:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 360,277,869
Активни 913
Страници 33,095
За един ден 1,302,066

Актьори се подлагат на мъки и легенди в „Сфумато”

Ани Васева бяга от холивудската версия за Франкенщайн
Снимка: Георги Димитров
Един от "образите", в които влиза Леонид Йовчев (вляво), е на Мека плът.
На актьорско геройство - без никакво преувеличение - присъстват зрителите на "Франкенщайн" в камерното пространство на "Сфумато" (спектакълът е съвместна продукция с "Метеор"). Петър Генков, Леонид Йовчев и Екатерина Стоянова са подложени на извънредно изпитание от режисьорката Ани Васева, която заедно с Боян Манчев е и автор на пиесата. Тримата играят, или по-точно казано - обиграват, цяло войнство от образи като Луцифер, Титан, Прометей... И Пандора, от чието тяло излизат всички богове. Заедно със своя пръв приятел и близнак Франкенщайн Пандора е играчка в ръцете на Съдбата. Цели два часа актьорите се гърчат в конвулсии, агонизират, до пълно омаломощение се хвърлят отвисоко по сцената, малтретират се безмилостно, като си хапят коленете или се блъскат в стената. Откъм физически ресурс максимално са експлоатирани и гласните им струни. Все пак, в резултат на прецизната работа зрителят се наслаждава на блестяща дикция - нещо, което куца на доста от младите актьори. Пример е кристалният монолог на Екатерина Стоянова за ангелите в Ада. С основание Боян Манчев определя пиесата като театрална оратория - заради силния елемент на скандиране вътре и "напевите" в духа на античен хор.

Действието, без да следва определена сюжетна нишка - както впрочем няма и ясно очертани роли - се развива на фона на бяла стена, върху която пълзят зловещи сенки. Франкенщайн и чудовището му обаче липсват. Ако се хване за заглавието на постановката, зрителят ще остане излъган в очакванията си - няма да види холивудски подходи и образи в интерпретацията на прародителите на хоръра. Текстът на Васева и Манчев излиза от стереотипа и връща към оригинала, фокусира се върху проблема за новия човек: "Нашият Франкенщайн е новата Пандора - първата смъртна жена, техническото създание". В спектакъла публиката разпознава най-много два кратки параграфа, заимствани от "Франкенщайн" на Мери Шели. Пиесата се оказва по-близка не до това, за което се разказва в готическия роман, а до популярната и любопитна история, свързана със самото му създаване.

Новият спектакъл на Ани Васева, меко казано, не е за всеки. Еднозначна е само оценката за неочакваните костюми, измайсторени "дистанционно" от чилийската дизайнерка Майтия Цибулка. В един момент мъжете сменят прилепналите черни дрехи с вечерни рокли и дантелени чорапи, а Екатерина Стоянова се появява в сако с "аплицирана" на ревера гола детска кукличка. Тоест - оценка "ау!"

Все пак има аплодисменти - за многото работа и самоотвержената игра на тримата. Чудовищен театър, заявява режисьорката, може да се прави само с чудовищни актьори.

 Екатерина Стоянова показва похвална дикция и органичност на сцената.
2107
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД