:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Каква е вашата оценка за речта на президента Радев след клетвата в НС?
Отлична реч
Добра реч
Слаба реч
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 313,953,846
Активни 953
Страници 158,516
За един ден 1,302,066
Гледна точка

В ЕС по-добре се оцелява поединично

"Хармонизирана" политика по примера на най-тежките данъчни режими в Европа само би намалила здравословната конкуренция, като санкционира онези държави, които са се справили добре
Пиер Гарело
През последната година Брюксел разкри своята (фикс) идея за фискална конвергенция в Европа. Докато дълговата криза в еврозоната измъчва финансовите пазари, европейските лидери дадоха да се разбере, че виждат пътя към оцеляването чрез централизиран бюджетен надзор и хармонизирана данъчна политика.

Въпреки този натиск неотдавнашно проучване на данъчното облагане в Европа (Taxation in Europe 2011) на моя "мозъчен тръст" показа, че фискалните и бюджетните политики се разграничават все повече една от друга. Една от причините е, че не всички европейски страни са изправени пред една и съща криза. Някои като Холандия, Норвегия, Словакия, Люксембург, Германия и Швеция са близо до балансиране на бюджетите си. В същото време Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Испания, Великобритания, Франция и Полша трябва спешно да намалят своите бюджетни дефицити. За да се постигне това, техните политики са следвали предвидими пътеки - например увеличаване на косвеното данъчно облагане, било то ДДС или акцизи, повишаване на пределните ставки на подоходните данъци и строги мерки срещу данъчните измами и укриването на данъци.

Резултатът е още по-разнообразен набор от ставки, правила и практики в данъчните режими в Европа. Дали всеобхватна стратегия ще доведе до желаното намаляване на дефицитите, зависи от силата на икономическото възстановяване на тези страни. Но никой не може да очаква чудеса. В по-голямата част настоящите ангажименти на правителствата, а именно за здравеопазване, образование и пенсии, ще изискват разходи, които да растат поне толкова бързо колкото техните икономики.

Това води до втората причина, поради която не се наблюдава конвергенция във фискални политики - идеологията. Нито един европейски лидер не призовава за увеличаване на дълга днес, но никой не е и склонен да постави под въпрос устойчивостта на своята социална държава. Има обаче някои интересни изключения. Може би най-иновативният фискален ход за 2010 г. дойде от Словакия, където банковите сметки на работниците и служителите отсега нататък ще се кредитират не само с "редовните заплати", но също така и със социалните и здравните вноски, които те дължат и които техните работодатели досега изплащаха от тяхно име. Това е добър начин да се подготви почвата за така необходимите реформи и намаляване на социалната роля на държавата, като данъкоплатците осъзнаят какви са разходите и ползите от най-разпространената система.

От своя страна България е на път да намали своя държавен дефицит до 0.5% от БВП през 2014 г. от около 2.5% тази година (2011), като отхвърли общоприетото схващане и запази 10-те процента корпоративен и подоходен данък по време на икономическата криза. Дания пък отговори на кризата, като намали пределната ставка на данъка върху доходите от 63 на 56.1%.

Дори и в опитите си да се борят с укриването на данъци чрез по-тясно международно сътрудничество, държавите, оказва се, са избрали доста различни политики. Миналата година Апелативният съд на Белгия постанови, че данъчните органи не могат да използват документи, които са придобити чрез кражба, докато германският Конституционен съд постанови обратното.

Тази възходяща дивергенция между юрисдикциите на европейските държави притеснява чиновниците в Брюксел, чиито работни места зависят от централизираното вземане на решения в Европа. Притеснява и държави с високи данъци като Франция, които рискуват да загубят още повече работни места и приходи за сметка на някои по-гостоприемни режими. Но трябва ли някой друг да се тревожи за липсата на фискалната хармонизация в Европа? В никакъв случай. Различните данъчни политики са пряк израз на суверенна свобода.

Европейската дългова криза предостави на лидерите възможността радикално да променят икономическите и фискалните си политики. Повечето решиха да не правят нищо и все още се правят опити да спасят съществуващите си системи. Няколко решиха да се реформират и вероятно ще пожънат ползите от по-малката държава и по-динамичната икономика. "Хармонизирана" политика по примера на най-тежките данъчни режими в Европа само би намалила здравословната фискална конкуренция, като санкционира онези държави, които са се справили добре.



----------------------------------------------------

* Пиер Гарело е професор по икономика в университета "Пол Сезан", Франция. Той е директор на Института за икономически изследвания в Европа (IES - Europe) и отговаря за изследователската работа в Института за икономически и фискални изследвания (IREF). Преводът е на ИПИ.
4
7586
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
16 Май 2011 20:47
Поотделно, но ние сме готови да плащаме заради другите - за да сме в стадото.
---------------------------
Блогът на Генек

16 Май 2011 23:55
Много приказки за да се каже: "Случаи като Гърция могат да се избегнат само ако има обща икономика на ЕС, но това е контрапродуктивно". Така че или случаите като Гърция се плащат от немеца, или се разпада еврозоната и ЕС. Докато немеца бачка и плаща, ЕС ще го има, после довиждане.
17 Май 2011 11:39
Потърпете още малко.
Евросъюзният "Горбачов" вече е роден.
Нещо повече, навярно вече е в университет.
Дано дочакаме, дано !

17 Май 2011 12:01
По отношение на ЕС може би в един момент е редно да има ЕС-данък, но вътрешната конкуренция трябва да остане активна!
В края на краищата модела на САЩ е не перфектен, но работещ и някои добри идеи могат да се заемат - там добре е направена разлика между федерално и щатско облагане, федерално и щатско престъпление и т.н.
Ако имаше подобно, сутринта Цветанов нямаше да се оплаква, че САС пуснал един фалшификатор и той изчезнал, защото решението щеше да зависи от ЕС-съд.
Същото щеше да е валидно и за трафика на хора или наркотици (федерално, когато е cross-border).
Въобще и в САЩ са установили, че федералните съдилища са по-малко уязвими на политически или друг натиск от местните...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД