанска агенция публикува снимки на атентаторите от Барселона и Камбрилс
Издирват се десет моряци, петима са ранени
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
Протестиращи разрушават паметник на военен от силите на Конфедерацията в град Дърам, щата Северна Каролина
СТАТИСТИКИ
Общо 344,506,576
Активни 1,152
Страници 74,494
За един ден 1,302,066
Есе

Какво не е образованието

Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което наричам образователна порнография - образование, което лишава ученето от тръпка, интимност, откривателство и интерес
Гаяне Минасян
Във все по-разрастващата се дискусия за бъдещето на българското образование ние не можем ясно да кажем какво трябва да се направи, докато не сме наясно какво е и какво не е образованието.

Образованието не е подготовка за бъдещето/живота. Съвременната образователна система е изградена около презумпцията, че "подготвя децата за бъдещето". Тя е машина, която обучава човешките същества да отлагат живота си за неопределеното бъдеще (12 години - цяла вечност за шест-седемгодишното дете на прага на системата). Когато отложиш нещо за достатъчно дълго време, ти го убиваш. Именно за толкова дълъг период системата откъсва децата от собствения им живот. Какво е животът - това са личните преживявания, интереси, любови и радости. Системата подчинява всички тях на едно обучение от военен тип в полза на дефинирани от други хора бъдещи "правилни" преживявания, интереси, любови и радости. Когато завършат, децата са така добре обучени в това, че веднага с готовност отлагат живота си за още по-неопределеното бъдеще (когато "стана пенсионер"). Те го правят, защото са напълно безпомощни нито да си спомнят, нито да си дефинират какви бяха собствените им интереси, преживявания и радости и какво по дяволите искат да правят с тоя живот. Те излизат от училище с отчаяна нужда някой да диктува ежедневието и живота им. Оттук и носталгията на мнозина по училищните дни, когато всичко е било организирано и определено от някой друг - защото са усвоили добре умението да се подчиняват и това са водите, в които се чувстват добре.

Противно на тази система истинското образование (а не системата) е



процес, който те свързва със сегашната, а не с бъдещата "действителност"



То е нещо, което поетапно осъществява и заздравява връзката между уникалното ти аз и общия свят, който споделяш с останалите днес. То е нещо, което те прави все по-адекватен на действителността, а не на административните експериментални бълнувания. Трябва да отбележим, че тези, които правят учебните програми в България днес, са хора, които са по дефиниция откъснати от реалността - те се хранят от гарантираното финансиране от други хора, независимо от своето невежество и пълната си непригодност. Те работят в институции, в които всеки може да безобразничи, тъй като няма да носи отговорност - носи я "институцията", защото тя "му е казала да прави така". Там няма никаква обратна връзка от реалността - т.е. живота; тези институции са защитени от реалността парници, в които могат да се развиват всякакви уродства, които иначе биха били изцяло нежизнеспособни.

Система, която те откъсва от собствената ти воля, е система, която краде животи. Ако някой ти открадне действителността и те препрати към бъдещето, той е откраднал живота ти. Не е възможно да се подготвиш за никакво бъдеще, което не си създал сам. Не е възможно да се подготвиш за никакъв живот, при положение че не живееш своя. Защото друг живот на разположение нямаш.



Образованието не е ходене на училище



Образованието не е всекидневно местене на телесни части от дома до една и съща сграда по едно и също време, независимо дали искаш или не. То не е прошнуроване, прономероване, чипиране и стандартизиране на образователни единици (разбирай деца) с цел осигуряване контрол върху присъствието им на поточната линия. Дори когато се води добитък на паша, не се води на едно и също място всеки ден. Насилственото ходене на училище не гарантира нищо друго освен намразване на това училище. Децата не са ни длъжни за това, че голяма част от нас като възрастни сме си избрали живот на роби, в който "всеки ден правим това, което не искаме". Истината е, че мнозина държат децата им да страдат от същото, за да не се окаже, че са се минали така жестоко напълно безпричинно, като кръгли глупци.

Няма естествен процес, който да трае по цял ден всеки ден и да протича по един и същи начин през цялата година. Жизнените процеси са винаги на сезони, циклични, на тласъци с различна интензивност и не преминават по строг график. Днешният високостандартизиран начин на живот е рожба на механистичния възглед за света, дошъл с индустриализацията, който поставя ефективността над живота (но накрая демонстрира възможно най-ниската ефективност). Децата не са ни длъжни, че сме се подчинили на него, и никога няма да пляснат с ръце и да го приемат и дружно да станат "отличници" просто защото ние сме казали така. Колкото и да ги прошнуроваме, стандартизираме и прономероваме, те винаги ще се бунтуват срещу това, като за целта имат два основни начина - или самоунищожение поради усещането за неадекватност на този противен свят, или унищожение на самия свят, защото е противен.



Образованието не е резултати от тестове



Удивителна е готовността, с която учители и родители се хвърлят и подчиняват живота в цялата му сложност, многообразие и величие на вълненията около някаква спорна оценка по спорни предмети, поставена чрез система, създадена от спорни личности. Колко показателна може да е една оценка за това как съм се представил, да речем, на десетгодишна възраст в представлението "попълване на квадратчета" в дисциплина, която в момента няма нищо общо с интересите ми? Ден след ден дресираме децата да изпълняват команди, като наричаме това "учене", и им внушаваме притеснения, стомашни язви и депресии заради неща, които нямат нищо общо с истинския живот. Внушаваме им, че животът е поредица от актове на доказване и получаване на одобрение от страна на някое високопоставено лице. Подчиняваме самооценката им като човешки същества и личности на тесните празни квадрачета, които са буквална илюстрация на кръгозора на образователните чиновници. Нищо чудно, че след време се превръщат в озлобени зверчета или смачкани, изцедени човешки същества! Обсебвайки безобразно цялото им време (целодневно обучение?!) с комплексарско бълнуване за безконечни тестове и оценки, ние им отнемаме всяка причина да обичат този живот, както и да уважават нас - защото, освен че им внушаваме, че животът е гаден, обединяваме сили с неговата гадост, вместо да ги спасяваме от нея, както те интуитивно очакват, че трябва да постъпи един родител. "За тяхно добро" ние сме се превърнали в техни мъчители.

Никой не ме е оценил, за да получа право да се родя (макар че на мнозина достатъчно увредени от образователната система хора им се иска да правят именно това). Никой не може да ме оцени и за да живея. Никой не може да ме оцени, защото на света не се е появявало нищо като мен, с което да бъда сравнена. Състезанията и сравненията имат смисъл само когато са доброволни. Само тогава служат като стимул поради това, че събират хора, които целят високи постижения в конкретна област (защото споделят общи интереси) и могат да се учат един от друг как са постигнали това, което са постигнали. Изпитите и оценките имат място, когато са доброволно пожелани, за постигане на определена, лично поставена цел; на възраст, в която човек може да направи ясното разграничение, че постиженията в дадена област не определят стойността му като човешко същество.



Образованието не е в количеството запаметени данни



Образованието не е данни, а способността да ги осмисляш и да боравиш с тях. Образованието не е усвояването на информация, а способността да създаваш информация. Именно това е, което отличава всички хора, допринесли за развитието на човечеството, от останалите, които консумират техните достижения. Образователната ни система учи на консуматорство не само заради раболепието си пред масовата комерсиализирана култура, но и заради отношението си към знанието като към нещо, което се консумира, а не като към нещо, което се създава. Днес робуваме на съвсем архаично разбиране за знанието; не сме се придвижили на милиметър от мисленето по време на килийното училище, когато великата работа е била самият достъп до информация - че някъде по света има китове, че има чернокожи, че има български букви. Единици са били хората с такъв достъп и важното за провинциална България е било да узнае тези неща. Днес информацията е достъпна отвсякъде в неизмерими количества - не само е отживяло, но е направо невъзможно да я узнаем. Днес трябва да се научим да се ориентираме в нея, да я ползваме и да я създаваме. Това изисква съвсем различна философия за образование от философията за "всестранно развитата личност", която "знае" всичко (но не може нищо).

Системата за образование, основана на запаметяването на информация, трайно инвалидизира децата, защото ги принуждава ден след ден да ампутират от комплексната си личност емоциите и тялото, и оставя само мисленето, при това най-ограничената му част - тази, отговорна за механичното запаметяване и логиката. В училище те нямат право да чувстват (трябва да правят всичко, независимо дали им е приятно или не, дали ги е страх или не, дали го обичат или не, дали ги радва или не) и да се движат (само по 90 минути седмично, в рамките на норматива). Така те излизат оттам инвалиди - емоционални и физически, а оттам и мисловни, тъй като човек не може да измисли нещо смислено, ако е лишен от емоции и физическа енергия и здраве, или поддържа и двете с помощта на химически вещества, наречени лекарства. Мнозина остават инвалиди за цял живот.

Идеята, че трябва да знаем по малко от всичко, за да можем "после да си изберем кое е за нас", стои в основата на това, което аз наричам образователна порнография - образование, което лишава ученето от тръпка, интимност, откривателство и интерес. Оттам тя го лишава и от радостта от достижението на откритието. Това образование разголва наготово и насила обекта на знание подобно на порнографията, която отнема от сексуалността цялата тайнственост и финес, цялата интимност, цялата тръпка и трудност на откривателството и опознаването. Защото, както казва един неназован коментатор по отношение на разбирането на образователната ни система за сексуалното образование, "Жената трябва да е загадка за юношата и младия мъж, а не просто вагина от учебника по биология. Иначе никаква любов не е възможна." (Моля да не ми се приписва първосигнално, че съм против това децата да знаят за секса). Любовта е свързана с откривателството, вълненията и с усилията, положени, за да стигнеш до нещо. Когато нещо ни се разкрие прекалено лесно, да не говорим насилствено, ние нямаме уважение към него. Ето защо знанието без откривателство и без загадка е образователна порнография, която създава не образовани хора с благоговение към знанието, а сертифицирани циници, за които знанието е обект на търгуване, средство за "задоволяване" на по-нататъшните им телесни/житейски нужди.



Образованието не е работа на някое министерство



Никой чиновник не може да те образова. Никоя министерска програма не може да ти гарантира "висок успех" и "качествено образование". Никаква регулация не може да гарантира добри учители. Учител е не този, който е раболепничил в необходимата степен на чиновническите стандарти, за да получи съответната тапия; учител е този, който заслужи да остави трайна следа в живота ти, независимо дали във или извън образователната система. Докато си мислим, че образованието е административен процес, който ще бъде "оправен" от министерството, образователната система ще продължава да бълва хора, които стават именно за това - за административни процеси, послушание и готовност да бъдат "оправяни" от някого.

Истинското образование е непредсказуем и оттам неуправляем процес. То води към нови пътища, непознати земи и ненаписани дефиниции. То е процес, в който сработвам собственото си неповторимо аз с действителността и околните. А за да го сработя, трябва първо да го открия. А за да го открия, трябва да експериментирам със себе си. Ето защо образованието е толкова силно индивидуален процес. Това не означава, че децата нямат нужда от преподаване; това не означава, че няма нужда от учебни предмети; това не означава, че възрастните няма какво да дадат на децата. Означава обаче, че образованието е силно динамичен, а не фиксиран процес; че е строго индивидуален, а не стандартизиран процес; че е постоянен процес, а не еднократно събитие, което завършва с дипломиране. Означава, че никой, включително и вездесъщото министерство, европейските програми и районният инспекторат, не може да ти го гарантира, нито да ти гарантира неговото "качество".



Образованието не е средство за "осигуряване" на бъдещето



Образованието не е средство "да си гарантирам хляба". Човек може да усвои занаят, професия, умения, чрез които да си изкарва хляба, но образованието нито започва, нито завършва с професионалната реализация. Образованието е средство не за професионална, а за личностна реализация. А професионалната реализация е следствие от личностната реализация и само едно от нейните изражения, не обратното. Именно затова е толкова порочен подходът за "изискванията на бизнеса към образованието", който слага каруцата пред коня. Образованието е средство на първо място за самоопределение, а след това - на осмисляне и пресътворяване на живота. Образован е този човек, който, след като намери своето място на света, е способен да създаде нова дефиниция на нещата, а не само да повтори старата. Той ползва старата дотолкова, доколкото му помага в собственото му търсене на дефиниция. За него "учебната програма" не е краят, а началото на образованието.



- - -



В днешно време сме свидетели не на любов, а на култ към образованието. Култ е всяко нещо, което те откъсва от живота, което поставя себе си над него и е готово да му навреди, за да постигне целите си. В какво се състои животът? В радостта, любовта, любопитството, спонтанността, движението, здравето. Днешното образование е противно на живота. То отнема от децата всичко това - то вреди на здравето им (разболява ги от болести на нервна почва, с боклучава храна по училищните лавки, с ограничаване на движението), лишава ги от радост ("какви са тия лигавщини?! Тук се иска дисциплина и отговорност да правиш неща, които са ти неприятни!"), отлага любопитството им за неопределеното бъдеще (когато са "достатъчно отговорни" сами да определят какво да учат). То няма уважение към спонтанните процеси на живота; то се стреми да ги дирижира.

Не е възможно в България да има възраждане на образованието, докато няма възраждане на уважението към живота и личността. Никоя учебна програма, пък била тя и в съгласие с вездесъщите европейски изисквания, няма да донесе желаните резултати, докато не захвърлим ограниченото разбиране за знанието като набор от данни и не възприемем две неща за "образователен минимум": любопитството (което трябва не само да се е съхранило, но и да се e развило у нашите деца на изхода на образователната система) и достойнството като основен белег на човечност - достойнство, което може да бъде съхранено единствено чрез уважение и свобода.



Снимка: Михаела Катеринска
Системата подчинява всички тях на едно обучение от военен тип в полза на дефинирани от други хора бъдещи "правилни" преживявания, интереси, любови и радости. Когато завършат, децата са така добре обучени в това, че веднага с готовност отлагат живота си за още по-неопределеното бъдеще (когато "стана пенсионер").
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Истинското образование е непредсказуем и оттам неуправляем процес. То води към нови пътища, непознати земи и ненаписани дефиниции. То е процес, в който сработвам собственото си неповторимо аз с действителността и околните. А за да го сработя, трябва първо да го открия.
69
7643
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
69
 Видими 
01 Юни 2014 19:56
Мно-о-о-о-го неправителствено, много!
Върти-суче-върти-суче да го докара ДОТУК!
01 Юни 2014 20:00
Отгоре-отгоре го прочетох. Напомни ми за Л. Живкова.
01 Юни 2014 20:17
.
Има много любов, сиреч живот, в това
момиче. Като в "Танц със саби".
.
01 Юни 2014 20:33
Пфу, "Рейки" - тези си говорят с Господ... Преди 20 години бях студент... Всички лекции и учебници бяха написани неекспертно (за широката публика) и не ставаха за нищо (искрено неверни неща)... Случайно ми попаднаха вътрешни документи (дисертации), където имаше експертен елемент и от тях знам това, което знам... Ние вече се делим на касти в достъпа до знанието - на такива, които имат достъп до експертни документи и на такива, които имат достъп само до знание за "широката публика"... Българското висше образование за нищо не става, пълна бъркотия за "широка публика"...
01 Юни 2014 20:36
- Образованието не е ходене на училище
- Образованието не е резултати от тестове
- Образованието не е в количеството запаметени данни
- Образованието не е работа на някое министерство
- Образованието не е средство за "осигуряване" на бъдещето

Сега разбирам колко прави са циганчетата да не ходят на училище, да не попълват тестове, да не запаметяват данни и т.н. И защо е тяхно бъдещето. Защото:
В какво се състои животът? В радостта, любовта, любопитството, спонтанността, движението, здравето. Днешното образование е противно на живота. То отнема от децата всичко това - то вреди на здравето им (разболява ги от болести на нервна почва, с боклучава храна по училищните лавки, с ограничаване на движението), лишава ги от радост ("какви са тия лигавщини?! Тук се иска дисциплина и отговорност да правиш неща, които са ти неприятни), отлага любопитството им за неопределеното бъдеще (когато са "достатъчно отговорни" сами да определят какво да учат). То няма уважение към спонтанните процеси на живота; то се стреми да ги дирижира.
01 Юни 2014 20:49
Поредният лаик, смятащ, че знае всичко, ама лошите даскали му писали тройки, защото не знае нищо...
--------------------
Сайтът на Генек
01 Юни 2014 20:51
ама лошите даскали му писали тройки, защото не знае нищо...
Или, щото знае повече от тях, а те заради това го мразят.
01 Юни 2014 20:57
Това образование разголва наготово и насила обекта на знание подобно на порнографията, която отнема от сексуалността цялата тайнственост и финес, цялата интимност, цялата тръпка и трудност на откривателството и опознаването. Защото, както казва един неназован коментатор по отношение на разбирането на образователната ни система за сексуалното образование, "Жената трябва да е загадка за юношата и младия мъж, а не просто вагина от учебника по биология. Иначе никаква любов не е възможна." (Моля да не ми се приписва първосигнално, че съм против това децата да знаят за секса). Любовта е свързана с откривателството, вълненията и с усилията, положени, за да стигнеш до нещо. Когато нещо ни се разкрие прекалено лесно, да не говорим насилствено, ние нямаме уважение към него. Ето защо знанието без откривателство и без загадка е образователна порнография, която създава не образовани хора с благоговение към знанието, а сертифицирани циници, за които знанието е обект на търгуване, средство за "задоволяване" на по-нататъшните им телесни/житейски нужди.


Мила авторке, сертифициран циник, занаятчия с хладен ум, за когото знанието е обект на търгуване (психоаналитик с тарифа 100 долара на час, да речем), би взел горния пасаж за опорна точка (моля нЕкои колеги да не се превъзбуждат тук) на текста ти. После би ти съставил по него психологически профил, при чието прочитане ще имаш основания да го съдиш за нанесена тежка психотравма. Въпрос на ... метод.

Ще ти кажа след много, ама много дълго образоване, какво намирам за есенциално в образованието. Това е пак ... методът. Методът е нещото, което си струва да научиш, на което си струва да се оставиш да бъдеш обучен. Включително да се смириш и да коленичиш при команда "Почит към Учителя! Почит към Учителите!" . Образованието е процес на обучение, при който приемаме даровете на нашата велика цивилизация - знанието на генерациите преди нас. Знанието е сила! Затова и образованието е ... инициация.

Прочее, и днес научих нещо. Гинеколозите са лишени от любов. Професионално дискриминирани. Тяхният учебник за вагината е най-дебел щото.

Навярно така е и за психолозите. Прекалено много знаят за ... "загадката".

А любовта ... Любовта е ... емергентна. Странно, тези, които знаят много за емергентното, не са разколебани в ... любовта си.
01 Юни 2014 20:58
Като чета коментарите под статията - образованието не е и за всяка уста лъжица... (от един осъзнал се със закъснение отличник)
01 Юни 2014 21:08
В гимназията имах добри учители, учехме математика много и се смятах подготвен... Имах приятел в английската гимназия, който беше много зле по математика... Записа се да учи частно при нашата учителка по математика - за 3 месеца беше подготвен така, че ме надмина в изпитите в Техническия университет... Това е разликата между обучението за "широка публика" и обучението по експертни оценки...
01 Юни 2014 21:11
В днешно време сме свидетели не на любов, а на култ към образованието. Култ е всяко нещо, което те откъсва от живота, което поставя себе си над него и е готово да му навреди, за да постигне целите си. В какво се състои животът? В радостта, любовта, любопитството, спонтанността, движението, здравето. Днешното образование е противно на живота. То отнема от децата всичко това - то вреди на здравето им (разболява ги от болести на нервна почва, с боклучава храна по училищните лавки, с ограничаване на движението), лишава ги от радост ("какви са тия лигавщини?! Тук се иска дисциплина и отговорност да правиш неща, които са ти неприятни!", отлага любопитството им за неопределеното бъдеще (когато са "достатъчно отговорни" сами да определят какво да учат). То няма уважение към спонтанните процеси на живота; то се стреми да ги дирижира.


Бафти жената ... ако иска децата и да избират между постоянна безработица и шляпане в калта между двадесетина унили овце доживот сред природа и любов отсекъде, да прилага философията си в семейното огнище. Там отговорността си е нейна. Но да развива теорията, че всички деца трябва да се превърнат във волни чеда на природата, е меко казано налудничаво, пък и несправедливо за децата, които не са нейни. То и за нейните деца не е справедливо, ама там няма какво да се направи.

01 Юни 2014 21:36
Тази жена е минала "Рейки"; тя желае да има духовен учител, който да я "продухва" с космическа енергия, да я обича, да се радват на живота и природата, да си говорят с Господ или божествата; да имат някакви телепатични способности и да се развиват "духовно"... Този метод идва някъде от Азия, не помня точно откъде... Познавах една жена, минала "Рейки"; телепатично позна на кой номер живея, след като й казах улицата; толкова много говореше за любов и се държеше свободно, че помислих че ме сваля и за малко щях да я оправя (после научих, че те били по "духовната любов", а не по физическата)...
01 Юни 2014 21:46
Ох!
01 Юни 2014 21:51
Като за 15 годишно ЕМО - добре.
Ще поживее /евентуално/, ще разбере.
01 Юни 2014 21:55
Егати идиотията и фантасмагориите!
От Национална мрежа на родителите!
Убедена съм, че тази дама ежедневно дава акъл на учителите в училището, където учат децата й, като след нейното излизане оттам дълго време проветряват сградата.
01 Юни 2014 22:09
Училищно звънче
Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние се преместихме на едно дърво в училищния двор, за да може да гледаме оттам в класната стая и покрай децата да научим малко история, малко аритметика, а така също и буквите. Чир много се въодушеви и слушаше захласнат учителя, после от таблицата за умножение научи, че две по две прави четири и по-нататък се отказа да учи повече. Ние му обясняваме, че не може да се живее само с една таблица за умножение, но Чир никак не възприема, та с бой по главата трябваше да го накараме да запамети и откъде извира реката Дунав. Друго си е да знаеш откъде извира река Дунав. Може в момента да не ти трябва, но някой ден ще се случи да ти потрябва и тогава, ако не знаеш, какво ще правиш? Ще се свиваш, ще се червиш и нищо не можеш да направит. За това човек трябва да знае откъде извира река Дунав.
Няколко седмици учехме, като гледахме все през прозореца, и учението ни вървеше много добре. Един ден децата излязоха навън, грабнаха прашки и започнаха да ни замерят с камъни. Как не им се молихме, какво не им думахме. Драги ми господине също им се кара, те обаче не разбират от дума, а продължават да ни замерят. Повече не можехме да останем в дървото, вдигнахме се във въздуха и отидохме в градската градина да се посъветваме там с другите врабци.
Градската градина е сборно място на всички врабци от града и неговите околности. Там можете да срещнете много мъдри врабци,врели и кипели в тоя живот, можете да срещнете стари стогодишни врабци още от времето на турското робство. Те не са много добри в летенето, но пък главите им са пълни с акъл, та за всичко могат да ви посъветват. Отидохме ние в градската градина, казахме всичко на старите врабци и тогава те ни посъветваха да вземем прашки и да върнем със същото на децата.
Така и направихме. На следващия ден причакахме децата на ъгъла. Те идеха към нас, разговаряйки шумно помежду си, без да подозират, че ги грози опасност, и щом излязоха иззад ъгъла, ние почнахме да ги замерваме с прашките и ги пръснахме като пилци. Като разпръснахме децата, се взехме веднага, та в класната стая, насядахме по чиновете и започнахме да учим. Учителят беше много доволен от нас и до края на годината нито едного не наказа, ние успяхме да изучим всичките букви с изключение на Чир. Той научи само буквите на своето име и можеше да се подписва както печатно, така и ръкописно.
Докато ниеучехмевътре в класната стая и печката бумтеше приятно, децата заеха предишното ни място върху дървото и оттам се мъчеха да надничат през прозореца, та дано и те нещо научат. Добре, ама навън вали сняг, вият виелици, ръцете на децата премръзнаха да се държат за клоните, за това те по цял ден си духаха на ръцете и пак не можеха да ги стоплят. Ние ги попоглеждаме отвътре, правим им разни физиономии, а през междучасията ги питаме добре ли е човек да стои в тоя студ на дървото и да учи наука през прозореца, а децата викат: Как ще е добре, измръзнаха ни ушите на тоя студ! Да ви измръзнат, казваме им ние, та да запомните друг път как сте замервали врабците с прашки.
Тъй изкарахме тогава учебната година и всички завършихме с отличие, а децата, дето през цялата година висяха отвън на дървото, завършиха с двойка и всички трябваше да повтарят класа. Когато се сбогувахме, Чир пита децата: Знаете ли откъде извира реката Дунав? Децата се почесват, подсмърчат, но нито едно не знае откъде извира реката Дунав, па надали и знаят, че има такава река. Те се помъчиха, помъчиха и накрая попитаха нас да им кажем. Чир излезе напред и не без известна гордост им каза откъде извира реката Дунав.
Чир до такава степен беше научил откъде извира реката Дунав, че насън да го попитате, веднага ще ви отговори. Защото който изучи веднъж науката, никога няма да я забрави. Науката е като велосипеда, драги ми господине - каза по тоя повод Драги ми господине, - научите ли се веднъж да карате велосипед, ще знаете да карате велосипед до края на живота си. А река Дунав извира от своите извори.


01 Юни 2014 22:56
Как е възможно да се позволява на хора с толкова объркано съзнание да пишат във вестници? Това е формен тормоз върху читателя.
Доколкото разбирам от прочетеното (извинявам се, но колкото и да обичам четенето, не можах да прочета повече от половината текст), въпросната дама копнее детето (децата) й да бъде обучавано като в епохата на лова и събирачеството. Ами нямам нищо против - нека да го направи. Само после да не мрънка, че детето й не е социализирано. Щото как иначе ще изживее живота си - любопитство, откривателство, тичане, бягане, надничане насам-натам, влюбване и възторзи? Много неща е описала дамата, само не е описала топоса на това свещенодействие - образованието по Гаянейски. Къде ли ще се случва тази обредност? Представям си я в някаква гора, планина, лесопарк... И кой ще надзирава въпросните отрочета, докато съзреят и вземат в ръце живота си? Самата Гаяне? Друга сюрия Гаянейци и Гаянейки? Родителски кооператив? Наемни учители и детегледачи? Колко ще струва това и кой ще го плаща? Как тази практика ще се разпростира над милионите деца по света (само у нас децата на ученическа възраст са около 800 000)?
Страшно нещо е оригиналниченето. Обикновено тази дейност ни изглежда смехотворна и безобидна, но всъщност може да бъде много вредна. Особено в общество, изгубило всякакви ориентири за добро и зло, за основни житейски стойности и постулати, за това как се прави едно или друго нещо като например възпитание, поведение в обществото, общуване с околните, постигане на собствени цели и т.н., и т.н. Когато от телевизора те засипват с всевъзможни абсолютно непригодни в живота фантасмагории на всякаква тема, ти губиш опорите, губиш представата кое е истинско и кое - фалшиво. И тогава идват Гаянетата и ти стоварват върху главата своите бълнувания. Тежко и горко на неопитния, неустойчивия, сугестирания, литащия се в живота като в ясна мъгла. Той става субстратът на осъществяването в живота на най-идиотски проекти. И на немалко тежки трагедии.
01 Юни 2014 23:46
Поздравления към авторката (която имам честта да познавам лично) за чудесното есе, съдържащо толкова много истини! И ги казва смело, с пределна честност, ето това е най-приятното - понеже е рядко срещана в нашите условия добродетел. Толкова е интересно това: четеш написаното от друг човек, а имаш чувството, че той казва твои лични, дълбоко изстрадани мисли! Това наистина е вълнуващо, понеже обозначава една идейна и ценностна близост, обединяваща радетелите, борците за свобода в българското образование в една великолепна човешка общност, която тепърва ще се разраства все повече - тъй като самият живот изисква да се променяме, да бъдем верни на неговото вътрешно естество. Българското образование е противно на живота - от тази констатация се тръгва за да се осъзнае какво е потребно да се измени: то трябва да стане близко на живота, то трябва да се оживи, то трябва да стане живот, то трябва да стане плодоносна и жизнеутвърждаваща духовна дейност. Това е ядрото на новата философия и стратегия на онова автентично образование, което ни е така дълбоко потребно...

Ангел Грънчаров, философ
01 Юни 2014 23:56
En taro adun, философе!
Я разкажи, как практически се осъществява тая ваша представа за образование? Че много сте изписали, пък малко сте казали.
02 Юни 2014 00:33
Пустословието върви ръка за ръка с графоманството.
Лилибей, филалет
02 Юни 2014 00:34
Много букви и никакъв смисъл! Явно авторката е попаднала на грешната планета, защото тук няма да намери това "съвършено" образование, за което бълнува. А и едва ли това, за което тя бълнува е образование. Някакви несъществуващи ангелчета се обучават?/възпитават?/учат? от някакви несъществуващи ангели-учители в несъществуващо ангелско училище на ....... Никой, дори и самата авторка, не знае. Тя е наблъскала в своето писание всякакви невъзможни, неприложими и смехотворни утопии и блянове, които нямат нищо общо с живота и истинското образование. Това, че я гони графоманията си е неин личен проблем, но защо трябва са се публикуват тези глупости?
02 Юни 2014 01:02
SvSophia
01 Юни 2014 22:09

02 Юни 2014 01:59
Ужасно тежко нещо, никой нормален не може да прочете това.
02 Юни 2014 02:38
Че е порнографско образованието няма съмнение, но пък идеално си пасва с реалността в България.
Която също е порнографска.
02 Юни 2014 07:55
Малей....потресен съм. От Аристотел досега всички са бъркали, слепи са и слепи водят, ето Г-жата е прозряла и всите ги е отхвърлила! Много, как да кажа, самоуверено. Разбираме от нея, че досега известната на хората ( не само в България) система на предаване на знания и обучение е една порнография и насилие, едновременно. Разбираме какво не трябва да е образованието, според госпожата. Какво трябва да е - аз много не разбрах, освен че децата май трябва на воля да скачат като козлета сред гори и ливади, по Русо едва ли не - и природата сама ще ги възпита, училището на живота, така да се каже. Всяка социализация, г-жо, им а елемент на насилие, защото принуждава индивида да се съобразява с другите. Всяко учене, г-жо има елемент на насилие, защото има метода и методология, и упражнения, неизмислени от реципиента. Г-жата иска Мауглита...
02 Юни 2014 08:56
Авторката, макар и объркано и донякъде омотано, казва доста верни неща.
Лошото е (за статията) че не дава решения на проблемите които сочи.
Което винаги е по-лесното.
Има и друго - протестът й насочва към откъсване от реалната практическа среда.
А това е вредно.
02 Юни 2014 09:37
е толкова много глупости на едно място не бях чел отдавна
02 Юни 2014 09:45
Този, дето иска да узнае как практически се осъществява идеята за едно модерно, отговарящо на потребностите на нашето време образование може да се информира като прочете или поне разлисти поне ето тия две мои книги: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - http://humaig.blogspot.com/2010/07/blog-post_09.html и също Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) - http://humanus-fen.blogspot.com/2012/08/blog-post.html Приятно четене!
02 Юни 2014 09:45
Сър Джон се е изказал преди мен.
Авторката бърка, като приема децата и учениците, като обекти, а те са активни субекти. Образованието е взаимен процес. Останалото е методи и форми. Все пак и желая успех и да си отвоюва своето място.
02 Юни 2014 10:08
Много емоция, никак информация! Явно авторката не е от хората, които са имали удоволствието да се борят с някаква материя, която не ти е интересна, четеш по задължение, насила, и накрая нещо ти щраква и си очарован и погълнат. Освен това личи че не е от тези които са наблягали на математиката. Изучаването на математика учи на логика и систематично мислене, каквото тук липсва.
02 Юни 2014 10:14
Прекалено крайно и объркано, даже съвсем...
За много неща, най-вече за точните нАуки, училището трябва да си остане консервативно и старомодно, в добрия смисъл на думата, с дисциплина и запаметяване. Както и да се променя света, 5+5 винаги ще е = 10, "сграда" ще се пише със "с" и гравитацията ще си бъде гравитация. Много ми се ще авторката да "осмисли и интерпретира" тази информация! И какво ще измисли, че 5+5=15? или че гравитацията се е обърнала обратно? Иначе в хуманитаристиката наистина много неща могат да се пипнат, както и в литературата. Но по-полека със стила "историята почва с мен"!
02 Юни 2014 10:24
Съгласен с всичко до последния ред. Есето е обаче един поставен въпрос, а не отговор. Затова са и плювните. Болшинството от хората кондиционирани точно в тая антисистема на образование не издържат точно на това . А може и всеки да разбира под образование различни неща. Гаяне може да разбира образованието като процеса на придаване на Образ. На формиране на Човек от биологичния полуфабрикат. Православните отци много са разсъждавали по проблема. Повечето гледат на образованието като на дресиране и формиране на заготовката за процеса пари-стока-пари прим. Всеки си е прав. Робите са необходими на всяко общество.
02 Юни 2014 11:03
Има над какво да се помисли в това писание, но образованието, както и много други неща в този живот, трябва да се пипа внимателно и обмислено...
02 Юни 2014 11:08
Възхитен съм от Вашите разбирания за образованието и за това колко верни са те, свидетелства "лая" на коментиралите статията Ви! На това образование, за което говорите Вие - обезателно ще дойде време, ще дойде заедно с нови, духовни и разбиращи природата хора.....и това време не е далече!
02 Юни 2014 11:45
Добре, де - разбирам.
Дамата не й харесва образованието такова каквото е. Казала е защо.
Ако има деца - да не ги тормози за оценки. Със сегашните стандарти с тройки ще избутат криво ляво гимназия дори и матура ще вземат.
Щом не им интересно по нищо (ни математики, ни литератури и географии, ни рисувателните и музиките, ни спорта, нито нищо) в училище да си се развиват духовно по каквото си искат в свободното време.
Сега, ако не иска да си пуща децата на училище по няква си нейна причина - тва сме го дъвкали.
Тука у нас - не може. Тук там някъде на земята най-веорятно ще се намерят местенца, дето може да не ти пречат да си пущаш децата в местното училище.
Ако и мъжа и е съгласен да хващат авиона и се успокоят.
Обаче, струва ми се, че не това е проблема понеже дамата говори и за чуждите деца. Тия дето ходят редовно на училище с кеф, пишат си домашните и учат уроците.
Решават задачи и правят опити по физика и химия с кеф и любопитство. Учат стихотворения и рецитират с вдъхновение, разсъждават върху автори и герои, рисуват пеят и танцуват. Спортуват и се състезават и въобще от това коети правят в училище получават много повече удоволстние, отколкото някой да ги баламосва с рейки, пейки или пушек и мъгла духовна.
Така, че моля - моля.
Едва опазихме школата от поповете и имамите, сега го натиснаха рейкитата.
02 Юни 2014 11:48
А бе, някой знае ли какво образование има тази авторка?
02 Юни 2014 11:50
А бе, някой знае ли какво образование има тази авторка?


Хипарско, специалност "женска мистика", специализация "дете на цветята"
02 Юни 2014 12:03
Това, за което си мечтае авторката, го има и реализирано на практика в някои ромски махали и квартали - децата имат пълна свобода, почти не ходят на училище, не са затормозявани с преподаване, знания, изграждане на умения за живота и социална адаптация. Развиват се спонтанно според собствените си интереси, без дисциплина и отговорности.
02 Юни 2014 12:07
Статията е чудесно доказателство кой е най-сериозният проблем на образователната ни система. Това са родителите - "новые болгарские" така да се каже. Лицата, които непрекънато натякват на отрочетата как са "по-по-най" във вселенски мащаби и "къв е тоя смотаняк на 500лв., че ще те оценява". И вместо да контролират и възпитават чавето в уважение, постоянство и дисциплина, търчат да се заяждат и заплашват учители и директори. Че аз винаги съм се притеснявал повече от реакцията/санкцията у дома на дадена оценка или коментар на родитески срещи, а не от обществената санкция в училище. И никога не съм си и помислял да очаквам, че родител ще отиде да се разправя за "несправедлива" оценка. Основна част от подготовката за живота е именно училището не като набор от знания, а като набор от умения придобивани за тези 12 г. - дисциплина, постоянство, приятелство, дискретност, умение за избор на приоритети точно поради претрупаната програма. Като цяло ключът за бъдещия живот - умение за приспособяване в дадени условия, които не определяш ти самия. не на последно място както казваше един учител осъзнаването, че "животът е несправедлив и по-добре да го разберете сега" бих добавил и на възможно най-ниската цена каквато е някаква си несправедлива оценка или отношение. И понеже дамата авторка споменава килийните училища - ами поривът към образование, промишлената революция, западния Ренесанс, нашето Възраждане и съвременния свят с огромния технологичен скок от 19-20в. се базират точно на подобно масово образование и възпитание в едно, че даже и на доста счупени пръчки в нечий дупенца и ръце (и не знам селските чорбаджии отпреди 150г. да са търсели сметка на учителя).
02 Юни 2014 12:17
Съвременната образователна система е изградена около презумпцията, че "подготвя децата за бъдещето". Тя е машина, която обучава човешките същества да отлагат живота си за неопределеното бъдеще (12 години - цяла вечност за шест-седемгодишното дете на прага на системата). Когато отложиш нещо за достатъчно дълго време, ти го убиваш. Именно за толкова дълъг период системата откъсва децата от собствения им живот.


Ето тук се отказах да чета по-надолу. Достатъчно индикативно е за нивото на авторката и на материала.

Но е нужно да запитаме - защо на тази жена се дава такава огромна вестникарска площ?
02 Юни 2014 12:30
Още един трактор от НПО иска да блъсне образованието.
Завидно самочувствие.
Но защо тези вулгарности!?
Травма някаква
02 Юни 2014 12:30
Много слабо В евангелските църкви няма ли по-добри списвачи? Омръзна ми финансирани от американски религиозни фондации НПО да ни разправят кое се искало и кво да се правело с образованието. Да бе, Гаяне, знаем: държавата ви е враг и затва е по-добре да я няма, пък ако я има - съпротива на всяка цена. Затва ви иде и финансирането.
02 Юни 2014 12:33
Национална мрежа на родителиТЕ

ако някой не е в мрежаТА, сигурно е е родител
02 Юни 2014 12:33
Национална мрежа на родителиТЕ

ако някой не е в мрежаТА, сигурно не е родител
02 Юни 2014 12:34
"Човек е това, което яде"(Фойербах). Така би казал и хранещият се с хартия плъх Фирмин.

А СЕГА да видим (част от) храната, която Минасян е вкусила и която ни ... предлага да споделим.

Натисни тук



Натисни тук

02 Юни 2014 12:43
Направо не мога да повярвам колко плитко разсъждава по-голямата част от форума върху статията, която макар и с голяма доза "украсяване" казва много верни неща по отношене на съвременната образователна система у нас. А тя (системата) произвежда роботи като по калъп, които идея си нямат какво ще правят после.. На предните страници има статия "Най-трудни за седмокласниците са сложните изречения". Е, и? С какво познаването на сложните изречения и морфологичният анализ ще ти помогнат, когато отидеш да подпишеш поредния договор с дребен шрифт в банката или някъде другаде? Или пък наизустяването на стихотворения в 5-ти клас? Ще помогне ли това на някой да си спомни какво и как е попълвал предната година в данъчната декларация и какво е променено в сегашния образец? Каквато държавата, такова и образованието (и обратното е вярно)...
02 Юни 2014 12:43
Хубаво ги уйдурдисва госпожата, витиевато някак, но идеите от статията по-скоро ми приличат на образователни-анархистични, отколкото на необходимо-практични.
02 Юни 2014 12:47
С какво познаването на сложните изречения и морфологичният анализ ще ти помогнат, когато отидеш да подпишеш поредния договор с дребен шрифт в банката или някъде другаде? Или пък наизустяването на стихотворения в 5-ти клас?

Абсолютно помагат
Повервай ми
Ако не верваш, отиди в Столипиново и щъ съ увериш
02 Юни 2014 12:49
Да, ама Ицето няма приемен ден за студенти всеки ден
Пък Катето има:
Натисни тук
Всеки студент може да отиде и да научи от нея най-полезни неща за парламентаризма и за така нататък
02 Юни 2014 12:55
Е, и? С какво познаването на сложните изречения и морфологичният анализ ще ти помогнат, когато отидеш да подпишеш поредния договор с дребен шрифт в банката или някъде другаде? Или пък наизустяването на стихотворения в 5-ти клас?

Познаването на сложните изречения позволява четенето, разбирането, възпроизвеждането и създаването на сложни мисли. Инак човек остава на менталното равнище на третокласник за цял живот. Може би за някои това е достатъчно, но, слава Богу, обществата отдавна, още от римско време, са разбрали, че и за развитието на всеки индивид, и за благоденствието на обществото като цяло е нужно много повече.
Що се отнася до наизустяването, ако някой и след преминаването на пубертета си не е разбрал ползата от тренирането на паметта и усвояването на стихотворни матрици, формиращи усещането на поезия, за словесна естетика и за красота на речта (тук дори не говоря за патриотично възпитание), то този човек е за искрено съжаление.
Апропо, именно подобни неграмотници, неспособни да се ориентират в сложните изречения, са потърпевшите от договорите с дребен шрифт, в чиите текст нямат интелектуалните възможности да вникнат.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД