Административната система в България показва три изключително сериозни дефекта - нестройна и зле прилагана нормативна база, свръхцентрализация и липса на сериозен анализ за състоянието и проблемите.

В момента регистърът към Министерския съвет изброява 130 административни структури:

- 8 държавни структури, отчитащи дейността си пред Народното събрание,

- 8 държавни агенции,

- 4 държавни комисии,

- 35 изпълнителни агенции,

- 24 структури, създадени с постановления на МС,

- 8 държавно-обществени консултативни комисии,

- 43 съвета към МС и министерства.

Няма експерт или политик, който да е в състояние да запомни дори само наименованията на тези 130 структури. Как тогава тези звена ще бъдат управлявани, как ще се отчитат резултатите им и ще се координира дейността им в полза на обществото? Отделно в регистъра има и няколко десетки самостоятелни структури, създадени със специални закони и функциониращи като регионални звена на министерства.

При провеждането на ефективна, добре обмислена и планирана реформа всички тези администрации - национални и регионални, могат да се оптимизират и броят им да се намали поне наполовина! Сегашното трагично състояние е представително за начина, по който се е развивала в условията на прехода публичната администрация в България - хаотично, без мисъл, без стратегия, под натиска на лобистки и откровено некомпетентни мнения, дребнави политически съображения, коалиционни и лични сметки за заемане на постове.

Въпрос на експертно ниво е извършването на тест на съществуващите структури - какво работят, как взаимодействат, каква е ефективността им. Едновременно с това се изискват сериозни средства, защото трябва да се наберат знаещи и можещи експерти или специализирани в управленската сфера фирми от България и чужбина.

Друг проблем е липсата на общовалиден Закон за държавния служител и Закон за администрацията, или иначе казано - липса на единно прилагане на действащите такива закони. Например администрациите на Народното събрание, на БНБ, на Сметната палата, на държавните органи, създадени със специални закони, на Конституционния съд и на другите звена от съдебната система, областните управители и част от общините прилагат отчасти и избирателно двата съществуващи закона и подзаконовите актове към тях. Назначаването на служители във всички тези администрации се извършва, без да се обявяват конкурси в Регистъра на административните структури - т.е. по непрозрачен начин. Размерът на възнагражденията, оценяването и развитието на кадрите в тях са тайна за обществото. Липсата на единни и ясни правила води до тежки диспропорции във възнагражденията и условията на труд и до недопустими отклонения, които в крайна сметка рушат административния процес в целия публичен сектор.

Добре е България директно да възприеме и адаптира прецизно изработените единни правила на ЕС, които са доказали своята ефективност. Става дума за приемане на нов Закон за служителите в държавната администрация, който да замени досегашния Закон за държавния служител. Едновременно с това всички специални закони (в областта на сигурността, отбраната, съдебната система, дипломатическата служба, БНБ, Сметната палата и други органи, създадени със закон) следва да бъдат актуализирани и хармонизирани с този нов закон.

Ясна е необходимостта и от принципно нов Закон за администрацията, който да категоризира администрациите, да определи техните рангове и взаимодействието им. И най-вече - да регламентира ясни и пълноценни правомощия на областните и общинските администрации.

Средното ниво на държавно управление - област, на практика е ликвидирано. В момента областните управители имат функции по отношение на държавната собственост, както и при бедствия и аварии. Те са политически назначени местни ръководители, а не пълноценно управленско ниво от типа на провинциите в Германия или департаментите във Франция. На областно ниво несъмнено трябва да има и избираем колективен орган - съвет.

Низовото ниво на управление - община - прилага организация на администрацията си по преценка на общинския съвет, а не такава, която да е съобразена със структурата на централната държавна администрация. Пример - дирекциите в Столичната община и като предмет на дейност, и като наименования нямат нищо общо с министерствата. По този начин се затруднява силно вертикалното взаимодействие между администрациите.

Финансовите ресурси са концентрирани на национално ниво и общините редовно се "молят" на депутати, на финансовия или на друг министър за отпускане на средства. Липсата на пълноценно средно и долно ниво на държавната администрация води до създаването на абсурдни неуправляеми мастодонти с хиляди служители в тях - Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане и др., води до създаването на десетки паразитни и практически неуправляеми главни дирекции в почти всички централни ведомства. Пояснение - съгласно закона "главна" е тази дирекция, която има териториални звена в страната.

Административната реформа в тази сфера предполага по-голямата част от кадрите и финансовите ресурси на главните дирекции да се предоставят на областите и общините, а на национално равнище да останат информационните, методическите, законотворческите, контролните и международните административни дейности, които не са от компетенциите на областните и общинските нива. Трябва да отчитаме и факта, че не всичко може да се децентрализира. В областта на отбраната, на вътрешния ред и сигурност, на външната политика предоставяне на дейности на ниво под националното е или невъзможно, или е свързано с практически трудности. Обратно - изключително подходящи за деконцентрация и за децентрализация са държавните политики в областта на образованието, социалното дело, пазара на труда, здравеопазването, културата, младежта, спорта, инфраструктурата и др.

Тук става дума за промяна в изборното законодателство и в редица закони и подзаконови нормативни актове, позволяваща избираемост, овластяване и пълноценно действие на средното управленско ниво - областта. Освен с политическа децентрализация процесът следва логично да продължи и с финансова децентрализация.

Проблемите се трупат от много години и разрешаването им изисква средносрочни перспективи - това е процес, а не еднократен управленски акт. Работата с хоризонт 2020 г. трябва да се насочи към: осъвременяване на нормативната уредба на държавната администрация и кариерното развитие на служителите; оптимизация на структурите; интензивно внедряване и прилагане на информационните и комуникационните технологии; политическа и финансова деконцентрация и децентрализация.

За да се случи решително намаляване на звената и на персонала при запазване на обема и качеството на публичната услуга, е необходимо приемането на нов Закон за електронното управление (е-администрация), който да регламентира стандарти - за вътрешноведомствен обмен, за съдържанието на интернет сайтовете на ведомствата, за извършваните услуги на гражданите и достъпа до информация, за междуведомствения обмен и координация, за международния обмен, за задължителните безплатни онлайн бази данни за публично ползване, за сигурността на системите за е-администрация.