Председателят на Народното събрание Михаил Миков ще присъства на тържествата в Калофер и на връх „Околчица”, посветени на Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България. Михаил Миков ще произнесе слово на тържествената заря-проверка, която започва в 21.00 часа.
Военнослужещи от военно формирование 34 750 – Карлово ще участват в откриването на бюст-паметник на Христо Ботев в град Стрелча. По-късно същия ден ще участват в тържествена проверка-заря в градовете Казанлък и Калофер. Във Враца военнослужещите от военно формирование 22160-Плевен ще участват в митинг – заря. Тържествени проверки-зари ще проведат военнослужещите от военното формирование 52740- Хасково в градовете Хасково и Кърджали.
В Казанлък ще има тържествена заря-проверка на площад „Севтополис”.
X X X
За пръв път гибелта на Христо Ботев се отбелязва през 1876 г. в Румъния, когато Стефан Стамболов прави възпоменателно тържество. Това каза в интервю за „Фокус” Боян Ботйов, председател на общонародната фондация “Христо Ботйов”. През 1884 г., 2 юни се отбелязва в Пловдив по инициатива на възрожденеца Георги Бенев. Тогава е бил и рожденият ден на султана и като контра пункт на това е било направено възпоменателното тържество за Ботев, заяви Ботйов. Когато се създаде нашата фондация поставихме традиция да бъде чествано рождението на Христо Ботев, както съответните европейски страни отбелязват по подобаващ начин датата на рождението на своите творци и герои, докато в България не беше така. От 20 години и повече това се случва и у нас”, посочи той. По думите на Ботйов алманахът за Христо Ботев трябва да излезе от печат следващия месец. В него ще бъде включено всичко най-добро създадено от творци, художници и скулптори за Христо Ботев през изминалите 137 години. Представянията на алманаха ще бъдат на Деня на будителите и на 6 януари във всички селища, които са свързани с живота или делото на Христо Ботев. „Ботев, заедно с Левски са едни от символите на Възраждането и на цялата ни славна история. Никога не бива да забравяме това, че Христо Ботев съчетава по неповторим начин думите и делата”, каза Ботйов.
Всички произведения на Ботев звучат, все едно са писани за днешния ден, което показва, че не сме мръднали спиралата на развитието си много напред. „Такъв е примерът във в. „Знаме”, в който през 1875 г. Ботев казва, че е необходимо да взимаме от Европа това, което ни е необходимо и потребно, а не да и подражаваме сляпо, защото това би било пагубно за българите”, каза още Боян Ботйов.