:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Заплатите им не били промеяни от 2004 г. насам
Запалянкото желае лично да се извини на полицаите, които рани с бомбичка, съобщи адвокатът му
Той ще подпише указ, съдържащ план за икономическото развитие на Русия за следващите 6 години за 10 трлн. рубли
Иво Мирчев получил заплахи, след като им отправил забележка, че с две лимузини са заели пет места
Задържан е 25-годишният Алек Минасян, мотивът все още не е ясен. Районът е населен с много българи
СТАТИСТИКИ
Общо 377,591,693
Активни 2,175
Страници 45,851
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

От номер към име, томбола по Цветница

Калин Донков
Късната Цветница винаги е по-шарена и по-пищна от подранилата. В минали години огромната върба в началото на кварталното паркче посрещаше празника черна-почерняла, едвам успявах да открия напъпила клонка да уважим обичая. Сега градът е нацъфтял, храстите зеленят и жълтеят, овошките ръсят венчелистчета по ветреца, от кофите и кошниците на селските баби край спирките са бухнали нарциси и лалета, а магазините и сергиите на цветарските вериги изнасят невероятни, сякаш пластмасови растения, чиито имена няма да науча ако ще да има и още един живот. Тази година е хубавата Цветница. Природата е вече будна и усърдна, победоносна в силата си да роди и да отгледа цвят и плод. Тревата, тази метафора и на живота, и на смъртта едновременно, обвива тъжното зимно вчера - още седмица и стадата ще нагазят в нея. Ще бъде подозрително, безсмислено престараване да поддържам аналогията между пролетното оживление ("Нивята се пробуждат за своите юнаци.") в майския пейзаж и същия сезон в литературната "нива". Докато сега в полето сеячът хвърля семена, писателят обикновено прибира сечивата си и чака плодовете на предишни сеитби. Особено най-младият писател, онзи от ученическия чин, от класната стая.

С годините започвам да възприемам все по-внимателно литературните усилия на юношите от тази възраст. Получи се някак неусетно: обикновено в късна пролет завършват различни конкурси, учители от гимназиите ми пращат съчинения, стихове и проза на свои ученици, родители ме посещават с "опити" на своите деца и с ужасния въпрос дали има "смисъл". Имам си готов отговор, че "да" и че "има", в онова значение, че е занимание благородно, че издига някак човека, извайва го, прави го именно "по-смислен" и т.н. Но родителят иска другия отговор: ще го бъде ли този гимназист в смисъл благосъстояние, в смисъл прослава, защо не и в смисъл нобелов хоризонт. В този точно смисъл мразя да отговарям и противодействам със също тъй безсмисления въпрос: а дали авторът преследва нещо такова, докато блъска клавиатурата, будува до зори, доспива си в клас и мъчително, напрегнато размишлява върху любовта и смъртта? Той вълнува ли се от това, или е предоставил тези терзания на институцията родител? С такива въпроси ме притискат и познати психиатри, те пък особено трудно приемат онова, което им повтарям: че



младите поети пишат за смъртта, а старците - за любовта



И че точно за това няма подходящо обяснение. Странно, лишено от логика, но пък и напълно безопасно...

По-ранна или по-късна, Цветница нерядко минава точно под знака на такива вълнения. Този път прекарах интригуваща седмица с куп разкази и друга проза на работната си маса и си мисля, че едно разпиляно и не много подредено впечатление не бива да оставя неогласено. Внимание: от текстовете на най-младите писатели някак изведнъж, но също така и някак вкупом се оттегля Щастливият Край!

Странно събитие, като се знае, че след десетилетията социалистически, а после и капиталистически реализъм, след "Мосфилм" и Холивуд, ботушът на оптимизма и позитивизма е отпечатан дълбоко върху цялото българско изкуство. Нещо повече - и върху зрителя, читателя и слушателя, който дори вътре в себе си не може да изтърпи истината - особено когато е истината за собствения му живот. Това в прозата на възрастните също се забелязва, но ясно се долавя свръхусилието на автори (онези от тях, които са на такова свръхусилие способни) да избегнат хепиенда - с риск да развалят настроението на публиката и с риск да остане това неоценено. Може би в литературното си детство немалко днешни, а и предишни майстори също са допускали, че художеството не е гримьор на действителността, но в края на краищата са се отдали на стандарта: разхубавяват ли, разхубавяват. Понякога дори трупове.

Несправедливото тук е, че дори да искаш да проследиш какво ще излезе накрая от днешните начинаещи, малко хаотични, но напълно неординерни автори, няма как да се справиш: имената им са в някакви строго охранявани пликове, пред теб са само номера: 7, 29, 218, 403... Едно е сигурно: в прозата им се срещат всякакви хапчета, всякакъв бял прашец и всякаква трева, всякакви зависимости се обявяват и разискват, но срещу зависимостта от хепиенда те се изправят спокойно, нехайно, някак дори с досада. Разточително татуираните им герои и героини презират този изход, самоубийството е най-малкото, което могат да ни погодят. Понякога изненадват: компанията намира съкровище, перипетиите ? приключват, мед и масло ще текат - не разбираш авторът вярва ли си сам, или просто ни поднася. Друг път финалът е с двойно дъно: любимият заминава за чужбина, изгората му остава. За единия краят е щастлив, за другия - трагичен. Или: героят жажда да умре, но някакъв неканен персонаж го спасява, направо ни в клин, ни в ръкав. За него краят е лош, за читателя обаче облекчителен, отдъхва си... и той щастлив. Обикнат финал, впрочем, в най-младата проза от тази година.

Въпросът е как през времето, докато се превръщат от номера в имена (защото без съмнение някои от тях утре ще бъдат имена), те ще успеят



да се преборят с очакването на пазара



за щастлив край, с опасната зависимост у читателя, който те гледа в ръцете за хепиенда, дето смята, че му се полага.

И си мисля посред тая, особено разточителна Цветница, дали ще имат шанса някои от тези момчета и момичета да продължат пътя си в изкуството със същата свобода, самочувствие и опърничавост, каквито носят днес, докато са само номера в литературната томбола. И както сме погълнати от избори, единствено от избори и кой знае защо пак от избори, дали си спомняме онези млади хора, които наистина са изправени пред избора на своя живот: пазар или изкуство, конюнктура или свобода. Защото Щастливият Край в живота може би идва тъкмо тогава, когато се освободиш от него в творчеството си. И, разбира се, ако има кой да ти стиска палци...

10
6242
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
25 Април 2013 21:11
Калин Донков Истинско удоволствие!
Обичам нещата да ги завършва О'Хенри.
25 Април 2013 22:22
Мдаа...прав сте г-н Донков.Такава разточителна пролет е навън.Като за последно..а ние си навираме носа в Мършата;Тиквата и т.н.
Колко ни трябва за щастлив край/хепиенд/?
Малко,съвсем малко.Да се заслушаме около 5.30 ч. в гласа на птичките,които със сигурност са щастливи,да се зарадваме на обещаващата реколта от плодове,да видим как радостно подскачат агнетата в кошарата/те не знаят,че идва Великден и Гергьовден/.....
25 Април 2013 22:44
Добре, че има и такива хора да пишат не за убийства, не за подслушвания, не за престъпления, не за лошите неща в живота, а за самия живот.
25 Април 2013 23:34
Докато сега в полето сеячът хвърля семена, писателят обикновено прибира сечивата си и чака плодовете на предишни сеитби. Особено най-младият писател, онзи от ученическия чин, от класната стая.


А не е ли младият писател и той плод на предишни сеитби, сеячо?

Хубав текст. Интересен. Подканя за размисъл и ... спор. Харесва ми

А за децата ... Децата мисля си творят, за да ... сътворяват. Сътворяват свят, в който те са богове, демиурзи. Свят, който могат да контролират, да изградят по своя воля, образ и подобие. Прекалено е на тази им възраст да искаме от тях да приемат, че контролът е невъзможен, и при това да запазят разсъдък и присъствие на духа. Някои и в по-зрялата си възраст не могат това. До края си. Добри са, глупави са. Затова и историите им свършват глупаво, но добре. Да си умен и зъл. А с това и с привилегията историите ти да завършват умно и зле. Тази привилегия "възрастните" пазим за себе си. И слава Богу! Да им оставим ... младостта. Младост като в "Младост" на Конрад. Нека я изживеят. После ще я ... разкажат. Ще НИ я разкажат. За да ни спомнят нашата. Пролет е, както сте забелязали.
26 Април 2013 09:42
КД,
Хубава цветница на всички с цветни имена! А и на останалите!
26 Април 2013 11:16
прекрасно е че има пролет и творящи деца
това е Животът животворни
Благодаря за Цветното
26 Април 2013 12:05
Какво ще напишат младите писатели си е тяхна работа.
Какво ще напишат, днес, след толкова години, старите писатели, авторе? Ще посмеят ли? Ще преглътнат ли гордостта си? Ще могат ли най-накрая да бъдат писатели?
Не би искал да ти отговоря на този въпрос.
27 Април 2013 02:40
Г-н Донков, Честит Имен Ден!
Благодаря за чудесното есе!
28 Април 2013 12:01
Честит Празник, Калине!
Както винаги на висота!
03 Май 2013 19:52
Хепиенд ли е Великден? - главният герой разпънат на кръст, а всички се радват. После възкръства - пак се радват. Сега го няма, освен по икони и скулптури - пак се радват.
Някои го имали в сърцата си - пак се радват. Други там нямат нищо - пак се радват. За всички е хепи енд.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД