:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 336,671,590
Активни 843
Страници 34,132
За един ден 1,302,066
Истинската история

Забравеното Тиквешко въстание

Изгубена задълго сред водовъртежа на големите исторически събития около Междусъюзническата война, тази героична страница в българската история едва наскоро бе отворена наново
Неготин и Кавадарци (долу), заедно с близкото село Ваташа, са главните средища на героичното Тиквешко въстание от юни 1913 г. Подигането на българите по десния бряг на р. Вардар е първата масова съпротива срещу сръбската окупация на части от Македония след Балканската война (1912 г.); Алманах "Македония", 1931 г.; В средата - знаме с надпис "Свобода или смърт", извезано върху знаме от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Точно такъв символ е извезан и върху знамето на Тиквешкото въстание, по спомените на съвременниците. След погрома знамето на тиквешките въстаници е отнесено в Белград, където изчезва по обясними причини.
Със завземането на земите по десния бряг на Вардар от сръбската войска в края на Балканската война започва усиленото етническо претопяване на българското население там. И ако за южните части на Македония, завзети от гръцката войска, по-подходящото понятие е все пак "етническо прочистване", поради наличието и на етнически гърци в завзетите земи, то за сръбската окупационна зона "етническо претопяване" си е съвсем на място, според преобладаващата част от етнографски изследвания до началото на 1912 г. сърбите в Македония са само крайно незначителна част от обитателите на областта.

Веднага след прогонването на вековния поробител от Македония, българите там пристъпват към изграждане на местни органи на властта. На свиканите събрания присъства цялото население , там са избрани първите органи на местната власт. Веднага след навлизането на гръцките и сръбските войски точно тези истински народни избранници, образуващи действително самоуправляващи се общини, са първият им прицел, първи те са задържани, преследвани, пребивани, премахвани физически заедно с целите им семейства, а къщите им изгаряни. Особено сръбската власт се сблъсква с огромни трудности, тя не е в състояние първоначално да намери даже отговорници за градските квартали, назначените на тези постове сърбомани изобщо не се явяват на работа.

Скоро, много скоро македонските българи ще трябва да научат сред убийствата, боя и пълното безправие, че вековният поробител е сменен с нов, не по-малко озлобен и жесток. Гръцките и сръбските чети налагат неограничен тормоз за сплашване на македонските българи, масови са убийствата, терора, грабежите. Същевременно се назначават гръцки и сръбски съответно, окупационни власти. Изгонени са насилствено учителите в българските училища. Българските свещеници ги последват малко по-късно. Всички те са сменени със сърби. Списъкът с безчинствата на окупаторите - убийства, грабежи, изгорени къщи, насилени млади жени може да е безкраен.

Първоначално се пишат писма и прошения до правителството в София с молби за помощ за присъединяване към България. Скопският мирополит Неофит пише прочувствено изложение даже до руския император Николай II (10 април 1913 г.), в което известява, че сръбските окупационни власти разглеждат българското население като поробено. Известяват се и чуждите дипломатически мисии, но така наречената Европа, разбира се, е винаги глуха за всичко, което не й носи пряка изгода. Бързо става ясно, че само с ново подигане македонските българи могат да разчитат на освобождението си.

Разделянето на Македония, чието население е предимно българско, остава недопустимо за македонските българи както в края на 1912 г., така през първата половина на следващата 1913 г., запазването на целокупна Македония и естественото й присъединяване към България е цел, която никой даже не помисля да оспори (вж. Извори).

Още от октомври 1912 г. ВМОРО започва практическа подготовка за противодействие на гръцките и сръбските окупационни власти. Войводата Кръстьо Льондев обобщава тъжно, че изглежда "ние всички трябва пак да хванем гората" (Д. Гоцев, 1981). След 1 декември 1912 г. ВМОРО е принудена да прекрати легалната си дейност, спрени са всички български издания. Така става ясно, че друг път освен въоръжения отпор срещу издевателствата на новите поробители, всъщност няма.



* * *



Решителната промяна настъпва на 11 май 1913 г., тогава става ясно, че пасивната съпротива на македонските българи, макар и всеобща, няма да е достатъчна. Сръбската власт забранява отбелязването на деня на светите братя Кирил и Методий, празник честван тържествено в цяла Македония, като нарежда населението да работи ангария по пътищата. Нито един българин обаче не отива на работа, работилниците и търговете са затворени, всички българи в Македония са облечени в празничните си дрехи.

От втората половина на май зачестяват въоръжените сблъсъци на българските чети със сръбската войска във Велешко, Скопско, особено в Щипско и в областта Тиквеш. През юни зачестяват убийствата на цели български семейства, за да се сплаши населението. Българските първенци в Битоля семейството Стамболжиеви са избити до крак, всичките 8 души, а труповете им изложени на чаршията. Така е в цяла Македония, окупирана от сръбските и гръцките войски.

В края на май няколко български чети се насочват към Кавадарци. На събранието в с. Бегнище (29 и 30 май), всички представители на селищата в Тиквеш се изказват за вдигане на въстание, избран е и щаб.

На 15 юни, ден преди избухването на Междусъюзническата война, четите на Дончо Лазаров и на Михаил Шкартов нападат сръбската войска в Неготино и освобождават града. Въстаниците се насочват бързо към близкото Кавадарци, освободен на 19 юни, сръбската войска не издържа на напора. Пристигат и още български чети, но от редовната българска войска няма и помен. В същото време почти 30 хилядна сръбска войска се насочва към размирните Неготин, Кавадарци и Ваташа. След денонощни сражения, четниците трябва да отстъпят Кавадарци на 25 юни. Градът е подложен на невиждан погром. В Неготино са изгорени почти всички къщи. Започват масови убийства. В Тиквеш до цялостното потушаване на въстанието са избити почти 1000 българи, над 2700 души са затворени и подложени на изтезания.

Така започва всъщност насилствената промяна в народностното самосъзнание на македонските българи. През следващото столетие погромите ще продължат с нова сила, за да се изтръгне всеки спомен за българщината в Македония. Неуспешно, впрочем.



* * *



Ако чрез присвояването на грамадни парчета от същинската българска история скопската история-пропаганда се сблъсква обичайно само с насмешливи усмивки сред изследователите на съответните исторически периоди, то изопачаването на българския характер на относително близки героични исторически събития като Тиквешкото въстание, в което са избити стотици българи, може да буди единствено погнуса. В югославската историография това събитие отсъстваше нацяло. Дори в наши дни за Тиквешкото и за съседното му по време Охридско-Дебърско въстание също се пише и говори с половин уста.

В българската историография през втората половина на миналия век също не се споменава много-много за въстанието, макар и по други причини. Съвпадането по време на Тиквешкото въстание с големите събития около Междусъюзническата война, донесла толкова злочестини на народа ни, остави този героичен, но кратък епизод от национално-освободителните ни борби( в сянката на мащабните събития. Понеже днес, след столетно усилено обсъждане, вече е трудно да се каже и напише нещо ново за войните от 1912-1913 г., започна вглеждането и в събитията от "масовката". И това трябваше да се очаква, България не бива никога да забравя героите, които са загинали с нейното име на уста, те са същинските български светци.



Извори



"Този въпрос [за народностния състав на населението в областта Македония] за нас, българите, отдавна е решен. Населението в Македония е в болшинството си българско, тъй както в Стара Сърбия е сръбско, а в Епир, Тесалия и островите е гръцко. Българските земи в Европейска Турция са тези, в които напоследък се твореше българската история. Това са местата, където българите водят от двадесет години непрекъсната революционна борба. Това са местата, където действаше две десетилетия ВМОРО, а тя е организация българска . . ."

В. "Българин", издаван по решение на ЦК на ВМОРО в Солун, 9 ноември 1912 г.



"За цялостна и неразделена българска Македония ние твърдо държим. В противен случай ние бихме били изменници пред паметта на хилядите загинали борци в Македония, ние бихме били изменници пред целия български народ . . . Чуждото ние не желаем, но и своето не даваме. За сметка на нашето българско тяло друг не може да се увеличава. Това е желанието на всички българи . . ."

В. "Българин", 25 ноември 1912 г.



"Без да прави разлика между съюзниците [от Балканския съюз] нашата организация подпомагаше с всички средства и на сърби, и на гърци. Ала за голяма наша жалост едвам що се свърши окупирането на нашите български земи от сръбската и гръцка армия и вече се явиха признаци, които ни вдъхват страх за нашето национално бъдеще. Сръбските власти почнаха открито да съветват българина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат, че чуждата окупация не е само временна. Народът ни в Скопие, който геройски досега е поддържал революционната борба, вече основателно подозира, че може би ще бъде оставен под чуждата власт. Радостта почва да се смесва с отчаяние . . .

Затова вътрешната организация, вярна на своя скъп завет да работи за свободата на целокупна Македония, . . . осмелява се да поднесе от името на измъчения ни род молба да се застъпи Ваше Величество с всички средства докрай, за да се избегне каквото и да е разпокъсване [на Македония] . . ."

Из меморандум на ЦК на ВМОРО до цар Фердинанд, началото на декември 1912 г.
16
15108
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
03 Юли 2013 19:52
Гепи,Петрински !
Сал да не те налазят, разни сърбомани, гръкомани и най-паче червените каскети интер-националисти.
03 Юли 2013 20:06
Най-трагичното в случая е, че като попиташ (айде, на око) 70% от гражданите на Република Македония какви се чувствуват - те ще ти кажат - МАКЕДОНЦИ.
(‌а не бугари-татари, кои дошли со перчикот на глава по нашиве земи).
Разбира се, ако имат гювеч ( български паспорт с който може да се движи из Европа) много от тях започват да изравят документи доказващи български произход и корени.
Много от тях се и дразнят от такъв род "навирани в муцуната" провокативни статии. Мен също ме дразнят такъв род божидардимитровски позиции със своята агресивност и дебелашка арогантност.
Има начини, позиции да бъдат изразени и защитавани без дуене и петлявене и най-важното без да се правят авторите на "големи патриоти от атакистки тип".

03 Юли 2013 20:07
Петрински, денеска си е верно
03 Юли 2013 21:54
Днес Петрински е блестящ.
Истината, цялата горчива истина.


И няма значение за нея дали днешните потомци на тогавашните българи вече се имат за македонци и се дразнят като им се казва кое как е станало.
Важното Е да бъде ясно казано че това е следствие на вековната сръбска антибългарска политика.
Подкрепяна от слугите на Коминтерна.
04 Юли 2013 00:31
Не коментирам, Авторе !
Такова е "палажението", благодарение и на нас...
04 Юли 2013 00:54
Поздравления, Петрински!

Па шта си ти? — такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? — с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец.

Па шта си ти? — туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин те полага,
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнание -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край.

Че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина,
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“
04 Юли 2013 02:08
г-н Петрински
В 11 клас писах реферат на тема "Въстанието в Тиквеш и Кавадарци". Сърбите иман не по малко тежки грехове срещу нас от турците. Затова не ги обичам. Баба Ванга, Бог да я прости е казала "Сите сръбе ке са суберат под една слива". Е, те на там вървят, няма да плача за тях.
04 Юли 2013 02:48
Иван Петрински
04 Юли 2013 09:45
Па ли за Македония ке плачем. Най ми харесват източниците на Петински - директно от извора на напрестрастен наблюдател - ЦК на ВМРО.
04 Юли 2013 10:30
Авторът, . Любопитно е, че и официално Скопие се "сети" за въстнието. Вероятно заради годишнината - още през май в Дневник" публикуваха репортаж за инициативен комитет в едно от Тиквешките села, който подготвя честване. Разбираемо в него се говореше за "малко познатото надигане на мАкедонското население" срещу сърбите, плюс дежурната щипка македонистка отрова, че въстанието не било "бугарско", защото бугарската" армия не им помогнала . Обаче, в мненията за статията масова читателите иронизараха "тезата" на автора. След това и във "Вечер" отразиха въстанието, но там е невъзможно да се прочетат читателски мнения, които оспорват македонистката фентъзи доктрина.
Г-н Петрински, "зарадвайте" скопските сърбомани и със статия през септември за Охридско - Дебърското въстание на българите и албанците от региона.
04 Юли 2013 12:24
Айде Петрински другия път и за Охридско-Дебърското въстание!
04 Юли 2013 16:05
Автора
06 Юли 2013 01:10
Петронски
Бонго-бонго
06 Юли 2013 01:11
За малко да напиша Петроний, Петрински имах предвид
07 Юли 2013 00:57
Както на сърбите им дадоха Македония и те я загубиха в полза на албанците, така и българите загубиха територията си в полза на циганите.
09 Юли 2013 01:21
нямам корени от Македония, имам от Мизия и от Тракия. но за сметка на това имам твърде много познати и приятели, които са потомци на бежанци от Македония. не са бягали от българските войски, а са ги посрещали с радост. не са бягали към Сърбия или Гърция, а само и единствено към България. в Южна Македония до ден днешен, след сто години етническо прочистване, все още има и българи, и терор на гърците над самоидентифициращите се като българи.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД