:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 214,435,174
Активни 893
Страници 83,983
За един ден 235,726
Истинската история

„Ония дивни дни, когато България беше хубава и благородна”

Превземането на Одрин през 1913 г. е блестяща и новаторска военна операция
Илюстрация: автора
"Атака" - част от едноименната картина на Я. Вешин, 1913 г., Национален военно -исторически музей-София. Вляво - "Главната порта на античния и на средновековния Одрин" и "Общ изглед от Одрин", черно-бели литографии на Ж. Сейже и О.- Ж. Дезарно, 1829-1830 г.; Тракийски българки празнуват с песен освобождението си, 1913 г.; Българин и българка от Одрин, началото на ХХ в.; Вдясно - летците Хр. Топракчиев и руският доброволец Н. Д. Костин, участници в боевете за Одрин, 1913 г.; Българската артилерия обстрелва Одринската крепост, 1913 г.; Ген. Г. Вазов и плененият комендант на Одринската крепост Шукри паша, 1913 г.; Специализираните изследвания за Балканската война се появяват веднага след нейния край - заглавната страница на българското издание (1914 г.) на книгата "Балканската война (1912-1913 г.). Военните действия в Тракия до Чаталджанското примирие", Берлин, 1913 г., Национален исторически музей-София.
След три тежки столетия на робство българите сякаш се отърсват от летаргията си някъде през първата половина на ХVIII в. Възникването на нови възможности за търговия в рамките на Османската империя, но и с Русия, страните от Централна и Западна Европа, дори с Близкия изток правят робството малко по-търпимо. Производството на стоки за тези необятни пазари създава в българското общество прослойка, която вече не изпитва поне материални лишения.

Когато "се види в пари", българинът първо строи къща, а сетне не знае ограничения в броя на децата си. Точно това се случва по българските земи особено през целия ХIХ в. Явлението чуждите пътешественици, минаващи през Балканите, с удивления наричат българската "победа в леглото". Макар че този процес е много пряко свързан с тракийските българи, ще е похвално, ако като демографски феномен се опише в общобългарски вариант. Тогава ще е видна цялата му сила. А и думата сега ни е за войната в чистия й вид . . .



* * *

Новата 1913 г. започва съдбоносно. На 10 януари в Цариград партията на младотурците извършва преврат начело с Енвер паша. Затегнатите вече мирни преговори в Лондон са прекратени окончателно, а активните военни действия на Турция със страните от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) са напълно възобновени на 23 януари. През същия този ден е отблъсната масирана атака на турската Източна армия при Чаталджа, а няколко дни след това българската Четвърта армия на ген. Ст. Ковачев успява да неутрализира атаките на турския Булаирски корпус на Галиполския полуостров. Мечтите на младотурските превратаджии се оказват безпочвени, а атаките на турската армия - не по-успешни от тези през есента на 1912 г. Все по-сигурно е, че изходът от военните действия в Тракия ще стане ясен при Одрин.

Още преди началото на Балканската война Одрин е превърнат в една от най-мощните крепости в Европа с помощта на германски военни инженери. На двете отбранителни линии около града има общо 24 стари и новопостроени форта, 554 оръдия, с ширина 6-9 м са масивните телени заграждения. 70 000 войници и офицери (5 октомври 1912 г.) се считат за достатъчни да бъде спрян българският устрем към проливите.

Втора българска армия начело с ген. Н. Иванов доближава плътно одринските отбранителни съоръжения в периода 5-8 октомври 1912 г. Пълното обкръжение на града е осъществено в средата на ноември. По това време към българската войска се придават две сръбски дивизии - Тимошката и Дунавската. Съотношението на силите още в края на 1912 г. е рязко в полза на българската войска - 1.8:1 за пехотата и 1.15:1 за артилерията средно за цялата бойна линия около града, но в Източния сектор е 3.57:1 за пехотата и 2:1 за артилерията. Подготовката за атака всъщност е завършена на 24 януари, когато ген. Г. Вазов е назначен за командващ на специалния Източен сектор.

Повече от месец българската войска практически бездейства, докато главното командване се помайва съвсем необосновано, премисляйки. Чак на 7 март е разрешено да се предприеме ограничена атака на предните позиции в Източния сектор, където, както е видно, вече е налице подавляващо предимство. Проведената на 12 март дневна атака показва очакваното от командването и от войниците на Източния сектор - безредно отстъпление на турските войски от главната отбранителна линия. След смазваща артилерийска подготовка в 23.30 ч. същия ден и все на Източния сектор започва нощно настъпление към турските позиции. В телените заграждения са направени достатъчно широки проходи, през които с нечуван героизъм и саможертва българските пехотни полкове при солидна артилерийска поддръжка овладяват форта на хълма Айвазбаба, а до развиделяване - и цялата главна отбранителна линия на града. През тази нощ България губи 1316 свои войници и офицери, 451 безследно изчезнали и 6329 ранени, всеки един от тях величав като античен герой. Турските загуби са многократно по-големи, но точните данни остават неизвестни.

В 10 ч. крепостта пада, а комендантът й М. Шукри паша се предава заедно с офицерите и войниците си на ген. Г. Вазов.

Изучаването на Одринската битка от 1913 г. от военните специалисти в Европа започва едва ли не още с нейното завършване - същата година е публикувано изследване на Германския генерален щаб за битката (българско издание в превод - 1914 г.). При атаката на Одрин е създадена нечувана дотогава артилерийска плътност - 70 оръдия на километър фронтова линия, централизирано управление на артилерийския огън, огневи вал, щурмови команди, провеждане на нощна атака, смазваща дори само със своята неочакваност, изключително съсредоточаване на бойни сили по направление на главния удар.

Специална и много важна тема е използването на бойна авиация, при което често ще трябва да се ползва изразът "за първи път". За първи път се създават авиационни единици, придадени в оперативно отношение към армиите на Одринския, Чаталжанския и Галиполския фронт. Само към Втора армия се числят 22 самолета. За първи път е създадена специална българска авиационна бомба наред с използваните руски бомби "Гелгар". На 22 октомври 1912 г. за първи път са заснети от въздуха военни обекти. Българо-руски екипаж Ефимов-Топракчиев разпръсква листовки над Одрин и над турските позиции.

След превземането на Одрин се оказва невъзможно да не се подпише мирният договор в Лондон, макар че тази българска военна победа няма своето достойно продължение във войната по вина на главното командване.

Блестящата операция надига невиждана вълна от възхита и преклонение навсякъде по българските земи - "ония дивни дни, когато България беше хубава и благородна . . .", по думите на дядо Вазов.



* * *

Установяването на Одрин като граничен град ще да е станало донякъде случайно още в зората на българската държава. През първите векове след 681 г. силите на централната власт в Плиска са насочени към запазване на огромната държавна територия и вътрешното й устройване. Става така, че на юг същите тези сили стигат "само" за трайно установяване до Одрин и неговия градски район в мощно противоборство с Византия.

След българо-византийското уравняване на силите през VIII в., България владее Одрин и неговия градски район по няколко десетилетия през всеки век - в началото на IХ в., в началото на Х в., в началото на ХI в., в началото на ХIII в. Прескачането на ХII-тия век е напълно обяснимо, а напористите усилия на царете Тодор Светослав, Георги II Тертер и Михаил Шишман през първата половина на ХIV в., макар и да не успяват да доведат до завладяване на самия град, на практика правят български градския му район, което вече не е неочаквано по това време (СЕГА/ 17.9.2009 г.), при това за обичайните няколко десетилетия.

Българското етническо запълване на най-източния ъгъл от Европа ще стане много по-късно, главно през ХIХ в. и първото десетилетие на ХХ в. Прочутата "победа в леглото", т. е. взривообразното увеличаване на раждаемостта сред българите в Османската империя след началото на ХIХ в., донася значително увеличаване на българската етническа територия. Точно това неоценимо историческо предимство бе така или иначе проиграно от българските правителства през първата половина на ХХ в.

В началото на ХХI в., почти столетие след последното засега българско завоевание в югоизточна посока, сигурно е време да се потрудим още по-усърдно за достойното отбелязване на мястото на Одрин в българската история. Хилядите герои от битките за Одрин ще очакват това. Днес, като нямаме армия, сили поне за нова "победа в леглото" имаме в изобилие . . .



Извори

"Подир големите катастрофи, които сполетяват народите, нерядко настават за тия народи дни на малодушие, дни на ярости и на самоизтребление, на изгубване всяко чувство на самоуважение и на справедливост към себе си.

Ние ги преживяваме днес.

Я се вслушайте в тоя стихиен вихър на възкипелите страсти, в тоя избух на омразите и на всичките долни инстинкти, които позорят човешката природа! Ние дишаме в тифозна атмосфера, която отравя живота и задушава в дълбините на душите всяко добро и светло чувство, храним се със злъч, въздухът на българското небе е напоен със смъртните миазми на низостта и безумието. Отрекохме си всичките добродетели и достойнства, светлото охулихме, потърсихме и намерихме в прекрасното грозота и забравихме, че сме синове на великия оня народ, който лани по това време беше обсипван от цял свят с похвали за непознати в историята доблести, когото удивеното човечество славеше и сочеше пример за себе си! . . .

Ето ни в Одрин . . .

По всички къщи, по всички дюкяни български трицветни знамена.

Никакви следи от разорение.

Никакво изражение на уплаха по лицата на жителите.

Помислих си какво би било в един град, превзет от турците с пристъп! . . .

Одрин има изглед на грохнал старец, одърпан, беден, оттласквателен - турски град . . .

Времето до вечерта използвахме в разходки из града. Животът му беше си добил обикновения делничен вид. Всеки си гледаше работата, като че никаква промяна не е станала; турското население бе свикнало да гледа великодушните си завоеватели. Само български знамена на всяка сграда придават празничен вид на града . . .

По склона на [хълма] Айджиолу личат пресни могилки, много, много могилки . . . Тук са погребани част от героите ни, на самото място, дето са паднали, летейки през град куршуми към съдбоносното тепе . . .

Сълзи се точат по бузите ни. И никога българин, чини ми се, сълзи не е проливал . . . на по-свето място . . ."

Из "Когато Одрин беше наш" на Ив. Вазов, 1914 г.
86
16619
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
86
 Видими 
26 Май 2010 22:02
Браво, Петрински. Граждански смела и умна статия. Голямо браво!
26 Май 2010 22:22
Победата в битката за Одрин е блестяща - спор няма. И описаното в доклада на Карнегиевата комисия е безпристрасното доказателство за благородното поведение на българската войска. За гръцкото население, показанията не са много ласкави...
*
Въпрос завинаги ще остане обаче, необходим ли беше този щурм за изхода от войната? И струват ли си хилядите убити и ранени? Одрин е затворен - турската контра-атака е отбита, съюзнически армии са свежи (оти не са се били много). Въобще понякога най-доброто решение не е най-храброто.
*
Одрин впрочем е овладян без бой от турците същата година... Примирието е преждевременно - и отделно от Букурещкия договор. Часът на истината идва когато цар и ко решават с коя страна да ни свържат през ПСВ. Тогава можеше да се съдейства на англо-австралийските войски нападащи Галиполи, вместо на Австрийските в Морава. Светът щеше да е различен. А България щеше още да пази от онази красота и благородство с които възкръсна от пепелищата на робството.
26 Май 2010 22:33
Хубава статия.
Очаквах нещо за 24 май, но може да съм го пропуснал в предишната седмица.
Бих искал да напомня на авторът за да не забравя добруджанският и солунският фронт през ПСВ, както и действията на "царя обединител" и мирното обединяване на България през ВСВ, връщането на Сев. Добруджа - все интересни теми за разчепкване.
26 Май 2010 23:04
Хубава статия! На щиковете са носели чаршафи и артилерията е биела пред тях - артилерийски вал!
За жалост губим креватната война ?

26 Май 2010 23:04
"Само към Втора армия се числят 22 самолета"...
Страх ме е да попитам, но мечка страх, мен не страх.Маузере и Сассос, в момента, 100 години по-късно, в България, членка на НАТО и на ЕС/уж/, има ли толкова военни самолети?
26 Май 2010 23:15
26 Май 2010 23:16
Статията е великолепна - браво на автора
26 Май 2010 23:43
Поздравления за статията и от мен.
26 Май 2010 23:43
„Ония дивни дни, когато България беше хубава и благородна”
27 Май 2010 00:14
като четох чак са надъхах, великолепно.
27 Май 2010 00:19
Да, това е единствената "победа"на българите във война, а "войната в леглото" е загубена вече, само затова поне не се обвиняват турците, това е добре.Причините за загубата на "войната в леглото"според мене са; 1.Отдалечаването на хората от религията по време на ком.управление; 2.Разклатените основи на семейството по време на соца и пълното му унищожаване сега; 3.Икономически причини и др.

27 Май 2010 00:39
Е как може така бе, тъщата след кат прочете статията, размаха метлата и строи всички да пеят, а тук никой не се сеща. Я Натиснете тук
27 Май 2010 00:54
1.Отдалечаването на хората от религията по време на ком.управление; 2.Разклатените основи на семейството по време на соца

Горното е голословно мнение. През така наречения "соца" населението на България нараства с три милиона - от 6 милиона през 1944 до 9 милиона през 1990г.
27 Май 2010 00:58
Ха така! А сега приберете коремите, затегнете коланите и продължавайте нататък: Натиснете тук
Натиснете тук Натиснете тук Натиснете тук
27 Май 2010 01:20
плямпало, да, но 1944г.само българите са били 6 млн, а 1990г.заедно с турците, помаците и циганите са станали 9 млн, сега общо около 7 млн, броят на другите етн.групи е около 2, 5 млн, останалото си сметни сам...

27 Май 2010 03:05
Яжте камъчки в Анадола бе, що се натискате у Аврупата?
27 Май 2010 04:18
Много въпроси, не винаги добре изведени.

Твърденията на Яген са безпочвени. Най-ниска раждаемост в Европа има в най-набожните страни - Италия и Гърция. В Полша също не е висока. Не ми е ясно какъв е по етнос Яген и защо пише в български форум пристрастни антибългарски мнения без да е бил предизвикат от никого. Факт е, че в Балканската война България разгроми Турция в много сражения, не само при Одрин, и е факт, че Турция евакуираше държавните си служби в Азия в очакване превземането на Цариград от българите.

Демографският въпрос е по-сложен от представите на автора. Никой не ражда деца, за да печели войни в леглото или на бойното поле. Селяните в традиционните общества раждат много деца, защото имат нужда от работна сила, защото цената (и маргиналната цена) на децата е ниска, има висока детска смъртност, няма други забавления освен правенето на деца и др. Гражданите в по-богатите общества раждат по-малко деца, средно някъде около възпроизводствения минимум. Турция все още расте за сметка на бедните семейства в Анадола, главно кюрдските. Голямото население на Турция е голям неин проблем и я тласка с неумолима сила към Иран.

Демографският ръст на българите в 19 в. беше силен, защото мнозинството българи бяха селяни и живееха в традиционно патриархално общество и защото след "смутното време" настанал период на сравнителен вътрешен мир, развитие на занаятите и търговията. Турция вече не водела завоевателни войни към Европа, които по-рано редовно опустошавали бълг. земи на запад. Руско-турските войни опустошавали и обезлюдявали само североизтока. Изтокът дал и 250 хил. изселници за Нова Русия, но част от тях останали по пътя в Добруджа и дали началото на новото й побългаряване заедно с котленските овчари.

Престанали масовите бълг. въстания като видинското и нишкото, освен малката Велчова завера първото голямо въстание - при все че не можа да стъпи на малкия пръст на водинското и нишкото - с Арилското. Престанали и заселванията на мюсюлмани от Анадола с изключение на черкезите и на кримските татари, пак в североизтока, и помюсюлманчванията. В Турция почнали реформи за модернизация по европейски, особено в Дунавския вилает - най-европейската земя в цялата империя в 1860-те и 1870-те години.

Българите в условията на затишие се оказали най-многочислният и най-индустриално и селскостопански (но не търговски) развитият християнски народ в империята, при това централно разположен в европейската територия. Последващата история на Балканите е история на епичната борба на другите, по-малки и по-слабо развити народи, срещу българите. За отбелязване е и надменното отношение на българите от края на 19 в. и началото на 20 в. към сърби и гърци (съвсем различно от при соца и сега).

В началото на 20 век България показва на света, че е способна на големи, исторически дела. 550 хил. войника в Балканската, 800 хил. в ПСВ. Светкавичен разгром на Турция в Балканската, светкавичен разгром на Сърбия и Румъния (с Русия зад гърба си) в ПСВ и три години наложена ни от немците позиционна война срещу Англия и Франция. Забележително самочувствие.

След провала на нац. обединение лошите черти на характера ни, за които пише Вазов, си показаха рогата, не са ги прибрали и до днес. Но сега най-сетне приливът на историята се обръща. За историята стотина години не са много.

Сърбия и Гърция не прокопсаха много от подлостта си спрямо България в 1913, 1919 г. и след ВСВ. Сърбия сега е по-малка от ограбената от нея България, криминализирана, объркана, изолирана, международен парий, опетнен завинаги с най-страшните военни престъпления в Европа след ВСВ, и чието цепене не се знае знае ли се дали е завършило. След като създаде македонски език и помакедончи бълг. църкви в Македония, Сърбия доживя създаването на черногорски език и почерногорчването на сръбските църкви в Черна гора. Много по-щастливата от нея доскоро Гърция е в банкрут, стана нарицателно за света като бандитско царство, и св свлича неумолимо към до-ЕС състоянието си на пословична бедност, емиграция, размирици, редуващи се хаос и диктатура.

Турция неудържимо отива по пътя на Иран. Самият Яген го потвърждава без да иска, като обвинява България, че заради комунистическия атеизъм намалявала по население. За него Турция расте по население, защото няма комунистически атеизъм и е ислямска. И така си е - ислямизмът е новото знаме на Турция. Османизмът и пантюркизмът са само негови помощни средства, които ще бъдат употребени и захвърлени след победата на ислямската революция. Ислямизацията е неизбежна и защото в "светска" Турция всички форми на протест с/у бруталността на военните, бедността и масовата безработица в Анадола, националното потисничество на малцинствата - които са може 50%, може би повече, робството на жените - добиват ислямска окраска. Колкото по-демократична става Турция в стремежа си към ЕС, толкова повече печели почва ислямизмът.

Фокусът на автора на Одрин и Източна Тракия според мене е погрешен. Разбира се, земите до Мидия - Енос трябваше да си задържим - през март 1913 г. не ни ги оспорваше никой, нито Турция. Тези земи са ни стопански и стратегически много по-ценни (ако не и демографски и емоционално) от Македония. Но като цяло нашия "Дранг нах Зюдден" от времето на Симеона до Фердинанда и до наше време е бил безплоден и вреден. Историческото ядро на България е на север от Стара планина и на изток от Искър и Осъм. Това е в нашето ДНК ‌ и не може да се промени.

За нас Северна Добруджа и нататък имат много по-голямо значение от Източна Тракия - и най-важните ни контакти са със земите на североизток, зад Дунава, Днестър и Днепър. Винаги когато сме владеели (контролирали) тези земи сме били силни: оттам са дошли най-важните преселения: индоевропейци в 4 хил.л. пр.н.е., траки, славяни и българи; със силен тил зад Дунава сме завоювали - горещо оспорвана - земя от Ромейската империя южно от Дунава в 7 в., освободили сме се от ромейско господство в 12 в., и пак от североизток дойде и краят на османското. А когато сме губили влияние зад Дунава сме пропадали - Симеон отстъпи тези земи на маджарите и не след дълго нахлу киевският викинг и източна България пропадна. Татарите ни отнеха контрола там в 1241 г. и не след дълго и цяла България пропадна. А от югоизток са ни идвали заплахи (освен заселването на неолитните земеделци преди 10 хил. г.). Две "робства" плюс потенциално още две завоевания - разминали ни се на косъм - арабското в началото на 8 в. и на ордата на Тамерлан в 15 в.
27 Май 2010 04:49
Чичо, допълвам:
Твърденията на Яген са безпочвени. Най-ниска раждаемост в Европа има в най-набожните християнски страни - Италия и Гърция.

***
Но има и по-зле от тях. А каква е раждаемостта в най-набожните мюсюлмански страни не ми се коментира.
Вероятно Яген е направил изводи имайки предвид последните.
Относно раждаемостта мисленето на вярващите християни и мюсюлманите е различно.

За по-голяма точност виж таблицата към посочeния линк:
http://esa.un.org/unpp
Най-ниска е раждаемостта в Европа в Източноевропейските страни и Pусия. Тези страни въобще не са набожни и отделно бяха тласнати 50 години към атеизъм.

Редактирано от - потребител,07 на 27/5/2010 г/ 05:55:54

27 Май 2010 07:25
Казвал съм го и преди - раждаемостта е обратнопорпорционална на социалната осигореност на индивидите в обществото.
Когато има надеждно пенсионно осигуряване, както е в ерропейските държави, нуждата от многодетнао семейство намалява. Даже някои семейства не раждат въобще, защото не им е нужно. Има кой да издържа старците на старини. Където няма пенсионно осигуряване, старците разчитат на децата да не умрът от глад на старини. Колкото повече деца - толкова повече сигурност.
Хубаво изказване Фичо, но често забравяш какво е етнографското положение в Лудогорието и Добруджа през 19 век.
27 Май 2010 07:47
"...макар че тази българска военна победа няма своето достойно продължение във войната по вина на главното командване."
не става ясно в какво се състои грешката на главното командване. на мене ми се чини, че резултатите от войната са следствие от действията на БГ политиците.
не мога да не се съглася с ЧФ, че североизтока е определящ за България.
27 Май 2010 08:27
"Не ми е ясно какъв е по етнос Яген и защо пише в български форум пристрастни антибългарски мнения"
По етнос Яген е делиормански мюзевир, а антибългарски мнения пише, оти бубайко му е напълнил шалварето при Одрин, га е чул "По пет на нож".
27 Май 2010 08:59
"Не ми е ясно какъв е по етнос Яген и защо пише в български форум пристрастни антибългарски мнения"
По етнос Яген е делиормански мюзевир, а антибългарски мнения пише, оти бубайко му е напълнил шалварето при Одрин, га е чул "По пет на нож".

Чекай да допълня и аз: Яген пише у български форум, щото е развил Стокхолмски синдром към Отврат и хляб даже не му се яде ако Отвратя не му сътвори катарзис, което и наблюдаваме в момента.
По въпроса за самолетите - имаме даже повече, само че не летят
В самата Одринска битка най-съществената военна иновация е "огневият вал". "Пет на нож" е фолклор, въпреки че щиковата атака към охаханите от артилерийският огън защитници, в слабите места на отбраната си е предвестник на това което ще става през 1918 г. и 1939-1945 г.
27 Май 2010 09:17
Чичо Фичо това което е написал , този път е безукорно.
Е , пропуснал е примерно това.
, , След три тежки столетия на робство българите сякаш се отърсват от летаргията си някъде през първата половина на ХVIII в.”Може да го обясни.

Чрез yagen може лесно да се изведе ислямското , мюсолманското , това което не ни изнася.

Аз друго няма да казвам , как по пет на нож , днес се практикува заради шантонерките.

А и друго няма да казвам-колко са извън брачните деца , колко са захвърлените деца , с колко деца е търгувано , колко са били подложени на унищожаване , колко и как им се краде от хляба , как се мародерства върху тях.
Ако това не го направим и това не го поправим , Турция ще я схруска България , от България и помен няма да остане , в тази страна лумпените ще надянат фесове , те и сега са с фесове на главата макар че го раздават патриотично , но българи дори помен няма да остане.
Прочетете garamel.Ако мислите че той е пробългарски , а yagen е този антибългарският , проблема си остава ваш?
27 Май 2010 09:46
Радвам се, че вече не се твърди, дори в статийки на автори като Петрински, че българите първи в света са ползвали самолет за военни цели или че първи са бомбардирали от въздуха.

Освен това поне от кумова срама можеше да спомене, че в превземането на Одрин са участвали и сръбски войски.
27 Май 2010 10:23
При атаката на Одрин е създадена нечувана дотогава артилерийска плътност - 70 оръдия на километър фронтова линия, централизирано управление на артилерийския огън, огневи вал...

... плюс коригиране на артилерийския огън от самолети и аеростати. Главният калибър са били 150 мм скорострелни гаубици Д/12 “Шнайдер”, като за първи път в съвременна война е използван революционния за времето си начин на стрелба от закрити огневи позиции. Това е стрелба, която изисква технически специалисти с високи умения, навици, точни прибори, сложни изчисления, стабилна връзка, съвършено топографско осигуряване, ефикасно артилерийско и метео-разузнаване, специални подразделения за управление и изключителна култура на управлението на огъня и войските, изобщо. Българската армия е първата, която прави всичко това, а фактът е двойно по-смайващ, защото го прави малък и смятан за земеделски народ, освободил се само преди едно поколение.
27 Май 2010 10:27
благодаря на по-горните форумци
като прочетох описанията във въображението ми се изписаха невероятни цветни битки , по-добре отколкото да го бях гледал на двд.
27 Май 2010 10:37
hiЧичо Фичо, ти би и Петрински по всеобхватност на познанията. От неолито до ...Тито!
27 Май 2010 10:40
Стига с тези войни бе! Писна ми ! Искам историческо описание на мирния живот. [/b]
27 Май 2010 10:43
В самата Одринска битка най-съществената военна иновация е "огневият вал". "Пет на нож" е фолклор..

Не само "огневия вал" тов.Маузер.
Втората иновация си я казал без да се усетиш - фолклора "По пет на нож", произлиза от т.нар. "Щурмови отряди".
Както и да е..
Важното е, че г-н Петрински е направил яко "гъди-гъди" на сичкото зелен чорап у Форума!


Редактирано от - OLDMAD на 27/5/2010 г/ 10:46:43

27 Май 2010 10:49
..От неолито до ...Тито!..


От етажа
над Екарисажа
оцвъка пейзажа

27 Май 2010 11:03
Петрински
27 Май 2010 11:05

За всички, които не са чували за този сайт...малко снимки от Балканските войни
http://www.lostbulgaria.com/?cat=209
27 Май 2010 11:06
Лянча тези 150 мм скорострелни гаубици “Шнайдер” не са ли били срьбски понеже бьлгарските са били 75 мм?
27 Май 2010 11:11
до timbuktu
Да, точно така. Нямали сме голямокалибрена обсадна техника. На помощ идва ген. Степе Степанович със 150 мм гаубици. По този начин връща жеста към Фердинант, който 1/2 година преди това му "услужва" с Рилската дивизия за превземането на Македония и днешна Албания.
27 Май 2010 11:11
В самата Одринска битка най-съществената военна иновация е "огневият вал".
И подвижен И неподвижен заградителен огън.
***

Редактирано от - sybil на 27/5/2010 г/ 13:56:29

27 Май 2010 11:26
Олде, щурмови отряди в смисъла на елитни подразделения на върха на атаката документирано съществуват от времето на Рим, поне така разправя Вегеций.
Новото в нашия случай е тактиката им - атакуване на ключови позиции на противника (фортове, щабове, господстващи височини), целящо същият да загуби управляемост над войските си, а не разчистване на пътя на редовните войски, каквото са правили щурмоваците дотогава. Факт е обаче че това упражнение нашите го играят само при Одрин, където пък турците прекалено бързо се паникьосват и предават, поради което не им остава време да изпедепцат докрай концепцията. Нещо подобно се случва през 1940 с Вермахта във Франция - франсетата попаднали в обкръжение толкова бързо се предават, че на Гудериан не му остава време да провери в бойни условия дали вторият задължителен елемент на блицкрига ще проработи, тоест дали мотопехотата ще успее да задържи обръча около обкръжените сили на противника до пристигането на редовната пехота. Затова се налага това да се проверява в Русия.
Интересен паралел може да се направи между българският опит и доктрината за "шверпункт", разработена от оберст Георг Брухмюлер през 1918г. Там го има същото - и непряк обстрел и огневи вал и щурмови групи атакуващи ключови позиции и т.н. Та благодарение на тази нова тактика германците аха-аха да спечелят ПСВ.
27 Май 2010 11:34
до timbuktu 2
Сега се зачетох в писанията на Лянча
Значи, идват сърбите с тяхна си техника, която не сме виждали до момента (френска м/у другото) и нашите военни инженери, топографи и прочее ги светват как да я използват...??? Ха Ха Ха
Дипломатическата подготовка за тази война е от поне 1910 г. , когато Фердинант започва да прави дипломатически совалки на Балканите. Т.е. се е знаело поне 2 години преди пролетта на 1913 г., че ще се атакува крепост, като Одрин. Те и турците са си го знаели, щом са платили доста на германски специалисти за защитата на тази крепост. Въпросът е по-скоро, кой тагавашен "Николай Младенов" е купил 75 мм оръдия и съоветно каква комисионна е взел за това си решение?

Да мисля така ме кара един друг факт от по-следващата война - Втората световна, когато с голями молби от наша страна, се сдобиваме с Месершмит 109 G. Германците са изпитвали недостиг на тези машини и не им е било до нас. Въпреки всичко "кандисват" и ни дават колкото за един Орляк. Самолетите пристигат с ЖП вагони, полу-разглобени. Липсвали разни части обаче. Оказало се , че някой си друг "Николай Младенов", но от Втората световна ги шитнал за резервни часто на Източния фронт. Та такива работи. Нашите славни техници от Божурище сглобили примерно 12 от 15 самолета, което си е подвиг.
27 Май 2010 11:35
Глей ся...
Зелените чорапи ги зафърлих още 93-та, ама тукана все още ме бъзикат, та затова предпочитам да си мълча.
27 Май 2010 11:45
А грцките мародери да не се обаждат под темата.

Да не ме трие модератора не отговарям но ти си знаеш.
27 Май 2010 11:59
В днешен Одрин все още може да видите част от фортовете на някогашната крепост. В тях има монументален мемориален парк в чест на Шюкрю (Шукри) паша, изграден по всички правила на националната пропаганда.
В частност:
- малко не става ясно, кой точно е спечелил битката
- натрапчиво се повтарят едни и същи снимки на турски бежанци и няколко художествени картинки, илюстриращи зверствата на настъпващите българи. Деликатно са пропуснали обаче да сложат и една цифра относно тия епохални зверства;
- "героичната" реконкиста на Одрин и района четири месеца по-късно е представена като някакъв особен военен успех;
и прочие приказки, които биха били доста смешни, ако не се отнасяха до толкова тъжни действителни събития.
27 Май 2010 12:19
Лянча тези 150 мм скорострелни гаубици “Шнайдер” не са ли били срьбски понеже бьлгарските са били 75 мм?

Тимбукту, на тебе ти отговарям вежливо, а на сърбоманчето а.паладио препоръчвам да яхне на баба си летателния апарат. Българската армия започва да се въоръжава със 150 мм гаубици "Шнайдер" от 1902 година Натиснете тук. Оттогава започва подготовката на десетки хиляди специалисти, огромна щабна работа, бойна сглобка, учения и много друго. Как изобщо си представяте създаването на най-добрата артилерия в света и на школата, превъзхождаща всички останали? За три месеца, с железа назаем от безнадеждно изостаналите и многократно пердашени српи?
27 Май 2010 12:54
Фокусът на автора на Одрин и Източна Тракия според мене е погрешен. Разбира се, земите до Мидия - Енос трябваше да си задържим - през март 1913 г. не ни ги оспорваше никой, нито Турция

Не е погрешен, Чиче. Напротив, ти се самоопровергаваш с второто си изречение.
Г-н Петрински... втора поред изключителна статия!... много точно подсказва главния порок на фердинандската политика - прахосване на национална енергия и предизвикване на две национални катастрофи в борба за спорните територии в Македония вместо укрепване в безспорно нашата Беломорска Тракия. Лондонската конференция е признала правата ни върху 176 хил. кв. км и ни едно српско или гръчко мекере не би посмело да оспори и една педя, едновременно срещу решенията й и срещу победоносната българска армия. Това е главното и точно там е проклятието на кобургската семка за България.
27 Май 2010 13:08
Патриотично школо "Петрински и съмишленици" ...
27 Май 2010 13:12
като чета постовете, ми се дощя да изясня до някъде въпроса с "иновациите" при превземането на Одрин. специално за артилерията са три:
"огневи вал" - разработена и приложена от Български артилерсти;
"подвижна огнева зона" - теоретично разработена от германци, за пръв път приложена от Българските артилеристи;
"извеждане на оръдия за стрелба с право мерене" - получило случайно но постигнало убийствен ефект. в последствие прилагано целенасочено.
да не забравяме и полигоните, където се упражнявала атаката на крепоста. изградени са телените заграждения, рововете и окопите в действителен размер. и Българските пехотинци са тренирали преминаването им всеки ден. както е рекъл Суворов: "По-вече пот в учението, по-малко кръв в боя". което и е най-удивителното в првземането на Одрин според мен. Атакуващите дават по-малко жертви от защитниците на крепоста. какъвто случай знам само още един - превземането на Тутраканската крепост от 4-та пехотна Преславска дивизия.

Редактирано от - ruff на 27/5/2010 г/ 21:41:22

27 Май 2010 13:19
безспорно нашата Беломорска Тракия

Разбира се - сьщо и Цариграда, Тасос, Белград, половин Румьния и така нататьк. Беспорно наши.
27 Май 2010 13:23
timbuktu, защо толкова се засягаш на гръцка тематика? Да не би да не е вярно, че Северна Гърция е била предимно населена със славянско население и до 1913 г. и в най-смелите си сънища андартите не са и сънували, че ще бъдат владетели на Кукуш, Воден, Лерин и т.н.? Май-май си гръкоманче ти
27 Май 2010 13:24
Освен това, Чиче, не съм убеден, че Североизтокът е единствената ни "люлка" или най-важната. Според Робърт Грейвс, през V век сл. Христа там са живели "дивите български хуни" и то главно в делтата на Дунав. Същевременно, "когато Велизарий бил на седем години, се разделил с тяхното имение в тракийския град Чермен и тръгнал на училище в намиращия се на няколко километра Адрианопол... Велизарий беше от славянско потекло, за което говореше и името му, произлизащо от Белий Цар. Родът на баща му се заселил в Чермен преди сто години (началото на V в. - б.м.)".
27 Май 2010 13:35
Статията за Одрин е хубава и безспорно вярна. Това е една доста голяма и важна победа за нас. Все пак ми се струва, че трябва да сме реалисти и да не повтаряме заучени клишета от рода на "първо използване на авиацията за бойни цели" и "българската армия няма загубена битка". Доказано е, че за пръв път се използва самолет в бойни действия от италианците през 1911 г. в Итало-турската война в Триполитания и Киренайка (днешна Либия). Що се отнася до "незагубена битка", няма такава армия по света, която да не е губила и в това няма нищо срамно и недостойно. Губим през 1913 г. при Брегалница в Междусъюзническата война срещу сърбите. Губим през 1916 г. при Каймакчалан на Солунския фронт срещу сърби и французи. Губим през 1918 г. при Яребична срещу англичани и гърци. Губим и при пробива на Солунския фронт при Добро полье. Доста повече са спечелените ни битки, но няма защо да се правим, че не сме и побеждавани. Както казах, няма нищо срамно в това. И Наполеон е бил побеждаван, и Александър Македонски също, но това не ги прави по-малко велики.
27 Май 2010 13:41
stoyencho в 2010 не ми се слушат глупости от рода на това наше онова наше. според мен принадлежат на историята. за воден се разберете с макетата на кого
па и той не е в тракия ако не знаеш.
27 Май 2010 14:10
Петрински ясно пише, че сме заменили руските авиобомби с български. най-малкото това трябва да охлади лозунгите за първо използване на авиацията в бойни действия. освен ако не се твърди, че руснаците конструирали своите бомби за нас с поглед в бъдещето.

Петрински пропуска инцидента със сабята на Шукри паша, който след като е предал на българите, че се предава е оставен в шаба си до официалната церемония. В това безремие двама сръбски офицери го "пленяват" наново и му вземат сабята. А оттам и перченето на сърбите, че те са взели Одрин.

Освен сабята, сърбите изтъкват още и довода за оръдията. Не знам къде са били нашите 150-ятки (ако не при Одрин, не виждам къде другаде биха намерили приложение) нито колко са били на брой, но определено нашето командване е оценило недостига (или липсата) на тежка обсадна артилерия и поисква такава от сърбите. Това става извън първоначалните договорки за ролите на съюзните сили и затова е използвано от сърбите да казват "Ето, вие закъсахте пред Одрин и ако не бяхме ние, щяхте да го гледате през крив макарон". Освен това сърбите и гърците си имат своите Одрин на западния фронт - Шкодра и Янина.

Една много хубава книга за тази война.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията