Цветозар Томов е роден през 1954 г. в Плевен. Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Занимава се със социология от 1986 г. Преподавател е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Шеф на социологическата агенция "Скала".

--------



- Г-н Томов, изненада ли ви решението на премиера да подаде оставка?

- Не, аз го очаквах и дори на няколко пъти го прогнозирах.

- Неизбежно ли беше?

- Да, защото ескалацията на уличните протести щеше да се фокусира върху фигурата на Бойко Борисов в степен, която да направи невъзможно избягването на подобно решение. Смятах, че то ще бъде взето до края на седмицата. Мисля, че Борисов постъпи разумно, като го направи още сега.

- Оставката бе разтълкувана като бягство от отговорност, тъй като тя не решава проблемите на протестиращите.

- Аз лично не бих я назовал така, въпреки че става дума за човек, който многократно е бягал от отговорност, по простата причина, че той вече нямаше как да поеме политическа отговорност за развиващата се в страната политическа криза. Напротив, за да може да бъде поета тази отговорност от някого в страната, Борисов трябваше да си отиде. Така че той постъпи държавнически и мъдро, може би за първи път в живота си.

- Какво срина харизмата му. Само допреди месец рейтингът му беше на прилично ниво, а ГЕРБ продължаваше да е водеща политическа сила?

- Рейтингът на премиера още е на едно прилично ниво, но тенденцията да пада я наблюдаваме от доста време. Това, което срина популярността на Борисов, е реалността. Борисов е измислен герой в телевизионна приказка. Тази приказка започна да звучи все по-неправдоподобно на хората, защото реалността непрекъснато им показваше нейната неистинност. В момента хората вече не вярват на тази приказка. Все повече хора не вярват. И това е естественият край на политическата кариера на Борисов. Независимо от това, което ще постигне тази партия и той лично на изборите, предстои тази приказка да свърши, защото никоя приказка не може да се противопостави на реалността. Не е изключено скоро да узнаем, че и финансовата стабилност и бюджетна дисциплина са били един мит, поддържан само в медийното пространство. Дано да не е така.

- Как смятате, че ще се отрази този жест на изборите? Възможно ли е той да върне загубените проценти на ГЕРБ?

- Да, възможно е, ако следващото правителство не се справи. Ако не покаже, че България може да бъде управлявана по-разумно, по-цивилизовано, по-справедливо от начина, по който това се случваше през последните 4 години. Мисля, че това е политическата стратегия на Борисов - да се отдръпне встрани и да остави другите да вадят неговите кестени от огъна. Главната задача, според мен, на следващото служебно правителство ще бъде да прекъсне връзките на изпълнителната власт със сенчестата икономика и монополите.

- Мислите, че тази връзка някога е била прекъсвана през последните 23 години?

- Не, не мисля, но толкава дебела и здрава, колкото стана през последните години, никога не е била.

- Мислите ли, че едно служебно правителство за няколко месеца може да се справи с такава сложна задача?

- Трябва да го направи. Иначе лошо. Обстановката в страната е нетърпима. Главната причина за социалните протести е обстоятелството, че стотици хиляди хора просто нямат никакви нормални, човешки и икономически перспективи, нямат възможности да живеят като хора в 21 век.

- Нима вярвате, че едно служебно правителство може да промени това?

- Не просто може, то е длъжно да го промени. По същия начин, по който, ако капитанът на един кораб напуска борда със спасителна лодка, следващият капитан трябва да спре потъването. Иначе ще потъне заедно с кораба.

- Има ли капацитет президентът да излъчи силно служебно правителство?

- Честно казано днес (вчера, бел.ред.) до 9.30 ч. не, но се надявам капацитетът да му е възникнал в последните часове.

- Как трябва да изглежда служебното правителство според вас?

- Да не бъде доминирано от никоя политическа сила и по възможност в него да са събрани хора, които имат някакъв управленски опит и са показали, че могат да бъдат отговорни към бъдещето на страната.

- Позата на опозиция, която Борисов зае при хвърлянето на оставката, ще му донесе ли точки в предизборната надпревара?

- Той винаги е заемал позата на опозиция, дори когато беше в ролята на премиер. Просто сега тази поза стана по-малко смешна. Аз не помня нито един случай, в който Борисов да е обяснявал собствените си гафове с друго, освен с действията на някой, който има повече власт от него. Винаги е искал колкото се може повече власт, за да се справи с нещата, а когато я получи, започва да оправдава несполуките си или с властта на миналото, олицетворявано от Станишев и Доган, или с външни фактори. Не си спомням някога да е оправдал собствените си гафове със собствените си действия. Той е вечен опозиционер по манталитет. Сега влиза в по-подходяща опозиционна роля. Надявам се да става все по-подходяща в бъдеще.

- Плаши ли ви фактът, че ключови институции, като Конституционния съд, от който зависи честността на изборите, и ДКЕВР, от който се чака решение на проблемите с цената на тока, са неокомплектовани?

- Това е един от проблемите, които трябва да бъдат разрешени час по-скоро. Впрочем парализата на институциите не е от сега. В някакъв смисъл е по-добре, че някои от тях са обезглавени, за да могат да се намерят глави за тези институции. По-лошо е там, където институциите не са обезглавени, но на техните шефове не може да се разчита.

- Кои трябва да са трите ключови задачи на следващия кабинет, съставен след избори?

- Основното, което трябва да се промени в България, е властта да допусне контрол върху себе си. И аз се надявам политическият шамар, който българският народ си зашлеви сам с избора на Борисов, да подейства в това отношение. В България няма работещи институции, които да позволят граждански контрол върху властта. Именно затова правителството падна в резултат на единствената форма на граждански контрол, която няма как да бъде забранена - бунта на улицата. Тези институции трябва да се развият в целия им спектър - от медиите, които имат много грехове пред българските граждани в последните години, до легитимираните в законодателството форми на граждански контрол, които на практика не се прилагат. В противен случай би било тъпо да разрешаваме всички проблеми и безобразия чрез уличен натиск. Вторият фактор е да спрат злоупотребите с власт, той е свързан с първия. И третият фактор е да се сложи ясна разделителна линия между държава и организирана престъпност. В момента такава линия няма.

- Нужно ли е да се промени следваният дотук икономически модел, за което се говори все по-често?

- Ако тези три неща се случат, икономическият модел няма как да не се промени. Монополизацията на българската икономика е резултат на незаконната симбиоза между държавата и сенчестия бизнес.

- Понякога бизнесът не е сенчест.

- Когато се стигне до такава симбиоза, имаме правото да го наричаме сенчест. Най-малкото защото начинът, по който пазарът функционира в България, се определя от задкулисни действия. В България няма реално функциониращ пазар. За да имаме растеж, би трябвало по някакъв начин да се отпуши икономическата инициатива. Има и още маса частни проблеми, свързани с наследството на ГЕРБ, които тепърва трябва да се решават. Най-болезненият от тях е може би крайно ниският жизнен стандарт на огромни групи хора. Другият е затъването на дребното предприемачество, което практически фалира, а то е гръбнакът на средната класа. В изключително тежко състояние е пенсионната система, здравеопазването, образованието. Проблемът, заради който досега не можеше да има разумен дебат по тези теми - диктатурата на Борисов, отпадна. Оттам насетне се изправяме пред реалните си проблеми.

- Като виждате кои са основните политически играчи, които евентуално ще поемат управлението след изборите, считате ли, че те са в състояние да започнат този разумен дебат?

- Или ще го започнат, или гражданските протести ще продължат и ще пометат и тях. Досега нашата политическа класа се показа негодна да разреши проблемите на страната.

- Тя си е все същата. Без появата на нови политически субекти считате ли, че вълкът ще си промени нрава?

- В момента сме достигнали стадий, при който е невъзможно да се оцелява политически, без вълкът да си промени нрава. Вълците с непроменен нрав ще бъдат изхвърлени от политическия живот. България е в състояние, в което повече не може да бъде управлявана по този начин. Не може повече да се злоупотребява така масово с власт. Не може най-некадърната част от българското общество да управлява държавната администрация. Всичко това трябва да се промени, иначе просто няма как да съществува тази страна в рамките на ЕС. Аз не смятам, че това ще стане в резултат на нечия добра воля. То ще стане, защото сме стигнали едно дъно и по-надолу не можем да дълбаем.