:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 207,299,075
Активни 286
Страници 8,225
За един ден 235,726
Нерви и утехи

Бюлетин за нивото

Заседнал кораб е по-лошо и от потънал кораб.
Разбрахме, че радиото в автомобила на Павката кой знае как е застанало на честотата на "Хоризонт", когато от него потече бюлетинът за нивото на река Дунав в сантиметри. От изненада за едното чудо щях да сляза в движение. Не бях го чувал този бюлетин от десетилетия и дори като го слушах, пак не вярвах, че още съществува. Звучеше все така тържествено, равнодушно и, кой знае защо, някак тоталитарно. Българското радио по едно време здравата го чистиха откъм минало, амбицирано и припряно изтръскваха програмите и фондовете му, какво изхвърлиха и какво отмъкнаха едва ли някога ще се разбере, но ето че бюлетинът бе оцелял. Зарадвах му се, макар все още да ми се струваше, че чувам глас от отвъдното. Е, не глас, а гласове. На български, руски и френски.

Спомних си как пътувахме от Сомовит за Русе с големите пътнически кораби и високоговорителите на борда огласяха палубите, бреговете и цялата река с данни за нивото. Тези данни, обясняваше баща ми, известяват на капитаните какво ги чака по пътя. Няма да е добре, ако някъде нивото е паднало толкова, че корабът да заседне.



Защото заседнал кораб е по-лошо и от потънал кораб.



Защо по-лошо, баща ми не обясняваше. Учудвах се, че всеки път на кораба съобщаваха бюлетина за нивото - едва ли не в наша чест. Обяснявам си го чак сега: просто разписанието е било такова, потегляне от Сомовит в три часа следобед.

После големите кораби неспасяемо остаряха, спряха ги. След години атрактивният русенски културтрегер Йордан де Мео чрез някаква своя връзка ни записа за екскурзия по реката с един от двата нови круизера на "Балкантурист". Беше първият пролетен рейс, още в студа, но другите бяха само за чужденци. Зимата се оказа люта, реката замръзна и ледът стоя до май. Пропадна плаването. Тогава намразих бюлетина. Ниво имаше, вода нямаше. Сега обаче не открих и следа от стари чувства. Бяхме си домилели.

Спомних си младежката ни закачка, измислена от Симеон Сп. Как "на другия ден", като слуша бюлетина, си представя, че цялата тази река Дунав, всичките тези водни маси, заедно с корабите и шлеповете, със сомовете и власите се изливат в гърлото му и гасят огъня от предишната вечер. Трикратно се излива: на български, на руски и на френски. Тогава Дунава беше по-чист и и от това видението бе правдоподобно. Само едно го гневеше: че тия талази се явяват едва в три следобед, а не още рано сутринта. И че точно това не може да го нарисува - той, за когото ние бяхме готови да се закълнем, че може да нарисува всичко.

Освежихме се с Павката. Той отдавна слушал само музика, избирал станции, където нищо не говорят и нищо не съобщават. Аз пък, като съм свикнал на тишина, се задоволявам да хвърлям по едно око на телевизора. Дори съм забравил има ли някъде вкъщи радио. Откри се все пак едно читаво, дори не просто радио, а радиочасовник. Нагласяваш му часа и минутите и то се включва, когато ти трябва. Буди те с музика, да ти се услади и да се разсъниш. Курдисваш го на петнайсет нула шест и бюлетинът за нивото на река Дунав се изсипва, дори ако си забравил за него. От понеделник до петък в петнайсет нула шест. Да, ама не. Часовникът не е точен (той затова и е бил захвърлен) и радиото се обажда в най-различно време. Така, освен култовия в нашия случай бюлетин, понякога изслушвам каква ли не информация. Отначало реших - странична. По-късно установих, че не.



Не и без отношение към нивото



Чуваш например какво е заявил един министър: че мизерното заплащане на месеците за майчинство е от полза за самите майки. Че така се стимулират младите жени, вместо да гледат децата си, по-бързо да се върнат на работа. И това е разумната според него причина да бъдат държани младите жени и техните бебета в обидна оскъдица и социална неправда. Грубо, нали? Да, и некултурно.

Друг такъв пробва да се измъкне от неудобен въпрос: подготвя ли се данък върху пенсиите? "На оня свят пари няма" - подмята той. И какво оправдава това? Че трябва да се оскубят навреме утрешните покойници? Или че трябва и с един данък да им се ускори преминаването там, където наистина няма пари, а по тази причина - и бедност, и мизерия, и гладория? Цинично, казвате вие. И гнусно, ще добавя аз.

Или пък коментарите около излагацията покрай избора за конституционни съдии. Съвсем сериозните приказки за лоялността на кандидата към властта, или че всички министри са срещали от кандидата разбиране, че нуждите им са били уважени. Това извира от каймака на политическата мътилка, отвътре им идва. Основните правила на демокрацията са им непознати, не са ги учили, някои от тях не са ги и чували. Елементарно, ще каже някой. Но и опасно.



Тези и всякакви други съобщения от днешния живот

всъщност също съставят един Бюлетин за нивото



Ние го слушаме всеки ден, всеки час. Не трябва да се правим на изненадани. В течение сме.

Първите деятели след промените осмивахме заради белите чорапи и домашните пуловери. Но спомнете си как говореха те, а най-вече - какво говореха! Повечето бяха хора отлично образовани, идваха от науката, от културата, от най-високия пласт на българското изкуство, на техниката, на правото. Е, правистите, които във всяка власт са на върха, тогава бяха прочути адвокати, издигнати съдии и прокурори, университетски преподаватели. Днес писателите и художниците отдавна са се оттеглили. Академици и професори - де ги? А правистите (щом ги споменаваме специално), поне онези, които се виждат по върховете, са завършили някакви полулегални факултети, рабфаци или са бивши школници от Симеоново.

Повечето днешни играчи обичат да откровеничат и често изтървават я кои са им любимите автори, я как и кой ги завел на театър, я как предпочитат футбола по телевизията пред операта. Или пък откровеничат колко пари може да спести един скромен българин (тъст, тъща) за целия си трудов стаж. Такива чудни заявления в интернет има цяло депо. Достатъчно сме се забавлявали с това. Всъщност по-тревожното е как и какво мислят, като ни управляват, каква култура, знание и морал влагат в това.

Бюлетин за нивото. Той е по-мрачен дори от "Нерви и утехи" - за онзи, който може да чете. Искам да го завърша позитивно според повика на времето, или поне с някаква шега.

Но всъщност шегата ще ни я изиграе самото ниво.

Нивото пада и корабът ще опре дъното.

А пред онова, което ни се чертае за тази зима, ние с вас не можем да се надяваме дори на едно sans changement...

 Тих жълт Дунав не се вълнува вече...
 Хубавият син Дунав! Ама при Виена.
 Де ги младите юнаци на челата с левски знаци? Тишина...
 Калин Донков
14
3675
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
22 Ноември 2012 20:19
Да ме прощава авторът, харесвам го, ама... Ако е син Дунавът при Виена, а жълт при нас, каква ли е причината?
Не знам колко е бил чист преди, но и преди, и сега, фекалиите на най-красивите европейски градове все в него се вливат...
Извинявам се за натурализма.
22 Ноември 2012 20:25
Как Сийке, дълг ми е да ви съобщя, че снимките не ги праща авторът.
23 Ноември 2012 00:35
23 Ноември 2012 00:47
опят 2ка..
лее се като тиня есето..
23 Ноември 2012 07:57
Калин Донков
Приятно е да чуеш един талантлив, порядъчен човек!
23 Ноември 2012 09:27
Както обикновено Калин Донков е използвал алегорията, за да покаже низходящата спирала на нашия живот. И както обикновено е прав. До къде ли ще стигнем в стремежа си към бездуховност? Моралното ниво е на критиния си минимум и човечеството е на път да заседне необратимо.
23 Ноември 2012 11:43
Калин Донков, !
23 Ноември 2012 11:54
"Нивото пада." Калин Донков продължава да плува достойно.
А за съжаление все повече индивиди /като Егати/ засядат в тинята на живота.....
23 Ноември 2012 14:16
Божке, бюлетинът за нивото на река Дунав! об уровени реки Дуная! de Danube нещо си, щото френски не знам. И разбира се, култовото "sans changement"! Това така силно ме запраща в детството, че чак ми се доплаква от умиление. Телевизор може би още сме нямали, пък и да сме имали, то дневна програма нямаше. Така че през деня се слушаше радио. Тогава и Хоризонт и Хр.Ботев нямаше. Мисля беше Радио София, може и да се лъжа, малка съм била. Като тръгнеше бюлетинът, особено френската му част, звучеше магически, като зов за пътешествие по великата река. Мисля, че жена го четеше френския текст, пък руския - мъж. И това "сон шожмон" или нещо подобно, така загадъчно звучеше, много години по-късно, въпреки английската гимназия и филология зацепих, че всъщност думата change е там, ама пусто, не бях виждала написаното, за да се сетя веднага...Преди бюлетина или след него имаше "песни и танци на народите", в по-следващи часове класическа музика. Това Кармен от Бизе, дето хич не сме се сещали като деца какво е опера, но ни беше любимият сигнал, свирен с пръсти! Само с уста не ставаше - много тихо, не се чува. Заставаш под блока на приятеля/приятелката/ (и домашни телефони даже нямахме) и свириш! Защото текстът беше "кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти, или сърце друг ти плени". Чалга още нямаше, и Тодор Колев го нямаше даже, да припомня неговата песен...

Благодаря г-н Донков, за спомените, които вашето есе ми навя!
23 Ноември 2012 19:42
до Дядо Заре 23 Ноември 2012 11:54

Някой да ти е искал мнението та да ме споменаваш!?
23 Ноември 2012 21:05
Как Сийке, фекалии в Дунава има и ще има, въпреки пречиствателните станции. Но Дунава е огромна вода, може да се замърсява, но щом е биологично, се очиства. Мен друго ме гложди - в София всеки ден 2 млн. добре хранещи се софиянци изхвърлят някъде 1000 тона фекалии. Това са 100 цистерни от ония , със шланга отзад. Е, сега ти ми обясни, къде отиват тия 100 цистерни всеки ден, като ни река имате като свет, ни море ???
23 Ноември 2012 22:03
Както винаги написаното от Калин Донков ми харесва.Затова при "отварянето" на вестника,първо отивам да прочета сътвореното от този автор.Другот, слрд това.
23 Ноември 2012 23:46
Прочее, сега бюлетинът е далеч по-дълъг... А и дикторите в БНР - не само на бюлетина - остаряха, та и дикцията им вече не се разбира през, уви, зъбните протези...
26 Ноември 2012 15:49
Дунав никога не е бил чист в последните 70-80 години. Всичко от Европа се излива там - боклук, химия, отпадъци и какво ли не!
Дай мнение по статията