Политическите шеги пътуват все по-надалеч. Миналата година американското сатирично списание Onion обяви Ким Чен Ун - севернокорейския лидер с лице като месечина, за най-секси мъж на света. Китайският комунистически официоз "Женмин жибао" прие новината за чиста монета и я препечата, гарнирана с 55 снимки, свидетелстващи, че честта е заслужена. Когато Onion публикува фалшиво социологическо проучване, според което белите американци в селските райони одобряват иранския президент по това време Махмуд Ахмадинеджад повече, отколкото собствения си Барак Обама, иранската държавна агенция също отрази това като истинска новина. Е, не всеки подхожда тъй простодушно към Onion. Все повече читатели посягат към него, за да се забавляват, ако се съди по данните за трафика към сайта му, които са се увеличили в последната година със 70%.

Политическата сатира навремето беше запазен жанр за художници и писатели като Оноре Домие с неговите карикатури на Луи Филип във Франция от XIX век и Джордж Оруел, автора на "Животинска ферма". Още Аристофан я ползва, когато взема на прицел гръцкия елит в пиесите си, но благодарение на съвременните технологии и променящия се политически климат днес политическата сатира е навсякъде. А интернет помага тя да стига максимално бързо до всички нас. Днес всеки може да публикува карикатура или фейлетон в мрежата, без да чака милост от печатните издания. Социалните медии помагат на тези политически шеги да се разпространяват като епидемия, освен това отглеждат и вторична "ремикс" култура, в която интернет потребителите



споделят помежду си смешки до забрава



Интернет също така прави по-лесно заобикалянето на цензурата, а позволява на сатириците и да останат анонимни, ако се налага. Pan-Arabia Enquirer, сатиричен новинарски сайт за Близкия изток, например се управлява от анонимен издател. В същото време сатирата се радва на небивала глобализация. Джон Стюарт, американецът, който води дневното новинарско шоу по "Комеди Сентрал" е вдъхновил свои клонинги по целия свят. Сред тях е и Басем Юсеф - сърдечен хирург от Египет. Юсеф първо пуска клиповете си в YouTube, но там става толкова популярен, че му дават ефирно време по една от египетските телевизии.

Сатирата все още процъфтява и там, където се е родила - в театрите. "Книгата на Мормон", мюзикъл, който се надсмива над мормонството, счупи всички рекорди по посещаемост в Америка и Великобритания. Новостите обаче се появяват преобладаващо в интернет. Когато Уенди Дейвис, сенатор от Тексас, прекара 10 часа на крак да оспорва закона срещу абортите, поддръжниците й впрегнаха Амазон на въоръжение срещу опонентите. Понеже Дейвис беше в забележителни маратонки него ден, под артикула в интернет магазина някой беше написал клиентски отзив, че маратонките чудесно пасват на задните части на средностатистическия републиканец. На другия политически полюс - в Русия, не е по-различно. Там пък има цял туитър профил KermlinRussia, който се надсмива над прессъобщенията на руското правителство.

Едно време подобни изяви бяха запазени за сатиричните есета. През 1773 г. Бенджамин Франклин дава хумористичен акъл на британското правителство с есето "Правила за смаляването на една велика империя". Днес тези есета преживяват своеобразен ренесанс. В авторитарните държави пък кодираните образи, а не думите, са по-разпространената форма на сатирично дисидентство. В крайна сметка при тях има по-голям шанс да избегнеш цензурата. На 24-ата годишнина от събитията на пл. "Тянанмън" китайската социална мрежа Weibo беше препълнена със снимки на жълти пластмасови патенца на празен площад в Пекин. Снимките достигнаха астрономическа популярност,



преди да се намесят цензорите



и да блокират думите "голямо жълто пате" от търсачките. И още един анималистичен сюжет - когато турският канал на Си Ен Ен реши да излъчва документален филм за пингвините вместо протестите за парка Гези, черно-белите симпатяги плъзнаха по всички социални мрежи.

Новите технологии обаче не могат да бъдат единственото обяснение за разцвета на сатирата в наше време. Политическите промени също наливат масло в огъня. Зейнеп Тюфекчи, преподавателка в университета на Северна Каролина, смята, че политическата сатира вирее много добре в "средната земя" - в държави, където свободата на изразяване е достатъчно ограничена да предизвиква протести сред хората, но където политическата репресия не е толкова жестока, че да смаже възможностите за сравнително свободна комуникация. Естествено, смяната на режимите в Арабската пролет също драсна искрата на нов подем за политическата сатира. Според Андрей Рихтер от неправителствената организация Московски институт по медийно законодателство и политики интернет има и една странична роля - благодарение на мрежата политиците свикнаха с осмиването и по-рядко прибягват до преследване и наказания на авторите.

На света обаче все още има много държави - от Азербайджан до Зимбабве, където



управлението няма никакво чувство за хумор



Сатириците там се борят за правата си, редовно ги хвърлят в затвора, отвличат и заплашват, казва Бро Расъл от Cartoonist Rights International. Много страни пренаписват законите си, за да впримчат в тях и интернет.

Колкото и да улеснява живота на авторите на политическата сатира, интернет прави все по-невъзможно човек да си вади хляба от това. Това важи с особена сила за професионалните карикатуристи. Броят им непрекъснато се топи, откакто кризата в бранша принуди много вестници да затворят или да правят съкращения. Преди един век в американските вестници са работили 2000 карикатуристи на щат. През 2010 г. от тях са останали 40. Повечето издания разчитат на художници на свободна практика. Най-добре се плащат карикатурите, които се продават в национален мащаб. Следователно местните политици днес рядко привличат внимание. Най-успелите карикатуристи имат собствени сайтове и продават сувенири като чаши и тениски. Но това рядко носи пари.

В крайна сметка днес не само политиците гледат с лошо око на този бум на сатирата. Благодарение на интернет самите сатирици са изправени пред растяща конкуренция. Този път



шегата е за тяхна сметка -



една специфична ниша, доскоро запазена за неколцина таланти, днес се е превърнала в глобално хоби. Нещо, което доскоро се смяташе за смелост, днес се приема за тривиалност. Едно време сатирикът шокираше хората, казва преподавателят по медии в London School of Economics Чарли Бекет. Днес той няма тази власт, независимо колко злобен реши да стане - в интернет всеки е груб.