|
| Премиерът Борисов наскоро направи следното откритие: "Колкото е по-слаб финансовият министър, толкова е по-високо ДДС-то. Колкото по-ниско слиза ДДС-то, толкова по-добър е финансовият министър." Дянков пък обясни, че ДДС ставката влияе пряко на потреблението и че при по-нисък ДДС автоматично всичко трябва да стане по-евтино. Сега остава само Дянков да докаже, че е добър министър по "аксиомата" на Борисов. |
Разбира се, трябва да се отчете, че оттогава изтече много вода, светът и ЕС бяха сполетени от невиждани кризи, а напоследък много европейски страни панически вдигат данъци. България не е сред тях и това е радостно. Но ДДС стърчи някак самотно висок на фона на нашия, а и на нащърбилия се европейския данъчен пейзаж. Може би затова вицепремиерът Дянков изпрати старата година и започна новата 2012-а с обещание за ДДС изненади. А има ли почва за тях? Може ли да падне ДДС, кога, с колко? И дали ще паднат цените (което е най-важният въпрос)?
Къде сме ние?
Първо, с 20-те си процента България никога не е била сред страните с нисък ДДС. За сравнение: дори и след вълната от повишения в ЕС има 7 страни с по-ниска ставка, в т. ч. Германия, Франция, Испания. Други 6 държави са на нашето ниво. Така че с нашите 20% се падаме в златната среда. Само че България е от малкото страни със спартанско облагане на потреблението, докато в ЕС се прилагат купища намалени ставки в широк диапазон - от 2.1 до 17%, които важат за какви ли не стоки и услуги - храни, лекарства, дрехи, вестници, книги и билети за кино и театър, за влак и автобус, ток, въглища и газ за бита, жилищни ремонти, дизел за селскостопанска техника. Заради по-ниския ДДС някои граждани на ЕС плащат по-евтино и за: шофьорски курсове, фотографски, козметични, фризьорски услуги, фитнес центрове, прах за пране, еленергия от слънце и вятър, за гуми, ремонти, почистване на сгради и на улици, погребални услуги и какво ли не още. Много страни от ЕС насърчават туризма и потреблението и затова клиентите на ресторанти, пицарии, сладкарници и кафенета плащат лилипутски ДДС. У нас единствената насърчителна ставка - 9%, е за хотелиерските услуги.
Та като отчетем намалените и суперредуцираните ставки, прилагани в ЕС, нашето ДДС се оказва доста тежко бреме за крайните потребители. Това е лошо и за бизнеса, защото високите цени означават по-слаби обороти и по-ниски печалби.
В България 42% от бюджета се крепи на ДДС. За 2012 г. са планирани 17 млрд. лева приходи, от които 7.1 милиарда са от ДДС. Заложените данъчни постъпления са към 15.4 млрд. лева и ДДС представлява над 46% от тях. Тук веднага ще скочат противниците на ниския плосък данък: "Ами да, делът на ДДС е голям, защото фирми и граждани плащат само 10% върху доходите си." Не, просто нашият ДДС наистина е висок. Най-ясното доказателство го дава Евростат. Проучването на статистическата служба на ЕС за данъчното бреме показва, че в целия Европейски съюз само в две държави приходите от ДДС, отнесени към мащабите на икономиката, имат по-голям дял от нашия. По данни за 2010 г. средно за ЕС съотношението ДДС-брутен вътрешен продукт е 7%, в Дания и Швеция обаче приходите от данъка са съответно 9.9 и 9.8% от БВП, а веднага след тях са българските данъкоплатци, които внасят 9.2%. В същото време събраният ДДС в Германия е бил 7.3% от БВП, а в Испания - само 5.5 %.
Тези числа са красноречиви - гражданите с най-ниските доходи в ЕС имат основание да искат и по-ниско данъчно бреме. За това има и друг сериозен мотив - свиващото се потребление, което по никакъв начин не помага на икономиката да се окопити от външните удари. Потреблението може да се насърчава по два начина - с вдигане на доходи или със сваляне на данъци. И понеже мегдан за увеличения на заплати и пенсии очевидно няма, полезният ход на властта е да остави повече пари у хората за сметка на понижени данъчни ставки. Подоходните данъци вече са доста ниски, но с ДДС си остава воденичният камък, от който цените натежават с една пета.
Кога, с колко, дали...
Но как да се намали облагането на потреблението - с въвеждане на ниски ставки например за храни и лекарства? Десните икономисти отдавна са заклеймили играта с различните проценти, които създават вредна среда за лобиране и боричкане между различни бизнеси, усложняват данъчната система и отварят вратички за измами и злоупотреби. Неслучайно държавите от ЕС от години обещават да премахнат малките ставки. Поради силата на разни лобита това се случва много бавно. България досега винаги се е придържала към неутралното облагане. Единственото изключение е за хотелиерите - дали заради важността на туризма за икономиката ни, дали защото този бранш винаги е имал мощно лоби във властта...
Логично е да се мисли за намаление на стандартната ставка. Но времената са смутни и България не може да си позволи дръзки данъчни експерименти и да постави в риск бюджетните приходи. Експертите, към чиято школа принадлежи и нашият финансов министър, са убедени, че ниските данъци пълнят хазната по-добре от високите. За жалост в страната ни тотално липсват сериозни анализи какво се случва с постъпленията при понижаване и повишаване на ставки - дори за осигуровките, където движенията са най-чести.
Явно няма да стане обещаният преди 5 години от ГЕРБ скок надолу от 20% на 15%. Вероятно няма да се случи и намалението на 18%, за което говореше Симеон Дянков като току-що назначен министър. Няма шансове и за израелската схема, която много бе впечатлила премиера Борисов през 2010 г. - поетапно рязане на ДДС с по половин процент през 6 месеца.
В същото време е ясно, че
свалянето на данъка с 1 или 2 процентни пункта
няма да свали цените драматично. Първо, защото е малко - дори да допуснем, че всички фирми автоматично и честно го отразят в етикетите и фактурите си, то слабо ще се усети. Второ, защото много играчи няма да го пренесат в цените, а ще го абсорбират. Например ще кажат, че пренастройването на касовите апарати е изяло понижението на ставката. Но даже бизнесът да обсеби изцяло разликата, това не е толкова лошо. Във фирмите, у предприемачите ще останат повече пари да пазаруват или да инвестират. Парите пак ще излязат на пазара - за покупка на компютър, телевизор, кола, къща, офис, на стомана, бетон, цимент, боя, оборудване и прочее. Така в бюджета пак ще влиза ДДС, а и ще има по-оживено потребление. Именно това е смисълът на ниските данъци: вместо парите да влизат в черна дупка - държавния бюджет, да остават у хората, които да купуват стоки и да консумират различни услуги. Предпочитам това, вместо данъците ми да отиват за ненаситните държавни администрации, които все се оказват недооборудвани, недообучени, жадни за гориво, компютри, софтуер, по-високи заплати и т.н.
Да не забравяме, че има и някои важни сектори, където цените могат да се променят само под надзора на държавата. Ако ГЕРБ примерно реши да свали ДДС от 20% на 18%, а се налага еленергията да поскъпне с 2% и ДКЕВР го одобри, за крайния потребител реално промяна на цената на тока не би трябвало да има.
Финансовият ни министър неслучайно пак заговори за ДДС изненади. Идеята е външните анализатори и вътрешните коментатори да кажат: България явно е много добре, щом може да си позволи да сваля ДДС. Тогава какво чака г-н Дянков? Много ясно - да наближат парламентарните избори. Данъчната политика е мощно оръжие за политическа пропаганда, а кой избирател не се радва на свалени данъци! Така че нищо чудно още през 2013 г. ДДС да слезе на 19%, а Бойко Борисов ще ни напомня на всяка лопата и лента, че го е свалил.
друг е въпросът.. че призивът долу ддс е толкова популистки.. колкото и безумен в този момент 
Да погледнем данъчната основа? Бирникъ, как мислиш, защо Дянков толкова се противи върху общата данъчна основа? Ти си по-запознат каква трябва да е тя - МСС-12. Или тогава данъчно признати ще бъдат повече разходи, отколкото в момента се признават. 
Жалкото е, че никъде не видях някаква прогнозна сметка, какво би се получило, че толкова вдигат алармата като виждаш ли, ако се хармонизирала основата как сме щели да бъдем принудени да вдигнем ставката. Защо ли гледам това мнение с голямо подозрение?
