-	Г-н Прохаски, защо смятате, че през 2013 г. икономиката на България ще буксува подобно на миналата година?

- Защото растеж от половин-един процент годишно е като тъпчене на място. Неслучайно българите нямат усещане, че сме излезли от кризата. Да не говорим, че в цели райони хората са убедени, че кризата се задълбочава. Очакванията ни за по-добро второ полугодие не се потвърдиха и растежът за 2012 г. ще е около 1%, а буксуването вероятно ще продължи и през 2013 г. - това показват последните месечни данни за България и международните прогнози за динамиката на европейската и световната икономика. Просто няма признаци за скорошно по-съществено ускоряване.
- Но други икономики - Турция, прибалтийските, се ускориха и растат въпреки враждебната външна среда. Защо ние не успяваме?
- В редовното си проучване Doing business Световната банка отчете влошаваща се среда за България и това няма как да не се отрази на намеренията и решенията на чуждите инвеститори. А без значителни инвестиции не можем да очакваме чудеса. Всички недостатъци на средата, за които говорим от години - липсата на прозрачност, предвидимост и обективност на административната и съдебната система, - си остават и подкопават доверието на инвеститорите. А според голяма част от бизнеса у нас несигурността в средата дори се задълбочава.
Ниските данъци вече не могат да компенсират растящата административна тежест - имам предвид високите и растящи такси, множеството излишни разрешителни, свързани с допълнително заплащане, безсмислените лицензи.
За електронното правителство много се говори, прави се малко, а каквото се прави - е на парче. Вече две правителства в продължение на два мандата правят отделни елементи, а не система. Сега вървят поредни конкурси, но всички специалисти, с които разговаряме, твърдят, че не се действа по единен замисъл. Електронизацията е радикално средство за премахване на пороците на обществените поръчки, но не виждам напредък по въпроса. А време няма - до 2016 г. всички страни от ЕС, включително и в България, трябва да преминат към електронни обществени поръчки.
Хубаво е, че финансовият министър Симеон Дянков наскоро обеща златен регистър за бързо възстановяване на ДДС, но това е мярка, за която се говори от началото на кризата, а регистър няма. Толкова ли е трудно да се идентифицират една по една изрядните фирми, които са на светло и редовно си плащат всички данъци, и на тях да им се даде облекчен режим! Това е особено важно за фирмите износителки, на които понякога ДДС им се задържа дълги месеци.
Вече две години се бавят и промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които трябваше да подобрят шансовете на България в конкуренцията със съседните страни за привличане на чуждестранни компании. Споровете за насърченията продължават, след като президентът наложи вето заради някои текстове в закона.
Необходима е специална политика за насърчаване на инвестициите в бедните общини. Виждаме как в градове, където има една-две по-значими български или чуждестранни инвестиции, ситуацията се променя. Например Търговище - благодарение на турската инвестиция в стъкларските заводи средата се промени сериозно и Търговище не е сред най-изоставащите области.
- Кои са най-изоставащите?
- Зависи кои критерии разглеждаме. Например, ако говорим за БВП, то Видин, Сливен и Силистра са най-зле. През 2009 г. БВП на човек от населението в тези области е бил 43-44% от БВП за София, а през 2009 г. вече е едва 21-23%. За 10-годишния период ножицата между София и бедните области силно се е разтворила. Последните данни на Агенцията за заетост показват същото - 3.6% официална безработица в столицата, над 20% в Монтана и Видин. Затова трябва да се насочат мерки за растеж точно в тези райони. И дори при огромно усилие ще минат години, преди да се усети подобрение. Ясно е, че София ще бъде център на растежа, тя вече има особен статут в икономиката. Но трябва да се спре отварянето на ножицата.
- Преди дни вицепремиерът Симеон Дянков остро разкритикува българските банки - според него те не осигуряват "гориво" на растежа, не кредитират малкия бизнес, обслужват само едри играчи.
- Дянков до голяма степен е прав. Нашите банки избягват риска, залагат на сигурно, не вярват толкова на бизнес планове и на оценката си за тях, колкото на обезпечението. Наистина са свръхконсервативни и това не допринася в този труден период, когато има някакви наченки на растеж, този растеж да бъде насърчен.
- Но банките твърдят, че няма достатъчно качествени инвестиционни проекти, и затова отпускат малко заеми?
- Може би истината е някъде по средата. Всъщност има взаимно недоверие между банките и бизнеса. Време е то да започне да се преодолява - фирмите да кандидатстват по-активно с инвестиционни проекти, банките да покажат, че искат да финансират добри идеи, а не да са просто лихвари. Сега много предприемачи имат чудесни идеи и планове, но не смеят да поискат кредит, защото от опит знаят - банката първо ще ги пита могат ли да дадат 100% и повече обезпечение, независимо колко добър и перспективен е проектът.
- Какви поуки носи според вас скандалът с евросубсидиите за музикалната компания "Пайнер"?
- За мен от чисто икономическа гледна точка проблем няма. Фирма като фирма, иска да си модернизира техниката, нека да го направи. Европейските субсидии по програмата "Конкурентоспособност" са точно за това. Не съм чул някой да е казал, че има нарушение на процедурата, неспазване на правилата в случая с "Пайнер". Чух неиконономически аргументи, но не е работа на Министерството на икономиката да оценява какъв е продуктът.
- Но този конкретен случай повдигна важен принципен въпрос - за смисъла и ползите от евросубсидиите, които често отиват у фирми и бизнеси, които са толкова проспериращи и мощни, че спокойно могат и без тях. При това става дума за всички сектори - нали България се прослави и със зърнени милионери, субсидирани от Европа?
- Аз имам доста добър поглед към селското стопанство. Да, първоначално средствата отиваха основно у най-едрите зърнопроизводители, но вече се насочват, особено през последната година, все повече към по-малки производители и към сектори, различни от зърнопроизводството, които бяха ощетени по-рано. Там нещата се подобряват. Всъщност в "Конкурентоспособност" имаше повече проблеми - средствата или отиваха само в по-големи фирми, или не стигаха до бизнеса въобще. А тази програма е много важна за бизнеса. Надявам се много добре да бъдат отчетени недостатъците от сегашния програмен период и в следващия средствата да стигат до фирмите лесно и бързо.
- Кой съсипа ВМЗ-Сопот според вас?
- Проблемите на ВМЗ-Сопот са същите като при повечето държавни предприятия - прекалено много работници, прекалено дълго отлагано преструктуриране, недобра търговска политика, забавена приватизация. ВМЗ, както и "БДЖ - товарни превози" бяха приоритети в миналогодишната програма за приватизация.
Между другото правителствата в България след 2001 г. следват странна логика - не правят реформи и приватизация, когато е най-лесно, в първата година от управлението си. Вярно е, че правителството на ГЕРБ започна мандата си в разгара на световната икономическа криза и възможностите да бъдат намерени инвеститори за големи дружества не бяха най-добрите. Но то и не направи опити да търси.