:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Разградчани нямаха нито един титуляр, роден в България, при успеха в Лига Европа
СТАТИСТИКИ
Общо 352,569,554
Активни 489
Страници 23,825
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Какво се случва с малкото останали диви плажове на Черно море

Тъй като стават все по-популярни, с туристическия наплив местата край Крапец, Дуранкулак, Кара дере стават и по-мръсни
Снимки: "Сега"
Трактор издърпва джип "Тойота", заседнал в пясъка на последния див плаж преди българо-румънската граница. Подобни тежки коли газят дюните на Митничарския плаж, за да се приближат максимално на брега.
Лятото е само наужким, ако не съдържа поне едно здравословно скъсване с цивилизацията. Номадството е идеална форма на живот за седмица - две, особено ако отправна точка е кресливата столична реалност. А крайната - брегът на Черно море.

Намира се извън гадната спирала, която започва със сутрешните блокове и свършва с вечерните протести и контрапротести. Иначе мирисът на печени чушки (по Митко Таралежков) идва още в средата на август. И шансовете да си рестартираш мозъка започват да избледняват.

Колкото и малко да са, в България все още има диви и неоцапани от комерсиалната култура места, които предлагат нищо повече от плаж, борова горичка и ручей течаща вода. Тези три съставки правят идеалната почивка. Без примеси от външния свят. Без ток. Без телефон. Без матрак и Facebook.

Почти без пари. Останалото зависи от вас. Иначе щеше да звучи като извънземна реклама на карибска дестинация. Забавно е, че доста хора си мечтаят за планина от долари и за екзотичен пуст остров. Едното обезсмисля другото, освен ако не използват хартийките, за да си палят огън, но това е друга тема.

Пътуването от жълтите павета до морския пясък е съвсем постижима цел и се равнява на разстоянието от стресираното ежедневие на трудовака до пълния релакс. Когато ядеш с пръсти направо от скарата. Когато бирата се измерва в стекове, а ментата - в бутилки. Когато всичко е на "Пуша една цигара" разстояние. Синоними на мързел до плюс безкрайност. Когато никой не ти пречи. Истински катарзис (не по Сергей Станишев).



Добрите новини свършват тук



Дивите места по морето вече не са съвсем диви. Онези натежали слънчогледи с потъмнели изражения, безмълвните посрещачи по черния път към Кара дере не предвещават човешкото струпване там. Летуването на палатки е свободен жанр, но нововъведенията и всевъзможните джаджи за по-близък до нормалния живот вече правят впечатление. Неприятно.

Цели семейства с радиостанции на батерии слушат новинарските емисии на БНР - единственото налично в района радио, за да разберат има ли още протести в София и кога депутатите ще гласуват актуализацията на бюджета. Все едно не са им дразнители? Информационното затъмнение май е съвсем като природните феномени.

Между боровете се мъдрят сковани дъски, служещи за рафтове. Къщи без стени и покриви. Пълни са с всякаква посуда, бутилки, газови котлони и какво ли още не. Портативни душове правят разходката до скалите с хума прекалено дълга и изморителна. Вечерята се сервира в специален комплект пластмасови чинии, вилици и чаши.

Заблудени туристи в Бяла питат на английски език как да стигнат до морския оазис. Търсят кладенеца в Бяла, с който започва пътят. Сигурно и те са изненадани от факта, че по кратерите му тежко се катерят черни джипове. Подобни автомобили бяха рядкост. Този път имаше доста.



Все по-пренаселено и мръсно



Повече хора - повече боклуци. Ясно като бял ден. Преди години, търсейки същия заветен кладенец, една женица от градчето с белите варовици се ужаси, когато разбра къде отиваме. Цитирам по памет: "Там е пълно с диваци, които ходят до тоалетна където им падне. В гората е ужасно и е пълно с боклуци. Може да се заразите с нещо".

Тогава преживях най-красивата си и безоблачна почивка. Сега обаче женицата има известно право. В боровата горичка "човешкият фактор" се забелязва - и намирисва осезаемо.

Предполагам, приносът е на все повечето любопитни "туристи", дошли и те да изкарат един уикенд на палатки и да видят що е то Кара дере със ситния пясък, щедрата и стръмна брегова ивица, едрите звезди, вечерните огньове и романтичните китари. А и един местен морски вълк разправя, че там ставали чудеса.

Пък и нали щели да го застрояват, нека се отчетем, че и ние сме го видели. Кара дере. Вероятно подобна е мотивацията зад тазгодишната мода да се ходи по "диви и откъснати" места. Справка - преселението на туристи в Синеморец тази година също е доста обилно.



Дивото е само наужким



На север имате значително по-голям шанс да се окажете насред дълъг пуст и чист плаж. По-точно - насред сравнително чист и пуст плаж. Дори покрай Дуранкулак и Шабла плуват бутилки от бира, фасове и найлонови торбички.

В северната част на плажа в село Крапец, последната населена точка преди Дуранкулак, където живеят около 200-300 души, почти до защитеното езеро, млада и влюбена двойка пие вино на брега.

На двайсетина метра навътре минават няколко малки делфини. По-нататък стърчат останките от заблуден кораб, потънал в плитчините преди 80 години. Корморани, гъски, блатари - над 260 вида защитени птици, щурци и жаби правят истинска симфония, докато огненият залез прозира зад тръстиките.

Какъв мислите, че е резултатът от цялата романтика? На другия ден, минавайки от там, намираме празна бутилка вино, залепена за кутия с подарък - чаша. Кутията беше празна. Младата и влюбена двойка завеща непотребното на майката природа. Вероятно догодина ще отпочиват на друг плаж.

Ако всички постъпват като тях, скоро няма да имаме нищо диво по Черно море. Освен едни обикновени диваци, наричащи себе си туристи. И само бетонът и обхватът на мобилните оператори ще правят разлика. Скъсването със света става все по-трудно. (Заглавието е на редакцията.)
 На Митничарския плаж - дълъг около 4 километра и за щастие слабо посещаван, защото е известен на малко хора и е трудно достъпен - все още необезпокоявано се събират ята чайки и корморани. В активния сезон там има не повече от 30-40 туристи.
 Плажът на изоставения къмпинг край село Крапец е последният лесно достъпен див плаж на Северното Черноморие. Той достига до защитеното Дуранкулашко езеро. Тази година бе особено населен с туристи. Популярността му расте и сред румънците, които само на двайсетина километра по на изток нямат вече такива просторни плажове с хубав пясък.
 На североизток от Балчик и Каварна се намират прекрасните гледки на Камен бряг и Тюленово.
13
5678
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
28 Август 2013 21:44
На Кара дере бях за пръв и последен път през август '82-ра.
Покани ме един приятел от казармата - ела, вика, няма вода и ток, но е приказка. И аз отидох...
Тате ме докара от Съни бийч до Бяла, а там ме чакаше моят приятел Роди с една чистак нова Жигула 1300, и през гората, та на Кара дере.
Бяхме пет палатки - ние двамата с Роди, цигуларят Минчо Минчев с жена си Валя и малкия Николай, един уникален сладур, журналист от Радио Варна с прозвище Замбака, жена му и болонката Саричка, на Минчо сестра му, зет му и едно дете, и едно малко странно семейство, също варналии.
Мястото тогава беше все още сравнително непознато, а хубавите местни хора всяка пролет с трактор прокарваха бразда през единствения горски път дотам, за да затруднят достъпа на гадните къмпингуващи.
Странното семейство ме изгледаха лееко накриво така, щото бех нов, и може би са очаквали да повлека след себе си бесна тумба софиянци, но Минчо тушира напрежението, а на втория ден ме приеха за приятел.
В лагера цареше строг ред - цял ден плаж и занимания по интереси, следобед - игри на мини-голф, табла, белот, федербал... Вечерта - огън, около който се събираха всички, като семействата се редуваха в готвенето. Пиеше се каквото всеки си има. Лакърдии, смях, песни, край огъня беше вълшебно...
Притеснението ми относно липсата на душ отпадна, след като ме светнаха как правят там - след последното къпане в морето просто старателно се избърсваш с хавлията и тя солта си пада повечето, а за косата имаха специален италиански шампоан, който и в морската вода си се пенеше също както в сладка, и косата ставаше мека и чиста.
По нужда ходехме на място, пригодено за целта - дълбока дупка в гората, която последният тръгнал си заравяше с пръст, а боклука събирахме в чували, които онези, които ходеха до селото за провизии, изхвърляха там.
На Минчо сестра му и зет му прекараха цялото време в "лов" на миди и консервирането им в бурканчета от бебешки храни. Човекът си каза, че зимата основно това яде - миди. Покрай тая кампания опитах почти всички известни ястия с миди - панирани и набучени на клечка, на салата, с ориз, сурови, запържени с чесън и не помня още какви.
Изкарах там, сред тези хора, една седмица, която няма да забравя докато съм жив.
Бяхме десетина човека и една болонка, на приказно красиво място.
Боли ме, четейки че и това кътче вече е омърсено, дано поне не го застроят...
29 Август 2013 03:04
Ловки,
Подобни преживявания имах многократно в целия си ученичски живот на едно друго, не чак толкова екзотично, но наистина райски и за нашата банда - любимо място - на Райския Залив до Созопол. Без преспиване. Но със същия хъс, любов към природата, китарите, мидите и хубавите мацки...
Всеки си има такива спомени. Пазете си ги - те не са жалба по изгубената младост, защото младостта не може да се изгуби. Те са стон по изгубената заради човешката алчност природа ...
29 Август 2013 03:25
Ловкия,
-
България има-няма триста и петдесет километра брегова ивица, а плажовете са под 200 километра. Твърде малко като за напъните на мутрите-"бизнесмени" и обикновените простаци.
29 Август 2013 04:38
29 Август 2013 08:13
Като е оакана гората - рано или късно ще се научат да си правят походни тоалетни - две дъски, между тях един табан изваден, пръстта отстрани успоредно, като си свършиш работата - покриваш с една лопта пръст. Не мирише, няма мухи, възстановява се терена.
КАто е замърсен плажа - може да се почисти. ПРеди години, като ходехме на Кара дере, си носехме чували за боклук и първия ден за загрявка прекарвахме в чистене - 50 м наляво надясно.
Но виж, застрояването си е трайна увреда.
29 Август 2013 08:24
А по преди Паша дере беше прекалено далеч, достатъчно диво си беше и под Галата - отпред. Там имаше една скала навътре, като гъба, далеч от дъното и мидите нямаха пясък.
Диво беше и под нас... под Чайка,
на кесоните нахвърлях 10-на волти, на ден по кило попчета излизаха...
И миди вадехме... с по 10 кг ядки се прибирахме... и туба чорба...
А дъното беше приказка, подводни скални заливи с пясъчни плажове - рай за каите, полета с водорасли, и всичко кипеше от живот.
Докато почна траленето за рапани.
29 Август 2013 09:15
Най-любимият ми див плаж е малко след Дуранкулак. Има и гора, в която да спретнеш бивак на сянка. Тишина и спокойствие, нарушавани чат-пат единствено от бученето на комбайните, прибиращи реколтата от околните ниви. Но като се разходиш по плажа можеш да откриеш боклуци с произход от всички държави, през които минава река Дунав. Последният път дори си намерих банкнота от 1 лея - те нали са като пластмасови, та нищо й нямаше.
29 Август 2013 09:27
А, пишете, пишете, снимки давайте и карти също - другата година ще се изтърсят два пъти по толкова "любители на дивата природа", та ако случайно е останал някой квадратен метър плаж без г*вно или боклуци да го обсерат и него. Пълна обсерватория спретват подобни туристи, все повече си мисля, че у тях си акат в хола, зад дивана.
Южното Черноморие на практика остана без такива плажове. Е, има един-два, ама няма да ви ги кажем, ще извинявате.
29 Август 2013 10:19
Ами същото е на Иракли. Имаше къмпинг със сервизни помещения, миналата година пустееше, докато по хълма до брега, а и на самия бряг беше пълно с палатки. Плажът го чистеха и не беше толкова зле, но горе по хълма една мръсотия... И да рече човек, че бяха толкова бедни за да не могат да си платят къмпинга, не, горе освен с джип не можеше да се стигне.

29 Август 2013 12:23
Какво се случва с малкото ни диви плажове ли? Гореписалите са го пояснили какво е било, сега .... всеки може да разгледа миязмите на мутроолигархията ....
29 Август 2013 12:35
Докато нямаме приоритети и тези места не получат адекватно усилие за опазване, под формата на държавна протекция- всичко ще изчезне. Само че, в тази страна, никой няма респект към държавата и органите и. В някои случаи, съвсем заслужено.

Лошото е, че всичко се връща обратно...
29 Август 2013 12:39
29 Август 2013 17:47
Маузер, точно поради тая причина и аз няма да обеля и дума за местата които знам и все още страват.
У нас е така - някой се похвали "у фейсо" къде е бил и колко хубаво е било, и само след две години, мястото е тотално засрано.
Не казвам и това е.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД