×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Става дума за рецидивист с 12 годишна присъда за изнасилване и грабеж
Няма да позволим да бъде застрашен нито един милиметър от територията, обяви той
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,651,190
Активни 1,412
Страници 83,308
За един ден 1,302,066
Предизвикано

Много висшисти, малко специалисти

Докато всеки двойкаджия може да стане студент, добри новини за образованието няма да има
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Едновремешните трепети в кандидат-студентската кампания не са това, което бяха - днес всеки може да се дореди до някакво място на студентската скамейка.
За пръв път от години във висшето образование има добра новина и тя не е, че на картата се е пръкнал нов университет. Данните за свръхприема на студенти във висшите училища показват първи признаци на дисциплина - и броят на нарушителите намалява, и броят на приетите над позволеното. За съжаление обаче тази количествена крачка назад не означава непременно качествена стъпка напред, както би било редно. Защото дисциплината в случая не произтича от стремеж за по-качествено обучение или гузна съвест, а е резултат от външни на системата фактори.

В последните няколко години демографският срив се усеща най-осезаемо във висшите училища, тъй като на ред да застанат на "стената на плача" дойдоха випуските от годините с най-ниска раждаемост. От друга страна, ежегодното увеличение на приема очевидно достигна тавана си - в момента не просто всеки с тройка на матурата може да стане студент. Студент може да стане дори двойкаджия без диплома, ако в рамките на годината положи успешно матурите си. Обективно -



колко още може да падне един университет,



за да запълни обявените си места?

Ако приемем, че в този стихиен растеж настава ледена епоха, то колко може да ни радва да си останем на сегашното статукво?

Една от особеностите на родния образователен пазар е, че качеството на обучение е твърде относителна величина, а традицията на рейтингите е твърде млада. Друга особеност е, че у нас висшите училища предлагат два типа услуга - качествено обучение или купуване на диплома срещу манкиране на дейност в продължение на съответния брой години. В последните десетина години развитието на немалка част от вузовете пое във втората посока. Разбира се, никой не е вкаран насила в аудиториите - щом има търсене, нека има и съответното предлагане. В случая с образованието обаче не небето е пределът, а капацитетът на съответния университет - едно от малкото налични количествени показатели във висшето образование у нас. Капацитетът не е имагинерна стойност - той определя колко студенти може да поеме едно висше училище в зависимост от материалната си база и наличния брой преподаватели. Ако си представите, че в една стая има физическо пространство за един професор и 100 студенти, то преди 5 години имаше вузове, които в същата стая вкарваха един преподавател и 1700 студенти. Очевидно е, че качеството на обучение в тази стая драматично пада. И вече можем да говорим за



обикновена покупко-продажба на дипломи, а не за образование



Нищо чудно, че после работодателите се оплакват, че получават некадърни кадри, които тепърва трябва да обучават в А и Б на съответната специалност от дипломата.

Разбира се, ако проблемът беше просто въпрос на материална база, той нямаше да е толкова остър и с такива гигантски последици. По-сериозният проблем е, че професорите също са дефицитни - повечето от тях след тези лекции трябва да продължат "просветителската си мисия" с маратонски обиколки на други студенти и други университети. Лекотата, с която се предлагат дипломи, мултиплицира проблема с "летящите" професори. Но вместо да ограничи явлението, за да върне фокуса върху качеството, законодателят е



благословил академичното номадство



със закон и така всеки професор може да се води съвсем легално на две работни места и да се брои за акредитацията на две висши училища. Така колкото повече се увеличават студентите, толкова повече намаляват преподавателите. И се увеличават стахановците, които работят на повече от едно място - с 30% само за една година. В първото училище един такъв усърден професор се води на 8-часов работен ден, а в другото - на 4 часа. Коментарът доколко този хабилитиран преподавател е ефективен на второто си работно място, особено ако то е в друг град, е излишен. Очевидно той е твърде дребнав за широко скроения манталитет на народните избраници. Това обаче води до абсурдната статистика, според която през първия семестър на учебната 2010/2011 г. 42 професори по право (от общо 91 хабилитирани за страната) работят средно на 2.5 трудови договори и крепят акредитацията на юридическите факултети в страната. Интересно какво качество предлага висше училище, в което на договор са 47 лектори, но за 25 от тях това е второто работно място. И колко качествено е обучението в същия този колеж, ако в него вместо 100 студенти се обучават 140?

Въпросът е какво ще се случи с подобни професори и подобни студенти? Едва ли нещо съществено по-добро. Опитите на малкото на брой университети, които играят "честната игра", няма да са достатъчни, за да се гарантира, че срещу цената на висшето образование стои качествено обучение. Докато пазарът не изхвърли частните печатници на дипломи, а държавата не посегне на излишните държавни университети, най-добрите на всеки випуск ще продължат да бягат в чужбина, а България ще си стои в гетото на висшето образование - с много "висшисти" и малко специалисти.
18
3468
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
20 Март 2012 21:34
От много години се срамувам да кажа,че съм икономист.Гледам ги през последните 10-на години излязлите от знайни и незнайни факултети и си викам - що нямам тяхното самочувствие...
20 Март 2012 21:46
Икономически и географски шест университета са предостатъчни за смаляваща се страна като България. Нима не е абсурден фактът, че капацитета на 51 университета превишава с над 10 000 броя на абитурентите?
20 Март 2012 21:59
Проблемът е в качеството на средното образование и купищата от евфемизми и краш-компромиси в т.н . ВУЗ-ове ...
20 Март 2012 22:50
Много висшисти, малко специалисти

На времето популярна ругатня връщаше недоноШчетата (които сега са на власт) да се доизносят.
Сега това вербално послание може да се изпрати само на питомците на Пернишкия...(Hi, проф. Константинов!)
Но най-много ме кефят изкаралите една - две седмици курс в Америчко. Дипломите им, с много варак и орли, красят стените зад бюрата им.
Импозантно е!
21 Март 2012 00:09
Май българският ми е поръждясал, но не разбрах какво означава "манкиране"...
21 Март 2012 00:56
@anacephal
вижте тук
21 Март 2012 02:10
Манкиране е преструване че вършиш сериозно неква работа докато всъщност я караш на уволнение.
Следващият стадий е откровената халтура. Това вече е заемка от руския.
21 Март 2012 08:31
Както обикновено, нещата имат 2 страни:
1. От разговор с преподавател от Музикалния факултет на Нов български (т. нар.) университет: "- Ама тя не може да пее, защо не я махнете? - Не може, платила си е!"
2. Работодателите искат работник на 23 г. с 3 висши в несвързани области, 4 езика и 5 г. трудов стаж по специалността за мин. заплата. Или се повтаря старото правило "5-4-3-2-1": ще изпълним петилетката за 4 години, когато вместо трима работят двама за 1 заплата.
21 Март 2012 08:36
Всяка система функционира по определени, ясни правила - била тя държавната, транспортната, образователната или която и да е... Най-нормално е да искаш да учиш. От учени хора печели обществото. След като обществото (в частност държавата) не желае да създаде ясни и точни правила (в образованието), резултатите от дейностите (образователните) ще бъдат плачевни и трагични. "Елементарно, Уотсън!" ...
21 Март 2012 09:40
Много висшисти, малко специалисти

Много преподаватели, бих добавил. Половината България помага на другата половина да се дипломира
А който не може да стане професионалист, става специалист.
21 Март 2012 09:42
Все се повтаря мантрата как "вече всеки може да стане студент". Разберете, много е хубаво, ако всеки може да стане студент. Това значи, че всеки има шанс за по-добро образование. Проблемът е другаде - в това, че всеки може да вземе диплома.
Яката цедка би трябвало да е в края на първи курс: който иска да учи, остава, другите, дето са дошли само от любопитство или за кеф на родата, да си ходят да копат.
21 Март 2012 09:47
21 Март 2012 10:12
Докато всеки двойкаджия може да стане депутат студент, добри новини за държавата образованието няма да има
21 Март 2012 11:09
Чрез многото университети безделници "преподаватели" си намират препитание и безделници "студенти" си осигуряват бъдеще.
21 Март 2012 11:38
Само малка корекция да внеса:
От 1993 - 2000 г. беше най-големия срив в раждаемостта, а тези хлапетии още не са излезли от гимназиите. Като излязат от там, тогава ще отпаднат доста университетчета. Сега са само първите индикации за трудностите на университетите. И като добавим, че доста деца бягат да учат в чужбина - ще се отсеят.
21 Март 2012 15:41
Децата ще побегнат да учат в чужбина а професорите накъде ще фанат ?
21 Март 2012 15:51
наникъде, защото не са никакви професори.които бяха или можеха да станат се изнесоха отдавна.
21 Март 2012 15:56
А който не може да стане професионалист, става специалист.
Абсолютно вярно. Проблемът, обаче, е по-скоро в това, че в България /такава, каквато аз я познавам/ не се търсят професионалисти, а специалисти. Нещо повече, професионалистите са страшно неудобни, поради което биват или изхвърляни, или маргинализирани, или пък принудени да се "преквалифицират" в област, в която не ги бива особено. Така че, вероятно, образователната система съвсем поръчково прави това, заради което ѝ е позволено да съществува - да фабрикува необходимите специалисти.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД