:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
За кого ще гласувате на 5 октомври?
ГЕРБ
БСП
ДПС
Реформаторският блок
България без цензура
Патриотичен фронт
Атака
АБВ
Други
Не съм решил/а още
Няма да гласувам
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 214,383,838
Активни 1,352
Страници 32,647
За един ден 235,726
Клан

Стоян Везенков получил за майсторлъка си пръстен от султана

Строителят спечелил конкурса за моста над Марица край Одрин с уникален макет от кибритени клечки, по който се разходил
Снимки и репродукции: Борислав Николов
Днес Владимир Василев Руменов пази пръстена, който султан Абдул Меджид (1839-1861 г.) подарил на прапрадядо му Стоян Везенков за големия му талант на строител. Той се предава по традиция на всеки първороден син от фамилията, който трябва да прибави по една халка на него.

Името на Стоян било известно не само из цялата Турска империя, но и в Египет, Персия и Европа. Праправнучката на майстор Стоян - Кремена Василева Руменова - Камбова, разказва, че дължи на своя роднина любовта си към изкуството. Тя е завършила икономика, но цял живот се занимава с приложно изкуство в областта на текстила. Кремена е собственичка на



първата частна галерия у нас "Крида арт".



От спомените на баща си Васил Руменов, който е правнук на Стоян Везенков и внук на сестра му Румена Везенкова, тя знае, че майсторът спечелил благоволението на турската власт след построяването на много сараи на турски големци, на двете червени казарми в Битоля и Сараево и моста на река Марица край Одрин. Освен пръстена Везенков получил една кръгла металическа плочка, на която бил изобразен полумесец. Този знак, поставен на феса или калпака, давал много права на собственика, особено ако той е гяурин. Стоян обличал алафранга дрехи, носел ботуши и яздел кон, без да слиза, ако срещне турчин. Привилегиите, които му давало името, той използвал за родолюбиви цели.

Малцина днес знаят кой е Стоян Везенков и кои са потомците му. Легендарният майстор е роден в град Крушево, Македония. Енергичен, с високо изпъкнало чело и добри очи, той имал дарбата на прадедите си - да гради каменни къщи и черкви. И до днес в гр. Крушево се предава от уста на уста случката, която прославя името на Стоян Везенков. Големците от малкия диван на султана решили, че трябва да се построи мост над река Марица край Одрин. В конкурса за най-добър и евтин проект участвали англичани, французи и италианци. Майстор Везенков не начертал нищо, но успял да спечели правото да строи моста. Първо, той се заел с проучването. Отишъл на мястото, измерил дебита на водата и намерил здрава почва за основните зидове на моста. След като събрал и други сведения, Стоян се върнал в Цариград и започнал постройката на този мост от кибритени клечки. Навремето са се продавали едри клечки кибрит в кръгли кутии, които служели само за подпалване на огън.

През един есенен ден на 1860 г. в страничните павилиони на двореца на султана се състоял конкурсът. Чужденците чрез своите фирми правели предложения, показвали скици и сметки. Майстор Стоян стоял в дъното на залата. Той слушал офертите с внимание, тъй като владеел основните европейски езици. Когато дошъл неговият ред, той казал, че прави предложение да построи моста с 10% по-евтино от най-евтината оферта. Чужденците започнали да се взират в този дързък за тях човек. Тогава той казва на хората си да внесат макета на моста, построен от кибритените клечки. Всички остават още по-учудени, когато



майсторът минава по макета



от единия до другия край. "Ето, това ще издигна от камък", казал той. Когато султанът научил за случилото се, го поканил да покаже и на него своя мост. В тържествена обстановка майсторът минал повторно по макета. "Ашколсун, мендис ефенди", възкликнал султанът, свалил от ръката си един златен пръстен и го дал на Стоян за спомен от тази случка.

Тъкмо този пръстен днес е собственост на праправнука му, инженер Владимир Руменов. Сложен човек бил майстор Стоян Везенков. От една страна, султанът се възхищавал от него, а от друга, той пишел на най-големия му враг - руския император, като го молел да освободи християните в Турция. Същият този крушовски майстор купува от Гърция оръжие и контрабандно го препраща в Албания, която прави опит за освобождение. При такава една доставка на оръжие Везенков е заловен, окован във вериги и хвърлен в Нишкия затвор, а впоследствие осъден на смърт чрез обесване. Когато обаче го закачат на въжето и циганинът ритва столчето, на което стои, въжето се къса.



Такива хора турците не бесят повторно,



а ги оставят на доживотен затвор. Стоян има късмет, тъй като успява чрез добри адвокати да излезе от затвора. Заедно с децата си - сина Владимир и дъщерите Райна и Косара - той стига до Кишинев. Оставя ги в местен военен пансион и тръгва да търси братята си Петър и Костадин, които учат в Москва. По това време Костадин вече е завършил с помощта на Стоян медицина и е назначен за лекар на българското опълчение в Кишинев. Намира го и с мъка се разделя с него, за да се срещнат вече в България, край гр. Котел, където Костадин лежи тежко ранен в гърдите. Батко му се опитва да му помогне, като изсмуква с устата си гнойта от гърдите му, но напразно. Доктор Костадин Везенков умира през 1878 г. Името му е издълбано на една от плочите на Докторския паметник в София. Той е носител на ордените "Св. Ана" и "Тевтонски кръст" - най-високите в царска Русия.

Вторият брат на Стоян, Петър, завършва инженерство и като доброволец в руската армия загива за свободата на България, неизвестно къде.

Синът на Стоян, Владимир, завършва военна академия в Русия и достига чин полковник. Взема участие в Руско-японската война. Ранен, той попада в една болница, където се влюбва в медицинската сестра Мария Митрофановна. По-късно Владимир се жени за нея. През Балканската война 1912-1913 г. синът на Стоян идва в България и взема участие в сраженията като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Като командир на 12-а прилепска дружина той проявява голяма храброст при атаката на Гюмюрджина.

В София Владимир Везенков живее в голяма бедност. Едва в последните години от живота му Народното събрание му отпуска скромна пенсия. Неговият братовчед Александър, синът на Петър Везенков, след Освободителната война



става артист в Большой театър.



Публиката никога не разбрала, че е българин, тъй като владеел руския език до съвършенство.

Голямата сестра на майстор Везенков - Румена е родоначалничка на фамилията Руменови. Родила е 12 сина. Понеже била изключително всеотдайна майка, след като останала вдовица, всичките й деца и внуци приели малкото й име за фамилно. Оттук големият Везенков род има разклонението Руменови.

Интересна е одисеята на последния, 12-ия син на Румена, Владимир, наричан Нуне. Подобно на братовчедите си и той се озовава в Москва. Настанява се в Славянското дружество и се записва студент в Богословската академия. Скоро се премества във Военната академия, но и тук не се застоява. Започва да следва медицина и заминал в Сибир да лекува холерно болни. След връщането си в Москва влиза във връзка с нихилистите. Взема участие в Народняшкото движение за освобождението на Русия от царизма. Едновременно с това той защитава в Москва една от първите дисертации за витамините и за тяхното действие върху човешкия организъм.

В България Владимир се занимава с медицина, участва в Македонското движение и се познава лично с всички видни македонски дейци. Когато се обявява Илинденското въстание, той полага особени грижи за бежанците. Обзавежда в Скопие една болница, която просъществува дълго време. Доктор Владимир Руменов е избиран няколко пъти за народен представител от Петричкия край.



Стига до чин генерал.



Неговият племенник Васил Руменов, син на рано загиналия му брат Васил, пише в спомените си, че той е "най-добрият човек на света". Васил е осиновен и отгледан от доктора. За времето си младият човек получава солидно образование, но преди това получава и солидни уроци по родолюбие от д-р Руменов. Още 14-годишен той участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, а по-късно в Първата и Втората световна война. Васил Руменов е един от първите търговци у нас, който внася земеделски машини от Унгария и Германия. Подобно на всички потомци на Стоян Везенков и той има отношение към изобразителното изкуство и рисува сполучливи картини. На сина си Владимир и на дъщерите си Кремена и Огняна той завещава не само обичта си към изкуството, но и следната мъдрост: "Злото никога да не идва от нас!"
 
Васил Руменов
 
Кремена Руменова-Камбова показва снимката на баща си Васил, правнук на майстор Стоян Везенков.
 
Командването на Македоно-Одринското опълчение. Сред офицерите е и Васил Руменов, племенник на генерал Владимир Руменов.
1317