:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 296
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Може ли ислямът и Западът да съжителстват в Турция

Парадоксът на Анкара е, че зове другите за реформи, а самата тя трудно се променя
СНИМКИ: ЕПА/БГНЕС
Египтяните посрещнаха м.г. турския премиер Реджеп Ердоган като герой с негови снимки на фона на националния им флаг.
Като стари противници те двамата са странна двойка. Турският лидер Реджеп Ердоган, нетактичен фантазьор, който превърна страната си в регионален фактор, се скара с американския писател Пол Остър*, за когото са присъщи идеите на екзистенциализма. Словесната престрелка започна, когато Остър съобщи пред турски вестник, че няма да замине за Турция, защото в тази страна държат десетки журналисти в ареста. Той припомни язвителната реплика на премиера Ердоган по въпроса, чиято същност бе: "На кого му пука". В това перчене турският лидер победи без никакви усилия. Но неговият отговор подчертава главоблъсканицата на една възходяща държава, която призовава един разбунен регион към реформи, но самата тя се бори със собственото си реформиране. Както героите на Пол Остър търсят своята идентичност, така и Турция



води тежка борба със себе си



Казано метафорично, Турция има раздвоение на личността. В по-голямата си част това й служи добре. Като съюзник на НАТО тя има лостове за влияние на Запад. Като мюсюлманска нация тя изглежда като пример за процъфтяване и демократична политика в очите на ислямските държави, които се освобождават от авторитарните режими, или на Сирия, която все още е в кървава схватка.

Турция показа блестящи резултати в анкета на 16 страни от Близкия изток и Северна Африка. Около 78% от допитаните й дадоха положителна оценка. Втори бяха Обединените арабски емирства (ОАЕ) със 70% одобрение. Саудитска Арабия и Китай получиха по 64% одобрение. Египет бе оценен положително от 62 на сто. САЩ и Израел бяха на последните места съответно с 33% и 10 на сто. Според анкетираните Турция е модел за подражание в региона заради демократичната си система, икономическото развитие и спазването на ислямските закони. Анкетата с 2323 души бе проведена в края на миналата година от Фонда за икономически и социални изследвания - изследователски център в Истанбул, който се представя за независим.

Един от привърженици на Турция е лидерът на малайзийската опозиция Ануар Ибрахим, който при посещението си в Истанбул наскоро заяви, че ролята на Турция като глас на мюсюлманите



бе решаваща за промените в региона



Но някои симптоми показват, че на Турция й предстои да измине дълъг път, преди да бъде смятана за напълно демократична държава, а недостатъците й притъпяват блясъка на нейния пример. Според "Репортери без граници" Турция се намира на 148-о място от общо 179 държави по свобода на медиите. Тя изпреварва Афганистан и Пакистан, но отстъпва много на Мароко (138-о място), Йордания (128) и Ливан (93).

Между другото Пол Остър, чиито произведения бяха преведени и издадени в Турция, заяви още, че няма да отиде и в Китай заради ограниченията в свободата на словото. Фактът, че един малко познат писател в Турция подразни нейния лидер с прекомерно големите му амбиции за 75-милионната държава, показва колко чувствителна е Турция към критиката - особено когато тя идва от западен източник. Доводите на Остър измъчват турските чиновници, които отбелязват, че повечето задържани в Турция репортери са обвинени в престъпни заговори за сваляне на правителството или са заподозрени във връзки с кюрдски въстаници. Нещата са много по-сложни, отколкото смятат критиците, казват те.

Но тези арести разклатиха репутацията на страната, като се отчете, че последното десетилетие тя предприе значителни стъпки за демократизиране. Ердоган отстрани от власт военните и някои аналитици се питат дали турският подход е приложим в Египет, където военните все още управляват година след въстанието, което свали от власт президента Хосни Мубарак. Освен това наскоро Европейският съд по правата на човека призна Турция за главната нарушителка сред 47-те страни, подписали европейската конвенция за човешките права. Негов доклад показва, че Турция е втора по броя на индивидуални жалби - 11% от 119 300 съдебни дела не са били разрешени към 1 януари 2010 година. Първа е Русия с 28.1 на сто. Много от тези дела са свързани с правото на гражданите за справедлив съд и с бавните съдебни процеси, при които обвиняемите, включително журналисти, с години остават в затворите без изглед за край на делата. Неотдавна турският президент Абдулах Гюл сравни предизвикателствата пред Турция с още по-потресаващата ситуация в региона, където свалените авторитарни режими, примерно в Либия, оставиха институционален вакуум, който слабите правителства се опитват по някакъв начин да запълнят. "Помислете само за проблемите, през които преминава Турция като най-демократичната, най-светската и най-развитата държава в ислямския свят", каза Гюл.

Турският коментатор Мустафа Акел описа нивото на демокрация в Турция, която е кандидатка за Евросъюза, като много ниско в сравнение с Великобритания или Швеция, но изтъкна в същото време, че опитът на Турция е приложим за местния регион. "Харесва ли ни или не, но типичното мюсюлманско мислене е изключително



съпротивляващо се на културен внос



от други цивилизации, особено от Запада", писа Акел във в. "Хюриет". Той твърди също, че успешният капиталистически растеж на Турция е осъществен от "ислямската буржоазия" или бизнесмените, които държат да отбелязват, че пророкът Мохамед е бил търговец. А развиващата й се демокрация е водена от непоколебими мюсюлмански политици.

Още от времето на Османската империя турците са имали противоречиво виждане на Запада - желаели са неговата модерност, но са негодували срещу влиянието му. Но мисълта, че прагматичните лидери на Турция ще се откажат от традиционните си съюзи, е малко вероятна. Почти половината от външната търговия на Турция е свързана с Европа, а Реджеп Ердоган води редовни телефонни разговори с американския президент Барак Обама по регионалните проблеми. Може да се спори дали Арабската пролет е принудила Турция да заздрави връзките си със Запада, понеже тя е една от малкото стабилни държави в региона. "Това е въпрос на стабилността срещу нестабилността", споделя Хенри Барки, турски аналитик от частния Университет Лихай в САЩ. "За Запада може да се каже едно: той няма да се промени", допълни той. Но заради промените в Близкия изток за Турция става все по-трудно да стои над враждите като пример за подражание и като посредник. Повечето членове на турското правителство са мюсюлмани сунити, които казват, че не отдават предпочитание на нито едно религиозно течение, но имат разногласия с шиитското правителство на Ирак. А преди визитата си в Иран през януари турският външен министър Ахмет Давутоглу предупреди за заплахата от религиозна "студена война" в региона. Явно са отминали безоблачните времена, когато външната политика на Турция бе изразена с девиза "Няма проблеми със съседите".



------------------------------------

* Пол Бенджамин Остър (роден 1947 г.) е американски писател, известен с творбите, които са смесица на абсурд, екзистенциализъм, въображаема престъпност и търсене на идентичност. По-известните му творби са "Трилогията Ню Йорк", (1987), Луна дворец (1989), Музиката на случайността" (1990), "Книга на илюзиите" (2002), и "Бруклински безумия" (2005). Произхожда от еврейско семейство от средната класа, родителите му са от полски произход. Превежда от френски. Женен с две деца.



 Полицаи охраняват турски журналисти при пристигането им в съда в Истанбул. Десетки репортери са обвинени в заговор срещу правителството на премиера Реджеп Ердоган.
 Ердоган, съпругата му Емине (до него) и дъщеря им Сумейе (със слънчевите очила) разговарят с избиратели по време на парламентарните избори м.г., които партията на турския премиер отново спечели.
 Пол Остър
33
4707
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
26 Февруари 2012 19:10
Произходът на Ариана ми пречи да вярвам в обективността й по темата.
26 Февруари 2012 20:26
Категорично не,исляма е теокрация,следователно и дума не може да става за съжителстване с демокрацията,а пък към твърдението,че мохамед бил търговец,на което се смях искрено,мога да добавя да,също и сър Френсиз Дрейк,получил титлата си,защото бастисвал испанските галеони...Комшооларите вървят по инерция и благодарение на големия процент младо население,ама исляма не прощава на никого,рано или късно.ще ги забие в 9 глуха...
26 Февруари 2012 20:41
***
26 Февруари 2012 20:52
Може ли ислямът и Западът да съжителстват в Турция

Можее - на две ... до Босфора, и нататък
26 Февруари 2012 21:14
Думата е , не за Демокрация в цивилизационното разбиране за нея , а за нейната нормална "пограничност" с идеите на "мекия Ислям" , който от доста време и исторически закономерно , владее страната на Кемал Ататюрк . Гаранцията за бъдещото Демократично развитие на Турция е във ...Франция , че и дано съм ясен за това , с което САЩ предпочитат да преиграват в местните ни дела тъдява ...
26 Февруари 2012 22:30
Хората не говорят за ислям и демокрация, а за ислям и западна цивилизация.
26 Февруари 2012 22:42
Когато формулирате правилно въпроса, тогава отговорът следва логично. Ислям и Западна цивилизация не могат да съществуват при радикално изповядване на исляма. Ислямската религия, както и всяка една религия, трябва да отидат в трета глуха, за да не влизат в конфликт със западните ценности. В момента ислямът директно влиза в сблъсък с тези ценности и противопоставя хората. Ислямът отнема повечето от свободите, които хората в Западния свят са извоювали. Не може изповядващите исляма жени да бъдат третирани по един начин, а всички останали по друг начин. Това е само един пример. И проблемът е, че ислямът създава нетърпимост. Ислямистите не само налагат големи несвободи на собствените си жени, но не харесват и свободата, демодстрирана от останалите. И не само не я харесват, но когато са достатъчно силни веднага прибягват и към насилие. Вижте Иран! Ислямът там не налага ограничения само на мюсюлманките, а и на всички останали. Това е бъдещето на Турция- избор между ислямът и западните цивилизационни норми. Повече ислям означава по-малко запад.
26 Февруари 2012 23:11
Слава Богу, че някои взеха да поразбират какво са турците и мюсюлманите. Когато са малцинство, са сговорчиви и вдъхват доверие. Станат ли близо до болшинството, усетят ли сила и значимост, става съвсем друго.
26 Февруари 2012 23:42
Текстът не е добре преведен и присаденото заглавие насочва вниманието в грешна посока спрямо оригиналната статия. Натисни тук Дори бих казал, че заглавието за съжителството ще прозвучи нелепо в Германия, например.
26 Февруари 2012 23:53
уфф, материалът, макар и културно написан, е изключително слаб. така е, когато достоверен "източник" е интернет. проблемът не е толкова в турция, колкото в западната цивилизация. биг брадър-а в лондон например демокрация ли е? "арменският" закон във франция примеер за западна "цивилизация" ли е? в момент, когато европа, в съюз със човеконенавистни режими щаго саудитска арабия, оправи всичко възможно, за да доведе на власт чалмите в още една мултикултурна държава, да се говори за шизофрения в турция е направо жалко. европа направи и невъзможното, за да съсипе прозападните слоеве в турция и продължава да налива на ерсоган милиарди евро по ненамсиколко проекти и програми. налива ги без да получава нищо в замяна, налива ги от гузна съвест. в същото време в последните десетилетия турция никога не е била по-единна. та къде викат е раздвоението?
26 Февруари 2012 23:54
Оригиналното заглавие много точно изразява съдържанието "Turkey, an imperfect example for the region", затова мисля, че е насилие върху текста да се поставя Западът като едно от основните понятия. Възможно е да се каже нещо от рода, че Турция съвместява едно или друго, но преводът, че тя има раздвоение на личността, уби коча.
27 Февруари 2012 00:55
Турция и Европейската цивилизация не могат да съжителстват. Добре е, че Запада взе да проглежда.
27 Февруари 2012 01:36
Проблемът не е толкова в Турция, колкото в Западната цивилизация.

Проблемът е в лидерите на Запада и в лидерите на Турция.

В момент, когато Европа в съюз с човеконенавистни режими като Саудитска Арабия, прави всичко възможно, за да доведе на власт чалмите в още една мултикултурна държава, да се говори за шизофрения в Турция е направо жалко. Европа направи и невъзможното, за да съсипе прозападните слоеве в Турция и продължава да налива на Ердоган милиарди евро по не знам си колко проекти и програми. Налива ги без да получава нищо в замяна, налива ги от гузна съвест. В същото време в последните десетилетия Турция никога не е била по-единна. Та къде викат е раздвоението?[/

Като че ли някой някъде има някакъв интерес да обърне светските ислямски режими в ислямистки и да се въведе във всички ислямски страни шариат. А след това колко му е да се палне една клечица между сунити и шиити, или между ислямистки държави и светски, било то азиатски или европейски. И така заради болни лидерски мозъци, които лелеят да си осъществят болните амбиции, да се затриe сума ти свят!
Иначе, демокрация не може насила да се "налива" на народите. Дори и хората да имат право на избор, след като не им идва отвътре и не са достатъчно зрели, те си гласуват и ще си гласуват за ислямистки партии и ще си избират ислямско право и шариат!
27 Февруари 2012 01:43
Повърхностна статия, че и зле преведена ("СЕГА" -?!). Големият въпрос е какво ще стане с демокрацията на Запад (и не - не е вярно, че тук нищо не се променя) и чак после ще гледаме може ли Турция да се поевропейчи...
27 Февруари 2012 02:22
Преди Западът имаше един враг - Източния блок и много съюзници, днес май се оказа само с неприятели. Проблемът нараства и от факта, че самият Запад създаде мощни държави от мърлявите си съюзници докато се бореше с "комунизма". Днес с такива съюзници, като туркие - на Запада врагове не му трябват...
27 Февруари 2012 03:49
Още неколко грешни стъпки и турчолята ще се търкулнат в ямата при пакитата. Янките им замразиха военната помощ. Айде минус неколко милиарда и достъп до американска техника.
И най- лошото за шалварите - стремително развитие на сътрудничеството САЩ - Индия .
27 Февруари 2012 08:35
Турция се управлява от евреи!Именно младотурците свалят султана!А кои са те и дали са турци или преоблечени в такива евреи е друга тема.Атакюрк казва пред Израелски вестник -Аз съм евреин!И това е достатъчно!И защо си мислите че не от вчера Турция е в НАТО?
Айде сега, на вас само ДС, агенти, комунисти и евреи ви се въртят в праните кратуни. След 1-та световна война масово всички монархии останки от феодализма - като Австро-унгарската, Пруската, Руската, Турската рухват. Това е закономерен процес при който капитализмът си разчиства напълно терена. През 2-та световна война Хитлер се опита да върне миналото с така наречения Трети Райх и беше сразен. Всичко върви напред, защото времето върви в една посока напред, а то е свързано с промените. А дали са евреи или неевреи изпълнителите е съвсем маловажен въпрос.
27 Февруари 2012 09:38
Mrx++
27 Февруари 2012 08:35

......... През 2-та световна война Хитлер се опита да върне миналото с ...... помощта на своята Германска Национал-СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РАБОТНИЧЕСКА Партия.
И ти сега като него - все за социализъм мечтаеш . И за светлото комунистическо минало.
27 Февруари 2012 09:48
***
27 Февруари 2012 10:17
васик е прав. четете статията в оригинал. To exhaust the metaphor, Turkey has multiple personalities. е доста далеч от "има раздвоение на личността.". но недоброто познаване на турската действителност, която само за последната година претърпя редица радикални изменения си остава основна слабост на материала.
27 Февруари 2012 10:22
Марксе,
Този user1970 не заслужава вниманието ти. Появил се е снащи в този форум, за да прапавядва фашистки и антисимитски идеи и съм убеден, че скоро ще изчезне.
27 Февруари 2012 10:40
***
27 Февруари 2012 11:00
***
27 Февруари 2012 11:19
Нищо не разбрах за исляма и християнството в Турция!
27 Февруари 2012 11:41
Турция си кара през просото , но САЩ имат нужда от нея в региона и я лансират на ЕС като нужен макар и крив съюзник. Cнощи Бжежински отново го повтори по CNN.
27 Февруари 2012 11:45
***
27 Февруари 2012 11:54
Турция е най голямата проамериканска ислямска държава.Няма значение, кой е на власт те са американски кучета.Няма мек и твърд ислям,Коранът определя основните линии на исляма,катоосновен пример е живота на пророка Мохаммед/прочетох българския превод на Корана/, "мекия ислям" не е турска а чисто американска политика и цели стабилизиране на американските военно-икономически интереси в ислямския свят и средна азия/прочетете "Голямята шахматна дъска" на Бжежински/.Ако американците оттеглят помоща си Ердоган ще се сгромоляса на мига.В Турция всичко говорят но вършат това що Белия дом им нареди.Вярно е и това,че много от водещите личности в Турция /политици,учени,журналисти и особенно водещите богаташи/имат еврейска или арменска кръв,макар че са с турски имена.Мохаммед и бил търговец и се славел с изключителна честност.Миналата година се говореше че една от бабите на Абтулах Гюл е била арменка от много известен род.В последствие имаше реакция на основните политически партии против това да се говори за корените на личностите,които управляват страната.
27 Февруари 2012 11:55
Userko 1970, mного грешки и неточни данни даваш,явно си ги записвал по време на маубети в някоя кръчма на цигарена кутия.
27 Февруари 2012 11:57
***
27 Февруари 2012 13:10
...но самата тя се бори със собственото си реформиране.
Не е точно така. Турция понастоящем се реформира, като тихомълком изоставя някои от заветите на Ататюрк и връща религията като фактор в отношенията между хората и в отношенията им с държавата, след като тази тема беше табу в продължение на 80 години. Самите турци все още не знаят какво да правят с тази своя свобода, така както ние не знаехме какво да правим с нашата, след 45 години атеизъм. Но ако в България държавата е напълно откъсната от църквата и от тегобите на миряните, то в Турция правителството съвсем целенасочено канализира религиозните въжделения на турците, като ги използва доста умело във вътрешната и външната си политика. Протичащата в моменат консолидация и укрепване на сунитската общност в лицето на арабските емирства и Турция, само след 10-20 години ще дадат самочувствие на тази балканска страна да се противопостави на Европа, в т.ч. и военно, ако се наложи. Турция и турците очакват този момент поне от 100 години, след като преди това в продължение на още 200 години християнските европейски империи бавно и методично унищожаваха Отоманската империя.
27 Февруари 2012 13:34
Neonik от 27 Февруари 2012 11:54 и Васик от по-горе , ...
27 Февруари 2012 16:08
По-известните му творби са "Трилогията Ню Йорк", (1987), Луна дворец (1989)

Този път мързелът просто кърти мивки. Достатъчно е едно изписване на името "Пол Остър" на български в Гугъл, за да се видят заглавията на преведените книги - в случая "Нюйоркска трилогия" и "Лунен дворец". Иначе, разбира се, предложените така заглавия определено звучат... авангардно.
Чудесен писател, между другото.
27 Февруари 2012 20:57
Може ли ислямът и Западът да съжителстват в Турция?

Тази дилема напомня малко на въпроса, поставен от Радио Ереван:
Може ли мъж да забременее?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД