:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
За кого ще гласувате на 5 октомври?
ГЕРБ
БСП
ДПС
Реформаторският блок
България без цензура
Патриотичен фронт
Атака
АБВ
Други
Не съм решил/а още
Няма да гласувам
Резултати
Наводнение в Берковица
СТАТИСТИКИ
Общо 213,393,553
Активни 174
Страници 7,463
За един ден 235,726
ИНТЕРВЮ

Хората ме обичат. Без тази публика аз съм нищо

Има талантливи актьори и днес, но се плъзгат по най-лекото съпротивление, казва Гинка Станчева - първата българска актриса, стъпила в Кан
Снимка: Булфото
Зрители поздравяват Гинка Станчева на фестивала "Любовта е лудост" във Варна.
Гинка Станчева е родена на 15 юни 1932 г. През 1956 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва да играе в Благоевградския театър, а след това в Младежкия театър в София, на който остава вярна 35 години. Кинопопулярност добива с филма "Земя", а зрителите със сигурност помнят партньорството й с Апостол Карамитев в "Хайдушка клетва", "Любимец 13" и "Специалист по всичко".

---------------

- Защо избрахте ВИТИЗ - заради театъра, който тогава носеше популярност, или защото прохождаше българското кино и в мечтите си се виждахте на екран?

- Защото бях много влюбена. Майка ме беше изпратила на почивка във Велинград, а нямаше възможност да дойде - трябваше да работи, баща ми загина във войната при Страцин; а тя трябваше да издържа две дъщери. Аз бях слабичка като вейка. Във Велинград се запознах с моя бъдещ съпруг Пейчо Пейчев и това беше моята първа и, дето се казва, най-велика любов. И когато дойдох в София, бях още ученичка, а той тогава беше завършил гимназия, влезе във ВИТИЗ, та и аз затова. А мечтата ми да стана артистка беше от детските години. Живеехме в "Надежда" и там дядо ми имаше прекрасен двор, събирах всички деца от махалата и с чаршафи, с обувките на майка ми, с воалетките се обличахме, преобличахме и правехме нашия детски театър. И с паричките, които получавахме - някакви стотинки от публиката, - с нашите другарчета, които идваха, отивахме в сладкарницата и се черпехме с боза. Но за кино въобще не съм мислила, ние тогава нямахме кино.

- Може ли човек да води съдбата си, ако особено е актьор?

- Може или не може, това са разтегливи понятия. Човек много неща иска да направи, но не винаги може да ги осъществи. Макар че една мечта, когато е много силна, той се стреми горещо цялото му съществувание да върви нататък.

- Животът и изкуството помириха ли се най-сетне у нас?

- Изкуството не може да бяга от живота. От него произлиза всичко. Като се почне от народното творчество, и драма, и театър, и музика, и кино, изобразително изкуство и т.н. Наскоро по телевизията чух мнение, че нямало значение колко хора ще влязат в театралния салон и ще гледат това, което е направено. За мен не е така, хората трябва да видят произведението на изкуството, иначе откъде накъде ще хвърлят пари, за да си прави някой удоволствието да покаже еди-как си нещата. Не може да се върви по нанадолнището и най-ниските страсти на хората да бъдат удовлетворявани, трябва да се избира една златна среда, защото тъй или иначе ти правиш своето изкуство за хората, да го харесват, да ги възпитаваш.

- Изглежда ви потръгва с първия филм "Хайдушка клетва", в който играете с незабравимия Апостол Карамитев. После в христоматийния "Любимец 13", "Специалист по всичко". Не припламнаха ли при вас някакви искри? След тези филми хората ви свързваха все заедно с Апостол...

- Това не е първият ми филм. Първото ми участие беше като студентка в академията и се казваше "Празникът" - телевизионна новела заедно с голямата Олга Кирчева. След това участвах в "Точка първа" на Боян Дановски, после "Ребро Адамово" с Емилия Радева; дойде "Земя" и вече "Хайдушка клетва". Когато ме пробваха за този филм, аз бях първа година в Благоевградския театър, съпругът ми беше вече там. Бяхме младо семейство, ожених се още в академията, да не изпусна, и не съжалявам. Когато отидох на пробни снимки, бях си глътнала езика, защото обожавах Апостол Карамитев. Той беше изключителен човек, да не говорим какъв невероятен актьор бе. След това се заредиха "Специалист по всичко", "Любимец 13". Когато бях в Благоевградския театър и обикаляхме този прекрасен Пирински край, отидохме в Петрич, а аз отидох на баня. И касиерката ми казва: "Ама вие с Апостол, нали?..." "Е, какво с Апостол"- отговарям аз. - Ние сме прекрасни колеги, приятели." Хората сигурно са си мислили за нас като за двойка, защото играехме любовни роли.

- "Земя" на Захари Жандов е първият български филм, спечелил право да участва на фестивала в Кан. Какво е усещането да преминеш по червения килим тогава?

- Когато човек е млад, всичко му се струва нормално, обикновено. Въобще не съм се замисляла червен ли е килимът или друг и дали е някакво голямо преимущество да минеш по него. Просто ме извикаха от Благоевградския театър и директорът ми съобщи, че трябва да замина за Кан. А аз казвам: "Това не може да стане! Как ще замина? Та аз съм на турне, в никакъв случай." И тогава всяка от трите големи актриси - Ирина Тасева, Маргарита Дупаринова и Мила Павлова, се съгласи да дойде в Благоевградския театър и да продължи турнето, което беше голям жест.

В Кан бяхме настанени в един от най-хубавите хотели - "Мартинес", а до моята стая в съседния апартамент бяха Джулиета Масина и Федерико Фелини; всяка сутрин си казвахме "добро утро", Лиз Тейлър до тях. Тогава мисленето на младите хора бе съвсем различно, аз тогава си мислех за моята си България, за моята си публика. Захари Жандов беше изключителна личност, той пътуваше с неговата съпруга, която много помогна да се появя с българска носия и да направя с това силно впечатление на тази изискана публика. И всички станаха на крака, целият салон в Кан да ти ръкопляска - това е нещо незабравимо.

- И в този ред на мисли - какво е вашето обяснение, че днес едва ли не първа цел на всеки що-годе приличен български филм е или да участва за наградите в Кан, или за "Оскар"?

-Това е прекрасно, че иска да участва, но все пак човек трябва да бъде достатъчно самокритичен, за да може да прецени дали наистина има качества филмът. Не може заради самото участие да се пробва; защото сега имаме достъп до всякакво кино, може да гледаме и да направим сравнение. Обективната преценка е много важна. Искаш да участваш, това е хубаво. Но дали заслужаваш?

- Много ще е любопитно да направите паралел между две поколения с различни стойности за кино?

- Човек трябва да се отнася много сериозно към това, което върши, особено към киното, което е масово изкуство, гледано от много хора. Затова ми се струва, че човек е длъжен да бъде твърде прецизен и взискателен към себе си. Има и още нещо - на един артист, защото е публична личност, трябва да се възхищаваш не само от екрана, а и в живота. Затова и най-малкият му пропуск, най-малката нередност като че ли минава през увеличително стъкло. Налага се да мислиш върху това, което правиш, за да не разочароваш хората. Моето виждане е такова, винаги съм се старала, от много неща съм се лишавала, за да мога да бъда пример. Хората да ти се възхищават от екрана и после да те видят в някакъв отвратителен вид е несъвместимо.

- За завиждане ли е актьорската вярност? След Благоевградския театър, където сте по разпределение, играете само в Младежкия театър. Спечелихте ли от това, донесе ли ви слава? Известно е, че той, наред с Народния, беше любим на Тодор Живков.

- Да, по едно време в Младежкия театър имаше много разногласия между режисьорите, но се появиха разни реформи, които из основи го разстроиха, за съжаление. Тодор Живков наистина проявяваше някаква слабост към нас, а може би на младини и той е имал актьорски заложби. Затова се е стремял атмосферата в Младежкия театър да се успокои. Но какво да се прави, времената бяха такива! Там обаче съм играла едни от най-хубавите си роли, и то 35 години.

- Намирате ли разлика в актьорското поколение днес и от вашето време?

- Да, смятам, че принадлежа към едно поколение от много талантливи хора, което не знам дали ще се повтори пак. И много отговорни актьори, дисциплинирани, което е задължително и важно в нашата професия. Сега също има талантливи хора, но ми се струва, че почти всички се плъзгат по най-лекото съпротивление. Все пак изкуството не служи само за развлечение, то трябва да възпитава, да ти дава нещо, което ляга на душата. Понеже животът ни е много тежък днес, хората не искат много да се замислят, гледат по най-лекия начин да възприемат.

- Трябва ли да знае актьорът кога да спре и да се оттегли? Има ли пенсионна възраст при актьорите?

- В изкуството няма пенсиониране. Ако можеш, правиш нещо, ако не можеш - не правиш. Това е истината. А не някой да ти каже "Стоп. До тук" и да те пенсионира. Да е жива и здрава Стоянка Мутафова! Това нейното е героизъм, а и публиката й е благодарна, че може да гледа една прекрасна актриса на тези години.

- За какво съжалява Гинка Станчева и в живота, и на сцената?

- Сигурно има много изпуснати мигове, но почти за нищо не съжалявам, защото съм изиграла едни от най-хубавите образи в световната и българската драматургия. Хората, като вървя по улицата, ме спират, помнят ме и ме обичат. И аз ги обичам безкрайно. Защото без тази публика аз съм нищо.
12
2225
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
06 Юли 2012 19:55

-----------------------------------------
Блогът на Генек

06 Юли 2012 20:58
Невена и Гинка са най- излъчващите и пленителни български актриси.
Благодарим им за това , че ни дариха с изкуство и с таланта си.
За разлика от днешните разхождащи се по сцената силикон и патки.
06 Юли 2012 23:06
Възхищавам и се! Все ми се струва, че по някакви незнайни причини остана недооценена. След шеметното и филмово начало после не се появи в нито един филм; свързвам го с кончината на Апостол Карамитев. И ето че днес, в това интервю, няма грам злоба към никого, няма и намек, че не е търсена. Поклон!!!
07 Юли 2012 05:56
Появи се, Арх. В "Нощем с белите коне". Но наистина като че ли българското кино не я използва достатъчно. А жалко!
07 Юли 2012 07:48
Българският филм Земя [част 1]
Натисни тук
07 Юли 2012 13:32
Добро интервю и прeкрасна личност !
07 Юли 2012 19:01
Зрители поздравяват


Зрителката е Кристалина Георгиева.
07 Юли 2012 19:35
Едно интервю на една чудесна жена и актриса , която винаги е излъчвала щастие, дар от Бога е това...
Да е жива и здрава още много години ----
08 Юли 2012 01:21
Аплодисменти за Гинка - прекрасна жена и актриса!
08 Юли 2012 08:07
Гинка Станчева е рожба на своето време. Тогава хората бяха по-чисти, с по-висок морал. Сега обществото е затънало в меркантилизъм, няма идеали, а само стремеж към печалби и пари. Да е жива и здрава, но скоро няма да видим актриса с такова излъчване, защото сме потънали в пошлост и простащина.
08 Юли 2012 08:20
Аплодисменти!

Натисни тук
08 Юли 2012 09:00
Прекрасна жена! Прекрасна, чиста, красива и надарена актриса! Да е жива и здрава дълги години с неповторимата си усмивка и чар!
Дай мнение по статията