:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Шампионите победиха с 4:0 "Етър" в последния мач от кръга
Срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество ще е в град Дананг
Той се обърна специално към държавния глава Румен Радев с апел за единство
Москва ще намали и вноската си. Причината - тенденциозно отношение
СТАТИСТИКИ
Общо 353,087,005
Активни 514
Страници 5,509
За един ден 1,302,066
Истинската история

Патриаршеското книгохранилище не надживява разоряването на Търновград

Преданието за изгарянето му отразява предимно събития от края на XIV в.
Илюстрация: автора
Църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, филиал на Националния исторически музей. В средата: западното помещение, изградено през ХIV в. Изгледът е подбран нарочно, за да не се набива на очи недодяланата възстановка на сградата, която при това е и съвършено погрешна исторически, археологически и архитектурно, превръщайки кръстокуполната църква в зле оразмерена базилика с вид на ноев ковчег; по проект на арх. Т. Теофилов. Вляво: разположение на църквата в общото градоустройство на средновековния Търновград. Вдясно: план на сградата с означения на отделните й части: 1. жертвеник 2. престолна. 3. дарохранителница. 4. триделен кораб. 5. притвор. 6. следи от по-ранен външен притвор под западното помещение.
(Продължение от миналия четвъртък)



Още една голяма сбирка от ръкописи и документи се съхранява в средновековния Търновград. Патриаршеската канцелария със сигурност пази грижливо многобройните документи от политическото и религиозното общуване на търновските патриарси със света и с християните в средновековна България чак до лятото на 1393 г. Огромното количество ръкописи, натрупано за повече от два века оживена деятелност, е съхранявано в сградата южно от съборната църква "Възнесение". Патриаршеската сбирка не ще да е била по-малка от дворцовото книгохранилище, разположено само на няколко десетки метра на североизток, в сграда №1 (по археологическата номерация) на Двореца на българските царе. Във всеки случай съдържанието и на дворцовото книгохранилище, и на патриаршеското ние никога няма да узнаем в подробности, ще продължим само да търсим следи от тези съкровищници на знанието сред по чудо оцелялото от тях или по преписите на писмата в чуждите книгохранилища и архиви.

* * *

Патриаршеската ръкописна сбирка изглежда не преживява разоряването на блестящия Търновград. Скръбната картина на разрушенията Григорий Цамблак е описал няколко години по-късно, в началото на XV в. Наистина, патриарх Евтимий получава разрешение да се пренесе от Патриаршията на Царевец в обителта около малката църквица "Св. св. Петър и Павел" в подножието на хълма, но едва ли можем да се надяваме, че е било възможно да пренесе много от съдържимото в патриаршеската канцелария на Царевец, щом на поругание и унищожение там остават значими за християните светини - "кивотът на Завета", мощите на светци, а със сигурност и значимо количество ръкописи (вж. Извори).

В дните на скръб и разорение търновските първенци, патриарх Евтимий, висшите духовници едва ли са могли да помислят за ръкописите, от "варварското изтребление" е трябвало да се опазят всички търновски жители - и слабите, и борещите се.

Историческата истина за известното сред българите през първата половина на XIX в. предание за изгореното патриаршеско книгохранилище трябва да се смята за изяснена. Един от най-интересните български историци, Юрдан Трифонов, разгадава тайната на преданието за изгорените патриаршески ръкописи преди почти век. Преди него преданието расте и се обогатява като игра на развален телефон - едно чули или прочели, друго разбрали, трето и четвърто обогатили и препредали участниците в тая историческа игра, като се стигнало чак до подробности за ужасната смрад от изгарянето на пергаментите. Получило се същото като в днешните форуми, само че не анонимно.



Някои въпроси остават обаче открити



Можем да започнем с мястото, където се съхраняват ръкописите в църквата "Св. 40 мъченици". Юр. Трифонов е допуснал малка досадна грешка, като и за тая църква, и за "Св. св. Петър и Павел" посочва едно и също изречение от описанието на д-р Хр. Даскалов, първооткривателя на владетелските надписи от "Св. 40 мъченици" - "от дясно на олтара се намира желязна решетеста врата, водеща в малка стаичка с каменни сводове". Това описание у Хр. Даскалов се отнася за църквата "Св. св. Петър и Павел". Остава ни само да предположим, че в "Св. 40 мъченици" ръкописи от времето преди обръщането й в джамия наистина са останали, при това точно там, където им е мястото - в дарохранителницата*. Там очевидно се е запазила богата сбирка от богослужебните книги на царската някога църква, но едва ли нещо повече.

Подробните описания на "олтарната одайка" в църквата "Св. св. Петър и Павел" оставят също нерешени въпроси. Ясно е, че пробиването на отвор на юг (на плана е отбелязан с 8) е в основата на проблема. Пробиването на този отвор довежда в преданието до разкриването на нарочна "олтарна стаичка" (означена от Юр. Трифонов с аб), в която уж се пазело повече от 4 века патриаршеското книгохранилище. Тази архитектурна поправка изглежда станала в периода 1831-1833 г.

Търновската църква "Св. св. Петър и Павел" е малка обителска църквица, която може би единствена остава на разположение на търновчани след разоряването на града през лятото на 1393 г., поне първоначално. Архитектурно тя има само една особеност - изграденият неизвестно кога външен притвор, който се получава Г-образен заедно с една южна галерия, която завършва на изток с въпросната "олтарна стаичка", но до 1831-1833 г. не се съобщава по никакъв начин с нея, вход между галерията и "стаичката" е пробит едва тогава. При това изглежда съвсем за кратко, защото никой друг освен Юр. Трифонов не дава в плановете на църквата такъв проход.



Всъщност точно тази "олтарна стаичка" има само едно обяснение



От архитектурна гледна точка тя не може да е нищо друго освен разширение на дарохранителницата, най-малкото понеже има врата само към нея. Разбира се, тук не може да съществува никаква часовня или каквото и да е друго, както се предполага твърде свободно днес.

Ще се наложи малко отклонение. В дарохранителницата се съхраняват одеждите, икони, утвар, богослужебни книги, докато им дойде времето по църковния календар. Тогава съответните икони, книги и утвар се изваждат за ползване именно от дарохранителницата. Когато не са нужни, се съхраняват пак в нея до следващата година.

Излиза, че ще трябва да търсим кога в църквата "Св. св. Петър и Павел" е имало нужда от много място за църковни предмети и книги. Времето, в което отеснява дарохранителницата на малката обителска църквица, която по волята на съдбата трябва да служи пет века като главен търновски храм, може да е само едно - през лятото на 1393 г. Точно тогава съборната църква "Възнесение" е превърната в джамия. Обърнати са на джамии и повечето от многобройните църкви на величествения Търновград. Само тогава спасеното от разорения град е трябвало да се приюти някъде. Само тогава в цялата история на сградата тя е отесняла дотолкова, че в периода 1394-1416 г. е трябвало да се поразшири, за да носи утеха в първите години на робството.

Градежът на външния притвор, южната галерия и втората дарохранителница в църквата "Св. св. Петър и Павел", както и резултатите от археологическите проучвания напълно съответстват на нашето предположение за преустройването на църквата в периода 1394-1416 г. Плахата поява на външни греди от скарите (през XIII-XIV в. тия скари са само скрити, не са никога видими), които изравняват и пластифицират зида при свободния каменен градеж (opus incertum), е сигурно указание за строителство в това време, в съчетание с елементи на смесен градеж (opus mixtum), който е характерен за строителството на църквите през предходните два века. Освен това знаем добре, че в самото начало на XV в., когато очевидно ужасът от погрома вече е попреминал и е трябвало да се върви напред, църквата е стенописвана с великолепни изображения. Пристройките са част от мащабно обновяване на сградата всъщност.



* Тук ще използваме само българските названия на частите на църквата.



Извори



"И веднага [след превземането на Търновград през 1393 г.] йереят Евтимий биде изгонен из църквата ["Възнесение" в Патриаршията на Царевец], а нея заеха творците на безсрамието. Кивотът на Завета изпадна в ръцете на другородците; светинята на светините стана подвластна на асирийците [османските турци] и което беше най-важното, светите [дарове] се предлагат на кучетата... Той [патриарх Евтимий] дори се яви пред царя [султан Баязид], укроти поривът му към убийство и страшното намерение на варварина превърна в благосклонност... Защото и варварската свирепост обичайно се срамува от добродетелта на такива мъже!

Понеже [патриарх Евтимий] беше изгонен от църквата ["Възнесение"], той отиде в друга, що беше посветена на върховните [апостоли Петър и Павел]. И като ги взе за застъпници, той се отдаде на много повече подвизи, отколкото по-рано; грижеше се да запази [българите] от варварското изтребление, поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; простираше ръка на препъващите се; изправяше лежащите; поддържаше слабите; похваляваше и насърчаваше към мъжество борещите се; някои пък отстраняваше като гнила част, за да не погине цялото тяло, а прокажените изгонваше от овцете, за да не се разнесе болестта по цялото стадо... "

Из "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак, началото на XV в.



"За покоряването на българите от турците. В тази година [1393] Мурадовият син Челеби, който на сарацински се нарича емир... от всички тези земи събра своите многочислени дружини, тръгна против българската земя и като дойде, превзе техния престолен град Търнов, а направи техния цар пленник и патриарха им, и митрополитите, и епископите, и всички намиращи се там плени, и мощите на светиите, които се намираха в тяхната земя изгори, и тяхната съборна църква ["Възнесение"], където е Патриаршията, разори и направи джамия и всички техни хора подчини на себе си и онази земя превзе за себе си."

Из руската "Троицка летопис", 1408 г., съставена, изглежда, под ръководството на московския митрополит Киприян при използване на разказите на преки свидетели на събитията в Търновград.

Възстановка на М. Д. Приселков, 1950 г.

 Малката обителска църква "Св. св. Петър и Павел", която се превръща в съборна след разоряването на Търновград; състояние към 1899 г. Църквата е пример за исторически вярна консервационно-реставрационна работа по проект на арх. Б. Кузупов. Вляво: планове на престолната част на църквата (от горе на долу); по д-р Хр. Даскалов, 1859 г.; по Ф. Каниц, 1860-1875 г.; по Ф. И. Успенски, 1899-1900 г., при което е съвсем видно удвояването на дарохранителницата. Вдясно: план на църквата по Юр. Трифонов, 1915 г.
7
14487
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
31 Май 2012 08:42
Иван Петрински
31 Май 2012 08:57
Патриаршеското книгохранилище не надживява разоряването на Търновград
е много политкоректно заглавие. Не е като да напишеш с думи прости "...турският нашественик изкла всичко живо, не остави камък върху камък и изгори дори книгите в ...", нали? Браво, Петрински!
31 Май 2012 08:57
Дали трябва да виним само османските нашественици за унищожаване на партиаршеската книжнина и изобщо на всякаква българска литература с исторически и религиозен характер след края на ХІV в.? Фанариотството носи не по-малка вина.
31 Май 2012 10:10
а колко добре беше сутринта - нито един коментар!
31 Май 2012 10:13
Rakita 31 Май 2012 08:57
Дали трябва да виним само османските нашественици за унищожаване на партиаршеската книжнина и изобщо на всякаква българска литература с исторически и религиозен характер след края на ХІV в.? Фанариотството носи не по-малка вина.

Ракитите носят още по-голяма вина от фанариотите.
31 Май 2012 10:35
Ракитите носят още по-голяма вина от фанариотите.
Не, те са полезен материал - от тях се плетат дамаджани и кошници
Давай по темата - защо не си съгласен с мен?
31 Май 2012 10:42
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД