:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Мислех да му кажа: "Разкарай се, плужек такъв!", пише в своя книга неуспялата кандидатка за президент на САЩ
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 344,847,164
Активни 1,240
Страници 138,077
За един ден 1,302,066

Якоруда - град край три планини

Планинският градец е пълен с младежи. Да получат висше образование е трудно. Нужна им е малка държавна помощ, което за съжаление не се случва
Координаторката на фондация "Българска памет" Хатидже Джурина показва рисунки, сътворени от най-малките в Якоруда.
Малчуганите в Якоруда са за завиждане. Вдигнат хвърчило, изтърват го, тичат да го приберат в Рила. Пък са в Родопите. Черна Места дели града на две, разделя и планините. От поляните на Якоруда се вижда заснеженият купол на Пирин. В този град на три планини може да се срещнат момиченца с венец върху главите.

Като поотраснат обаче, децата започват да срещат проблеми. Например - да се подготвят за следване в университет. На знанията, получени в местните училища, не може да се разчита напълно, нужни са допълнителни. Но къде? Най-близкият областен град - Благоевград, е на около час и половина път с автомобил. Стига се по трудни планински пътища. До Разлог, където също могат да се вземат частни уроци, отиването и връщането с теснолинейка коства два часа. Това принуждава семействата, които искат да изучат децата си, да заделят огромни средства и време за допълнително обучение. Понякога се наемат квартири в София или Благоевград,



семейният бюджет олеква с 4000-5000 лв.



В малко градче с висока безработица, всичко това означава едно - децата просто не продължават образованието си.

Подобни проблеми срещат учениците в почти всеки малък български град или село. В Якоруда обаче е по-различно. Преобладаващото население се състои от българи мюсюлмани, младежите мигрират по-малко, а дори и да завършат висше образование, много от тях се завръщат. Женят се, създават деца. Сравнено с други селища, Якоруда си е направо младежки град. Ограниченият достъп до висше образование - поради икономически и географски фактори, означава по-малка конкурентност на много деца. А и огромни социални проблеми.

От три години е по-различно. Фондация "Българска памет" организира безплатно кандидатстудентски курсове в Якоруда и резултатът е поразителен - записват се над 100 деца, всички кандидатствали до момента са приети в София, Благоевград, Варна. С дейността си фондацията показва, че работата с тези младежи може да донесе прекрасни резултати.

В началото на учебната година се пуска списък сред горните класове с въпрос към децата с какъв предмет ще кандидатстват. Така най-напред са организирани курсове по български и история, а в момента - по биология и химия. Разкрито е и обучение и по английски. Децата не просто регистрират сто процента успеваемост, но и количествено



студентите, родом от Якоруда, се увеличават почти двойно



18-годишният Карим Чаушов е абитуриент тази година, миналата е завършил с пълна шестица. Вече е приет в УНСС, тъй като е изкарал блестяща оценка на предварителния изпит. Любимият му предмет е историята, удава му се немски, но е твърдо решен да се занимава с икономика. "Защо не с история ли? Ха-ха, учител ли да бъда, абсурд", смее се Карим. "Без курсовете нямаше как да се подготвя. Можеше да се запиша на частни уроци, но по български и история струват 8 лв. - 10 лв. на час", добавя Карим. По химия и биология пък уроците, освен че трябва да се вземат в Разлог, струват към 25 лв.

18-годишната Хатидже Али смята да следва право, а като завърши, да отвори адвокатска кантора в родния си град. Твърдо решен да учи е и 18-годишният Искър Дедов. Той е определен за знаменосец на училището си, това за него значи много. Всички тези деца трудно щяха да бъдат студенти без допълнителната подготовка. И тук възниква големият въпрос какво пречи на общината или държавата да им помагат. Те притежават сграден фонд, просто трябва да осигурят преподаватели.



Толкова ли е трудно?



Но младежите разказват, че общината никак не им помага. В града има паметник на Петко Славейков, буквите по него са зацапени, те желаели да го обновят. Администрацията им поискала проект, което значи изкарване на десетки бумаги. Бюрокрацията засега отказва младежите.

През тази година курсовете се разширяват в Доспат и село Абланица, Гоце Делчевско. Увлечението не е масово. Сайфедин Джурин е в 12-и клас и разказва, че се записват около една трета от връстниците му. Всъщност това са по-ученолюбивите деца, които навсякъде са малцинство, но пък следва да се поощряват. Всяка година "Българска памет" ги води в Европейския парламент в Брюксел и на образователни семинари във Варна. Така Якоруда става част от света.

Младежите са спечелили и проект за издаване на вестник. Главен редактор е Айсен Сапунджи, 11-и клас. Казва, че в Якоруда не се поощряват младежките инициативи, вестникът съответно е пълен с критика към чиновниците. Съученичката й Ангелина Иванова пише за личностите, произлезли от града. Айре Чауш поддържа модната рубрика. Осведомява читателите за новостите из местните магазини. Мечтае да твори в "Космополитън", носи розово и за снимки винаги позира като манекенка. Разговаряме четиримата, пием "три в едно" и изведнъж бодрото журналистическо трио ме стрелва с въпрос какво ще е заглавието на статията. Айсен, като истинска главна редакторка, ми дава да разбера, че внимателно е проверила какъв съм и откъде съм. Докато съм подложен на "разпит", виждам



колко високо летят мечтите



и идеите на тези деца. Чувствам се щастлив, тананикам си ФСБ и се чудя къде са ония вечни мърморковци, които недоволстват от упадъчната младеж.

В Якоруда има и още един проблем. Пак национален, но и специфичен. Висшистите или стоят без препитание, или са принудени да работят като сервитьори, строители, шивачки и дребни чиновници. Показателна е историята на 28-годишната Хатидже Джурина, мениджър по проекти в "Българска памет". След като завършва три магистратури, тя работи като учител, деловодител в горското стопанство и секретарка в общинската администрация на Якоруда. След това заема длъжност във фондацията, но повечето й връстници нямат този шанс. Искаме младите да се връщат по родните места. Ето, в Якоруда се връщат. Но бизнесът не предлага работа на висшистите, основен работодател са държавата и общините, което



23 години след краха на социализма е леко абсурдно





В Якоруда има и още един интересен факт. През 1992 г. 26% от преобладаващото мюсюлманско население в общината се самоопределя като българи, останалите са турци. През 2001 г. процентите са почти същите. През 2011 г. обаче самоопределилите се като българи са 3360, турците - 4120. В самия град преобладават българите. Но хората никога не са се делили, живеят в сговор. "Щастлива съм, че много българи като Йордан Радичков, Иван Вазов, Христо Ботев, Елин Пелин, Емилиян Станев са познали и разбрали значението на природата в цялата й красота. За мен те са велики. Аз съм българка и обичам нашата земя", е написала Айсен Санунджи в есе, посветено на българската природа.

Образованието означава социализация, интегриране, често е свързано с трайно установяване извън родното място. Хвърчилата най-вероятно ще отлетят от Якоруда. Но това е закономерен процес и човек, като гледа колко цветни, красиви и свежи са те, не му се иска нищо друго, освен да успеят.

 Сайфе Цикалова и Нефиен Дракела са се записали на уроци по биология и химия. Зад тях се вижда част от паметника на Славейков, който младежите въпреки желанието си не могат да ремонтират.
 Ангелина, Айсен и Айре вече знаят как се прави вестник.
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Якоруда - странно е, че този град не развива туризъм.
11
6456
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
07 Май 2012 21:36
Якоруда - град,в който до преди 60 години нямаше нито един етнически турчин....
07 Май 2012 21:37

От три години е по-различно. Фондация "Българска памет" организира безплатно кандидатстудентски курсове в Якоруда и резултатът е поразителен - записват се над 100 деца, всички кандидатствали до момента са приети в София, Благоевград, Варна. С дейността си фондацията показва, че работата с тези младежи може да донесе прекрасни резултати.


Браво на фондацията!
07 Май 2012 22:07
Чудесен материал. Много полезен , наистина, особено като контраст на истерията, раздухвана от "Атака" по повод на декларацията за Възродителния процес.
08 Май 2012 00:35
г-н бонго е етнически турчин - трол
08 Май 2012 05:55
"Якоруда - град,в който до преди 60 години нямаше нито един етнически турчин...."
***
Ми,че то у периода 1984-89 у цела България немаше джив турчин,ама ...
А,Седалгине?
08 Май 2012 09:26
Какви турци в Якоруда Хинине, това е помашки край. Малкото деца, които сън срещал в Н. Рилски са много запалени по науките, не им се занимава с низане на тутун.
08 Май 2012 12:26
Вярно е,в Якоруда няма турци.Те са си чисти българи но се турчеят.Предците им къде от страх,къде от нагаждачество са се потурчили,а потомците не могат да измислят нищо по-умно от това да вървят по течението.Това е трагедията на българския народ.
08 Май 2012 12:34
Стига вече с тия турци, българи, цигани и евреи. Ако Америка навремето ги делеше така нямаше да сплоти тази велика държава. Ние само се делим. Два квартала народ на някоя световна столица.
08 Май 2012 13:30
Хубаво,да не се делим.Но и най-малката стъпка да направим в тази посока,от страна на евроатлантическите ни "партньори" започва рев за безценната идентичност на цигани,турци и тем подобни.
08 Май 2012 16:50
безценната идентичност на цигани,турци и тем подобни.


Надявам се не визираш, Бай ти Хасан, който се явява едновременно представител на споменатите от теб две групи, тоест автоматично отпада от всякакви класификации.
Поне за мен не е много ясно, коя идентичност представлява. Важно е за всеки от нас да се аргументира и защитава определени позиции, но у Хасаня не виждам никаква подреденост на мисли, аргументи, да не говорим за идентичност, което създава определена трудност в дискусиите с него.
08 Май 2012 17:01
На знанията, получени в местните училища, не може да се разчита напълно, нужни са допълнителни


"Защо не с история ли? Ха-ха, учител ли да бъда, абсурд"


Тъй, значи в местните училища работят калпави учители... И местните младежи презират учителската професия... Какво според тях е трайното решение на проблема - фондацията да внася учители от Марс?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД