Безсилието на ГЕРБ в областта на здравеопазването е на път да доведе до поредното дело в КС за ограничаване на ключови конституционни права. Във вторник в опит да повишат приходите на Националната здравноосигурителна каса депутатите от мнозинството решиха да забранят сключването на сделки за продажба на имоти и автомобили за неплатени здравни вноски. Забраната засяга около 1.3 млн. неосигурени българи, част от тях трайно безработни, и според опозицията е противоконституционна.

И в момента при сключването на разпоредителни сделки с имоти и автомобили се изисква декларация от собственика, че няма непогасени задължения за данъци, мита и осигурителни вноски. Според експерти смисълът на тези текстове при приемането им е бил да гарантира, че няма да се продава имущество, върху което има наложени обезпечителни мерки. В случай, че собственикът декларира непогасени задължения, сделката може да бъде сключена след изплащането им или при приспадане на дължимото от цената по нея. С новите текстове, гласувани на първо четене с проекта за промени в закона за здравното осигуряване, наред с тези декларации собствениците трябва задължително да предоставят удостоверение от НАП за липса на задължения за здравноосигурителни вноски.

"Недопустимо е да се ограничава конституционното право на собственост заради неплатени здравни вноски. Това е поредната юридическа щуротия на ГЕРБ в областта на здравното осигуряване, след като не успяха да забранят напускането на страната за неплатени вноски. Със сигурност ще атакуваме тези текстове в Конституционния съд", коментира депутатът от БСП Любен Корнезов. Според него не е ясно защо за непогасени задължения за данъци и пенсионни осигуровки остава само режимът на деклариране, а за здравните вноски се въвежда извънреден ред, може да възникнат проблеми и около действителността на сделките. "Понеже ГЕРБ не прави нищо в областта на здравната реформа, се зае да връща крепостното право", допълни Корнезов.

Искане за сезиране на Конституционния съд при приемане на текстовете в сегашния им вид ще подкрепи и ДПС. "Настина е спорно доколко задължението за плащане на здравни вноски може да се осигурява чрез ограничаване на правото на собственост. Огромна част от здравно неосигурените лица са безработни, които не могат да плащат вноските си", коментира депутатът Алиосман Имамов. Според експерти с текстовете има и други принципни проблеми. Неосигурените например имат право да възстановят здравноосигурителните си права, като заплатят дължимите вноски за 36 месеца назад, тоест 3 години. В същото време за сключване на сделка се иска да нямат никакви задължения за 5 години назад, коментираха специалисти. Здравноосигурителни права съответно се губят при три липсващи вноски за последните три години, а сделка няма да може да се сключва и при една неплатена вноска.

Текстовете не са изчистени и технически. В момента НАП не издава удостоверения за липса на здравноосигурителни задължения. Удостоверенията за непогасени задължения включват всички видове дължими плащания, включително данъци и пенсионни осигуровки. В Задължителното удостоверяване на платени здравни вноски обезсмисля и текста в закона, който позволява задължението да се прихване от цената по сделката. От НАП са категорични, че законът няма да засегне здравноосигурени лица, чиито вноски не са внесени по вина на работодателя, защото те не се явяват задължени като физически лица. Не е ясно обаче дали няма да се стигне до глоби за безработни, които не са подали задължителните декларации, че трябва да се осигуряват сами.

"В тези текстове няма нищо противоконституционно, точно обратното. И в момента хората декларират дали имат задължения или не. След като имат пари да си купят кола или имот, логично е да имат пари и да си платят вноските", коментира юристката Десислава Атанасова, прехвърляйки погрешно новото задължение на купувача. "Ако половината от тях си платят осигуровките, в здравната каса биха се събрали допълнително над 300 милиона лева", изчисли тя. "Вероятно тези текстове трябва да се доогледат от конституционна гледна точка. Принципно подкрепям всеки опит за повишаване на събираемостта", бе по-предпазлив вицепремиерът Симеон Дянков.