:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
Протестиращи разрушават паметник на военен от силите на Конфедерацията в град Дърам, щата Северна Каролина
СТАТИСТИКИ
Общо 344,128,616
Активни 1,194
Страници 62,049
За един ден 1,302,066

Прокудени търсят корените си в „Сфумато”

„Медея, майка ми” успява в намерението си да предизвика осезаема реакция у публиката
Снимки: Симон Варсано
"Майната й на майката" е лайтмотивът на спектакъла.
От съдбата и предисторията на безпризорния, "отместения" човек е инспириран премиерният спектакъл на "Сфумато" - "Медея, майка ми". Зачекнатата в пиесата на Иван Добчев и Стефан Иванов тема е повече от злободневна: размерите, които добива напоследък добре организираният по нашите географски ширини бизнес с донорство на кръв и сперма, и още по-зловещо - търговията с деца и детски органи. От заглавието се подразбира, че е уловена гледната точка тъкмо на отрочето, "нежелания продукт". В който и край на света да се озове впоследствие, знаейки, че някога е бил продаден, този човек не спира да търси корените си.

Вече близо до истината за произхода си, героят в пиесата претърпява самолетна катастрофа и на прага на живота и смъртта провидението го отвежда в реанимацията на харманлийската болница*(сценографията е на Даниела Олег Ляхова). Първата сцена пренася зрителя в отделение с три кушетки, където закъсали парично местни мъже дават кръв за пострадалия, че да изкарат някой лев (пък току-виж се оказали рода с него). Режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова преимуществено разгръщат не естетическия, а етическия и философския хоризонт на спектакъла. Без да обслужват буквално сюжета, по-скоро като бекграунд към него, вътре са вкарани шест документални монолога на деца без родители и на проституиращи жени, продали бебетата си (в ролите са Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Маргита Гошева, Елена Димитрова, Невена Калудова и др.). На сцената се материализират бълнуванията на главния герой, непрекъснато апострофиран от своя ироничен двойник в изпълнението на Бойко Кръстанов. Смесват се сън и реалност; размита е границата между халюцинациите на болния ум и суровата провинциална действителност, където циганската баница е не просто насъщна храна: "Целият живот на тукашния човек се крепи на един краещник", мъдро ще заключат някои герои.

Разнопосочните си внушения спектакълът гради, стъпвайки на автобиографичната книга на Елиас Канети "Спасеният език", защитаваща тезата, че ако човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече събития и детайли, отколкото ако се е задържал там дълго време. Понякога особено отчетливо, друг път - завоалирано, постановката е в постоянен диалог с автори и текстове от нашата и световната литература: от епоса за Крали Марко, през Славейков, Ботев, Вапцаров, Шекспир, Бекет, та до неомитологията за кита Голиат. Подобно "репликиране" прави пиесата донякъде трудносмилаема, със сигурност обаче не оставя никого от зрителите в салона равнодушен.

---

*Харманли, чийто диалект звучи в пиесата, е родното място на Иван Добчев.





 Героите не премълчават перверзиите в детските домове, където преди са живели.
1160
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД