×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Юнкер и без това покани само България, Франция, Италия, Австрия, Гърция, Германия и Испания.
Децата им не могат да учат в новопостроено училище. Сградата даде дефекти, а ремонт още няма
Тези, които искат вот на недоверие, да си спомнят бунтовете в Харманли и Овча купел, заяви премиерът
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,686,015
Активни 1,544
Страници 118,133
За един ден 1,302,066

Прокудени търсят корените си в „Сфумато”

„Медея, майка ми” успява в намерението си да предизвика осезаема реакция у публиката
Снимки: Симон Варсано
"Майната й на майката" е лайтмотивът на спектакъла.
От съдбата и предисторията на безпризорния, "отместения" човек е инспириран премиерният спектакъл на "Сфумато" - "Медея, майка ми". Зачекнатата в пиесата на Иван Добчев и Стефан Иванов тема е повече от злободневна: размерите, които добива напоследък добре организираният по нашите географски ширини бизнес с донорство на кръв и сперма, и още по-зловещо - търговията с деца и детски органи. От заглавието се подразбира, че е уловена гледната точка тъкмо на отрочето, "нежелания продукт". В който и край на света да се озове впоследствие, знаейки, че някога е бил продаден, този човек не спира да търси корените си.

Вече близо до истината за произхода си, героят в пиесата претърпява самолетна катастрофа и на прага на живота и смъртта провидението го отвежда в реанимацията на харманлийската болница*(сценографията е на Даниела Олег Ляхова). Първата сцена пренася зрителя в отделение с три кушетки, където закъсали парично местни мъже дават кръв за пострадалия, че да изкарат някой лев (пък току-виж се оказали рода с него). Режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова преимуществено разгръщат не естетическия, а етическия и философския хоризонт на спектакъла. Без да обслужват буквално сюжета, по-скоро като бекграунд към него, вътре са вкарани шест документални монолога на деца без родители и на проституиращи жени, продали бебетата си (в ролите са Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Маргита Гошева, Елена Димитрова, Невена Калудова и др.). На сцената се материализират бълнуванията на главния герой, непрекъснато апострофиран от своя ироничен двойник в изпълнението на Бойко Кръстанов. Смесват се сън и реалност; размита е границата между халюцинациите на болния ум и суровата провинциална действителност, където циганската баница е не просто насъщна храна: "Целият живот на тукашния човек се крепи на един краещник", мъдро ще заключат някои герои.

Разнопосочните си внушения спектакълът гради, стъпвайки на автобиографичната книга на Елиас Канети "Спасеният език", защитаваща тезата, че ако човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече събития и детайли, отколкото ако се е задържал там дълго време. Понякога особено отчетливо, друг път - завоалирано, постановката е в постоянен диалог с автори и текстове от нашата и световната литература: от епоса за Крали Марко, през Славейков, Ботев, Вапцаров, Шекспир, Бекет, та до неомитологията за кита Голиат. Подобно "репликиране" прави пиесата донякъде трудносмилаема, със сигурност обаче не оставя никого от зрителите в салона равнодушен.

---

*Харманли, чийто диалект звучи в пиесата, е родното място на Иван Добчев.





 Героите не премълчават перверзиите в детските домове, където преди са живели.
1251
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД