:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Какви са вашите очаквания за мандата на президента Радев?
По-скоро положителни
По-скоро отрицателни
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 314,555,582
Активни 1,823
Страници 38,696
За един ден 1,302,066
Есе

Преходът като апотеоз на кича, в който се изгубихме

Изглежда XXI век ще търси отговори и маршрути за бягство. Засега пътят изглежда по-скоро като самотно и лично усилие, свързано с дистанцирано и честно вглеждане в измамите на собственото битие
Ясен Бориславов


Често съм се питал защо българското общество в годините на прехода се оказа така отзивчиво към кича. Не че не го е имало и по-рано, но тогава сякаш кичът беше по-подреден, имаше си любими места и сфери за изява, беше досаден, но и някак невинен като кучето касичка от филма "Опасен чар" или трогателно наивен като лозунгите по заводските фасади. Днес колекционери на старовремски кич се радват на автентични надписи от типа "Железните бедра на профсъюзите ще устоят на натиска на Чърчил" или "25 години обикновен локум". Подобни колекции се срещат из разни кръчми и минават за нещо като "ретросоцпопарт". Модерният, посттоталитарен кич е нещо различно. Той е мащабен, всепроникващ и сякаш няма нито една социална сфера, в която да не се е настанил като могъщ властелин.

Какво впрочем е кичът? Как и защо се е появил и как се е развивал? На тази тема има огромна литература и повечето изследователи са единодушни, че кичът е продукт на фалшива емоция, усилие едно фалшиво чувство да се опакова и да се продаде. От своите потребители кичът не иска нищо друго освен парите им. За него стойността е винаги съизмерима с цената. Иначе казано, стойностно и ценно е само онова, което лесно може да се превърне в петолевки. Това е евтина илюзия за духовен живот, претенция да бъде нещо, което не е.

Думата кич (kitsch) получава гражданственост в говоримия немски език около средата на XIX век. Означава нещо лекомислено, евтино, направено между другото. В изкуството, където кичът най-често и най-строго е бил коментиран, той е определян и като параестетика, т.е. самозвана красота или естетическо падение. Според американския критик Клемънт Грийнбърг кичът е продукт на модерното време. Той става възможен и дори необходим след Просвещението, т.е. в буржоазните времена, когато грамотността и културното потребление престават да бъдат привилегия само на високия социален слой. Преди XIX век няма кич. Думата изглежда непригодна както за изкуството от по-старо време, така и за предметите на народните занаяти, независимо от художествените им качества. Примитивните африкански дървени маски и фигури не са кич. Те стават кич, когато се появяват по магазините за сувенири на африканските летища. Фигурата на Приап (древно божество на плодородието, малко човече с голяма, щръкнала пишка) не е кич. Тя става кич, когато турската сувенирна индустрия я тиражира и я изложи за продан на сергиите.

Следвайки Аристотеловото разбиране за изкуството като отражение на живота и действителността, Грийнбърг стига до често цитираното схващане за



модерното изкуство като абстрактно по подразбиране



Ако не е такова, а фигуративно, то е осъдено да се върти в кръг, да произвежда реминисценции, да имитира себе си и в крайна сметка да се превръща в кич. "Алтернативата на Пикасо не е Микеланджело, а кичът", обобщава Грийнбърг ("Авангард и кич", 1939). Като всеки екстравагантен възглед и този е коментиран през годините като краен и противоречив. Реалистичното изкуство, макар и съвременно, все още не е изгубило своето въздействие, от една страна, а от друга, в музеите и галериите има немалко абстрактен кич. Кичът изглежда е някаква неизбежност и това обяснява заиграването на постмодернистите с него, усилията им чрез пародиране да се оттласкват от него, чрез намигане и пародия да правят изкуство. Това, както пише английският философ Роджър Скрутън, не е кич, а "кич". Типичен пример е Анди Уорхол.



В случая по-важно е друго. Кичът е отношение



Той процъфтява там, където липсват морални задръжки, където отсъства страх от лъжата. Повечето изследователи приемат, че кичът е продукт на секуларизацията и индустрията. Индустриалният свят е негов двигател и естествена среда, но дълбоката причина за появата му е следпросвещенската секуларизация, откъсването от моралните устои на религията, разбирането за човешкия свят като безпричинно възникнал и неподсъден на сили извън човешките. Отсъстващият страх от възмездие свише, от сила, която да препятства фалша и лъжата, отваря широки хоризонти пред кича, при това не е само в изкуството, а във всички сфери на живота. "Светът на кича е свят на преструвки, на постоянно детство, където всеки ден е Коледа", казва Скрутън.

Някак естествено най-ранните проявления на кича се оказват свързани с църковните пространства. Това са евтините и оцветени гипсови статуи на светци като статуята на свети Рок, пазител от чумата, върху която Габриел Шевалие упражнява сарказма си в романа "Клошмерл". Присъщата за кича сладникава сантименталност с лекота превръща свети Николай (санта Клаус) в дядо Коледа, познат като добрия старец с подаръците, но и като рекламно лице на "Кока кола".

Църковната сувенирна индустрия, както и туристическата винаги са били Мека-та на кича. Понякога безвкусицата е предизвиквала разбираема тревога. Преди години общинският съвет на град Оберамергау в Германия изготвил списък на кичозните предмети, които не би трябвало да се предлагат. В него фигурират мъжки вратовръзки с образа на Богородица, детски играчки, представляващи разпятия на колелца, както и фигурки на малкия Христос, който намига.

Нека погледнем към българския посттоталитарен кич. Той не е толкова интересен в изкуството, защото е практически разпластен във всички сфери на живота. Чалгата вече е тривиален подиум и не е интересна, по-зрелищните му и перфидни форми са другаде. На фона на общия житейски кич Азис и Ивана дори може да изглеждат симпатични.



Цялата история на т.нар. преход може да бъде видяна като апотеоз на кича



Нека започнем с политическата система. Плурализмът у нас се оказа в твърде голяма степен илюзорен, защото партиите не бяха инструмент за политическо представителство, а средство за разпределяне на икономически ресурс. Факт. Това е вярно както за малките, така и за големите, а също за левите, но и за десните. Това беше и е кич. Партиите на Яне Янев и на Веселин Марешки, в коалиция и поотделно, са кич. В България демокрацията се оказа ашладисана на милиционерски и на комсомолски пръчки. Получи се кич. Купуването на избори е кич. Кич е да се твърди, че това е обичайна европейска практика. Партията БАСТА на Мирослав Найденов и Емил Димитров е кич. ГЕРБ също е кич. Едва ли случайно образът на Бойко Борисов украси капаците на няколко автомобила и опаковката на една шоколадова вафла. Нека вметнем, че кичът лесно фетишизира образи и това го прави много удобен за пропагандни цели. Това, разбира се, включва и рекламата - тя най-често е кич. Парламентарното поведение на ГЕРБ от последните месеци е кич. Но и другите парламентарни партии страдат от същата болест. Съдружието между БСП, ДПС и "Атака" е кич, каквото е и популизмът по своята същност.



Нова доза политически кич обещава Николай Бареков



Макар да е публично известен като журналист, той беше и е по-скоро конферансие, което от телевизора анонсира фокусите на актуалните властници. В цирка към края на програмата понякога конферансието се оказва и акробат или жонгльор - премята се, скача през обръч или подхвърля топки. Нещо такова обещава и Бареков в новата си роля за една отзивчива към кича аудитория. Ако се справи добре, вероятно ще заеме мястото на Яне Янев. А претенциите му са много по-големи.

Разпластяването на политическия кич някак естествено роди и други негови обществени проявления. Има също законодателен, съдебен, административен. Записът на прокурора Кокинов в дома на Бойко Борисов е прокурорски кич. Вече устойчивият навик на Конституционния съд по важни за обществото казуси да се разделя на две и да не излиза с ясно решение е съдебен кич, каквото е също делото "Борилски", както и аферата с Красьо Черния. Изобщо съдебната система постоянно произвежда кич. Показните акции на Цветанов, заради които сега България получава присъди в Страсбург, са милиционерски кич. Същото е валидно и за почти ритуалното "изпускане" на братя Галеви. За да си извадите най-банален документ от общината като свидетелство за наследници, плащате на касата 10 лв. Това е лист хартия, който излиза от принтер и цялата процедура отнема по-малко от минута. Какво в тази административна услуга струва 10 лв.? Това е административен кич.

Случаят "Пеевски" беше сложна сглобка от олигархичен, политически и медиен кич.

Особено дразнещ е кичът в духовната сфера.



Феномен от последните години е археологическият кич



и изобщо превръщането на археологията в нещо като "прислужница" на туристическата индустрия. Модните средновековни "вампири" от последните години представляват кич. От гледна точка на туристическата индустрия няма разлика между откритите при разкопки свети мощи и костите на "вампири", тъй като и едното, и другото носи петолевки.

Наскоро в една книжарница видях много луксозно издание на "Записки по българските въстания". В голям формат, с черна кожена подвързия, на 80 или 90 грамова хартия, с илюстрации и цена от 120 лв. На титулната страница с червени букви е изписана фирмата, подкрепила финансово това помпозно книгоиздателско дело. Резултатът прилича на някакъв Талмуд или на луксозна кутия за пури. Това вече не е книга, а скъпа вещ, сувенир, и очевидно не е предназначена за четене, а за притежаване. Може да мине за изискан корпоративен подарък. Така издателят, вероятно воден от най-благородни намерения, е успял да превърне "Записките" на Захари Стоянов в кич.

Има сфери, в които кичът е някак неизбежен. Отсъствието му може дори да изглежда като проява на лош вкус. Например в сватбената торта. Ако не е натруфена и кичозна, не е истинска. При някои сватби, особено циганските, кичът е нещо органически присъщо, прави ги достоверни и зрелищни. Това дори не е точно кич, а по-скоро стил.

Тортата със Самарското знаме, която президентът Първанов разряза на официален прием за 3 март преди няколко години, беше премерено кичозна, а поради това и приемлива. Но сълзливите репортажи за вълчицата Зорница, която президентското семейство с много обич отглеждаше в Бояна, си бяха чиста проба пиарски кич. Впрочем един от упреците към протестите от миналото лято беше свързан с твърде кичозното пиарстване. Например живата картина по Дьолакроа, както и някои други пърформанси. Иначе казано, има и опозиционен кич. Изрисуването на Паметника на Съветската армия в София като комикс преди две години беше артистична провокация, но неотдавнашното му боядисване в розово беше жест на епигонски опозиционерски кич.

Абитуриентският кич е на път да се превърне в нещо като традиция,



но има и академичен кич



Аферата във фонд "Научни изследвания" от миналата година не беше нищо друго. За архитектурния и урбанистичния кич през последните години е писано предостатъчно, затова ще го подминем, както и вездесъщия туристически кич, а също празничния коледен и великденски кич.

Особено отблъскващ е хранителният кич. Сиренето от палмово масло е точно такова нещо. Същото може да се каже и за пилетата. Живеят обездвижени в клетки и за шест седмици стават около кило и половина. Израждат се и получават разни малформации. За да не се разболяват и да растат бързо, ги тъпчат с хормони и антибиотици. Преди да излязат на пазара, месото им се инжектира с водни разтвори на фосфати и соли. Това не е пиле, а кич. Доматите с дунапренов вкус, които стоят по месец в хладилника, без нищо да им стане, не са домати, а кич.

Америка, според вече цитирания Роджър Скрутън, е мястото, където кичът достига своят апогей не само като начин на живот, но и като начин на умиране. Смъртта е ритуал по нещо като преминаване в "Дисниленд". Тя е нещо нереално. Единственото, което не може да се фалшифицира, става фалшиво. Изглежда в това отношение сме на път да достигнем американците. Първопроходци на макабрения кич у нас бяха униформените мутренски погребения от 90-те години. По-издигнатите мутри в черни костюми "Бициани", а редовите - с черни кожени якета и тениски "Версаче". Всичките с тъмни очила и гледат сърдито като Джеймс Дийн, точно както е по филмите.

В "24 часа" преди години се появи страница със заглавие "Мода "Последно сбогом". В духа на лайфстайл журналистиката бяха коментирани тоалетите на наскоро опечалени светски дами при изпращането на техните близки на изхода на живота. Монументален кич. Впрочем смъртта на публични личности у нас все по-често се превръща в светско събитие. Медиите крачат около мъртвеца като гробищни гарги в търсене на интересни ракурси към събитието. Кой е там и кой го няма. За близките на покойния става все по-трудно да го промъкнат към вечния покой без допълнителни морални охлузвания.

Примерите могат да продължат, но едва ли е нужно.

Сред толкова много кич българското общество сякаш е изгубило чувство за истината, за правдиво и истинно. То не знае как да се радва и как да страда истински. Ако дълго живее сред кич, човек започва трудно да различава истината от лъжата.

Има ли изход? Може ли да се избяга от глобалния кич и как? Изглежда 21-вият век ще търси отговори и маршрути за бягството. Засега пътят изглежда по-скоро като самотно и лично усилие, свързано с дистанцирано и честно вглеждане в измамите на собственото битие.

Снимка: БГНЕС
ГЕРБ също е кич. Едва ли случайно образът на Бойко Борисов украси капаците на няколко автомобила и опаковката на една шоколадова вафла. Нека вметнем, че кичът лесно фетишизира образи и това го прави много удобен за пропагандни цели.
Снимка: БГНЕС
Ето един зараждащ се партиен водач-кич. Той черпи с пълни шепи от поведенческите модели на Борисов, Яне Янев, Сидеров и ни предупреждава, че е готов да стане премиер.
42
13222
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
42
 Видими 
01 Ноември 2013 18:59
И есето на Ясен Бориславов е кич. Е, има тук таме правилни попадения...
01 Ноември 2013 19:45
Всичко е кич, затова - ОСТАВКА ВЕДНАГА!
01 Ноември 2013 19:59
Кучето касичка наистина е кич. Както и всичкия жанр през последните 20 и няколко години на фона на "Опасен чар"
01 Ноември 2013 20:48
автентични надписи от типа "Железните бедра на профсъюзите ще устоят на натиска на Чърчил"


Дръзвам да се усъмня в автентичността на цитирания надпис.

Също така си позволявам да препоръчам на автора стар есеистичен хит на Сюзан Зонтаг - "Notes on "Camp", 1964 г., за доизясняване на некои тънкости.

И главното: не забелязвам да е регистрирана чудовищната мултиплицираност във всякакъв реален и виртуален вид и материал на шедьоври, която ги отдавна ги е превърнала в предмети на най-евтиния, масовия кич за всеки дом или там... офис. Като едно време железните креватни табли със замъци, езера и лебеди.

Хм... Спомням си по повод птиците една заклеймена много преди Демокрацията статия във в. "Народна (тогава) култура", садистично наречена "Да доубием белите лебеди". Главен заклеймител - писателят Ст. Ц. Даскалов. Което я направи хит сред уманитарната интелигенция. Трябва да е била твърде кощунствена спрямо кича. Струва ми се, била е донейде пътепоказателна, ама на - забравила съм я...
01 Ноември 2013 20:59
Особено отблъскващ е хранителният кич. Сиренето от палмово масло е точно такова нещо. Същото може да се каже и за пилетата.


Малко объркване на понятията. Кич и менте или продукт, неотговарящ на определени параметри, не е едно и също и разликата е доста голяма. Кичът може да бъде купен или не в зависимост от критериите на потребителя, а ментето го продават като истински продукт и вземат пари за нещо, което е имитация и потребителят е излъган генерално.
01 Ноември 2013 21:03
Отново ли тъжен плач за загубените кринолини на баба в мутро-барока?.
Бедното дясно, не му ормъзна да се изтъква колко е възвишено и да се самосъжалява.
01 Ноември 2013 21:23
става кич, когато турската сувенирна индустрия я тиражира и я изложи за продан на сергиите
Знаех си аз, че пазарната икономика е кич. Тръгнала да ми прави еднакви болтове и гайки, по калъп. Лишва човека от творчество при завиването на един винт.
Пък ако се погледнат банкнотите, там кичът направо се е развихрил - върху им тиражирали ликовете на духовни хора, които биват мачкани, мазани с потни и мръсни ръце от простолюдието. Ужас! И още не са забранили парите!
За да си извадите най-банален документ от общината като свидетелство за наследници, плащате на касата 10 лв. Това е лист хартия, който излиза от принтер и цялата процедура отнема по-малко от минута. Какво в тази административна услуга струва 10 лв.? Това е административен кич.
Аха, ама то и картината е лист хартия, върху която някакъв интелектуалец е нахвърлил небрежно некакви щрихи, от които само той си разбира, па се и цигани за няколко стотачки.
Дали в основата на кичът не стои невежеството, а проявата му е в отношението към труда на другите? Защото зад този "най-банален документ" стои защитата на правата. Няма нужда удостоверението да се рисува на скъпа хартия, ентелектуално, когато регистърът е изряден, държавата е изрядна. Само беден ентелектуалец може да умува, че някой му обслужва правата, още по-лошо, че вечно някой трябва да го обслужва.
01 Ноември 2013 21:26
Често съм се питал защо българското общество в годините на прехода се оказа така отзивчиво към кича

и това са същите тези българи създали най-старото златно съкровище в света
и положили основите на европейската цивилизация...
01 Ноември 2013 21:27
Кичът е халтура, а ментето - сурогат
02 Ноември 2013 00:15
Ами не е само преходът, най-важните моменти в живота на човека неотменно са белязани от върховете на кича:
- раждане
- кръщене
- прощъпулник
- причастие
- първият ден на училище
- последният
- абитуриентският бал
- войнишко изпращане, когато го имаше
- годеж
- сватба
(тук някои от поводите могат да се повторят няколко пъти, раждане на дете и всичко, което следва до сватбата и т. н. му)
- пенсиониране
- смърт
- помен

Ще ми се някой всезнайко да може да го оспори.

Който кич вади, от кич умира.

Авторът би могъл, поне свенливо, да спомене и доброволния кич или т. нар. кич волонтер, ако е чувал и чел за него, де...
Май човекът е запознат повече с кич енволонтер, наричайки го безобиден. Но и кич волонтерът не е непременно опасен!

Кич, по скромните ми наблюдения, е всичко, което те умилява.


02 Ноември 2013 01:17
Nafarr, съгласна съм, представете си, с изброеното в списъка като "свещен извор" на инстинктивно духовно опиране на материалния кич. Макар че има човеци с различни понятия и заобикалят кога тактично, кога не общоприетите ритуали.

Сюзан Зонтаг ще ви е интересна. А може за е вас да е изминат етап.



02 Ноември 2013 02:54
Автора е кичозен.
Това означава, че дъвка думата "кич" дълго, неразбирайки, че това му трие зъбите дори и докато пише.
Няма и да се сети да поиска данък от читателите за това.

.
02 Ноември 2013 03:12
Църковната сувенирна индустрия, както и туристическата винаги са били Мека-та на кича.

Две големи разлики с онзиденшното писание на Ламбовски. От повтарянето на думата "кич" тя щастливо се обезцени - дори в краткото битие на горното творение. Думите в българския език опасно девалвират, изтъркват се в движение и престават да имат значение. Езикът свещен на моите и вашите деди ще се наложи да мине през иглени уши за да стигне до моите и вашите деца. Ашладисана демокрация на милиционерски и комсомолски пръчки - ами нали това е идеята на ашладисването, да имаш здрава основа, на която да се прихване опитомената, облагородена клонка. Купуването на избори било кич - ами не е, престъпление си е, има си думичка. Образът на вожда на опаковката на тунквана вафла - пропаганда и агитация, макар че малко намязва на онези картонени кутии с фотографии на изчезнали дечица по тукашното ми нашенско. Търсят човека, вероятно. Съдружието между БСП, ДПС и "Атака" било кич - ами не е, политическа сделка е, сговор го наречете, изкуство на възможното.
Изобщо, впечатлението е, че авторът е имал да запълни едиколкоси реда и понеже е нямал с какво, е включил автоматичното повторение и отупал брашнения чувал с общите модни фрази.
А кичът... Аз си имам няколко любими кичозни предмети. Една брошка от ламарина, на която позлатата отдавна се е изтъркала, зеленото стъкло изобразяващо изумруд е издраскано, иглата не попада в скобата си. Подарък на баба ми от татко, с пари от неговата собствена спестовна касичка, за да се накипри майка му за първия му учебен ден. Моето по-малко детенце ми поднесе на същата горе-долу възраст пръстен, също ламаринен, също със зелено камъче от пластмаса, намерено незнайно къде съкровище. Та сега си имам комплект. Мога да им се умилявам колкото си искам, абсолютно честно съзнавайки измамната им бижутерска същност. Само не ми ги пипайте! Защото всеки път като отворя кутията, става Коледа!
02 Ноември 2013 03:27

67AF
02 Ноември 2013 03:12

.

А да знаех къде е броеницата на прапрадядо ми, която откраднаха от селската къща преди 6-7 години.... с пушката щях да си я взема.

.
02 Ноември 2013 04:08
Ата, ти пази пушката! Аз имам щик в наследство, съвсем истински, ще основем дружинка! На неизгубилите се в кича. Няма начин да не дойдат още хора. Първо ще си върнем езика. После ще си извадим империята на духа, дето казва Фирмин, ще я отупаме от праха и онова, що е полепнало по нея. Ще продължим да вадим изгубените в кича, като Мазай зайците. Няма начин да няма начин!
02 Ноември 2013 08:20
Преди години на това за което пише Ясен Бориславов му казвахме "ерзац". После дойде Иван Славов и приехме "кича" . Щото добре звучи "да закича Москвича" може би!
02 Ноември 2013 09:08
КИЧЪТ КАТО АПОТЕОЗ НА ПРЕХОДА

Та - един спомен от юли ли беше, август ли... "Свободата води народа на барикадите" бе в поредицата, както - писа тогава Ясен Бориславов - "Площадни задявки с Дьолакроа, както и пърформанси на отделни тв журналисти, изявени писатели, писателки и манекенки, явно водени от едно чисто човешко желание за публична изява, бяха не по-малко колоритни от вездесъщия Йоло Денев.. А маските на Бея, Гея и Злодея - "Пародията е модерна интелектуална игра, която предполага известен социален и културен интегритет у публиката, както и способност за иронично и дистанцирано самовглеждане."

Ъ? Пърформанси, колоритни интелектуални игри, социален и културен интегритет, иронично и дистанцирано самовглеждане? Древната колкото и елинската трагедия пародия - модерна игра?

Та те, значи, не бяха кич, а?

Единственият автентичен, абсолютно автохтонен елемент, мен ако питате, бе появата на тоалетна чиния (поради затруднения в инсталирането на клекало) на площада на рухналата държавност - и увенчаването й с един натурален венец на природата - гъзът на "политика" Росен Марков.

Хей, младеж, хей, хейЙ, здравейй!:

Гърди си с рози накичи,
на младини се насити
и с пълна чаша пий наслада,
че няма да си вечно млада!

На младост младостта цени,
цветята росни откъсни
и с пълна чаша пий наслада,
че няма да си вечно млада.

И за целувка дай уста,
кога увехне младостта.
Ще ти е спомена отрада,
че си била на младост млада.



02 Ноември 2013 11:46
Ата, ти пази пушката! Аз имам щик в наследство, съвсем истински, ще основем дружинка! На неизгубилите се в кича.

Кръщелниче,
Пишете ме и мен у четата! За байрактар вече не ставам, ама за писар/летпоисец и най-паче за ковчежник съм се утепАл. Вземам само 10% от съдържимото на ковчежето.
ПП: От дядо ми пазя една вехта калъчка. Знам също така и как се прави мини атомна бомба в домашни условия.

02 Ноември 2013 14:41
67AF
2013-11-02 03:12:31


Няма начин да не дойдат още хора. Първо ще си върнем езика. После ще си извадим империята на духа

Присъединявам се веднага!
Ако ме щете де...
Пък и джепане още ще се намери.
Дано да не потрябва!
02 Ноември 2013 14:43
Цялата история на т.нар. преход може да бъде видяна като апотеоз на кича

Ако не беше много тъжно, щеше да е смешно ! Ама не е, и точно там (ни) е трагедията като нация и общество на тоталната чалга.

За автора
02 Ноември 2013 14:49
Ако не беше много тъжно, щеше да е смешно ! Ама не е, и точно там (ни) е трагедията като нация и общество на тоталната чалга.


Марсюше:

БУДЬТЕ ПОКОЙНИЧКИ!

Охи, ахи, вздохи, страхи…
Так нельзя найти покой!
„От китчей,... падучей,... плахи!,...
- только полис страховой!”




02 Ноември 2013 14:54
Интересна тема - за разликата между кич и менте ... У нас двете са слени в неделима сплав. Формулата е: (общество - чалга + демокрация - менте) = "демократичен преход в България" (1989 - 2013 ... ? ).

Последващ резултат, вече не математически: изчезваща нация и гинеща страна, превръщаща се в територия, населена с местни цигани, араби и други бедни пришълци (на устата ми е да кажа "скакалци", но хайде да съм политически коректен и разбиращ проблемите на хората, бягащи от глад и смърт; или на повечето от тях).
02 Ноември 2013 14:55
скромен музикален принос.
Ако не си затананикам нещото, не е работа.
02 Ноември 2013 15:01
"...общество на тоталната чалга."
Може и да се озвучи Натисни тук
02 Ноември 2013 15:03
И Натисни тук

02 Ноември 2013 15:07
Дорис,

Благодаря ти за стихчето, става ...

След 6 месеца на студено във форумния фризер е нормално да внимаваш, за да не настъпиш пак модераторската мотика (макар че, баснята на Лафонтен, "мътиш ми, не мътиш водата, аз ще те изям" си важи с пълна сила) ... Без това дакабристко форумно изгнание да ми е променило (ни на йота) мисленето или принципите. Просто от високо (Марс) следях как се развиват събитията в България и в самия форум като тяхно отражение, и мога да кажа, че изобщо не съм очарован от това, което видях и виждам... Падението и падането на властта и представителите й на всички нива стигат нови низини и са поредата гавра с българското общество. Пак се оказа, че не сме стъпили на дъното, за да се оттласнем и най-после да почнем да изплуваме от това гнусно, вонящо блато, в което ни потопиха на 10.11.1989 г. Поредните (стари-нови) еничари колят и бесят, импотекирайки съдбата на следващите поколения, за които единственият изход ще бъде Т 2. Е как да не ми е тъжно тогава ?
02 Ноември 2013 15:08
"Кичът при социализма бе тоталитарен, а сега - тотален!"проф.Славов

Кичът не е от вчера. Всеки,който е посетил дворците на европейските владетели, даже и църквите от тяхното време ще се съгласи.
За днешното ни време по силен пример от столицата на западна ни съседка едва ли има.
Кичът винаги следвал и ще следва многото пари -виж Дубай.
Да не бъркаме кича с халтуратата.
02 Ноември 2013 15:15
В. Каменов - с това парче ти направо мъ разби ! Имах някаква надежда, а ти ме накара да я загубя безвъзвратно, колега ... Ужассссс !
02 Ноември 2013 15:18
В страна от цървуланковци, където нищите духом се кипрят най-отпреде и определят дневния ред - какво? Микеланджеловци, Галилеовци, Айнщайновци, Едисоновци под път и над път да се пръкнат? Как пък не... И дядо Славейков е охкал и се е тюхкал, че говедарят може да взема плата повече от даскала... Цялата трета българска държава, а най-паче тази от последната трета, си е кич пар екселанс. Осмиването на държавата не води до духовен катарзис - пастирите ще се юрнат да наваксват вагоните с книги? Платон за преобладаващото мнозинство е руско име... По въпроса за сбиране на чета - отказвам да влизам в нея. Има войвода, ковчежник, байрактар и.... всеки след тях е предател. На четата, де... (Древна македонска мъдрост)...
02 Ноември 2013 15:27
За любителите на шутарангата: Натисни тук

Не гарантирам за качество - нямам флаш плейър. Имах, но от ретроградност го разинсталирах - тежеше, га не требе.

А един или много шутове винаги си тежат на мястото и времето!
02 Ноември 2013 15:33
...А сега - внимание: Шекспир-Шостакович! Шут! 1941 г....

Натисни тук

02 Ноември 2013 16:05
По въпроса за сбиране на чета - отказвам да влизам в нея. Има войвода, ковчежник, байрактар и.... всеки след тях е предател. На четата, де... (Древна македонска мъдрост)...

А, ние ще основем демократична чета! Идвай, за попълване на всички липси! Иначе ще е ерзац-чета, а това не е по правилата!
02 Ноември 2013 17:35
След Шутарангата идва и боцманът Мухари със сухата ръка...
02 Ноември 2013 18:17
По-скоро можеш да накичиш бор, отколкото да набориш кич.
Простотията е нещо мило, български и родно и не можем без нея. Няма кич - няма България. Ако - не дай Боже! - загинат едновременно в катастрофа Борисов, Бареков и Й. Цонев (да речем), ние просто ще изчезнем от картата.
02 Ноември 2013 18:40
Платон за преобладаващото мнозинство е руско име...


Ми да. Платон Каратаев. Да не се бърка с някой братовчед на Карамазовите.

02 Ноември 2013 18:41
Борисов, Бареков и Й. Цонев


И Найо Тицин, молим.
02 Ноември 2013 21:16
Борисов, Бареков и Й. Цонев

Това да не е промоция за нова тройна коалиция? Вчера в един линк ми се мярна Капка неСидерова с много здрава прогноза: Станишката аут с общите усилия на БСП и ПЕС, голяма коалиция Герб-БСП, Първанов премиер, Борисов президент. Има логика.
02 Ноември 2013 22:22
По темата - моля вж. тук
http://www.politika.bg/article?id=5089
Тоталитарен, тотален, универсален - кичът не избира място. Носителите приемат кича радушно навсякъде, защото така е по изгодно. Средство за постигане на цели. А те целите - като хората. Глобализъм - глобален кич, глобалисти, уеднаквеност на дрехи, мнения, щения, телефони, вкусове... Льоша работа, сивота, скука... За жалост
... Засега пътят изглежда по-скоро като самотно и лично усилие, свързано с дистанцирано и честно вглеждане в измамите на собственото битие...
Хич не ми се иска така да е, но... за жалост Е ! Оптимистично погледнато - и занапред ще БЪДЕ! ... ПП: За четата и четниците - Asinus asinum fricat! (На български: Къде просветени турци, там и гол Асан!) Вие ме пишайте у нея! Нема се излагам, зер!
02 Ноември 2013 22:30
67AF 02 Ноември 2013 16:05 Тва за демократична чета - много Махно_вско ми пада. Изобщо не съм против анархистите, ама и те чисти комунисти, биля. Затуй - ясно разграничение на задълженията. Мен ме бива за "идиот" . Идеи от мен да искаш, бол ги имам... За повече - вж. предходното ми включване.
02 Ноември 2013 23:32
Харесвам този автор. Ефектна тема, интересни размишления. Този път, обаче, формата е взела връх над съдържанието. Мярката често е единственото, което различава добро от зло. Тук е поизгубена, на моменти.
03 Ноември 2013 02:53
67AF
02 Ноември 2013 04:08

Пазя я, но не е от дядово време... мозберг е 5+1 патрона... ще свърши работа ако трябва .
С щика наедно ще решим въпроса .
А прахта носи и спомени... понякога не трябва да издухваме и последното останало от нея.

.
03 Ноември 2013 10:39
И после не бил мутра. Ами виж опела.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД