:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БСП обаче ще гласува "против" в парламента
Управителят на НЗОК сравни здравната система с развален автомобил, който се бута по склона
Вдовицата на Джон Ленън спечели дело в Хамбург
На траурната церемония на ненадминатия шампион се очаква и Ердоган
Двамата със съпругата му излетяха за визитата от Саудитска Арабия
Става част от платформата за Български манифест на Европа на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС.
СТАТИСТИКИ
Общо 356,736,491
Активни 762
Страници 123,199
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Митничарският сандвич

Димитри Иванов
Резюме: "Митничарският сандвич" е бутилка уиски между два стека цигари, когато минаваш през митническия контрол, внасяйки "марфа". Митничарят дискретно прибира "сандвича" и си затваря очите за марфата. Край на резюмето.



Йохан Себастиан Бах измислил музикалния инструмент viola pomposa. Той прилича на голяма цигулка или на малко виолончело. Чуваш го пълноценно в концертна зала или поне от хубава стереоуредба. Но нямаше стереоуредби в България.

- Ще търсиш по корекомите и в шипшандера (валутния магазин за българските моряци) - посъветваха ме.

- Нямам долари, нямам бонове. И те нямат уредби, имат само транзистори с тенекиен звук; по-кофти са от руските вефове с разлетите къси вълни.

- Марфа ти решава проблема.

- Марфа е от роман на Достоевски.

- Много си прост - казаха ми. И ми обясниха що е марфа, що е митничарски сандвич.

Колегата ми Георги Калоянов се застъпи да ме пуснат до Париж. Там пестях, гладувах, спях за четири франка на вечер в една maison de rendez-vous (bordel му се вика на английски), но си купих уредба. Не ми останаха пари за митничарския сандвич. Добре, че се върнах със самолета, в който беше стюардеса Димка. Тя отиде в задния отсек на самолета и в полиетиленова торбичка ми донесе един митничарски сандвич. Хубава беше тази Димка, но това нямаше никакво значение, важното бе, че тя беше сърдечно и добро момиче; готово всякак да ми услужи, както и аз на нея. Спукахме се от смях двамата, когато тя седна до мен в самолета и аз й разказах къде съм спал в Париж, а тя ми разказа как в едно шейхство тя и екипажът спали в някакъв много луксозен хотел и там един шейх предложил на капитана на българския самолет да му продаде Димка.

Блажени години, рокът беше млад, Созопол беше малък град, пееше за тогава Георги Минчев. Необмитеният внос беше марфа. Митничарите се задоволяваха с един нищо и никакъв митничарски сандвич.

Сега митничарите издържат партията, която ги назначава за митничари, строят за себе си митничарски селища. Опитай се да ги подкупиш с митничарски сандвич. Опитай се да подкупиш катаджия с 2 лева. Или съдия с 22 лева. Ще ги обидиш.

Бай ви Ганьо бил прозорлив за келепира: Ех, да ми падне солунската митница на мен в ръчичките.

Зам.-премиерът Симеон Дянков каза на митничарите, че никой не се е родил митничар и че ще разсели из страната разните му там митнически и други служби. Единствен архитект Христо Генчев подкрепи намерението за децентрализиране. Аз също го подкрепям; значи станахме двама. Общо взето, децентрализацията бе посрещната на нож. Защо? Защото "за" децентрализирането каза С. Дянков, а ние принципно сме против Дянков ли? Аз съм безпринципен. Аз съм с Дянков, що се отнася до децентрализацията.

Миналата сряда едни форумци ми обясниха, че не е важно какво е казано, а кой го казва. Щом Дянков казва, че е добре да децентрализираме, значи е лошо да децентрализираме. Брей, че принципност.

Нашата бетеанска кадровичка Станка беше принципна, когато назначаваше преводачи. Тя проверяваше до девето коляно дали баща ти е бил царски офицер или национализиран, или едно време дядо ти е напсувал Дядото Димитър Благоев. Щателно проверяваше дали човекът е "наш". Спуках се от смях миналата сряда, когато някои форумци бяха като Станка. Не било важно казаното; важно било кой го казал.

Аз пък мисля, че всеки може да е мъдрец (или глупак понякога). Мисля, че когато Иван Костов беше премиер, той мъжествено взе едно трудно, но мъдро решение България да не се превръща в бежански лагер, когато на Балканите има междуособици. Мисля, че Симеон Борисов, комуто по ред причини не симпатизирам, след атентатите на 11 септември 2001 година каза нещо твърде мъдро: "Ние сме малка страна и по-добре да си гледаме нашите работи." Мисля, че и на сегашния премиер Б. Борисов може да му се случи да каже нещо умно. Това е "The benefit of the doubt", както казват. За себе си казвам само, че съм безпринципен; мисля, че всеки може да каже нещо умно или нещо глупаво.

Неотдавна един голям български разбирач на външна политика каза следната глу .. глу .. следната "неумност":

Ако ние не отидем да се бием с тероризма по света, тероризмът ще дойде при нас.

Ех тия разбирачи, слагачи и пр. кирякстефчовци. Пратихме българчета да се бият с тероризма, но тероризмът дойде при нас на летище Бургас с атентата на 18 юли 2012 година.

Напоследък за всичко се протестира и правилно; иначе няма кой да те чуе. Не че разните протестиращи съсловия ще бъдат чути. Металурзите протестират, че не им плащат надниците, затварят им завода и се гаврят с тях. Учителите протестираха; министрите Орешарски и Вълчев се изгавриха с тях; нарекоха стачката им "седянка". Симеон Дянков нарече протестиращите български учени "феодални старци". Горките протестиращи.

Има и комични протестиращи. Полицаи, протестираха пушейки. Що се не набият с палки и се не арестуват? Протестиращи съдии. Те що се не самоосъдят, дето си уреждат роднините като безимотни да купуват на безценица имоти на морския бряг. Протестиращи митничари. Построили си митничарско селище, пък протестират. Що се не .. самообмитят? Правят театро тия съсловия.

Виж, онзи ден откриването на Олимпийските игри в Лондон беше хубав театър. Английският театър също съсловията го направили. Гилдиите представяли "мистерии". Що пък мистерии? Щото християнската вяра е тайнство, мистерия? Да. Ама и щото всеки занаят си е една мистерия; ти докато му хванеш майсторлъка, първо чирак, калфа, та чак на края евентуално майстор, ако е рекъл Бог, който е също непознаваем и е едно тайнство и едва ли изглежда като брадатия старец, нарисуван от забележителния занаятчия Микеланджело Буонароти на тавана на Сикстинската капела. Ми да.. Занаятът е мистерия, затова е "mestiere" на италиански и "metier" на френски.

В Лондон всяка занаятчийска гилдия играела нещо от Писанието. Хлебарите и готвачите - Тайната вечеря. Ковачите, които ковели остриета на копия - Христос на кръста.

Всяка гилдия си имала една особена каруца, която се казвала "pageant". Горната част на каруцата била като кръгла сцена, че от всички страни простолюдието да може да гледа представлението. Каруцата кръстосвала вонящия Лондон, дето хората през прозорците си изхвърляли съдържанието на нощните гърнета. Каруцата спирала тук-там и лондончаните от улицата или от прозорците гледали спектакъла на занаятчиите.

Ами да, затова на англичаните театърът им е в кръвта. Затова англичаните направиха добър спектакъл онзи ден, когато те откриваха Олимпийските игри в Лондон.

Едно време гилдиите плащали на техните актьори любители според ролята, която те изпълнявали. В архивите на гилдията на ковачите от Ковънтри пише, че за да играеш Господ или Иисус, плащаш 2 шилинга. За да играеш Ирод - 3 шилинга. За да играеш Мефистофел или Юда - 17 (седемнайсет) шилинга.

И в българския Народен театър беше така. Без пари да е, ама във величав герой да се въплътиш. Когато режисьорът Боян Дановски поставяше "Под игото", бележити български актьори искаха да са Бойчо Огнянов. Никой не искаше да играе Рачко Пръдлето. Пламен Чаров хъката-мъката зорлем кандиса да играе Киряк Стефчов. Аз това го видях с очите си. Да, аз бях там, в репетиционната на тавана на Народния театър до склада, дето после Антикаджиев го направи много приятен клуб-ресторант. Да бе, там бях, щото аз бях театрален артист, понеже не можах да стана цирков артист на трапец, щото не ми бяха железни китките на ръцете като на олимпиеца на халките Йордан Йовчев.

Приятелите ми идваха на представленията да ми се смеят, щото, което си е право, право си е, некадърник бях на сцената на Народния театър. Асен Траянов, който после стана главен режисьор в телевизията, се опитваше да ми помогне, но от всяко дърво свирка не става, пък аз си бях баш дърво.

Било каквото било. Като сън минава животът. Life is but a dream.

Аз от десетки години се обаждам всяка седмица; ще гледам и идната да се обадя, но трудно се оправям с компютрите, за мобифоните да не говорим, не знам дали ще успея да се обадя от Камен бряг. Нали не съм човек от ХХI век, нито от ХХ, а от XIХ, когато Достоевски писал за госпожа Марфа. Марфа, мислех си аз, ще да е дума за контрабандата през Варна и Бургас и Одеса; не ще да е град Одеса, щат Тексас, където добивал нефт на Джордж Буш баща му. Но в "Гугъл" ми излезе: Marfa is a town in the high desert of far West Texas. Аз за какво си мислех, то какво било. Чувствам се, както се чувствал последният динозавър. На Камен бряг приятелят ми Петьо Тодоров има къща и лодка; ще ходим за риба. Ще си пея Life is but a dream:

Row, row your boat

Gently down the stream

If you see a crocodile

Don't forget to scream ..



Jusautor DI copyright



137
26255
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
137
 Видими 
31 Юли 2012 20:01
)) Веселяшко настроение - добре. С удоволствие се чете.

Имам едно предложение, но още се чудя дали да го или да не го.

Инак – и аз случайно съм подготвила един материал за ТЕАТЪР - но Български театър...

Дано се понрави на някого!


http://bit.ly/L0D0eD
http://bit.ly/M1GidE
http://bit.ly/MdSRms
http://bit.ly/PD33cI

Миледи
31 Юли 2012 20:16
КАМЕН БРЯГ! Прекрасно!

http://bit.ly/QgRwQ8 !!!!!!!

31 Юли 2012 20:20
ДИ
Ами да, затова на англичаните театърът им е в кръвта

Затова си родиха Шекспир.
Животът е сцена....
31 Юли 2012 20:21
Щял да ходи за риба...
Че после да ни се фука, каква голяма риба хванал туй лято.
Хемингуей на Камен бряг.
.
P.S. А за живота дето минавал като сън(Life is but a dream), нещо не съм съгласен - това важи само за дремещите.
31 Юли 2012 20:34
Хубаво, но с разселването на разните администрации корупцията няма да изчезне.
31 Юли 2012 20:47
Е, ДИ,
Поздрав за почивката Натисни тук и попътен вятър!
31 Юли 2012 20:53
Да, няма да изчезне - но ще се размножи.
Нямам време да потърся за мистериите, знам, че направената по Библията траела над месец с няколко хиляди участници.
А ДИ точно пред отпуската ми сервира типично леко и същевременно интригуващо с проблемите си четиво -
Той отива в Камен бряг - Дивия Изток, аз заминавам за Западна Европа - Врачанско.
Хубава почивка!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Блогът на Генек
31 Юли 2012 20:54
.
31 Юли 2012 20:56
Абе, има ли нещо общо между "мистЕрия" и "мистерИя"?
31 Юли 2012 21:03
Обявявам почин "СТРАНДЖА-САКАР РЕПУБЛИКА НА МИТНИЧАРИТЕ".

Кафето вместо на Раковска да си го пият на баиро с нестинарките.

Я какви магистрали са се ширнали.
31 Юли 2012 21:07
Life is a dream within a dream .... - за да се избегне едноизмерността на простия сън.
31 Юли 2012 21:10
Общо взето, децентрализацията бе посрещната на нож. Защо?

Лично аз съм против това трошене на (народна) пара не защото на "Браво, Монка" му хрумнало нещо, а защото през 1989 г. Тим Бърнърс-Лий "измисли" World Wide Web, а дори още по-рано, през 1976 г.., Уитфил Дифи и Мартин Хелман са предложили концепцията за електронния подпис.
.
Много ми се ще да се заям малко с ДИ, въпреки, че нямам претенции да знам френски, колкото него. Все пак - какво е общото между metier и mystere за да се каже, че "Занаятът е мистерия"? Имам някакъв далечен спомен, че мосю Броди, учителя ми по френски във Френския културен център в Алжир, твърдеше, че metier (занаят) произхожда от metal, т.е. ковашкият занаят е дал това съществително в езика. Но какво ли разбирам аз?
31 Юли 2012 21:12
Общо взето, децентрализацията бе посрещната на нож. Защо? Защото "за" децентрализирането каза С. Дянков, а ние принципно сме против Дянков ли?

Не, г-н Иванов.
Четете форума - беше ясно, изчерпателно и обстойно обяснено защо идеята за децентрализацията е неудачна (неумна).
31 Юли 2012 21:21
Като става дума за шоу, първо се сещам за Рим и това:


Фантазия режиссеров-постановщиков древнеримских шоу не знала границ. И хотя римлян чем-то удивить было крайне трудно, императору Клавдию, правившему в середине I века, это вполне удалось. Воплощенная по его приказу наумахия (инсценировка морского сражения) была такого масштаба, что оказалась способной поразить воображение всех жителей Вечного города от мала до велика. Хотя наумахии устраивались достаточно редко, так как были очень дорогостоящими даже для
императоров и требовали тщательной разработки.

Первую же наумахию провел в 46 году до н.э. Юлий Цезарь. Тогда на Марсовом поле Рима для проведения морской битвы было выкопано огромное искусственное озеро. В этом представлении участвовало 16 галер, на которых находились 4 тысячи гребцов и 2 тысячи солдат-гладиаторов. Казалось, более масштабное зрелище устроить уже невозможно, но во 2 году до н.э. первый римский император Октавиан Август после годичной подготовки представил римлянам наумахию с участием 24 кораблей и 3 тысяч солдат, не считая гребцов, которые разыграли битву между греками и персами при Саламине. Побить этот рекорд удалось только императору Клавдию. Для проведения задуманной им наумахии было выбрано Фуцинское озеро, находящееся в 80 километрах от Рима. Никакой другой близлежащий водоем просто не мог вместить 50 настоящих боевых трирем и бирем, экипажи которых составили 20 тысяч приговоренных к арене преступников. Для этого Клавдий опустошил все городские тюрьмы, посадив на корабли всех, кто мог носить оружие.

А чтобы отбить у такого количества преступников, собранных в одном месте, охоту организовать мятеж, озеро было окружено войсками. Морское сражение происходило в той части озера, где холмы образовывали естественный амфитеатр. Недостатка в зрителях не было: около 500 тысяч человек — практически все взрослое население Рима, расположилось на склонах.

Корабли, разделенные на два флота, изображали противостояние родосцев и сицилийцев. Сражение, начавшееся около 10 утра, закончилось лишь в четвертом часу дня, когда сдался последний «сицилийский» корабль. Римский историк Тацит писал: «Боевой дух сражавшихся преступников не уступал боевому духу настоящих воинов». Воды озера были красными от крови, не говоря уж о раненых, только убитых было больше 3 тысяч человек. После сражения Клавдий помиловал всех уцелевших, за исключением нескольких экипажей, уклонившихся, по его мнению, от боя. Публика же была в совершеннейшем восторге от увиденного. «Переиграть» Клавдия никому из последующих императоров уже не удалось. Не случайно его смерть оплакивал буквально весь город, ведь он, как никто другой, возможно, за исключением Нерона, умел развлечь публику. И пусть за время своего правления Клавдий показал себя далеко не блестящим государственным деятелем, это не мешало ему быть едва ли не самым почитаемым в народе императором.

31 Юли 2012 21:23
Много ми се ще да се заям малко с ДИ, въпреки, че нямам претенции да знам френски, колкото него. Все пак - какво е общото между metier и mystere за да се каже, че "Занаятът е мистерия"?

Заяжте се смело.
Този път Д. Иванов ни е сервирал свободно съчинение. "métier" не е descendant от "mystère".
31 Юли 2012 21:28
.
31 Юли 2012 21:31
Тц!

Métier на френски идва от съкращението « misterium », на простонароден латински, на латинския термин ministerium, който първоначално означавал слугуване на дребно, служба, и който впоследствие дава началото на два термина на френски: ministère (министерство) и métier (занаят).

Думах му на бай Димитри ОНЯ ПЪТ, че онази картина не се казва Съвършеният министър, а Съвършеният слуга, ама кой да прочете!

Четете, както пише дамата, която отчита водомерите ни, залепи ли обявата за посещението си!
31 Юли 2012 21:37
джимо, българия е във война с големият си брат и всеки трябва мъжки да изкаже, българин ли иска да остане или тлъст и тъп, а театърът май е място за мистерии, за сакралното начало, което уви губи позиции в съвременността, и театърът е център на мистични игри, и там доминира битка на духа срещу филистери и дребни конюнктурни господари, слуги, палячовци, и клоуни с менящи във всекидневието маски
трябва да си срещал в народния стефан гецов, величав, мощен дух, българин висок, който не надява маски, царствен в същност и достойнство но в маломерно битие, странно напомня ми за юл бринер, във величавата му и най обична роля кралят на сиам в кралят и аз, играл я до последно, докато го повалят с рак,
ей туй ме свързва със светът и истинските хора, и българин да си остана първа длъжност ми е, а ти така ли също мислиш
31 Юли 2012 21:38
Mystère, първоначално изписван като mistère идва от misterium, на средновековен латински, и означава церемония.
31 Юли 2012 21:40
Микеланджело - занаятчия, па макар и забележителен.... Твърде висок критерий. И туй за гърнетата дали е вярно?
31 Юли 2012 21:46
Браво, Монка!
31 Юли 2012 21:49
Таз Димка даже и проф.Поповски я е знаел.
31 Юли 2012 21:56
с тебе лаф не става - отивам да пия в кръчмата

В банкянската, където са истинските мъже ?
31 Юли 2012 22:15
Чуваш го пълноценно в концертна зала или поне от хубава стереоуредба. Но нямаше стереоуредби в България.


След това изречение отново нахлуха спомени за измъченото домогване до свястна техника в онези години.
И понеже като няма риба, и ракът става риба - до компромисите да си купиш българската хай-фи уредба (усилвател с тонколони или и с тунер- то друго нямаше!). Соната 2-2 беше култова (всъщност беше наистина нелоша, но с пресолена цена - 420 лв.!), както и усилвателят "Студио" - с тях карахме обикновено касетофонче Хитачи от 85 долара да свири като уредба.....Спомням си, че с такава комбинация на ученическата ни бригада в с. Дълго поле (Пловдивско) с тонколони, изнесени на площада пред кметството през есента на 1982 г. карахме селото да ехти....
Социализъм, долари нямаше....но имахме младост!
Да си жив, г-н Иванов!
Отново доказа, че си класа, и то само с няколко думи в едно изречение....
31 Юли 2012 22:19
Децентрализацията ми мяза на сиромашкия трик с местене на столицата в дълбоката провинция - Бразилия, Казахстан, Нигерия. Който чужденец си иска правата и/или парите, да оди да ни търси в дън гори Тилилейски. (тилилей не е древногръцки град и/или герой, а билка)
31 Юли 2012 22:39
За себе си казвам само, че съм безпринципен

Аз пък казвам за себе си, че съм безхарактерна.
Аз нямам характер, отговарям на онова, което се случва в реалността, не отговарям на онова, което съм си вградила в настройките. Тека с Битието, не стърча като празен слънчоглед да отстоявам бръмбарите в главата и чувството за собствена значимост.

И да, мога да вдигна палче на всеки, даже на Масларова, ако си го заслужи.
99% от простосмъртните тъдява грачат по тоя повод срещу мен, че съм била безпринципна.
Горките, 1000 пъти им писах, че Сократ (Аристотел, Диоген, Архимед или който и да е там, все не мога да го запомня) ми е мил, ама истината ми е по-мила....има едно красиво езотерично виждане, ние сме като човек с прът, ходещ по въже над пропаст, накланяме се ту наляво, ту надясно, пристъпваме бавно, наляво, пазим равновесие, надясно...а отдолу виси тълпа кретени, сочи ни с пръст и крещи - а стига си се накланял ту към левите, ту към десните, де! Определи се най-накрая....двумерно, тримерно...сянката ми никога няма да разбере концепцията за цвят.
31 Юли 2012 23:05
не така представям си живота, оцеляване с поклони, пригоден за всяка конюнктура, и вкратко от обществото на удобните идиоти, ако си същност, аватар, в два покоя, в тебе и със светът, на истината служиш, и на състоянието на ума наречено любов, любов към тебе ти и божественият ти промисъл, към другите от съща участ и народ, и живееш в друго време, на духът а не на изброимите неща, числа, пичалби....
31 Юли 2012 23:17
***
Бел. на модератора: Моля, не помествайте постинги изцяло с големи букви, придържайте се към правило 1.5.
31 Юли 2012 23:23
живеем в мръсно време, без надежда, в трите отчуждения, от себе си, от природата, от обществото, и защо ти е живот препълнен с материя когато човещината чезне, заменена от успешност, тъй иде ни националната покруса, де ще ходим без родина ако ни я подменят, кой другаде ще те пожали, повдигне, подкрепи ако не българин, човек, и от нази си зависим да сме общност, хора с еднакъв хал, съдба, и цели, да сме ведно в живот и време
31 Юли 2012 23:24
oliverio, не е необходимо да крещиш!
31 Юли 2012 23:30
Марфата я затриха . Шипинг битти , Батинка и само контрабандата остана . За всеки случай , гледайте хоризонта , може да засечете някой чувалче , ваше е ...
31 Юли 2012 23:36
За да играеш Мефистофел или Юда - 17 (седемнайсет) шилинга.

Предателят Юда, по-скъп от Христос.Търсенето определя предлагането, колкото по-отвратителен и недолюбван, толкова по- високо платен. Е как да не направиш аналогия с днешните съдии и митничари-с малки заплати, а живеят в палати.
31 Юли 2012 23:37
"Марфа" е стока на румънски.
01 Август 2012 00:00
джимо, гледам как децата идат да починат за седмица, две в българия и ако не успееш да ги срещнеш с рода веднага, хукват и по цели дни и нощи живеят с приятели, компании неуморно, двойно, истински, и не им се тръгва после, когато дойде и разделба, и сълзите тръгват без да питат, ей туй за мене е родина, родно, хубаво и незаменимо, aa
01 Август 2012 00:00
Борисов може да бъде сменен ако не изпълнява и вероятно ще изпълнява. След последния КСНС вече e очевидно колко подвластен става Плевнелиев на страха, както се опасявахме, и той би изпълнявал още повече. Не бива да се забравя, все пак, че онова двустранно споразумение го прокара Георги Първанов, на чийто приятели им се летеше и който по-нататък пак се заблуждаваше с Ивайло Калфин за президент. Когато стана ясно, обаче, за назначението на г-н Уорлик в България, действително си помислих, че ще се ближе война. Наистина, нямаше как да ти хрумне, че в Бургас ще взривят автобус с израелци, а Бенямин Нетаняху само това и чака за да си го извади. Макар да я бяха записали, все още не беше нашумяла онази песен -- „... Like a blizzard, ... Like a G6 ...“ -- нали я знаете? С българския премиер се познавали от години и между тях веднага протекла химия, за много голяма близост и приятелство, и силна връзка говореше Нетаняху в България преди година, а днес из медиите на шир и длъж също се разнасят отношенията между България и Израел, министър Добрев при Шимон Перес и т.н., чух намеци за много напреднали технологии. Само не забелязах преди това някой да спомене поне накратко, че на 18 юли в USSCFR ca изслушали г-жа Марси Райс
01 Август 2012 00:17
Не знаех за сандвича, но преди години на митницата ме питаха дали нося "шише в кутия".
Шише в кръгла кутия, на която пише Глен-алабала.
01 Август 2012 01:58
Ха бакалъм, чичовци!
П.С. Митничарският сандвич умря нейде ранната демокрация-94-96. От тогаз с таквоз нещо не можеш мина никъде.
01 Август 2012 02:41

Искам да обърна на вниманието на Димитри, че в България имаше босненски и после и косовски бежанци в западналите по това време почивни станции в Родопите!
Той, има ресурси да го провери. Вярно, че бяха предимно жени и деца. Мит е , че Костов не е пускал бежанци. Говоря като очевидец. Допускам обаче , че не се е съгласил да ги заселва в България за постоянно , както сглупиха да направят това в Македония.
01 Август 2012 02:48
Ами весела ваканция на автора, пък компютрите не са толкова сложни, и аз на зрели години ги изучих. Имат си логиката вложена от създателите им, като я схванеш, разбираеми са.
01 Август 2012 05:53
Medovina
"Марфа" е стока на румънски.
,а също и доставка.А пък сандвичите можеха да са и картон с две бутилки уиски .Въпрос на предпочитание и на изобретателност,разбира се.Аз предпочитах срещу заплащане , докерите да ми изнасят марфата.
01 Август 2012 07:05
Каруцата кръстосвала вонящия Лондон, дето хората през прозорците си изхвърляли съдържанието на нощните гърнета

.Абе може наистина така да е било, ама може и да не е.Но ето това е сто процента истинско и се случва в наше време:
"Tази сутрин, много по-рано от времето когато селото наистина се разбуждаше, Пешо Перона грижливо затвори малката порта пред къщата си и забърза по оскъдно осветената махленска уличка.Почти притича покрай имота на бай Дило, прескачайки по-големите локви останали от снощния дъжд, но пред къщата на Стамат изведнъж спря. Там в ляво до стобора, точно до оградата бе външната тоалетна на Стамат и през процепите на дъските Пешо зърна нещо да се бялка и мърда вътре.Той се захили, приближи се до оградата и удари с юмрук по белосаните дъски.
-Ей, Стаматака, кво прайш, бе? Да не с..реш??- извика той па се закиска тънко, тънко.
Отвътре се чу нещо като стон, последван от пърпорене сякаш че някой изведнъж изпусна надут балон.
-Ох, мани, мани- отговори приглушено Стамат, който явно гледаше в дупката под себе си- як сюргун ме е натиснал."

Искам само да обърна внимание на бачо Димитри, че по времето на вмирисания Лондон са съществували и правила за обществено поведение.Едно от тях гласи: Неучтиво е да поздравиш някого, който уринира или ходи по голяма нужда.

01 Август 2012 07:20
Mystère, първоначално изписван като mistère идва от misterium, на средновековен латински, и означава церемония.
А случайно да идва от старогръцкото мистерион/μυστήριον? И да означава загадка и таинство? Примерно действия, които извършват само посветените? Свещенодействията на жреците.
01 Август 2012 07:26
Иво, що не оставиш хората да си плуват в интелектуалната нирвана!
01 Август 2012 07:52
Хубава ваканция, уважаеми Джимо, и много риба да наловите!

Алeгорията майстер-мистерия беше добра Някои форумци се хванаха да доказват, че едното идва от гръцки, другото от латински. But that's not the point

Децентрализацията не е толкова лошо нещо, да. Причината София да се превърне в пренаселено място е, че всички фирми отварят офис само тук, защото е най-лесно да даваш подкупи по ведомствата. С децентрализацията има шанс да се излезе от омагьосания кръг. От друга страна това може да намали и без друго ниската ефективност на институциите. Но може би си струва да се опита.

Вярно, и ББ има шанс да каже нещо умно. За съжаление този проблясък дойде вече, с фразата му "Човешката глупост минава всички граници, на моменти". Но без практическа полза. Малшанс.

Значи митниците са чувствителното място в системата. Ако има промяна там, ще паднат партии, обръчи, криминални братства... Теоретично, разбира се. Тези канали са строго контролирани, и там играят много висши интереси. Тяжело с истыми контрабандистами.

читатель, благодарим за хубавата песничка. Medovina мерси за "марфа"-та. Тоя Гугъл е много зле
01 Август 2012 07:54
Чуваш го пълноценно в концертна зала или поне от хубава стереоуредба. Но нямаше стереоуредби в България.
През 1971г. аз купих първото стерео радио с грамфон. Беше голямо шкафче. През 90-те когато си купих нови уредби то наистена ми служише за шкафче на стената.
01 Август 2012 08:10
Миналата сряда едни форумци ми обясниха, че не е важно какво е казано, а кой го казва

Еманация на българския примитивизъм.
01 Август 2012 08:23
Бат ви джимо пак се прави на морален съдник - митничарите да не жалим - че кой ги жали, бе аланкоолу - тези по митниците никой ги не пипа, те си остават да гепят. Дянков иска да мести администрацията - за да настъпи хаос за неопределено време, милиони разходи и съответно далавери!
01 Август 2012 08:42
По повод финала се сещам за една мисъл на Чуан Цу: "Сънувах, че съм пеперуда, и когато се събудих не знаех дали съм човек, който е сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която в момента сънува, че е човек".
01 Август 2012 08:52
Е, ха на слука/наслука! И ако може - цялото лято на Камен бряг! Малко горещичко там, но вярвам има с какво да го разхладите.
01 Август 2012 09:05
"Марфа" в речника на някогашните моряци от времето на соца е вид законнореализиран нетрудов доход, а не контрабандно внесени стоки.
Марфа е например да купиш дънки от Турция и да ги продадеш в необятния Съветския Съюз. През годините на застоя в Новоросийски за чифт дънки местните хора бяха готови буквално на всичко.
Марфа, както беше споменато, означава стока, товар, карго на румънски и ке чудя дали има връзка между това значение на румънски и онова на български.
За митничарския сандвич беше разяснено, само да добавя, че уискито трябваше да е задължително Балантайнз, а цигарите боро (или кент, в зависимост от това кой е на смяна).
А студентски сандвич? Една дебела филия хляб между две по-тънки
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД