:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
Протестиращи разрушават паметник на военен от силите на Конфедерацията в град Дърам, щата Северна Каролина
СТАТИСТИКИ
Общо 344,621,975
Активни 1,361
Страници 45,152
За един ден 1,302,066

Прекарии и катаджии. Заспи, народе възмутени!

Все по-рядко и по-лицемерно звучи бодрият химн на светите братя
Димитър Денков
Преди четири години малко преди изборите и в началото на кризата тук по-обстойно се обясни неологизмът "прекариат" в едноименната статия на Емил Хърсев (http://www.segabg.com/article.php?sid=2009042700040001101). Малко след изборите тая година и в задълбочаването на кризата току преди празника на светите братя Кирил и Методий трябва да се върнем към него с няколко необходими разяснения.

Думата "прекариат" събужда за ученото западноевропейско ухо почти толкова естествено усета за обърканост, застрашеност и несигурност, колкото за всяко българско тоя за личен, донякъде срамен, донякъде глупав неуспех в смисъла "кофти се/ме прекарах/а". Тя се превърна в полезно понятие, заседна в словоупотребата на социални мислители и публицисти в тия два смисъла.



Исторически тръгва от просителите в древния Рим;



социалнополитически - от новата форма на пролетариата, при който лумпенизирането вече е недопустимо откъм приказките за човешки права и лично достойнство в т.нар. цивилизовани общества. Понятието изразява увеличаващата се маса на временно заетите, работещите по краткосрочни проекти и клиенти на социални програми. Тъй като това става предимно в общества, основани на посредничества и услуги, а не на производство, прекариите са заплашвани всеки миг да изпаднат в по-низши и по-нищи обществени среди. Достатъчно е услугите им да станат излишни, да се скъсят посредническите вериги и да се изместят акцентите на социалната загриженост. Както става все по-често с техническия прогрес и изнасянето на производството към не толкова загрижени за правата на индивида общества. Затова прекариатът се надява да бъде нает, но най-вече - преквалифициран. Това се нарича "справяне с предизвикателствата", като най-трудно, дори невъзможно е да се прояви воля да не се продаде. Негов идеал е богатото CV, множеството "умения", натрупването на малцинствени маркери и рискови перспективи - все условия за удържане на прилично жизнено положение в мрежите на загриженото за образа си, не за членовете си общество.

Тая грижа за правата и сигурността е изразена в приказката от тридесетте години на ХХ в.: "Никой немец няма право да гладува и студува. Който го прави, ще го пратим в концлагер!" Покрай него класиците на Франкфуртската школа - Хоркхаймер и Адорно, развиха идеята за "съмнителния, несигурен субект", на когото се основава тоталитарната държава. Той се чувства добре само тогава, когато тъкмо с необходимата несигурност, но със случайна грижа за него, му създават илюзията за значимост. Затова предишни лумпени и днешни прекарии могат да заемат както най-високи, така и най-нисши обществени позиции в зависимост от търсенето на услугите им. Тая теза рядко се припомня от изследователите на прекариата. Едно, защото Хоркхаймер и Адорно продължаваха критически марксизма, недопустим в добрия тон на господстващия днес новоговор. Второ, защото сегашните идеолози се боят от признанието, че кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност. Така почти всичко се обяснява със стрес, а обществото се описва най-убедително с категории от психопатологията. Не толкова научно, но не по-малко убедително същото почти по същото време - 1936 г. - у нас го изрази Елин Пелин в разказа си "Човекът, за когото всички се грижат": от много грижи накрая той бива забравен от загрижените и умира.



Може да онагледим това с новото Народно събрание



Не става дума за лумпени, молители и случайни хора, които са попаднали там, а за общото настроение, отразяващо и оформен национален характер. Извън комичността от първите заседания лъснаха типично прекариални черти. Малцинства образуваха мнозинство; властовата несигурност се изрази в клетви за сигурността; крещящата непредставителност се представи за всеобща воля; парламентарните хитрини се отчетоха за политическа мъдрост; вниманието към външния вид и приказките измести обсъждането на политическите намерения; процедурата пак стана демокрация - или обратно, все тая; пожарникарят падна - и всички заговориха за пожарни мерки. А постоянният въпрос "Какво да се прави?" все по-отчетливо придоби познатото катаджийско звучене. При него ония, които го задават, от опит знаят негласния отговор. Затова очакват най-вече време и съчувствие за длъжността, която изпълняват. Това не пречи винаги да се бръкне някой друг, именно случайно хванатия в прегрешение. За да плати сметката за поредната грешка и временното си невнимание. След което да каже: "Май пак се/ме прекарах/а", като се възмути от подкупността на длъжностното лице и минавката си. Наред с прекариалния характер, това описва всичките ни демократични избори и запраща надеждата в образците на миналото, които трябва да са гаранция за успех в бъдеще при твърде несигурно настояще.

Затова все по-рядко и по-лицемерно звучи химнът на светите братя с бодрото "Върви, народе възродени!". Все по-често и все по-ясно се счува "Заспи, народе възмутени!". Само в съня прекарият може да има мечтаната сигурност. Какъв вървящ напред народ, какво възраждане тогава, когато прекариите, т.е. всички, нямаме право и изглежда друга възможност, желание и средства за общо и самостоятелно действие срещу несигурността в будно състояние?

Снимка: Юлиян Савчев
Извън комичността, от първите заседания лъснаха типично прекариални черти. Малцинства образуваха мнозинство; властовата несигурност се изрази в клетви за сигурността; крещящата непредставителност се представи за всеобща воля; парламентарните хитрини се отчетоха за политическа мъдрост.
32
122608
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
32
 Видими 
23 Май 2013 20:47
Айде Фичо, че немам търпение...
23 Май 2013 21:10
. М-хъм. Доц. Денков, внимателно лъкатуших с мисълта Ви. След един два мисловни водовъртежа засмукали ме в екзистенциалната перцепция на битието на "прекариат" и порязвайки се на реалностните подводни камъни поставени от изложението Ви ми текна въпросът - кой гений на образователното мисловно пространство изгради постановката да се бълва неуко и духовно осакатено в жизненото пространство. Може би Вашите собствени участия в "прекариатни" практики за обучения по разни модерни теми са породили тези купове въпроси? Или просто по случай светлия празник да осветлим нещо? Ами осветлете го Доц. Денков, осветлете го...
23 Май 2013 23:05
Тъй като това става предимно в общества, основани на посредничества и услуги, а не на производство, прекариите са заплашвани всеки миг да изпаднат в по-низши и по-нищи обществени среди.


Те до това положение бяха докарани българите преди 70 години от малоумните каскети, след като им бяха отнети средствата за производство. Няма как. Диктатура на "пролетариата". Така ли е, Брайтмане?
24 Май 2013 00:59
Абе аз не бих казал, че връзката с общества с икономика предимно ориентирана към услуги е задължителна. Това е по-скоро частен случай, пък причината е по-скоро в разпределението на инициативата. Последната (инициативата) е нещо доста по-сложно и многостранно, отколкото сме склонни да отчитаме. Човек е каквото "яде", пък то е резултат на икономиката, тя е пък резултат на инициатива и винаги трябва да се отбелязва и оная част на инициативата - създаването на организация. Та тоя прекариат дето го дъвчи автора е вече всеобхватен - аз го възприемам като пасивни субекти, очакващи предполагаеми (от тях) механизми да ги засмучат в структурата на обществото, а активност проявяват само в ограничения спектър на позицията, в която попаднат. Това отношение вече обхваща масово и върховете на корпорациите - та казано иначе ние сме в такава дълбока цивилизационна криза, че сме луди ако се надяваме кризата да поутихне. Проблемът с цялата работа е, че проклетия пазар е в крайна сметка неотменим факт дори и за комунистите, па камо ли за останалите, а той се базира на търсене и предлагане - търсенето е все повече пасивно и свързано с нуждите от лустро на пасивни хора, склонни на инициатива само по отношение на смяна на една пасивна позиция с друга. Това ни убива - в момент, когато науката и технологията са на върха си в цялата ни история нуждата от техните плодове все повече се концентрира в малък кръг спонтанно оформящи се статусни фетиши и неизбежните инертни нужди. На България й трябва див Костовизъм, защото сме бедни и можем да го преживеем макар и с доста жертви, алтернативата е бавна смърт заедно с голямото Европейско семейство. Говоря ги тия неща щото ги виждам всеки ден не само в българи, всеки ден се боря с корпоративни среди (Американски впрочем) готови във всеки момент да се затворят в безсмислена рутина и заплатаджийство.
24 Май 2013 02:11
Както обикновено - nothing to write home about. Много по-добра, макар според мене принципно погрешна, е статията на белетриста Попов, а поетът Донков си е както винаги вълнуващ.

"Прекариат" е термин, с който се описва разпадът на устойчивата през трите десетилетия след ВСВ средна класа в развития свят. Това е същият процес от началото на 80-те до съвсем скоро, които наричаме според предпочитанията си "глобализъм и либерализъм" или "пазарен фундаментализъм".

У нас загубата на устойчив поминък на масите след РМД приватизацията доведе и до лумпенизация на значителни маси. Политически израз на лумпенизацията бяха трите ирационални месианистки вълни - на царизма, лидеризма и рапонизма. Естетически израз беше чалгата.

Смислен анализ на тези явления дава преди всичко съвременната (от последното десетилетие или две) икономическа наука, но така е било и по времето на Маркс де.
24 Май 2013 07:52
кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност


Щом индивидуалното е висша ценност, "грижата" е само за образа на обществото.
24 Май 2013 07:59
Кризата на днешните и утрешни формални "общества" на индивидуализма, е постоянно състояние точно защото е ценностна.
24 Май 2013 09:36
Преодолявайки Метода, системните ни философи смело се гмурнаха в "лошата" безкрайност.
Хинтересно, но ще си го излая подир манифестацията...
24 Май 2013 10:30
Фичка - от мен
24 Май 2013 13:55
Честит празник, Денков, с благодарност за будителството!
24 Май 2013 14:25
Какъв вървящ напред народ, какво възраждане тогава, когато прекариите, т.е. всички, нямаме право и изглежда друга възможност, желание и средства за общо и самостоятелно действие срещу несигурността в будно състояние?

И от мен - да ни е честит празника, Денков!
Колкото до другото, дето е болда - не сте прав.
Забравяте Терминал 2! А и Калотина не е много далеч!
Да не говорим за новия Дунав-мост 2 дето скоро ще му резнат лентата...
...
Знам, тъжно е на такъв ден да се занимаваме с такива теми, но...
24 Май 2013 18:22
Не ми хареса ...
Насилих се дя прочета цялата статия, а обикновено такива писания ги оставям след първите няколко изречения, но този път сглупих и прочетох всичко. Не си заслужаваше заради малкото верни неща, да се чете всичко.
24 Май 2013 21:31
Аbaddon89 мили, от 24 Май 2013 18:22, ,
Кучето не търгува с акъл, а ти препоръчва да четеш.
За да сетиш темата "по-просто", ще те перна само с една врътка, наречена Обществени отношения. Според "модерната" метода на четене и знание, тя е мръсна.
Няма да ти я обяснявам, но понечиш ли да си свършиш задължението, светни си кълбото на Троица от тези отношения - Собственост, Колективност и Управление.
Успееш ли, ще си надмогнал школското, но не само, а и ще му притуриш нещо, което не е длъжност да знаят, дори и системните философи.
Диалектиката на тази Троица, е "мотор" на познанието ни за тази, уж вестникарска, а в действителност, темелна Тема на многогодишната ни Фор-умна дискусия : Свободен индивид или Достоверно общество !!!...
Адаш, Честит Празник ! ...
25 Май 2013 00:10
Второ, защото сегашните идеолози се боят от признанието, че кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност. Така почти всичко се обяснява със стрес, а обществото се описва най-убедително с категории от психопатологията.

Не знам дали съчетаването на стреса с психопатологията илюстрира желаната от автора връзка?
"Да имаш или да бъдеш"?
25 Май 2013 09:48
Такова е "палажението" при Андрешко, metamorph ...
25 Май 2013 21:15
26 Май 2013 08:22
"кофти се/ме прекарах/а"
През 70-те едни американци-студенти живеещи за кратко в 10-ти блок на Студентските общежития много харесаха нашата дума КОФТИ. А онзи ден, точно на 24-ти май същисахме един англичанин, като му казахме, че МОШЕНИК идва от еврейското име МОШЕ (MOSES на английски).
26 Май 2013 08:38
Едно, защото Хоркхаймер и Адорно продължаваха критически марксизма, недопустим в добрия тон на господстващия днес новоговор. Второ, защото сегашните идеолози се боят от признанието, че кризата не е инцидент, а постоянно обществено състояние, особено когато индивидуалното е висша ценност.
Господстващият днес новоговор, т.е., господстващата икономическа доктрина е НЕО–ЛИБЕРАЛИЗМА, или както разбираме от някои филмчета по телевизия "Алфа", НЕО-ЛИБЕРАЛИЗМА е синоним на НЕО–КОЛОНИАЛИЗМА и ние сме икономическа колония на Запада. Западът и САЩ не могат да търпят свободни държави, затова бяха нападнати, както Югославия, Ирак, така и Либия и Афганистан. И други ще бъдат нападнати ако покажат, че не желаят нео-колониалния режим наложен им от Запада (Сирия, Иран, Венецуела, Северна Корея са на мушката, той нео-колониализма, вече завзе икономиката на Южна Корея след финансовия срив през 1997г.). Нео-колониализмът, прикрит зад теорията на нео-либерализма, е продължение на откровенния колониализъм отпреди войната, този път по-малко с военни средства (само в краен случай, както в по-горе изброениете случаи) а повече с икономически средства.
А нашите управляващи и представители се държат, като прекарии, защото щат не щат изпълняват ролята на слуги на колониалните държави. И затова "Върви народе възродени" все по-рядко и по-фалшиво ще се чува.
Май това е искал да намекне авторът, ама аз го казвам в прав текст.
26 Май 2013 08:52
Великолепна в болезнеността си статия. Каквото е и битието ни на прекариати.
26 Май 2013 09:03
Казваш го Мрх++-е, ама хабстрактно, кутевчетата не го ловят...
26 Май 2013 09:07
Както обикновено ++глупости.
26 Май 2013 10:13
Както обикновено ++глупости.
Ама напиши и ти някои умности да те видим. Ама да корелират с действителността. Последната криза ясно показа лицето на либерализма.
26 Май 2013 11:05
Prekarium, (от Lat. PRECES = заявка) - в феодален тип договор , с което последва прехвърляне на земя на друго лице, нещо, или правото на използване, при спазване на възвръщаемостта на всеки договор. Разговорно - придобита земеделска земя по силата на споразумение
Другото е ала-бала. Има ралзични видове прекарии - precarium data, precarium oblata . По нашите безпросветни ширини обаче целта е кой-кого ще прекара.
26 Май 2013 14:08
„Исторически тръгва от просителите в древния Рим”
Това не е вярно.Въпреки,че е продукт на частното право причина за въвеждането на тази схема е,стремеж за демонстриране на публична отговорност на властта в Римската република - властта се вижда задължена да мисли за големите групи практически бедни хора.Но инициативата „тръгва” от собствениците и владеещите с оглед укрепване на фамилията в Рим,което е друга тема.
„Какъв вървящ напред народ, какво възраждане тогава, когато прекариите, т.е. всички, нямаме право и изглежда друга възможност, желание и средства за общо и самостоятелно действие срещу несигурността в будно състояние?”
В системата на пекулиум по-правилно е да се употребява понятието „прекарист” за този на когото собственика на „имота или друго” /пекулий/е предоставил права за ползването му, до поискване обратно на имота /другото предоставено от собственика на прекариста.Прекариста е доверено лице – без значение дали е роб или беден свободен човек! Затова прекаристите имат права и могат да осъществяват и субпекулий по този случай, дори и робите. При „пренасянето” на тази правна схема от времето на Римската република към отношенията между избиращи и избирани днес в България,остава въпросът дали са правилно употребени понятията „пекулий” и „прекарист” ?!?Ако всички избиращи /ние/са „прекарии”,кой е СУВЕРЕНЪТ? Авторът изглежда отъждествява „суверена” с т.н.”политическа класа” в България,което е равнозначно на тежка политическа перверзия!Ако е така прекариите са жестоко прекарани,а те неразбиращи всъщност се самопрекарват.Днес е по-вярно „Спиш си народе заблудени” .Когато спиш не вървиш ,освен ако си болен от сомнамбулизъм.Ходещите сомнамбули обикновено са с отворени очи.По време на този сън при тях са наблюдавани и дейности като ядене,обличане и дори шофиране.Ний обаче даваме още нещо на света – избиращите ходят като на сън,но с широко затворени очи и пак ядат,обличат се и дори шофират.Не правя характеристика на нацията ни днес,въпреки че ми е тъжно.Но съм съгласен с Добри Чинтулов .”Стани,стани......от сън дълбок се събуди” и срещу престъпната ни партокрация се изправи.Имаме такава възможност,трябва да се използва.
26 Май 2013 17:07
В.Каменов мили,
Има я "възможността", но ще окъснеем за европаричките, а без тях територията отива на кино.
Изводът сам се налага :
Длъжни идем, да подкрепим извършителите на Преврата от 11 май. Иначе ще гризнем хурката.
Утрешната среща с амбасадите само ще ни съобщи вчерашното им, Хокончателно решение.
Майната му на Суверена и толкоз...
10 Юни 2013 17:43
"Прекарият" или "не-пракарият", а иначе шопа си го е казъл просто и разбираемо: - "Колкото и да въртиш, гъзот ти все отзад остава." А да се възползват от това явление мераклии винаги се намират!
12 Юни 2013 13:55
Върви ,народе възмутени,
към парламента ти върви,
отрудени и озлобени,
сметка ти им потърси !!!
11 Август 2013 18:16
Абсурди от бъдещето, роми и суверинитет, роми и държава, роми и икономика, е най-паче ви отива роми+червени барони и кражби ...
18 Декември 2013 10:09
СЛАБИЧКО НАПИСАНО.АБЕ ТЕЗИ КОЛУМНИСТИ ПО КАКЪВ ПРИЗНАК ГИ ПОДБИРАТ?МАЙ ПО ТОВА, ЧЕ НЕ УМЕЯТ ДА ПИШАТ НИЩО СТОЙНОСТНО.И ДИМИТРИ ИВАНОВ, ВЕРОЯТНО НАЙ-ЕРУДИРАНИЯТ, МОЖЕ БИ ДОРИ ЕДИНСТВЕНИЯТ ЕРУДИРАН СРЕД ТЯХ, СЕ ПОИЗТЪРКА.ЗА ХЪРСЕВ НЕ ЗНАМ, ТОЙ Е ИКОНОМИСТ, А ТОВА Е СЛОЖНА МАТЕРИЯ.
30 Януари 2014 19:22
"А постоянният въпрос "Какво да се прави?" все по-отчетливо придоби познатото катаджийско звучене."

Това е българският принос в световната политико-икономическа системна философия - ВЛАСТТА НА КАТАДЖИЯТА!

Между другото "КАТ" на полски означава "палач"/човек, които екзекутира/.
13 Септември 2014 04:22
Малцинства образуваха мнозинство; властовата несигурност се изрази в клетви за сигурността; крещящата непредставителност се представи за всеобща воля; парламентарните хитрини се отчетоха за политическа мъдрост; вниманието към външния вид и приказките измести обсъждането на политическите намерения; процедурата пак стана демокрация - или обратно, все тая


Това просто показва, че системата не е достатъчно гъвкава да се справи с нивата на корупция в обществото. Има може би два изхода: или да се опиташ да я излекуваш, или да я оставиш да си умре. Вторият начин би бил много болезнен за всички, така че по-добре да се съсредоточим на първия. За да бъде по-гъвкава, системата трябва да може да реагира на промени по мирен и организиран начин. Промените в обществото може да се отчитат с ясно дефиниран комплексен фактор показващ ниво на корупция, икономически спад, и т.н. Когато факторът падне под определено ниво, системата трябва да може да реагира, като например не разрешава на депутатите повече от един мандат (текущия); разрешава следващия президент ма да има много по-дълъг мандат (20 години?) за да му се даде време и власт да обърне ситуацията, и т.н. Така парламентът ще е много мотивиран корупционния фактор да не падне под определени нива, и ще помага на президента за възтановяване на държавата.
Сигурно ще кажете, че никой парламент няма да приеме такива промени. Това сигурно е вярно, но обществото може да ги притисне по мирен начин като избира само нови независими кандидати докато не кандисат. В днешни дни това би било лесно да се координира чрез социалните интернет страници, ако хората сметнат, че си залужава.
13 Септември 2014 04:22
Малцинства образуваха мнозинство; властовата несигурност се изрази в клетви за сигурността; крещящата непредставителност се представи за всеобща воля; парламентарните хитрини се отчетоха за политическа мъдрост; вниманието към външния вид и приказките измести обсъждането на политическите намерения; процедурата пак стана демокрация - или обратно, все тая


Това просто показва, че системата не е достатъчно гъвкава да се справи с нивата на корупция в обществото. Има може би два изхода: или да се опиташ да я излекуваш, или да я оставиш да си умре. Вторият начин би бил много болезнен за всички, така че по-добре да се съсредоточим на първия. За да бъде по-гъвкава, системата трябва да може да реагира на промени по мирен и организиран начин. Промените в обществото може да се отчитат с ясно дефиниран комплексен фактор показващ ниво на корупция, икономически спад, и т.н. Когато факторът падне под определено ниво, системата трябва да може да реагира, като например не разрешава на депутатите повече от един мандат (текущия); разрешава следващия президент ма да има много по-дълъг мандат (20 години?) за да му се даде време и власт да обърне ситуацията, и т.н. Така парламентът ще е много мотивиран корупционния фактор да не падне под определени нива, и ще помага на президента за възтановяване на държавата.
Сигурно ще кажете, че никой парламент няма да приеме такива промени. Това сигурно е вярно, но обществото може да ги притисне по мирен начин като избира само нови независими кандидати докато не кандисат. В днешни дни това би било лесно да се координира чрез социалните интернет страници, ако хората сметнат, че си залужава.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД