:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
Срокът на обществената поръчка е 4 години, а предметът - "интегрирана логистична поддръжка” на 15 изтребителя МиГ-29
СТАТИСТИКИ
Общо 359,900,537
Активни 1,395
Страници 130,583
За един ден 1,302,066

Със Съединението завършва Освобождението на България

Руският император Александър ІІІ: „За разединение сега и дума не може да става.”
Всеобщата радост в Пловдив сутринта на 6 септември 1885 г., според изображение върху пощенска картичка, озаглавена "Съединението на Северна и Южна България. 6-и септемврий 1885 г." и с отпечатан на лицевата страна надпис "Едновременно с провъзгласяване на съединението, българското население почна да се въоръжава, за да го подкрепи с оръжие в ръка. В Пловдив почнаха да пристигат от всички страни се повече и повече доброволчески чети". Според ръкописния текст картичката е изпратена през 1911 г. В средата горе - орден "За храброст" IV степен, с който са награждавани участници в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., в Съединението през 1885 г. и в последвалата го Сръбско-българска война. Национален исторически музей- София.
Освобождението на България от турско робство продължава не повече от десетилетие, няколко съдбоносни събития бележат етапите в осъществяването му. Същинската част на този процес е Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., тогава са най-решителните събития, довели до отхвърляне на столетния ярем. От трагичните и величави дни на Априлското въстание през май 1876 г. до Топханенския акт от март 1886 г., с който на практика се признава окончателно актът на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, България пораства неимоверно.

Накъсани немилостиво от Берлинския конгрес, българските земи на север и на юг от Стара планина, в Княжество България и в Източна Румелия, успяват за половин десетилетие да циментират основите на държавността ни, положени от Временото руско управление. Частният съвет (правителството) на Източна Румелия полага неимоверни усилия, за да запази българския характер на областта. В навечерието на Съединението само правосъдната система остава недоизградена.

Въпреки трудностите по държавното устройство на страната българите в Източна Румелия не забравят нито за ден своята крайна цел - обединението на двете български държави. Новата 1885 г. идва сякаш по-особено, изглежда обединението вече е близо. Бивши революционни дейци образуват в началото на февруари таен македонски комитет начело с винаги пробивния Захари Стоянов. Комитетът си поставя за задача да работи не само за обединението с княжеството, но и за освобождението на Македония. Почти месец по-рано същият Захари Стоянов успява да се види с княз Александър в София и да получи уверение, че княжеството ще подкрепи предполагаемото обединение на двете български държави.

Големият проблем е всъщност, че



такова обединение би представлявало грубо нарушение на Берлинския договор



Страхът от тежки международни наказания за княжеството плаши всички участници в процеса. Въпреки това "Тайний революционен македонский комитет" предвижда едновременно подигане на българите в Тракия и Македония и обявяване на обединението на Източна Румелия с Княжество България.

От тоя план остава само последната част. На 20 август руският външен министър Николай Гирс предупреждава княз Александър, че крайно усложнените взаимоотношения между основните играчи на балканската политическа сцена не позволяват точно сега да се поставя въпросът за обединение на България. Съзаклятниците в Пловдив обаче едва дочакват завръщането от Виена на княз Александър на 26 август. На 2 септември е даден знак за въстание. В Панагюрище трима младежи - Събко Милков, Тодор Киров и Андон Орешков с викове "Долу Румелия" окачват български знамена, стреляйки във въздуха. В Голямо Конаре тайният комитет, начело с Продан Тишков-Чардафон обявява властта за свалена, а изпратените срещу тях части на милицията се побратимяват с въстаниците.

Същевременно на 1 септември край Пловдив започват учения и парад на източнорумелийските дружини, а на следния ден дружините са вече напълно формирани. На 5 септември частите на източнорумелийската милиция са повикани да охраняват правителството в Пловдив, но те, заедно с отряд от 700 въстаниците от Колямо Конаре обкръжават конака на главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич с викове "Долу Румелия" и "Ура". Без никаква съпротива Захари Стоянов и Иван Андонов арестуват Кръстевич, като го предупреждават да напусне страната. Едва ли някой е учуден, когато Гаврил Кръстевич отговаря: "И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тая минута."



* * *



Събитията от 6 септември 1885 г. са само



първата стъпка в една дълга и тежка борба



за отстояване на обединението на България. Една война, Сръбско-българската, и повече от половин година тежки дипломатически битки ще са нужни, за да се завърши и признае Съединението. Повече от ясно е, че ще си струва съвсем скоро да разгледаме отблизо това съдбоносно време. Много малко са събитията в българската история, когато успехът в начинанията идва така уверено, при това в условията на изобилие от изключително неблагоприятни обстоятелства - и вътрешни, и международни.

Многократно е спекулирано с позицията на Русия в събитията около българското Съединение. Разбира се, че освободителката ни не би могла да бъде против обединение на двете български държави, но със сигурност смята времето и начина на извършването му за неподходящи. Поставен в изключително сложни условия, император Александър III (1881-1894) е притиснат и от клаузите на Берлинския договор, и от проблемите около Босна и Херцеговина, и от смайващото нахалство на Сърбия. Въпреки това на срещата си с българската делегация, начело с митрополит Климент, която го посещава в Копенхаген на 20 септември 1885 г., императорът заявил притеснено, че е в трудно, дори в безизходно положение, но за "разединение [на Княжество България и Източна Румелия] сега и дума не може да става".

Не се припомня често, че в най-тежките дни веднага след 6 септември и благодарение на твърдата позиция на руския посланик в Цариград Александър Нелидов при срещата му със султан Абдул Хамид II (1876-1909) е предотвратено въвеждане на турска войска в Източна Румелия (вж. Извори) въпреки правото, което Османската империя има по Берлинския договор. Впрочем и посланиците на останалите Велики сили заемат подобна позиция.

Излишно е да се припомня, че въвеждането на турска войска в Източна Румелия би имало трагични последствия за българското население там. Слабите сили на източнорумелийската милиция, на така наречените гимнастически дружества и на доброволческите отряди от княжеството не биха устояли ни ден на такова нападение.



* * *



По-сетнешната история на Османската империя и на Турция са ключът към разбирането на значението на акта на Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 г. Съдбата на българите в Източна Тракия и в Мала Азия до началото на Балканската война, антихристиянските погроми в Турция през целия ХХ в. показват несъмнено каква щеше да бъде съдбата и на българите от Източна Румелия, ако те бяха останали в границите на Османската империя, ако не беше осъществен актът на Съединението или ако той се бе забавил. Затова трябва да е напълно понятно, че както Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., така и Съединението на Княжество България и Източна Румелия са събития, които носят не освобождение, а спасение за българския народ.

Само по себе си Съединението не би могло да е достатъчно, за да направи силата, въпреки националното ни ръководно правило, изписано на сградата на Народното събрание. Съединението, както и свободата, е само необходимо условие, въпреки народния възторг. Разум, умение и воля ще са нужни още, за да бъде изведена България на светлия път към бъдещето. Днес обаче можем само да мечтаем за това.



Извори



"Днес Съединението е прогласено по цяла Румелия в името на Ваше Височество [княз Александър (1879-1888)]. Правителството съборено. Живей!

Ваши верни поданици: Привременно правителство [на Източна Румелия]"

Телеграма, изпратена от Пловдив в 7 ч. сутринта на 6 септември 1885г.

Централен държавен архив, фонд 176, опис 1, архивна единица 181, лист 3



"Румелия въстана; всичка[та] румелийска войска се мобилизира и ще се съсредоточи в Ямбол, Бургас и Търново-Сеймен [дн. Симеоновград]. Войската Ви прогласява [за] свой княз. Чакаме прогласенията и приказанията на Ваше Височество [княз Александър].

Главнокомандующий [Източнорумелийската милиция] майор Николаев"

Телеграма, изпратена от Пловдив в 10 ч. сутринта на 6 септември 1885 г.

ЦИА, ф. 176, оп. 1, а. е. 181, л. 6



"Не намирам време да откривам поздравителните, насърчителни и сърадователни телеграми. Народът навсякъде ликува и е готов на всякакви жертви. Прокламацията [за провъзгласяването на Съединението] на Ваше Височество се напечата в хиляди екземпляри и се раздава. Ентусиазъм неописуем. Пощата между Южна и Северна България се усилва. Обръща се особено внимание относително проходите Джумайски и Паланскии. Имаме хора, които да донасят за сичко. Запасните, благодарение на деятелността на окръжното управление, пълнят вече града и цепят въздуха с юнашки песни . . ."

Из телеграма на министъра на външните работи И лия Цанов до княз Александър, подадена в София на 8 септември 1885 г.

ЦДА, ф. 176, оп. 1, а. е. 181, л. 88



"Султанът уведомил руский посланик [Александър Нелидов], че Министерский съвет [на Османската империя] решил да изпроводи войска в Изт[очна] Румелия. Руский посланик отговорил, че въпросът е руско-европейски и подобна евентуалност може да има лоши последствия. Понастоящем уверяват, че В[исоката] Порта ще подчини своите действия на отговора, който ще получи от Европейските сили към една нейна циркулярна нота по делото [връчена на 9 септември 1885 г.] Тука дипломатическото тяло е на мнение, че въпросът ще се разгледа и реши на една конференция.

[Николай] Генович"

Шифрована телеграма на българския дипломатически агент в Цариград до Министерството на външните работи и изповеданията в София, изпратена от Пера в 12 ч. 30 мин. на 12 септември 1885 г.

ЦДА, ф. 321, оп. 1, а. е. 75, л. 111



Свързани текстове:



http://www.segabg.com/article.php?psize=150&id=546001&command=fps



http://www.segabg.com/article.php?id=536399



http://www.segabg.com/article.php?id=529419



http://www.segabg.com/article.php?sid=2010110400040001301



http://www.segabg.com/article.php?id=506321
282
33937
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
282
 Видими 
05 Септември 2012 19:11
Върхът в най- новата ни история!
05 Септември 2012 19:27
Руско-турската освободителна война ... столетния ярем

Някак си не започва политкоректно. Да видим нататък.
05 Септември 2012 20:51
В навечерието на Съединението само правосъдната система остава недоизградена.

Хахахахаах...Щото са разпределяли собственост и други разни незаконни работи, за това. Хахахаха...
05 Септември 2012 21:04
Нека гърчовете, в опит да замаже позицията на Русия по време на Съединението, да са бонус към хонорара
05 Септември 2012 21:28
И нито едно име на дейците за Съединението...Поне Райчо Николов да беше споменал...Вечна му памет!
----------------------------------------------------------------------
Блогът на Генек
05 Септември 2012 21:59
Многократно е спекулирано с позицията на Русия в събитията около българското Съединение. Разбира се, че освободителката ни не би могла да бъде против обединение на двете български държави, но със сигурност смята времето и начина на извършването му за неподходящи. Поставен в изключително сложни условия, император Александър III (1881-1894) е притиснат и от клаузите на Берлинския договор, и от проблемите около Босна и Херцеговина, и от смайващото нахалство на Сърбия. Въпреки това на срещата си с българската делегация, начело с митрополит Климент, която го посещава в Копенхаген на 20 септември 1885 г., императорът заявил притеснено, че е в трудно, дори в безизходно положение, но за "разединение [на Княжество България и Източна Румелия] сега и дума не може да става".

Ах, колко елегантно завъртяно!
На 9ти септември 1885 г. Александър III не само заявява своето неодобрение към нарушаването на Берлинския договор, но и отзовава всички руски офицери на военна служба в България. За да подчертае напълно своята позиция, императорът заповядва на тогавашния военен министър, руския княз Кантакузин, да подаде оставка и да провокира правителствена криза. Същевременно, Русия се заема да организира конференция, която да осъди Съединението.
Може би си струва също да бъде натъртено за неосведомените, че цитираните от Петрински думи на батюшката император в Копенхаген са изречени след като Гладстон, в своя реч в парламента, вече е предупредил правителствата на балканските държави да не се противопоставят на "свободната волеизява" на българския народ.
====

Печално е да четем подобни статии за едно от най-светлите събития на новата българска история, за може би единственият успешен акт на България в посока на националното обединение, който същевременно е плод на напълно свободната и воля.
05 Септември 2012 22:13
Ех, бонго-бонго! Отдавна е изяснено, че писането е по-различно от изчетеното!
05 Септември 2012 22:59
Комитетът си поставя за задача да работи не само за обединението с княжеството, но и за освобождението на Македония.

България няма по- светла дата от 6- ий септемврий, лето 1885- ое.
И няма по- кобна и по- зловеща цел от "освобождението на Македония"
05 Септември 2012 23:12
Англия, подкрепена от Франция и Италия, застава зад Съединението. Русия, Германия и Австрия са против. Навлизането на турски войски в България най-вероятно е щяло да доведе до война, нежелана от никоя велика сила, та затова е единодушието. Теорията че Русия е спряла Турция да не навлезе е типичен рубладжийски коментар.
05 Септември 2012 23:22
Със Съединението завършва Освобождението на България , а днес и пред зяпащите ни погледи , тече "модерната" му Ревизия ...
06 Септември 2012 00:46
Mъка за лумпениадата. Статията казва истина, която противоречи на измишльотините им. Като някой каже за Съединението и те веднага се сещат за Русия. И като патологични пациенти извъртат неприазънта между двама братовчеди монарси като някаква тайна стратегия на довчерашния ни освободител да накара османците да ни заробят отново. Луд народ - те не признават нито факти нито логика.
*
Враговете на Съединението не са били в Русия обаче. А в другата посока на картата. Именно австрийците принуждават своите подлоги в сръбско да нападнат България и след това се намесват да спрат победоносната Българска армия. Това се учи в 6ти клас. И дори човек да е пропуснал основното си образование има достатъчно информация - а ако не му се занимава с четене има много паметници навсякъде из България, които напомнят за подвига при Сливница.
*
Честит празник - дори и на тези които не знаят какво всъщност празнуват.
06 Септември 2012 01:10
Изхвърлете шлаката от съзнанията си, моля. Отворете очите си. Вижте!
На 6- и септември 1885- а година е създадена съвременна България.
Какво бихте направили вие, лично вие за Майка си?
Лично аз, ще преглътна за момента всички обиди, ще запретна ръкави, ще работя денонощно и ще разузнавам цели. Бързо ще видя, че има голяма, богата, българска територия, именуема Беломорска Тракия, която никой не ми оспорва. Ще създам малка кадрова армия, ще я обучавам ден и нощ само в две действия - марш наскок и отбрана. Ще въоръжа населението, ще създам резерви от тежко, настъпателно въоръжение в София, Пловдив и Сливен. Ще пазя приготоленията си в дълбока тайна и ще чакам. Много скоро ще дочакам Големия пердах, и тогава, тогава ще ударя... ще ударя така, че всички наоколо да се стряскат в съня си, сто години след това
Това ли правят кобурггските агенти и слугите им? Точно обратното... Анатема за изродените предатели, вечна анатема
06 Септември 2012 01:21
Вчера "внимателният" забраняваше със закон национализма и анатемосваше, днеска въоражава войски и ги хвърля на юруш към Беломорието.
06 Септември 2012 02:05
omzuran 05 Септември 2012 23:12
Англия, подкрепена от Франция и Италия, застава зад Съединението. Русия, Германия и Австрия са против. Навлизането на турски войски в България най-вероятно е щяло да доведе до война, нежелана от никоя велика сила, та затова е единодушието. Теорията че Русия е спряла Турция да не навлезе е типичен рубладжийски коментар.

Кратко , ясно и точно.
И сто пъти по-информативно от петриснята горе.
Друо е интересното в случая:
Позицията на Сърбия. Православните бракя които крият векове наред нож в пазвата и намериха точният момент да го извадят.
Австрия ги била подтикнала , Германия ги била подбутнала а Патагония им срала в гащите.
Пфу !
06 Септември 2012 02:53
Враговете на Съединението не са били в Русия обаче. А в другата посока на картата. Именно австрийците принуждават своите подлоги в сръбско да нападнат България и след това се намесват да спрат победоносната Българска армия.

Принуждават? Стига де! Това ли са ви учили в училището към съветското посолство?
Да видим какво пише Симеон Радев по въпроса:

Милан бе заръчал на Вукашин Петровича да иде при Калноки и Калая и да ги убеди, че Сърбия не може да не нападне българите. В това отношение обаче мисията на Вукашина излезе съвсем безуспешна. Калноки се изказа решително против едно нападение върху България. Той съветваше да се мобилизира само една дивизия и да се съсредоточи тя в Ниш. "Когато това се свърши безшумно - каза той, - нека сръбското правителство се обърне към великите сили и към нас, разбира се, като поиска от тях или да се въдвори statuquo-то в Румелия, или да се даде на Сърбия една съответствующа компенсация, та да се не наруши равновесието между Сърбия и България.18 Ако вашият крал ме послуша, кажете му, че се надявам, какво, в случай че България се задържи в Източна Румелия, Сърбия ще получи като компенсация най-малко трънския и брезничкия крайове заедно с Трън и Брезник. Ако ли не ме послуша и против моите приятелски съвети започне войната, няма да добие нищо, па ако ще би сръбската войска да излезе победителка." Калай говори в същия дух. Той даже подсказа на Вукашина, че Сърбия ще бъде бита. "Вий не познавате българите - каза Калай, - вий ги смятате за "бостанджии", но те са храбри хора и готови за война. Боя се, че една борба с тях няма да ви изведе на добър край, най-добре не се залавяйте с тях."


пак там:

Подир три дена, на 28 октомври, ново заседание. Саид паша донесе вече по-конкретни предложения: 1-во, да се изпрати един специален делегат, който от името на Турция и на великите сили да покани писмено княз Александра да се оттегли с войските си; 2-ро, същият тоя делегат да обнародва едно възвание към населението, за да се подчини то на волята на султана и на Европа; 3-то, до назначението на нов генерал-губернатор един извънреден пратеник да въдвори реда в провинцията и да я управлява временно според Органическия устав; 4-то, тоя комисар да поеме управлението, щом се оттегли княз Александър, и 5-то, щом се възвърне спокойствието в Румелия, една смесена комисия, назначена от султана, да се занимае с нужните изменения в Органическия устав. Разискванията, които последваха подир това съобщение на Саид паша, бяха много страстни; нервозността им се прозира даже в студения текст на протоколите. Срещу съветите на руския посланик, който настояваше за енергично действие от страна на Портата, Уайт издигаше громкия си глас на исполин, за да предупреди турския делегат да мисли за бъдещето. "Негово превъзходителство Нелидов - казваше той - говори за резултатите от последнята война, която той имал честта да приключи със своя подпис. В интереса на Отоманската империя е да разреши трудностите в тая конференция и да не ги оставя без ефикасен цяр, за да не дочака деня на една голяма катастрофа, както това се случи с участта на българските населения, която биде уредена тъкмо тогава, когато големи бедствия сполетяха империята, от която те съставляват една част." Инсинуацията против Русия бе много ясна в тия думи. Нелидов протестира срещу тях, като заяви, че представителите на Европа са се събрали не за да полемизират помежду си, а да постигнат едно дело на миротворство. От своя страна барон Каличе, подкрепен от посланиците на Германия и Италия, настояваше силно предвид на критическото положение, в което се намираше Балканският полуостров, да се вземат спешно решенията, за които конференцията бе свикана. Маркиз де Ноай - женен за една романтична полякиня, която бе във възторг от княз Александра и влияеше силно на своя мъж в полза на България - представи тогава една помирителна формула, именно: анкетата, предложена от сър Уйлям, да почне едновременно с изпращането на специалния делегат в Пловдив. Но формулата биде отхвърлена и посланиците и тоя път се разделиха, без да дойдат до някой резултат. Между туй нервозността на Милана растеше неимоверно.


===
И за мужиците, които пишат из българските форуми само ще цитирам Татищев относно естеството на противоречието между "братовчедите":
... представитель нашъ (Кояндер) просто, но категорически объявилъ князю, что соединеніе княжества съ Румеліею не можетъ произойти
иначе какъ съ соизволенія Государя Императора, верховнаго покровителя болгарскаго народа; что самовольное вмѣшательство въ дѣло князя будетъ сочтено
Россіею за актъ самоуправства
, за нарушеніе обязанностей его предъ державою-освободительницею; что если онъ, не дожидаясь повелѣній Русскаго Императора, самъ вступитъ въ Румелію или введети туда болгарскія войска, то будетъ объявленъ Россіею низложеннымъ съ болгарскаго престола, на который возведенъ ея
милостью.
(С. С. ТАТИЩЕВ, ИЗЪ ПРОШЛАГО РУССКОЙ ДИПЛОМАТIИ, Петербург 1890, сс. 415-416)

Пак Татищев за Сръбско-българската война:
Война уже началась, а въ Петербург все еще надѣялиць, что рѣшеніе константинопольской конференціи о возстановле-
ніи statu quo ante въ Румеліи прекратитъ ее. На французское предложеніе заявить въ Бѣлградѣ , что въ случаѣ напа-
денія сербовъ на Болгарію, Европа не станетъ препятствовать султану защитить своего вассала, нашъ министръ ино-
странныхъ дѣлъ отвѣчалъ, что хотя оно и основано на прав , но что едва ли турецкое вмѣшательство въ состояніи разр -
шить вопросъ. При этомъ г. Гирсъ высказалъ пожеланіе, чтобы конференція провозгласила уваженіе свое къ Берлинскому договору
и возвращеніе къ прежнему порядку, и въ то же время предписала князю Александру оставаться въ Софіи.

„Тогда",—говорилъ министръ французскому послу, —„король Миланъ, не имѣя болѣе предлога къ нападенію, возвратится
во-своясиа. — „Сомнѣваюсь, чтобы надежда эта была основателъна", глубокомысленно замѣтилъ генералъ Апперъ
(пак там стр, 431)

Препоръките на Гирс за възстановяване на Берлинския договор като средство за спиране на войната са направени месец и половина след трогателните уверения на батюшката император , че "за разединение и дума не може да става".

.
06 Септември 2012 02:55
Вчера "внимателният" забраняваше със закон национализма и анатемосваше, днеска въоражава войски и ги хвърля на юруш към Беломорието.

На юруш? Първо, Беломорието е българска земя, признавана за такава включително и от Лондонската конференция и Лондонския мирен договор 1913 г. Второ, има разлика между юруш към Одрин или Солун, където нямаме работа и юруш за продължаване делото на Съединението.
06 Септември 2012 03:23
Уважаеми г- н Петрински!
Простете въпроса ми, не се отнася към написаното от Вас досега. Но непрекъснато ме яде една мисъл - не може само кобургът да е виновен за безумиятя ни в Балканската и Първата войни. Имали сме и Генерален щаб. Всъщност, точно той е главният виновник за малоумните и пагубни за България "концепции". Или воюването на четири фронта е влизало в плановете му? Бихте ли направил труда си да ни покажете "героите" от ГЩ?
06 Септември 2012 04:08
Петрински досега избягваше да пише за Съединението. Оказва се е това е било мъдро решение...
-
Бонго-бонго,
06 Септември 2012 04:29
Цяла година напомнях, че Петрински няма една статия за най-българският празник Съединението - направено от българи, за българи и против волята на всички Велики сили. Е, доживяхме. На датата която е истинският Национален празник на България. Но както очаквахме, статията е подигравка с този свещен празник...
Бонго
06 Септември 2012 04:30
Бонго-Бонго , и от мен
Малко известен исторически ФАКТ е ,
че след сръбското нападение българското правитеслтво наистина се е обърнало към турското за помощ.
За което е имало формално право защото България все още "де юре" се е водела част от Османската империя.
На което султанът през зъби отговорил :
Ама и наглеци !
06 Септември 2012 06:04
янтар, само до 6-ти клас ли учебниците да четем? има какво да се чете и за след това
относно действията на руското правителство би било добре в "Извори" към дописката да се добавят спомените на ген. Рачо Петроз за онова време. все пак се радвам, че господина петрински знае какво руснаците искат по-добре от самите тях. нищо, че по силата на Берлинския договор точно те са гаранти, че Съединението няма да се случи. и истинската цел на матушката е да ни освоби от това, да сме роби на турците, за да сме руски роби. та видно от дописката е, че робството продължава.
интересен факт по темата е къде точно е обявено Съединението - къде княз Батемберг официално го обявява. защото това също носи част от отговора за това, което се е случило тогава.
06 Септември 2012 06:09
Voci,
казал не казал, султанът изпраща един батальон помощ. но този батальон стига до Свиленград и остава там до края на войната.
06 Септември 2012 06:32
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!!-ПОДРОБНО ИСТОРИЯТЯ можете да прочетете и тук-Натисни тук
06 Септември 2012 08:25
На всички – Честит ден на Съединението!
06 Септември 2012 08:36
къде княз Батемберг официално го обявява

На пл."Батемберг", разбира се!
06 Септември 2012 08:39
янтар, само до 6-ти клас ли учебниците да четем? има какво да се чете и за след това
Има - ама почни с тези до 6ти. Постовете на гиби по-горе няма да коментирам - там е мъкната вода от десет дерета с абстрактна, анекдотична информация, която няма никакво отношение към файта, че сръбско-българската война се е случила (оказва се че не било руско-българска война ), че крал Милан има австрийски гаранции при нападението и че Австрия накрая спира българската войска с ултиматум, че ще се включи в бойните действия. Това са фактите - и е смешно дори да се занимавам да давам източници. А съветска историография не чета - прави впечатление, че най-големите мразители на Русия точно нея ти развяват, когато трябва да обосноват някое твърдение - все едно сме 1970та и всички се очаква да знаем руски. Манталитет - какво да е.
06 Септември 2012 08:42
Великият Захарий Стоянов е мачкал задунайството като дизел цинкова кофа:
„Ние, българите, както и другите славяни, нищо оригинално, пълно и самостоятел­но не можеме да имаме, дордето не смесем малко авторитет и от величието на славянската майка Русия" — ще да даде мнение г. Константин Величков, който, при сичко че е социалистче малко, но е човек с охранително верую

И досега така - социалисче малко така, ама в душицата му охранката(КГБ)...
Пак Захарий:
Да отиди конарец в Пловдив и като са върне вечерта, да каже, че не е ходил при Чардафонът – това ще значе се едно и също, че тоя конарец е ходил в руското консулато!

Ако пловдивските черни и царски слуги са наканят да ознаменуват в градът името на руският цар било с някое убийство, като с Дяда Райча и с поп Ангела в Хаджелас, било с някои анархически подкупавание на своето българско правителство – то конарци са готови. Достатъчно е едно известие под земята до тяхното село било от Търнева хан, от Янка Айватюлията или въобще от дружината. Слънцето не изгряло още пловдивските тепета, а Каршияка са блокира от Конарци, пеят си песните на Ботйова, вика са “долу”. В Каршияка си оставят пушките, а през мостят минуват с колове и цепеници! На 4-ий май 1886 г. Руското консулато и неговите храняници: Гешов, Хаканов, Вазов, Величков, лудият Пранджов и други още симпатични, нареждат митинг да протестират българското правителство и да гласуват продажност на руският цар. Взели са от вечерта мерки, конарци казали доброутру в Пловдив. Масичката на митингът не беше още турена, когато решающият глас на конарци раздвижи въздухът. Масичка, мастилница, оратори, бюро, секретари – чистят мегданът и едвам можат да си задържат палтата на раменете.
Бой, ама какъв бой!
Сякаш че бакърджийски чукове падат:
"Дръжте рубладжиите!” – викат конарци и си плюят на ръцете.
Тоя ден десятина от тях бяха са снабдили с револвери, които отнели от симпатичните.
После победата гайдите и кавалите засвирват и сичките конарци, с цепеници на рамо, церемониялен марш вървят по улиците и викат “долу”. На Джумая обязателно ще са спрат да отвъртят едно хоро. Оттам ще ударят през ония улици, гдето живеят рубладжиите. Страх и трепят, не рубладжия, но котките им не можеш да видиш по прозорците. На отивание ще поздравят и руското консулато. Дордето преминат из улицата, господин консулът чете вътре: “Спаси, господи”, признава, че неговите рубли са виновати на сичките тие възбуждения. В сичко това време Ангел Думбалски носе две тояги със себе си: една на рамо за действия, а друга под мишница – за резерва.
06 Септември 2012 08:47
Но Конаре е славно още и по други причини, не само за 6 септемврий ще да бъде то записано в историята. Прочу се Конаре чак до шопската София. Ето защо, подир отиванието на Каулбарса, колкото рубладжии, каулбарсисти, Мингрелиевци, хлебо-солци и православци са появиха в Северна и Южна България, сичките са изпратени да четят звездите в Конаре и да словославят името на цар-государя! Пазанието на тие царюви слуги не е поверено на войска или строга полиция с помощници-шпиони. Не, самите конарци изпълняват и едното, и другото. Щом са мръкне, сичките хлебо-солце са длъжни да са явят в едно кавененци на проверка. Тук под егидата на Думбалата и на Стоян Празова са върше сичко. Смехове, подигравки, оскърбления, понякога плюение, продатели, изменници, слуги и лакеи на царя – ето техническите думи, с които са придружава сяка проверка!
Ясно и определено казано Конаре е днес български Сибир. Разницата е само тая, че руският Сибир е ад, а българският е рай. В руският Сибир са души и уморява: свобода, прогрес, интелегенция, мисъл и гении; а в българският, в Конаре, са събрани сичките политически и продажни развратници, ония именно, които са кланят на величието на руският Сибир, които желаят, щото и в хубава България да са направи такъв ад!

Да живей Българският Сибир – Конаре! Долу Руският!...

***
P.S. Под хлебосолец и православец се разбира задунаец.
Рубладжиите са платеното подмножество на хлебосолците-православци-задунайци.
06 Септември 2012 08:58
Да живей България!
Да живей Европейския Съюз на свободни народи!
06 Септември 2012 09:02
Задунайска дружинка
-
Рубладжийски кръжок

= Православна хлебосольна "ентусиаст-жополизец" бригада
06 Септември 2012 09:13
EvaristeGalois, БатеНберг се пише с "н".
06 Септември 2012 09:19
крал Милан има австрийски гаранции при нападението и че Австрия накрая спира българската войска с ултиматум, че ще се включи в бойните действия.


Къде са Симеон Радев и Татищев, къде е Янтарчо като достоверност?
Какви австрийски гаранции има Милан при нападението? Може ли да докажеш това голословно твърдение?
Като стана дума за спирането на българския победен ход изобщо ясно ли ти е защо това се случва? Заради Съединението?
Аман от игноранти!

06 Септември 2012 09:24
EvaristeGalois, БатеНберг се пише с "н".

Обяснението е: "дебели пръсти". Пиша с PHO подредба.
06 Септември 2012 09:34
Честит ден на Съединението!
Днес поне озаптете малко русофобофилския си плам - тоз достоен акт сами сме си го извършили! Австрия обаче действително е моторът на Сръбско-българската война (заради свои интереси, сметки и пазарлъци на Балканите) при това основно е действала чрез най-силния си коз, оръдие, агент в Сърбия - жената на крал Милан, Наталия, австрийска принцеса. Злите езици говорят, че Милан е бил изцяло зависим от нея - майка, гувернантка, любовница и съпруга едновременно.
06 Септември 2012 09:46
"СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА"
Честит празник на всички българи. Да живее България!
06 Септември 2012 09:47
Австрия обаче действително е моторът на Сръбско-българската война (заради свои интереси, сметки и пазарлъци на Балканите)

И отново да цитирам Симеон Радев:
Трябва да се отбележи, че австрийската дипломация употреби поради своето надмощие в Белград най-големите усилия, за да отклони Милана от неговите намерения.iv Тя даже прибягна с тая цел до авторитета на Бисмарка, който по молба на Виена прати германския посланик да заяви на Милана в Ниш, че никаква помощ не трябва да очаква от Европа, ако се впусне в някоя авантюра. Милан не считаше обаче една война с България за авантюра и от европейска помощ той нямаше на първо време нужда, сигурен, че като влезе с войските си в София, той ще диктува на Европа. Не оставаше срещу него освен една средство: Австрия да го предупреди, че ако той не се подчини на волята на Силите, тя ще употреби срещу него военна сила. Солзбъри попита наистина австрийския посланик в Лондон: готово ли е неговото правителство да си послужи със сила, за да въздържи Сърбия от едно нападение? Посланикът отговори отрицателно. Той забеляза, че военната намеса на една велика сила би могла да даде повод за едно общоевропейско стълкновение. Ако войната се почне между малките балкански държави, Австрия ще се намеси, каза той, но в краен случай, само ако стане нужда да защити тя своите собствени интереси. Австрийският дипломат издаваше тук съкровените опасения на своето правителство: да не би, възползувана от балканската криза, Русия да окупира България. В такъв случай Австрия щеше да бъде принудена да вземе и тя своя дял от полуострова: да тръгне към Солун - задача, за която по много причини тя не се считаше още готова.
Без съмнение най-доброто разрешение за Австрия щеше да бъде: да се признае Съединението срещу една компенсация на Сърбия. Против княз Александра, оскърбен от царя, враг на руското влияние, принуден рано или късно да обърне погледите си към Виена, Калноки не можеше да има нищо. Той явяваше даже на английското правителство, че княз Александър представлявал в Балканския полуостров най-добрата гаранция за интересите на Австрия и Европа


06 Септември 2012 09:53
аз съм минал и през учебниците за 6-ти клас, лошото е, че някои там са останали
06 Септември 2012 10:18
На 9ти септември 1885 г. Александър III не само заявява своето неодобрение към нарушаването на Берлинския договор, но и отзовава всички руски офицери на военна служба в България.
Абе вие нищо не отбирате от международна политика. Разбира се, че Русия е притисната да спазва Берлинския договор. Не политкоректно да обяви, че е за нарушаването му. Разбира се, че ще изчакат реакцията на другите страни. Петрински вие дал допълнителна информация. Четете и не се правете на големи умници.
Умрете да докажете колко е лоша Русия и колко са хубавиу западните сили. Ега си сбърканяците.
06 Септември 2012 10:20
Я ги вижте само кви са рубладжии в Уикипедията

Благодарение на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г.


06 Септември 2012 10:21
Според един наш бивш президент Съединението няма аналог в нашата история.

06 Септември 2012 10:28
Ето какво е писало удареното орле
Великият Захарий Стоянов е мачкал задунайството като дизел цинкова кофа:
Въобще ако четете Симеон Радев ще разберете, че така наречешто русофобство на либералите е на съвсем друга основа. След освобождението нити при тях нбито в целокупния български народ е имало русофобство. Нещо повече всички са били княз Дондуков да стане български княз. Обаче западните сили не са били съгласни с това. След убийството на Александър 2-ри, Александър 3-ти започва атака срещу либералните идеи. Александър Батемберг използва това и прави преврат, като смъква правителството на либералите и те биват подгонени. Петко Каравелов даже емигрира. В същото време започват сложни кариеристични маневри, което настройва либералите срещу Александър 3-ти.
06 Септември 2012 10:32
"Днес поне озаптете малко русофобофилския си плам - тоз достоен акт сами сме си го извършили."
Няма такъв шанс. Темата е прекалено голяма примамка за полуграмотни русофоби като бонго турчина и Воцо ливадата. Не могат да устоят.
Под предишната публикация на Петрински един участник ме помоли да посоча независим източник, не български, или руски. Пак оттам, стр. 176:
----
"The bulk of Bulgarian troops was still in Eastern Rumelia, but the first line defences put up a tenacios strugle. They were outnumbered and outgunned by the oncoming Serbs. But the Bulgarian command, stiffened by the resolve of dozens of Russian officers who had defied their Emperor's order and remained with the Bulgarian army, exploited every tactical erroe committed by the inexperienced Serbian generals."
----
Това е. Единствената чужда помощ за младата българска войска идва от руските офицери, отказали да се подчинят на императорската заповед. От никъде другаде. Което "на клеветата строшава зъба".

06 Септември 2012 10:35
...Ега си сбърканяците

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Русчук, 1-й Март 1886 г.

З.Стоянов



Я, колко много "сбърканяци"!
06 Септември 2012 10:39
бонго-бонго айде стига си пълнил форума с цитати, които повечето сме чели. С тях само доказваш, че политическата обстановка е била доста усложнена и че всяка страна е преследвала своите интереси и никой не е мислел за интересите на България. Русия е била притисната от западните сили, както и сега се опитват да я притискат, от което като цяло е пострадала България. Раздробяването на България по време на Берлинския конгрес, както и глупавата политика на Фердинанд и Борис са основните причини, за войните, които тя води след това, а неуспехите от тези войни за разцеплението на обществото у нас и за практически гражданската война, която се води. Другото са подробности, в които ти си заравяш главата, за да не признаеш основното.
06 Септември 2012 10:43
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Разбира се, че тяхната идея да се освободим сами е била наивна. Това просто не е можело да стане и Априлското възстание го е показало. То въобще не е потушено от редовна армия, а от башибузук. А Захари Стоянов ги говори тези работи след като либералите са били подгонени, обясних по-горе защо.
06 Септември 2012 10:46
Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне
Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…
Захари Стоянов

Най-големият ни неприятел днес е официална Русия

Захарий Стоянов*

Я, какъв виден "сбърканяк"!!!
06 Септември 2012 10:46
Разбира се, че Русия е притисната да спазва Берлинския договор.


Русия си спазва спогодбата с Австро-Унгария от 15.01.1877г., няколко месеца преди да започне Руско-Турската война и много преди Берлинският конгрес да се случи. Рапределят си там едни земи и се договарят какви ще ги вършат по нашата. Историята се повтаря 62 години по-късно с Полша.
06 Септември 2012 10:50
...Ега си сбърканяците
Че са сбърканяци пишещите по-горе (няма да ги изброявам - те си личат), сбърканяци са. Те умрат да докажат колко е лоша Русия и колко са хубави тези от Запад, в съгласие със сегашната политика. Вижте какво Русия ни дава - Сан Стефанска България и какво под натиска на Западните сили получаваме на Берлинския конгрес. (отворете картите).Това е основното. Другото са подробности, кой какво казал, кой как се извъртял.
06 Септември 2012 10:52
Наш бивш президент твърди, че Съединението няма аналог в нашата история.
Стореното от него, обаче, и по точно от кариерата на която и той се повози и обогати
има безброй аналози.
Наплюнчен, той твърди, че ние сега сме "съединени"...
Динозавро-хищничеството банково корпоративен тоталитаризъм ни правел "равни"...
Българският премиер и английският имали по един глас в ЕС - били сме равни с Англия...
Можела България да наложи вето в Нато...
Не сме били жертви на инпериализъм - че чак цивилизационен избор го изкарват да си в Нато...
Излиза, че с Хитлер също сме били цивилизовани и в "избор"...
България не е съединена, а прегазена от БСП/СДС ренегатокрация.
Разединяването ни от "комунисти"/пещерни антикомунисти не е съединение, а унищожение.

От всеки екран се леят лицемерието и наглостта на Окариерилите се чрез нашата глупост,
Признаващи си го при това... без да се стесняват от поразиите
нито на кариерата им, нито в името на благополучието ИМ…
И сякаш дебилността или схизооглупяването са станали заразни в България.
Колониалната икономика, позволяваща на "равните с нас" както си иска да ни изсмукват,
гарантираща им съдбата ни да е: да ни експлоатират,
и когато си пожелаят да ни ликвидират...
Блатото на лукса в което плуват крадците - И политиците, И обикновените мародери,
закопаващи и окопали се с откраднатото ни - във возила, в резиденции, дворци, по чужди и наши екзотични места ...
Трябвало било, да сме доволни от динозаврохищничеството заради "свободата"
да зарязваме родината си, в бягството си от глада...
Предавайки, вместо да я спасяваме България.
Трябвало да сме благодарни на богоообособяващите се банковокорпоративни тоталитаристи,
които "демократично" дори не познаваме, камо ли да избираме,
а "още по демократично" те вече са решили съдбата ни безвъзвратно...
ПП
Правещо Съединението към днешна дата вече да е абсолютно безсмислено,
а честването му от компрадорската ренегатокрация - връх на лицемерие.
06 Септември 2012 10:52
Русия си спазва спогодбата с Австро-Унгария от 15.01.1877г., няколко месеца преди да започне Руско-Турската война.
Тази спогодба не засяга България и няма нищо общо с разделянето на България. То и самата война е едно нарушение на редица спогодби след Кримската война, това, обаче на сбъркняците не им влиза в главите, които пълнят с разни незначителни подробности.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД