:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БСП обаче ще гласува "против" в парламента
Управителят на НЗОК сравни здравната система с развален автомобил, който се бута по склона
Вдовицата на Джон Ленън спечели дело в Хамбург
На траурната церемония на ненадминатия шампион се очаква и Ердоган
Двамата със съпругата му излетяха за визитата от Саудитска Арабия
Става част от платформата за Български манифест на Европа на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС.
СТАТИСТИКИ
Общо 356,736,107
Активни 811
Страници 122,815
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

От новата книга

Снимка: Иво Хаджимишев
Валери Петров
---
Валери Петров ни предостави нови стихотворения, които влизат във вече готовата му за печат книга в изд. "Захарий Стоянов". Редакцията на вестник "Сега" смята това за добър празничен подарък и поздравява поета и читателите с тази поредна щастлива среща помежду им на нашите страници.
----

АВГУСТОВСКА НОЩ

Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно звездна бе нощта,
че всекидневните неща -
суетни, летни,
мимолетни -
със своите "Чудесно!", "Цар си!","Браво!"
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч...
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
- Приятелчета мили,
стържете все така със всички сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри!-
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
и чувствах се голям под свода гъст
- а бяхме уж нищожества, уж атоми -
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.


СРЕД БЕДИТЕ

Да, имали сме и преди
епохи грозни, но пък тая...
Сред набора й от беди
коя най-страшна е не зная.

Дали е царстващата вред
агресия дебеловрата,
или е тъничкият лед,
делящ, невидим, брат от брата?

Или е вносът отдалеч
на чужд разкош за богаташа,
или е уличната реч
на книгите (тя вече наша),

или е глупавият смях,
поднасян от тв-комика?...
Безброй беди. Коя от тях
е в своя ужас най-велика?

А те множат се и растат,
една от друга по-голяма,
и уж е всякоя върхът,
от който по-ужасен няма,

а всеки ден ни носи друг
нов връх, нов срам невероятен,
такъв, че другото дотук
добива свой мотив понятен

и още дразни, но едва,
и вече наш привичен бит е...
И може би е във това
най-страшната между бедите.


СТАЙНОТО ЦВЕТЕ

Grozotytsia... Glupia... - досега с имената
на домашната флора така правех си смях -
обичта към цветята не ми беше позната,
до въпросния случай с едно дребно от тях.

То тъй бързо разцъфна за два часа пред мене,
сякаш беше забавен с кинокамера взрив,
че - за пръв път свидетел на подобно цъфтене -
го дочух да ми казва със гласец жалостив:

- Имена ни измисляш и не знаеш, изглежда,
че и стайното цвете цял живот го боли,
за да радва окото ти, да цъфти без надежда,
че ще чуе напролет весел бръм на пчели!

Тъй ми каза и някак в миг успя да се свърже
с друго цвете, растящо на мой личен терен -
една спяща Sympathia също толкова бърже
венчелистчета нежни бе разтворила в мен.


"БИБЛИОФИЛЪТ"

Във библиотеките цял живот без умора,
известно е, трудят се по-особен вид хора -
скромни, безшумни,
мислещи, умни.
Аз лично си спомням не за двама и трима,
но има...
Беше толкоз отдавна, а все пак оттогава
тази случка със шиша просто мир не ми дава
и виждам ги, ето,
пред мен са: градчето,
посетено случайно, и библиотекаря,
който тайно пред госта свойто царство отваря,
сякаш казва му: Виж
как решихме проблема... Хайде де, измъкни ги!
И му сочи, нанизани на въпросния шиш
по азбучен списък (!) забранените книги,
и - създател на символ, по-ужасен от кладите
на Торквемадите -
как при туй обяснява му, че тъй като бил
библиофил,
сърце не му дало да ги изгори...
И сега още помня го, идиота, дори
колко горд бе със своето изобретение
и се питам къде ни е
бил умът и как тъй, като зная
за не една случка, подобна на тая,
съм мълчал като пукал със години, уви,
и не само от страх да не се уязви
великото дело,
но от страх и за себе си. И сега, сбърчил чело
от радостна болка, туй признание пиша,
сякаш измъквам от гърдите си шиша.

ПРОГЛЕДАЛАТА

Съседката Лена, зле със двете очи,
е от вчера с изкуствена леща
и че вече е зряща във гласа й звучи
откъм тяхното дворче отсреща.
Вдигам слушалката:
- Как се чувстваме, малката?
Казва, че много благодарна е Богу.
Аз й казвам: Би трябвало и офталмологу.
Тя се смее щастлива
и към мен се излива
радостта от безбройните великолепия
на светлината за до завчера слепия,
сред които могъл бих да бъда и аз,
доскоро за нея само сянка и глас.
А смехът й в слушалката е приятен и тих
и аз се упреквам, че не я навестих
още днеска, но утре ще й ида нарочно
на гости на тази щастливка,
за да видя ще каже ли на брой колко точно
са бръчките в мойта усмивка.


СРЕЩА В РОДОПИТЕ

До ден днешен във всичко, за което съм писал
във проза и рима,
винаги смятал съм, че все някаква мисъл
текстът трябва да има,
чe е длъжен да носи
наболели въпроси,
някаква нова за четеца идея.
А в случая где я?
Ни помен от нея,
признавам, читатели, да открия не мога
в тази среща в Родопите със ентомолога,
пристигнал у нас
на лов за оназ
хубавица, която... каква беше, не помня,
но до днес още виждам в тъмнината огромния
мършав германец
със лула във ръката, сред безумния танец
на безброй Schmetterlinge. В леса, чер като въглен,
осветен от фенера му, един четириъгълен
екран, опнат на пръчки, тъй размесил ги бе
със безброя на гъстото велинградско небе,
че звезди, пеперуди
в траектории луди
се въртяха над белия магнетичен квадрат,
върху който се движеше един профил брадат
като на кино - ту на фокус, ту не...
Но това беше всичко... Да съзирах поне
в него намек за символ, за метафора нова -
нищо такова -
пеперудки и бръмбари!
Тъй че лично не съм дори
убеден какво значеше тази среща в гората,
тъй че, ако описах я тук без идейна подплата,
все пак го правих,
като си представих,
че - без оглед на туй със поуки какви е -
ще почувствате чара й като мене и вие.


ЕСЕН

Сред мокрите клони
вятър облаци гони,
хладно е, влажно е,
а от всичко най-важно е,
че при мисълта за туй как е могла
тази същата есен, сега в дъжд и мъгла,
да започне с чудесен пъстроцветен разкош...
да, при тази ми мисъл и паралел един лош
ми иде на ум: яркоцветна такава
на промените наши бе и бурната слава,
а какво се получи?
Сред мокрите клони
вятър облаци гони.



ANIMULA

Душичко лекичка, нежничка,
гостенка и дружка на тялото ми,
къде ще отидеш сега,
самотничка, голичка, тъжничка?

Император Адриан (76 -138)

Под сребристия лъч на луната
вън липите и къщите спят,
само теб, мойта стара позната,
не те хваща, душичко, сънят.

Вече знаем, не гостенка в мене,
ти си всичко, което съм Аз,
но - за ясност - похват позволен е
този мним диалог между нас.

Да, животът горчив е към края
и когато нелош е бил той.
Но какво ще ми кажеш ти, зная,
тъй че, тиха, до мене постой.

Да мълчим... Под луната спи всичко,
потопено в дъха на липи,
само ти си ми будна, душичко,
само твоята болка не спи.


БАСНЯ

Усещах, че малко прекалено ме хвали,
но си казах: Едва ли
ще е чисто ласкателство. Защо ще ласкае,
като творбата ми добра и така е!
Тъй си казах и чух как хихикат зад мен
Лисицата, Гарванът и Мonsieur d'La Fontaine.


Снимка: Борислав Николов
90-годишният поет се включи миналата година в протестите на БАН в защита на българските институции на духовността и просветата.
Снимка: Велислав Николов
Валери Петров в театър "Сълза и смях" на матине в негова чест.
65
8991
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
65
 Видими 
23 Декември 2011 19:24
***
23 Декември 2011 19:29
Израсъл си, Иванкин... Дали в положителна, или в отрицателна посока - кой знае?...
/Закачам те, да не се бъзнеш сега/
Всъщност, моето мнение /почти/ се припокрива с изразеното от теб.
23 Декември 2011 20:34
Блестящ, разтърсващо духовен, Валери
23 Декември 2011 20:59
***
23 Декември 2011 21:26
Никога с безразличие!
23 Декември 2011 21:28
Много здраве и сили ви желая, г-н Петров


Стихотворението с цветята ми напомни за най-красивата шантава случка, която може да се опише само като поезия и картина ... с една водка и една орхидея
23 Декември 2011 22:04
Предпочитам , такива вулкани да ни заливат с лавата си ...
23 Декември 2011 22:05
Отново се съгласявам с Иванкин
23 Декември 2011 22:29
Поклон пред гения на Валери Петров! Вече си купих двете му нови книги - стихотворения и басни - и четох на децата си. Благодаря на големия поет!
23 Декември 2011 22:50
Валери Петров си е като малък остров на чистотата и естествената човешка наивност. Той е един от тези , които макар и за малко ни разделят от дебеловратите, силикона , баничарките и бусовете , еснафщината и алчността .
Благодарим ти , че те има рицарю. Малко останаха като тебе .
23 Декември 2011 23:14
И от мен поклон пред поета. Господ да ви дари с още много години г-н Петров
23 Декември 2011 23:26
Вие сте едно от малкото истински хубави неща в новата българска култура, г-н Петров!
Имате искреното ми уважение.
24 Декември 2011 00:04
Иванкин друже,
естествено е това което казваш, защото е знайно, че два пъти в една и съща река не можеш да влезеш. "Всичко тече, всичко се променя." Уви!!! Добавям аз горчиво.
Възхищавам се на г-н Валери Петров, макар че той съвсем спокойно може да мине както без моите адмирации, така и без евентуалните ми критики. Но аз не съм умел в поезията и това ме прави щастлива част от публиката, прехласваща се пред таланта на един голям разказвач.
24 Декември 2011 01:42
Откакто за първи път го прочетох преди много време (Балада за пазачите на фара), оттогава си го харесах и с огромно удоволствие го чета и до днес.
Няма да изброявам всичките му гениални произведения.
Няма смисъл просто. Много съм далеч назад аз от него, за да дръзна да му давам и оценка.

Дано да е жив и здрав и да пише по същия начин, за да ни радва нас, неговите почитатели!
24 Декември 2011 08:35
Благодарност......и заради това, че подари на българите Шекспир!
24 Декември 2011 10:37
Доста слаби неща, но тъй като написалият ги е знаме на червеновапцаните, не е възможно те да го осъзнаят. Все едно да обясняваш на костовак, че гуруто им е дребен селски тарикат със съмнителна образоваст. Но аз мисля, че е хубаво добрият вкус да не е по силите на всеки. Добрият вкус е и следствие на това, което по-горе и Денков пояснява - стоицизъм, нравствена дисциплина, безкомпромисност на морала.
24 Декември 2011 10:48
Неравна схватка, да - поезия срещу простотия.
24 Декември 2011 11:06
Решили от редакцията това да е празничен подарък, хубаво.Не ви харесва.Ми мълчете бе.Да ти подарят нещо, което не ти харесва и да го оплюеш-това е проява на страхотно изискан и добър вкус, нали?Иванкин, ти повечето от нещата, които си правил като студент явно вече не можеш да ги правиш, така си обяснявам липсата на доброта и толерантност на празника.А в Дядо Коледа вярваш ли?Егати хората....
24 Декември 2011 11:29
Deqerven, егати човека...
24 Декември 2011 12:34
***
24 Декември 2011 12:54
Поиклон Мъдрецо. Бъди здрав и жив и щастлив!
24 Декември 2011 13:45
..че нямам доброта и толерантност?..

Имаш, имаш, чак прелива. Само едно липсващо възпитание обръща всичко в нула.
24 Декември 2011 15:06
СРЕД БЕДИТЕ

Поете, забравил си безразличието...
А за добротата на стиховете, за целия ти житейски пример - поклон!
24 Декември 2011 15:27
Deqerven, Caravaggio



Весела Коледа на всички!
И благодарност на редакцията за прекрасния "Наблюдател" днес!
24 Декември 2011 15:56
***
24 Декември 2011 16:15
Това, което е позволено на Караваджо, не е на тебе. Заради една известна разлика в интелекта ...
24 Декември 2011 16:25
Иванкин, аре стига бе, бива ли така.Не се карай с хората днес поне , хич да не тачиш християнската част от празника, обърни се към детството, бе, виж там някой хубав спомен, свързан с Бъдни вечер няма ли.Кажи на близките си една добра дума, омеси питката, целуни жена си, пожелай на съфорумци щастие поне за празниците....Недей с лошо бе, човеко....
24 Декември 2011 16:25
Иванкин, не като упрек, а с добро чувство - за безразличието всеки сам си е виновен. "Когато един мъж е уморен от удоволствията, той/ вече/ е уморен от живота." - така пише на чашата ми за бръснене. Да ме подсеща всяка сутрин , ако съм станал наопъки...
А стиховете на Валери Петров винаги ме правят млад - аз на моите, той на своите 90 години. ПАТРИАРХ НА ДУХА е Валери Петров - любимец на три поколения от моето семейство. Лична аз ненаситно го чета и препрочитам, особено когато наоколо ми става твърде мръсно / в духовен смисъл/.
И днес "Сега" е територия на духа, което му отива. Благодаря ви! Весели празници на всички!
24 Декември 2011 17:45
Ооо, Караваджо ни удостоил, трябва цалуваме ръка.
******************************
Не беше ли когато човек е уморен от Лондон?
24 Декември 2011 18:31
С благодарности на Валери за цялото му творчество.
С пожелание за весели коледни и новогодишни празници, на Валери и честита Ханука на Нисим ( още не е свършила щото е 8 дни)
Почитател от младежкиге си години.
24 Декември 2011 20:56



Молитвата за Доброта е най-красивото вдъхновение.



Това за мен е поезията на Валери Петров.


Бъдете!


--------
Благодаря на в. "Сега" за Срещата.




24 Декември 2011 23:45
dolubekape-to сигурно е разочарован, че Валери не е написал ода за реститута или поема за "предприемчивия" тарикат-демосрат, за мускула и перхидролките- гръбнака на прояденото от безвремие и духовна пустота днешно българско общество .......
Поне си мълчи , бе .
За човека с голямо Ч - Валери Петров
24 Декември 2011 23:48
Валери излъчва такава благост - и с поезията си, и просто като човек! Да е жив и здрав още години!
Честито святото Рождество Христово на всички и нека бъдем малко по-добри.
25 Декември 2011 00:51
***
25 Декември 2011 00:57
***
25 Декември 2011 01:02
Мир Вам и да ви дари Господ със здраве и много дни! Честито Рождество на всички!
25 Декември 2011 07:18
Валери Петров е подарък за нацията ни!
Великолепна страница на в. Сега.
Весела Коледа и Щастлива Нова Година!
25 Декември 2011 10:21
ivankin,
25 Декември 2011 12:29
Покойният Радой Ралин беше охарактеризирал изящните стихове на Валери Петров като "пухкави бели кадели" !
25 Декември 2011 13:41
Покойният Радой беше сътворил следното:
"..Зайчето Валери
пише и трепери.."
Какво друго да сътвори, завалията...
25 Декември 2011 14:21
Радой Ралин не може да се сръвнява с Валери Петров.
Валери Петров е един от най-голямите познавачи на българският език, а Радой Ралин е автор на N-броя двуредия, злободневни и елементарни.
25 Декември 2011 16:41
Дай, Боже, повече такива Човеци и поети!
26 Декември 2011 00:48
Че е талантлив поет талантлив е. И аз го харесвам. Но дали е честен човек?
26 Декември 2011 15:18
Ее, па той не е жена.
26 Декември 2011 15:47
Пред дребничкият ГОЛЯМ ЧОВЕК ВАЛЕРИ ПЕТРОВ, ние сме джуджета. Трябва само да замълчим и тихо да се насладим на неговата нежност, любов и мъдрост.
Дано имаме щастието да ни отвори душите с още творби.
26 Декември 2011 16:23
Честита Коледа на всички колеги! Да сте живи и здрави!
За Валери Петров- де да имаше повече като него, на друго дереже щяхме да сме! А като подхванах дережето- няма да се опрвим (дережето де...), доде се делим на червени, сини, жълти и кафеви! Дордето комунист е най-мръсната обида в България и ред други подобни етикети. Въобще да се лепят етикети на челата на хората и след това да си хабиш енергията да обясняваш, че нямаш сестра си е чиста загуба на време! А има толкова много каквода се направи! Но след като си зает с това да доказваш, че нямаш сестра, си е кауза пердута.
За тия, дето първосигнално ще се лепнат за клавиатурата, за да ми обяснят, какъв съм точно- никога не съм бил член на каквато и да е партия!
Още веднъж весели празници!
26 Декември 2011 16:57
Не ми хвалете комунистите! Вярно, случват се и измежду тях хора. Туй най-общо казано. А поетите са рядкост и са различни и трябва да се ценят. Някои се четат леко, други изискват да напрегнеш куфалницата. Но който чете поезия, си прави труда.
27 Декември 2011 01:00
Някой спомена за безразличие. Към кое? Към добротата, към докосването на човек с други човеци, с природата, с миналото си? Към неизбежната и попиваща всичко тъга ли да съм безразличен? Няма как …
-----------
Една бележка към тези от вестника, дето слагат текста в уебстраницата: толкова ли е сложно да пишете „и“ с ударение (ѝ), а не това неграмотно й вместо него?
27 Декември 2011 10:46
Deqerven, защо реши, че нямам доброта и толерантност? Не вярвам в дядо Коледа, вярвам в съветския дядо Мраз.

Па ти си верваш в каквото ти кажат по слушалката от амбасадата. И не е Дядо Мраз, а тов. Дед Мороз (DEAD Moroz).
Айде весели празници и да не забравиш да докладваш, кто здесь абижда государя.
27 Декември 2011 11:23
Благ и добър! Такива са и стиховете му.
Мехлем за душата.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД