След 7 години в Европейския съюз равносметката на българите за изминалия период е противоречива, но те остават умерени оптимисти за членството на България и бъдещото развитие на Европа. Такава картина очертават данните на агенция "Алфа Рисърч", които са част от проведения през януари 2014 г. мониторинг на обществено-политическите нагласи. Проучването е реализирано в периода 18-22 януари 2014 г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна.
В началото на осмата година от членството на България в ЕС и на прага на третите поред избори за европейски парламент, равносметката на българите за изминалия период е противоречива: според 32% страната е спечелила от европейското членство, но повече от половината (51%), не виждат съществена промяна. Песимистите (17%) са близо два пъти по-малко от позитивно настроените. Когато става въпрос за резултатите в личен план, мненията са много по-критични. Едва 15% – два пъти по-малко от посочилите, че страната е спечелила от членството в ЕС, отчитат лични ползи, а огромното мнозинство – 73% заявяват, че до момента не са усетили съществена промяна за себе си. Социалните групи, които в по-голяма степен виждат ползи както за страната, така и в личен план, са най-вече столичани, по-младите поколения, хората с по-високо образование и доходи.
Възможностите за пътуване (90%) и работа (81%) в чужбина са направленията, в които българите виждат най-големия и реален ефект от членството в ЕС. Това са и сферите, към които е имало най-големи очаквания за подобрение при присъединяването ни. Инфраструктурата е третото направление с най-много положителни оценки – 73%. Тук промяната в обществените нагласи бележи най-голям ръст спрямо началото на членството, когато едва 26% от българите са се надявали на положителни ефекти в това направление.
За мнозинството от хората обаче членството в ЕС не е успяло да повлияе съществено върху развитието на редица ключови сфери като: селско стопанство (49% положителни - 49% негативни оценки), опазване на околната среда (44% положителни - 53% негативни оценки), подобряване конкурентоспособността на българските фирми (42%-55%), защита на потребителите (41%-55%), култура и наука (36%-59%), социални политики (35%-62%). В дъното на класацията, с най-много негативни оценки, остават: борбата с престъпността (68% негативни оценки), корупцията (71%), и работата на съдебната система (74%). В това отношение обществените нагласи съвпадат изцяло с критиките от регулярните мониторингови доклади на Европейската комисия, в т.ч. и последния от януари 2014 г.
Въпреки доминиращото усещане, че българските граждани не са усетили преки ползи от присъединяването ни към ЕС и слабия ефект върху редица ключови социални сфери, общественото мнение запазва умерен еврооптимизъм. 46% от българите имат положително отношение към членството в ЕС, а негативно - едва 16%. Очаквания Евросъюзът да се развива в положителна посока в близко бъдеще споделят 37% от хората. Според 17%, колкото са и европесимистите, ситуацията в Съюза ще се влошава. С повече оптимизъм към Европа подхождат тези социални групи, които в по-голяма степен са изпитали ползите от членството: по-младите поколения, с по-висок социален и икономически статус, привърженици на десни и дясно-центристки политически формации. "Евроскептицизмът" е по-разпространен сред хората с ниски доходи и образование, заетите с ръчен труд и безработните, както и сред по-възрастното поколение.
Одобрението на българите за европейското членство е подкрепа за стратегическата ориентация на страната, но то не е константа. От начина, по който България ще се развива през следващите години, от напредъка в сферите, към които общественото мнение е най-критично, ще зависи в каква посока ще поеме то и дали крехкият оптимизъм няма да се трансформира в песимизъм, отбелязва "Алфа Рисърч"./ БГНЕС