:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Напрежението ескалира, но жандармерия овладя ситуацията. Кметът ще се срещне на обед с протестиращите
Става дума за хора от Либия, Сомалия, Судан, Сирия, Йемен, както и от Иран
Той говори пред служителите на Външото разузнаване на Русия (СВР)
Той бил изненадан, че го пуснали от ареста срещу 300 лв гаранция
Дефицитът щял да е 20 млрд. евро и заради Великобритания, и заради нарастващи разходи за отбрана
СТАТИСТИКИ
Общо 337,252,586
Активни 1,456
Страници 55,718
За един ден 1,302,066
Истинската история

„От слънцето сътворихте коня, о богове”

В народните представи конят е едновременно и слънчев символ, и посредник между действителния и отвъдния свят
Човешка глава върху конска фигура в бяг е висулка, която трайно се свързва с митологичните вярвания на прабългарите и се открива при археологически разкопки в областите Варна и Добруджа, в Централна и Южна Македония, а напоследък и в източните земи на днешна Сърбия. Окончателното изясняване на смисъла на сцената предстои, засега най-често този амулет се приема като представата за отнасянето на душите на дедите в отвъдното; медна сплав; Музей на Македония-Скопие. Вдясно: Части от свещници от Двореца на българските царе на Царевец, от Силистра и от Велики Преслав (по часовниковата стрелка). Изработката на свещници с конски фигури несъмнено отразява вярата на старите българи в пряката връзка на коня със светлината и слънцето; бронз; ИМ-Велико Търново, ИМ-Силистра, АМ-Велики Преслав. Находките в тъмната и в светлата част на съставното изображение не са представени в мащаб.

Едва ли е чудно, че у южните славяни мястото на коня в митологията, в обичайната и в обредната система е забележимо по-съществено в сравнение с източните и западните славяни. Още в началните Средни векове към собствено славянските митологични представи сред племената, които се настаняват на Балканския полуостров след средата на V в., се наслагват засилено митовете за коне от старата балканска (разбирай трако-старогръцка) митология. Изглежда, че точно на Балканите славянските племена развиват ускорено митологизирането на коня, при това точно чрез общуването със старото балканско население, поне там, където то е запазено в по-значителна степен - в Тракия, по бреговете на Черно, Бяло и Синьо море, в Тесалия, в Загора (северозападната част на Епир), в Морея и на о. Крит. С усиленото славянско заселване на Мала Азия след началото на VIII в. в условията на непрестанно общуване с плътни маси стари местни обитатели, сродни на старото балканско население, процесите на заимстване на митовете за коне се ускоряват още, а по-сетне и се разпространяват вторично на Балканите.
Едно последващо, но също съществено наслагване, произтича очевидно като следствие от влиянията на прабългарските митологични представи. Въпреки че за вярванията на прабългарите, както на Аспаруховите, така и на Куберовите, не знаем много, пълното съвпадане на материалните следи от пребиваването им в двете етнообразуващи ядра на българската народност - в областите Варна и Добруджа и в Централна и Южна Македония, несъмнено е свидетелство за единство и във вярванията им. Точно на основата на тия материални следи, а и на многобройните писмени извори (вж. Свързани текстове) ще трябва несъмнено да направим извод, че третата много съществена съставна на вярванията и представите за конете в българската народна митология е внесена от прабългарите, а може би в някаква степен, и от другите степни народи, обитавали българското землище в Средновековието.

* * *

Сигурното отделяне на трите различни пласта вярвания за коня в българската народна митология - собствено славянски, местен балкански и прабългарски, е трудна задача дори само за това, че двойствената същност на коня и като слънчев символ, и като посредник с отвъдното се долавя и в трите пласта, но може би с различна сила. Тогава сигурно ще е редно да се потърси един общ източник, може би?
Представата за коня, особено за белия кон, като слънчев символ, и символ на свързаното със слънцето плодородие, ще трябва да търсим двупосочно. От една страна, тази представа единствено е характерна също и за източните и западните славяни. Така шевиците с "кончета" в старото руско-белоруско-украинско облекло със сигурност имат точно тоя смисъл, те "пренасят" слънцето и светлината изобщо върху дрехите "за да греят" (изразът е на събеседник на автора от с. Абланица, Гоцеделчевско, 1986 г.).
С половата мощ, и с плодородието изобщо, е свързан у източните славяни и митологическият и обреден образ Ярило, понякога заместван с девойката Ярила. Обичайно Ярило е мъж на неопределена, по-скоро младежка, възраст на бял кон, ако е представен от момче, то той е гол, а ако е девойка - в снежнобяла премяна (П. Древлянский, 1846). У Ярило (Ярила) ще видим отново идеята, не докрай развита обаче, за временната смърт, която в природата настъпва периодично, точно както в трако-старогръцката митология тази временна смърт се олицетворява от престоя на Персефона при съпруга й Хадес в подземното царство.

Двойствените представи за коня като слънчев символ,

като символ на плодородието, но и като свързан с отвъдното, ще трябва да отнесем към най-ранните векове на образуването на славянските племена понеже тя е днес общославянска, включително и за части от славянството, които са твърде отдалечени чисто географски. Възможно е даже възникването на тази представа да е още у носителите на първите протославянски археологически култури между реките Одер и Висла и така да е близко по време с началните данни за паметници на така наречения Тракийски конник около средата на I хил. пр. н. е. Масовото разпространение на паметниците на Тракийския конник, по цялото българско землище, а и в Източна Сърбия напоследък, несъмнено е свидетелство за важното място на бога в тракийските вярвания. Някои важни археологически находки от земите на днешна Източна Германия, Полша, Украйна и Русия, от селища и некрополи на Черняховската и Пенковската археологически култури биха подкрепили съществено такъв извод, но това ще направим на спокойствие друг път, тук ще трябва да минем без помощта на археологическите доказателства поради тяхната обширност.
Наистина, възможно е да трябва да търсим доказателствата за двойствената митологична функция на коня много по-наизток. В древноиндийската митология конят е свещено животно на бог Индра, който функционално съответства на Перун и Тор от славянската митология (Иваничка Георгиева, 1993). В "Химн на жертвения кон" вероятно най-точно са посочени връзките на пораждане между слънцето и коня - "От слънцето сътворихте коня, о богове!". Конят на бог Индра е наричан обичайно "змееубиец", и може би чрез митраизма, идеята е заимствана късно в христианството, където св. Георги убива дракона, възседнал най-често бял кон. Впрочем не изглежда случайно, че всички релефи на Тракийския конник са все от бял мрамор, възможно е така да се подчертава именно белия цвят на коня. Ако прибавим също, че белият кон е символ на власт и победа у народите на Южен Урал и Алтай, но също и у якутските шамани, то тогава връзките на пораждане на белия цвят у коня ще станат съвсем трудни за разгадаване.
Все пак едва ли ще се налага да дирим двойствените митологични представи за коня на хиляди километри, богът на слънцето у много от народите на Евразия често е свързан с коня. В трако-старогръцката митология конят тегли златната слънчева колесница на бог Хелиос, подобен образ намираме в езическите митове, изобразяващи скачащи по небето коне, впрегнати в колесницата на слънцето. Същият мотив може да се открие в българските народни коледни песни, където конник-юнак се надбягва със слънцето, а когато победи му се полага да се ожени за слънчева сестра. Конните надбягвания на Тодоровден, който е важен пролетен празник, могат също да бъдат разглеждани и като магически действия, които трябва да подпомогнат, да предизвикат, за подтикнат слънцето към по-продължително греене чрез виковете на надбягващите се и чрез техния устрем, което да приближи окончателното разбуждане на природата.
Конят тегли слънчевата колесница, но само докато през светлата част от денонощието. В останалото време самото слънце, и неговите коне, разбира се, почиват. В точното поделяне на времето на ярко, светло и блестящо, и на тъмнина, сън и почивка ще трябва изглежда да потърсим тая двойственост у митологичния образ на коня във всички съставни на българската народна митология.

У прабългарите на Балканите белият кон също е слънчев символ.

Нещо повече, той е символ на власт. Силата на коня, на животното изобщо, както и у ред други народи впрочем, е събрана в опашката му. Така у африканските народи битува представата, че силата на биволите е в опашките им. Изглежда няма да е трудно, като тръгнем от тая представа, да достигнем до идеята за първия, както изглежда, старобългарски боен стяг - конската опашка (вж. Свързани текстове). Така лесно ще можем да обясним също и белия кон, който българският владетел язди, изворите са категорични поне за кханасюбиги Крум.
Ако съдим по броя на археологическите находки, култът към коня у прабългарите ще вземе застрашителни размери, което едва ли може да е странно за един наистина конен народ. Едва ли може да се намери по честота друг старобългарски амулет-висулка като изобразяващия кон в бяг с обичайно издължена, даже твърде много, човешка глава върху него. Наличието на халка за привързване в горния край на амулета не оставя никакво съмнение за функционалното му приложение. Очевидно твърде много от прабългарските войни носят на гърдите си точно такива знаци от медна сплав до средата на IХ в., а вероятно, тайно, и доста след това.
Твърде многобройни са опитите да бъде обяснен смисълът точно на тези нагръдни амулети (Димитър Овчаров, 1984; Любинка Джидрова, 1989; Р. Петрович, 1992), но както може да се очаква, окончателно и всеобщо съгласие сред изследователите няма. Впрочем дори да бъда постигнато такова съгласие, историята на археологическите изследвания го доказва особено когато липсват сигурни писмени данни, то най-често е твърде нетрайно.
Най-често тези амулети се "разкодират" като представата на старите българи за отнасянето на душата на предците в отвъдното. Тази толкова разпространена сцена за нагръден амулет сигурно е най-нагледния пример за коня като посредник между действителния и задгробния свят, като връзка между живота и смъртта изобщо.
Едва във времето на Второто българско царство, ако съдим по многобройните находки от свещници с конски изображения, представата за коня е повече свързана със светлината.


Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=677612
http://www.segabg.com/article.php?id=598940
60
18821
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
60
 Видими 
11 Декември 2013 19:42
Иван Петрински
11 Декември 2013 19:51
Едва ли е чудно, че у южните славяни мястото на коня в митологията, в обичайната и в обредната система е забележимо по-съществено в сравнение с източните и западните славяни

На мене ми е чудно, обаче, дали кон текнефез (текнефе) и кон лагой са участвали в обредната система на славяните от монтанско.
11 Декември 2013 19:53
По-съществените фактологически грешки в статията:
племената, които се настаняват на Балканския полуостров след средата на V в.

Славяни в средата на V в. сл. Хр.? Може, но в паралелна вселена.
усиленото славянско заселване на Мала Азия след началото на VIII в.

Посмали, Петрински!
с началните данни за паметници на така наречения Тракийски конник около средата на I хил. пр. н. е.

Ако изобщо има данни за Тракийски конник в предримската епоха, те са от последното столетие пр. Хр., а не четири-пет века по-рано, както ни убеждава Петрински. По онова време не само няма никакви археологически данни за него, а и древногръцките историци, които са сравнително словоохотливи относно разни тракийски култове, си нямат понятие от такова чудо като конно божество при траките.
селища и некрополи на Черняховската и Пенковската археологически култури

Черняховската култура може да се интерпретира като принадлежаща на всякакви други народи, но не и на славяните. Готският й облик е най-доловим, но не и единствен.
Едва ли може да се намери по честота друг старобългарски амулет-висулка като изобразяващия кон в бяг с обичайно издължена, даже твърде много, човешка глава върху него ... Очевидно твърде много от прабългарските войни носят на гърдите си точно такива знаци

Можеше и да има зрънце истина в това, ако 1) можеха да бъдат датирани достатъчно рано и 2) конете с глава върху тях не се срещаха основно в Западните Балкани, но не и в "изконната" българска територия. Прочее, повечето от тях се срещат в пост-езическо време, заради което Петрински е принуден да допусне и "тайното" им носене от убедени офицери-тенгристи в християнска България, че и във византийската империя (някои със сигурност датират от 11 век).

Разтягането на локуми относно соларни символи, Индра и възгледите на приятни събеседници на по чаша ракийка в село Абланица няма да коментирам.
11 Декември 2013 19:53
Kotka
11 Декември 2013 19:58
Впрочем не изглежда случайно, че всички релефи на Тракийския конник са все от бял мрамор, възможно е така да се подчертава именно белия цвят на коня. Ако прибавим също, че белият кон е символ на власт и победа у народите на Южен Урал и Алтай, но също и у якутските шамани, то тогава връзките на пораждане на белия цвят у коня ще станат съвсем трудни за разгадаване.

Остава една такава неяснота у мен наш'то keblo трако-римлянче ли е, или монголоидно шаманче.
11 Декември 2013 19:59
Котка -
Ей го де е белият кон на трола...
Другият четвъртък - за овцете и магаричките...
----------------------------
Сайтът на Генек
11 Декември 2013 20:04
Eто това е устойчива асоциация - първата ми мисъл беше дали статията не е поръчана от кеблото!
11 Декември 2013 20:37
Силата на коня, на животното изобщо, както и у ред други народи впрочем, е събрана в опашката му.
"каква хубава опашка имаш" каза Кебло...."Не е точно опашка" -отговори Белия кон и стана розов
11 Декември 2013 20:42
Някои важни археологически находки от земите на днешна Източна Германия, Полша, Украйна и Русия, от селища и некрополи на Черняховската и Пенковската археологически култури биха подкрепили съществено такъв извод, но това ще направим на спокойствие друг път, тук ще трябва да минем без помощта на археологическите доказателства поради тяхната обширност.


всички тези археологически артефакти, а не "находки", включително и на тези апликации, които наричаш "амулети" са трако-гетски, др.петрински...
и немат нищо общо с някакви измислени "южни славяни" и "прабългари"... картографирани и каталогизирани са в цяла Европа и Мала Азия чак до Сирия на изток и Иберия на запад, заедно с могилите и мегалитните паметници...а "българските археолози" още не са проучили и 1% от това, което е в сегашните ни земи, да не говорим за огромното наследство на нашите прадеди в Румъния, Молдова, Гърция, Албания...и накрая пак си прочети Никита Хониат: склавените, (а не славяните) са гетите и така се знаят от древни времена, разгромяват Римската империя и се връщат в родните си места, наричайки се от 4в. Българи, а не "южни славяни" или "прабългари"...и нашите велики владетели Аларих, Теодорих и Гейзерих цели три пъти превземат Рим, за което Ватикана малко ни се сърди, но и много ни уважава...
11 Декември 2013 20:48
И аз се сетих за Кебло Пък и всички знаем кой е Конника
11 Декември 2013 20:52
http://vbox7.com/play:67e59bad
11 Декември 2013 21:01
Този път няма сех.
Котка
11 Декември 2013 21:01
конят е изключително просто нечифтокопитно добиче, което има съвсем малко мозък в голямата си тъпа глава и може да брои до четири.
Конят служи за модел на конни статуи.
(снимка: натиснете тук)
11 Декември 2013 21:08
като символ на плодородието,
други символиНатисни тук
Натисни тук
Натисни тук
Натисни тук....така си мислиш ,че няма
11 Декември 2013 21:25
Възможно е даже възникването на тази представа да е още у носителите на първите протославянски археологически култури между реките Одер и Висла и така да е близко по време с началните данни за паметници на така наречения Тракийски конник около средата на I хил. пр. н. е.




и не само, че възможно, ми си е точно така...тракийската култура и цивилизация достигат до Одер и Висла и то съвсем приятелски и миролюбиво както се вижда от некрополите и могилите, в които погребенията са без оръжие!...а след т.нар. "Велико преселение на народите" там настъпва...хиатус от неколко века...
а това, че конете и конните армии са с огромни заслуга за погрома, който нашите прадеди са осъществили над римляните в над петвековната борба с тях е вън от съмнение...вижда се даже и на Мадарския конник.
11 Декември 2013 22:32
Този път няма сех.

Щом има опашка (в която е събрана силата), не може да няма сех! По този повод една класическа история:
По молба на кума си Пиетро, дон Джани прави магия, за да превърне жена му в кобила; но когато се кани да й сложи опашка, кумът Пиетро се обажда, че опашка не е нужна, и разваля работата.

...Тогава дон Джани взел свещта, подал я на Пиетро и му заръчал: „Наблюдавай внимателно какво ще правя и запомни добре какво ще кажа! Само че, ако не искаш да развалиш работата, не бива да се обаждаш, каквото и да видиш, каквото и да чуеш, ами се моли Богу опашката да се прихване добре.“

Кумът Пиетро поел свещта и обещал да изпълни тая заръка. Тогава дон Джани заповядал на кумицата да се съблече и да застане на четири крака, както стоят кобилите, след което напомнил и на нея да не продумва ни думица, каквото и да става. Той почнал да опипва лицето и главата й и рекъл: „Нека тая глава стане хубава конска глава!“ После прекарал ръка по косата й и добавил: „Нека това се превърне в хубава конска грива!“ А като стигнал до ръцете, изрекъл; „Нека се превърнат в хубави конски крака и копита!“ След това, когато опипал *** *** *** *** напъхал *** *** *** изрекъл: „А нека това се превърне в хубава конска опашка!“

Кумът Пиетро, който до тоя миг следял най-внимателно всичко, щом видял последното деяние — а то хич не му се харесало, — възкликнал: „Хей, дон Джани! Не искам опашка, не искам никаква опашка!“ Когато дон Джани издърпал *** *** *** и той рекъл: „Ах, куме Пиетро, нали ти бях казал да не се обаждаш, каквото и да видиш, че върша? Та кобилата беше вече почти готова, но ти с твоето обаждане развали цялата работа и сега не мога да започна отново!“ Кумът Пиетро възразил: „Добре де, ама там не ми трябваше опашка. Защо не ми казахте аз да я поставя? Освен това вие я поставихте по-надолу, отколкото трябва.“ Дон Джани отвърнал: „Затова, защото от първия опит ти нямаше да можеш да свършиш тая работа, както аз я направих...“
Ден девети, новела Х
11 Декември 2013 23:24
"... със сигурност имат точно тоя смисъл, те "пренасят" слънцето и светлината изобщо върху дрехите "за да греят" "
Леле-е, каква сигурност! Какви анализи! Па изводи! Леле майко! Какво е това нещо?
Ako дойдат конете на Диомед, само на символи ще вземе да стане г-н Петрински.
12 Декември 2013 00:42
Конят на бог Индра е наричан обичайно "змееубиец", и може би чрез митраизма, идеята е заимствана късно в христианството, където св. Георги убива дракона, възседнал най-често бял кон.
Само че, нашият кон, тракийският е лъвоубиец. Нема нищо общо с бог Индра, ни с биволските опашки в Африка. При това конникът е винаги с копие за разлика от "конните народи". Често е изобразяван и с куче зад коня. Сиреч имаме неустрашим ловец, единак, господар, а не стадо преселници.
Изглежда, че точно на Балканите славянските племена развиват ускорено митологизирането на коня, при това точно чрез общуването със старото балканско население, поне там, където то е запазено в по-значителна степен - в Тракия
Сигур славяните са получавали евросубсидии, опс тракосубсидии за да развиват чужди митове. Може, ако си нямат собствени. Особено пък, ако в V-те век е нямало славяни.
Ама много общителни тия славяни - има-няма 300 години приели чуждата митология за своя. А наследниците на траките - българи, гърци, сърби, македонци след 500 години общуване с османците никаква митология не прихванали.
12 Декември 2013 05:45
Тракторе, Лилит не е точно и единствено символ на плодородието , а за критската фигурка нещата са малко по-сложни

12 Декември 2013 05:51
Хтонични същества и соларни коне... ГолЕм митологично-археологически миш-маш се забърка тука
Но поне се намеси и сеха, па макар и сакрален
12 Декември 2013 06:04
Ами свещенното муле къде е ?
Ами небесното магаре !?
То където има коне има и мулета и магарета - светата троица , така да се каже !
Ами Черният Кон къде е , къде е Буцефал !
Къде е благодатният кумис ? Къде е кефирът приготвен с магарешко мляко - най-близкото до човешкото , до майчиното !
12 Декември 2013 07:59
Петрински, похвално е че сте повдигнали темата за коня и слънцето. Обаче с тези гърчове, извивки и чупки да набутате никога несъществувалите "славяни" наред с "прабългари" до траките сте ми жален. Има една приказка - ако плува, ходи и квака като патка, значи е патка. Хубаво сте ги нахвърляли тези приказки за "славяни" и "прабългари" как изобразяват, погребват и почитат тоест плуват, ходят и квакат като траки. Знaйно е че траки не е название на народност. Има писмени доказателства от 4ти век че тази народност се самоназовава българи. Тоест ако статията Ви се изчисти от явните заблуди за измислени "славяни" и "прабългари" излиза една добра защита на тезата че българите сме най-старото местно население на Балканите.
12 Декември 2013 08:02
Тракторе, Лилит не е точно и единствено символ на плодородието
стават за илюстрации-с какво са по-лоши от твърденията на автора или Белия кон-кобила?
12 Декември 2013 08:29
....а и е в отговор на анастаси-това че Петрински тоя път не качи на коня прабългарославяна-гетотрак не изключва секса от темата-просто автора реши да си спести някои форумни откровения за личния ....опит с магарета и овце,та затова ползва евфмеизма "плодородие"...
12 Декември 2013 09:16
Коня е символ и обожествено животно в много култури.
произход на коня
Натисни тук
12 Декември 2013 09:19
Вече има много археологични паметници, че славяни, траки са хиперборейци. До неотдавна темата беше табу, но все повече ще се пише и говори.
12 Декември 2013 09:52
По времето на прехода седерастията изколи и изяде и малкото останали в България коне, говеда и крави. Изби и унищожи даже породите създавани с десетилетия в научни институти и изследователски центрове. После наложи шокова политика и геноцид над българския етнос , а сега драпат да ни премесят с африканци и араби.
12 Декември 2013 11:55
По времето на прехода седерастията изколи и изяде и малкото останали в България коне, говеда и крави.

Пропуснал си да добавиш че преди това ги и изнасили.
Почти всички коне в края на социализъма бяха частна собственост, та как седерастията успя и тях да бастиса?
12 Декември 2013 12:08
Почти всички коне в края на социализъма бяха частна собственост, та как седерастията успя и тях да бастиса?
В "Кабиюк" се радваха ма италиански търговци на коне.....малко се чудеха че купуват едри и затлъстели добичета-това което не ставаше за спорт.Отначало се навиваха че италианците търсят коне за разходка-идилия.....После италианския им "партньор" ги светна"...мортадела"
12 Декември 2013 12:16
...но...да не плюем само ФД....по време на орсовките "баласях" на порта с един по-възрастен колега....гледаме -товарят крави.Тогава още нямаха у нас ушни марки,а тези имаха.....та отиде човека да ги види ,след което докерите си записваха някои по-пикантни изрази,които за пръв път чуваха.Оказа се че колегата 90-та участвал в сделка за доставка на 80 расови крави от Холандия-не само бици,решили цяло племенно да купят.Та точно това стадо товареха за европейските кланници
12 Декември 2013 13:03
Знaйно е че траки не е название на народност. Има писмени доказателства от 4ти век че тази народност се самоназовава българи

Я развий мисълта си по-подробно.
Тя и така е весела, но в разгърнат вид ще става за публикация в "Стършел".
12 Декември 2013 13:10
старата балканска (разбирай трако-старогръцка) митология.

Защо бе Петрински.
Най ме е яд като се забравя приноса на макетата вьв всичко. .
12 Декември 2013 13:21
Двойствените представи за коня като слънчев символ,

като символ на плодородието, но и като свързан с отвъдното, ще трябва да отнесем към най-ранните векове на образуването на славянските племена понеже тя е днес общославянска, включително и за части от славянството, които са твърде отдалечени чисто географски. Възможно е даже възникването на тази представа да е още у носителите на първите протославянски археологически култури между реките Одер и Висла и така да е близко по време с началните данни за паметници на така наречения Тракийски конник около средата на I хил. пр. н. е. Масовото разпространение на паметниците на Тракийския конник, по цялото българско землище, а и в Източна Сърбия напоследък, несъмнено е свидетелство за важното място на бога в тракийските вярвания. Някои важни археологически находки от земите на днешна Източна Германия, Полша, Украйна и Русия, от селища и некрополи на Черняховската и Пенковската археологически култури биха подкрепили съществено такъв извод, но това ще направим на спокойствие друг път, тук ще трябва да минем без помощта на археологическите доказателства поради тяхната обширност.


Що за манджа с грозде е този парагаф?
Конят е прастар индоевропейски соларен символ. Същото се отнася и до връзката му с отвъдното. Това, че всички т.нар. клонове на славяните споделят тази обща индоевропейска и индоиранска двойственост, която впрочем се среща и при тюркски племена, може да се дължи на редица причини, но най вече на тази, че предславянското население по същите тези отдалечени земи има засвидетелствана тази двойна символика на коня: и скити, и сармати, и траки, и гети, и келти, и готи, както и фино-угри и авари - последните имат ключово значение за славянския етногенезис, както и за превръщането на иранците анти в "източни славяни".
Но не би! Петрински държи да ни убеди, че тази двойнственост била някаква собствено-славянска, автентична едва ли не, съпътстваща славянската история от изначалието и. Интересно ми беше да науча, че Черняховската култура била славянска. Абе то като започне едно етнизиране на археологическите култури - то край няма.
12 Декември 2013 13:52
некои сведения за българите от 4в...

през IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними...
и други свидетелства поставящи българите като стари поселници не само на Мизия, но и на други европейски територии през IV-ти -V-ти век век. Според Орозий Павел ( 385-420 година) земите на българите се простират от Каринтия ( Австрия) до Гърция. Т.е. Панония, Мизия и Тракия са обитавани от българи по него време...

12 Декември 2013 13:58
през IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България.

тцъ. въпросната карта, приписвана на св. Йероним е около хилядолетие по-късна.
Същото важи за "ziezi ex quo vulgares" - късна добавка в препис на ранен писмен паметник.

За трако-мако-дако-вулгарите - има едно нещо, което се нарича "текст-критика"
12 Декември 2013 14:04
Картата на Св. Йероним е точно толкова дело на IV век, колкото и "Дарението на Константин". Проверявай си датите на източниците.
Я дай да видим този "оригинален" пасаж на Павел Орозий!

бонго-бонго ме е изпреварил.

Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними...

Да. Веднага се съгласих. По същата пък сърбите са "трибали".
12 Декември 2013 14:58
Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи.


а още по-логичното заключение от липсата на сведения за идване на нов етнос на име българи преди IV-ти век е, че баш по това време такъв етнос не е идвал.
12 Декември 2013 15:11
това е трудът на Орозий, където може да четеш и търсиш каквото ти трябва:

http://bghistory-letopisec.blogspot.com/2013/03/blog-post_7437.html

12 Декември 2013 15:13
Мили ми на сърцето историци и техните (по)читатели, винаги ми осигурявате добро настроение под статиите на Петрински, независимо за какво пише! Благодаря ви!
Поздравявам ви с една любима песен на тема история!
Натисни тук
12 Декември 2013 16:14
Сладурче.
Ти му казваш да посочи оригиналното издание, то те запокитва из блогове и фейсбуци.
Ескимоска му работа.
12 Декември 2013 16:26
бе ти верно си толкоз неграмотен, колкото и нахален:

„История против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS)
12 Декември 2013 16:32
Уф! Абе как се навъдихте такива отангротанакрени, зомбирани и слабоучени "патриоти-автохтонисти" в последно време, просто не знам.
Плувай там, живей ...
12 Декември 2013 17:00
Предводителю, моля ти се от все , не разваляй раздумката! Аз толкова и се радвам, че съм съгласна и за БЕЛИЯ КОН кебло да пише, само другите да не се разбягат! Аз искрено обичам фантастиката! Моля ти се! (тук се слага иконка на генуфлектващ емотикон)
12 Декември 2013 17:05
Предводителю, моля ти се

Недей, жестокостта ми не ще се сломи!
Както е речено:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?"

Белким намеря общ език и теми за разговор с някои от тук присъстващите
12 Декември 2013 17:31
Предводителю, недей така, ето довличам един команч на бял кон, още неизяден! Те и команчите имали навик да принасят в жертва коня на покойника, та затова като отсъства БЕЛИЯТ КОН, се стряскам да не е станало нещо. То верно е политически БЯЛ КОН, ама все пак, таквази залъгалка лесно не се намира...
(снимка: натиснете тук)
И едно художествено изображение на друг кон
(снимка: натиснете тук)
12 Декември 2013 18:30
За белия кон,автохонния произход ,общи корени,вулгари и рудиментитеНатисни тук
12 Декември 2013 18:46
67AF
12 Декември 2013 15:13

Напълно подкрепям призива.

От все сърце се радвам да чета коментарите под статиите на г-н Петрински на форумните участници и особено на бонго-бонго и Предводителя на команчите.

Иначе аз имам едно подозрение, но малко ме е срам да го споделя, хммм да не би случайно г-н Петрински да е Божидар Димитров , че имам едни такива усещания, немотивирани разбира се? Някои от статиите тук, а аз ги следя редовно, макар да не коментирам, са писани в подобен дух, както прословутите 12 мита, та си се чудех така...

12 Декември 2013 18:52
Мисля че Петрински е от Факултета -Велико Търново-70-те....не е Димитров-не обиждай човека.....а и това не е месечник на БАН , а публицистика.Едва ли ще го напише в монография.
12 Декември 2013 20:00
да не би случайно г-н Петрински да е Божидар Димитров

Не ...
Служител му е, в НИМ ...
Но това няма нищо общо ...
На Петрински му е такъв натюрелът ...
За много неща си вярва искрено ...
И много от данните му са коректни ... ако приемем, че все още живеем в хиляда-деветстотин-педесе-и-големия-сняг.
Само дето нАуката се развива, а Петрински опитва да я завива.

Иначе казвал съм и друг път - Петрински е несломимо честен и правдив, когато става дума за важните, ако щете злободневни и обществено значими моменти. Ясно и категорично се е противопоставял тук и другаде на фалшификациите "гроб на Васил Левски", "гроб на цар Калоян", "мощи на Св. Йоан Кръстител", "созополски вампир". Имайте предвид, че основен принос за популяризирането на три от четирите има неговият пряк началник.
Така че, Иване Петрински
12 Декември 2013 20:42
като гледам такива отворковци, дето нищо не разбират от извори и археология ми става ясно защо са популярни чалга-историците, кланящи се на божовци и петрински, златаревци и кви ли не още псевдоучени...
и всичко това за сметка на древния български народ, дето си е по тези земи от 6 хилядолетия и от който турците сега искат цяла Тракия.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД