Когато след време пишем историята на тази криза, вътре със сигурност ще има голяма глава за провала на академичните ни елити. Защото точно като политиците интелектуалците (също финансирани от данъкоплатците) пропуснаха всичките си исторически шансове в този финансов колапс. И всички ние ще платим цената.

От началото на кризата насам въздухът е пълен с плача на икономистите. Как така не са успели да предвидят най-големия срив след 1929 г.! Този въпрос вълнуваше даже кралицата, която веднъж го зададе на професори от London School of Economics и те не посмяха да й отговорят. Алън Грийнспан - доскоро най-влиятелният икономист на планетата, си призна, че моделът му за света има "дефект". Очевидно, икономическата криза е също така и



криза на икономиката



И тъй, с дискредитирането на тези авторитети се отвори ниша за социолози, политолози и пр. учени да вземат думата и да променят курса на общественото мнение. В крайна сметка никоя друга дисциплина не е оказала в последните 30 г. такъв огромен ефект върху Великобритания или Америка като икономиката с нейната непоколебима вяра в пазарите и омраза към държавната намеса.

Но дали тези учени неикономисти се възползваха от мига? Ни най-малко. Преди две седмици например топ политолозите на Великобритания се срещнаха в Белфаст. Човек би си помислил, че в дневния им ред ще влязат такива теми като технократските правителства в Южна Европа или парализата на британските политици пред банките. Но не, главните въпроси, които ги вълнуват, са как например да се използват научните изследвания за напредък в кариерата.

Може би вярвате повече на социолозите? Да погледнем сайта на Британската социологическа асоциация. Докъдето поглед стига, няма нито едно съобщение, свързано с кризата. Вместо това насред



най-грандиозния социологически случай



от десетилетия насам през април 2010 г. асоциацията е публикувала фундаменталните резултати от свое проучване, че "по-възрастните културисти могат да променят начина, по който младите възприемат хората над 60 г."

Защо да не направим и следния експеримент - да влезем на сайтовете на три журнала по социология и да пуснем търсене на "финанси", "икономика" и "пазари" от началото на последното десетилетие. В American Sociological Review статиите са 9, в "Социология" (водещото социологическо издание във Великобритания) - само 3, а в British Journal of Sociology - едва 1. В Британската социологическа асоциация членуват 2500 социолози, а ето всичкото, на което са способни.

Социолозите са особено добри при анализирането на резултатите от кризи: рецесиите, съкращенията, останалите без дом и т.н. Човек би очаквал да са доста натоварени за поне няколко години напред. Само че по отношение на по-сложната материя - причините за кризата, на практика те мълчат. В Единбург Доналд Макензи например прави забележителни проучвания на финансисти в действие, но извън всякакъв политически контекст - скечове на чаркове, но не и на цялата кола. И действително, като сложим настрана три забележителни книги от Карен Хо, Дейвид Гребър и Александра Урусов (и тримата антрополози), голямата картина все още е в ръцете на посрамените, но доста упорити икономисти. Една обещаваща инициатива започна току-що на сайта на Open Democracy. Кръстена Uneconomics, тя предлага платформа за обмяна на мнения от неикономисти по важните въпроси на кризата. Но и тя е просто евтин и жизнерадостен интернет форум.



Не е вторият Интернационал



А не е било винаги така. Един начин да обясним какво се случи в Америка и Великобритания през последните 30 години е, че хората на върха обраха каймака на парите, спечелени в техните корпорации и общества. Това е феномен, добре изследван от предишни поколения социолози - дали ще е Маркс с неговото изследване на първоначалното натрупване на капитала, американецът Чарлс Райт Милс и класиката му "Властовият елит" или пък французинът Пиер Бурдийо. Но тези социолози бяха публични академици, които не се страхуваха да прескочат границите на своята дисциплина. Сравнете ги с днешния учител във фабриката за дипломи, който вечно бродира публикацийки за най-престижните издания в неговата област. Той няма простор да опитва смели проекти, които може и да не полетят, нито пък да си сътрудничи със специалисти от други сфери. Да не говорим, че няма никаква причина да иска изява пред обществеността. А точно това ни липсва от останалите социални науки. Иначе никой няма да пробие монопола на икономистите.