:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Шампионите победиха с 4:0 "Етър" в последния мач от кръга
Срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество ще е в град Дананг
Той се обърна специално към държавния глава Румен Радев с апел за единство
Москва ще намали и вноската си. Причината - тенденциозно отношение
СТАТИСТИКИ
Общо 353,087,035
Активни 515
Страници 5,539
За един ден 1,302,066
Истинската история

Една хипотеза за Свещения път между Плиска и Мадара

Вероятно в началото на IX в. моделът на природния феномен Побитите камъни е използван за Старобългарската каменна летопис
Възможен вид на Старобългарската каменна летопис, разположена покрай Мадарския Свещен път. Размерите на колоните, блоковете и плочите са означени точно, в мащаб. (графика арх. Н. Начева и П. Китов)
Когато се натрупа голямо количество исторически изворов материал, той неминуемо се нуждае от организиране, дори и само като научна хипотеза. Някои от хипотезите се потвърждават, други загиват безславно. В археологията е нужно често много дълго време за проверка.
Сякаш, колкото повече археологическа работа се отхвърля в района на първата българска столица Плиска, проблемите не само не намаляват, но даже се увеличават. Един от въпросите, на които отдавна няма отговор, е къде са стояли колоните, блоковете и плочите с надписи, откривани предимно в Плиска и недалечната й околност. След общоприетото описание, разчитане и превод, направени от В. Бешевлиев през 1979 г., сякаш няма какво да се добави. Отдавна бе направено предположението, че надписите са образували единен архитектурен ансамбъл.
Нещо повече, днес можем да предположим, че те представляват части от единно произведение. Старобългарската каменна летопис, започната в началото на VIII в. и писана до средата на IХ в., ни изглежда накъсана само защото до нас е достигнала само някаква част от цялото. Съвсем свързано например звучи изброяването на крепостите, превзети вероятно при походите на Крум - "Крепост Бурдизо", "Крепост Димотика", "Крепост Родосто", "Крепост Несебър", "Крепост Виза" и т.н. Колоните и плочите с надписи за Омуртаговите и Маламировите хранени хора, загинали при различни обстоятелства, също образуват единен разказ.
Ако сме на прав път и Старобългарската каменна летопис е цялостен паметник, то местоположението му е от изключителна важност и трябва да се търси в близост до култов комплекс като Мадара например. Тогава ще имаме право да допуснем съществуването на Свещен път между Плиска и Мадара.
Такъв път може да бъде видян в древна Атина вероятно още в края на II - начало на I хил. пр.н.е. Свещеният път (Iera Оdos) там започва от гробището "Керамейк", където са погребвани изтъкнати атински герои, паднали във войните, които градът-държава води. Точно тук през 433 пр.н.е. Перикъл произнася прочутото си надгробно слово за падналите през първата година от Пелопонеската война. Пътят води до култовия мистериален комплекс в Елевзина, посветен на богините Деметра и Персефона.
Ако се вярва на легендата, римският Свещен път (Via Sacra) е създаден още в VII в. пр.н.е. В класическия си вид започва от портите на старото укрепление на Капитолия, минава през Форума и стига до района на Колизеума. Късните императори го продължават още по на изток и обогатяват архитектурния му вид с две огромни съоръжения - Арката на Тит и Арката на Константин. От двете страни на пътя се редят сгради-символи: Табулариума (Римският централен архив), сградата на Сената, храма на Веста, където се окачват списъците с консулите и се забиват ежегодните гвоздеи.
Почти всеки античен и късно античен град има своя Свещен път. През II в. император Траян строи такъв от град Милет до светилището на Аполон в Дидима с дължина 12 мили. В култовия комплекс на Делфи Свещеният път върви от извора Касталия през храма на Аполон до театъра на върха на хълма.

Как може да се обясни предполагаемото наличие на Свещен път до Мадара?

В началото на VIII в., когато може да се предположи, че са положени основите на Мадарския култов комплекс (според точно датираните надписи около Мадарския конник), има все още действащ Свещен път в Ефес, където той е разкошна улица, дълга 400 м и постлана изцяло с мраморни плочи. Съществува още, макар и западнала, и Via Sacra.
Веднага след започването на строителството на новата столица Константин I създава и тук Свещен път, наречен просто Централен, който започва от стените на Византион, върви на запад и стига далеч извън Константиновата стена. От двете му страни са най-важните храмове на столицата и форумите на Константин и на Аркадий с огромни посветителни надписи. Още в началото на Централния път, на 100 м от старите стени на Византион, е била разположена огромна порфирна статуя на Константин като основател на града. По този път преминават всички императори и дори само това преминаване е достатъчно за узаконяването на властта им. Там минават и триумфиращите императори.
Точно този цариградски Централен път ще да е видял Кубрат при безгрижния си престой в града в началото на VII в. Предполагаемият архитектурен вид на мадарското съоръжение също може да бъде обяснен. В своята "Летопис" Теофан Изповедник пределно ясно описва събитията, които последвали битката при Онгъла през 680 г. Аспаруховите воини "дошли при така наречената Варна, близо до Одесос". Със сигурност първото, което те опознават отсам Дунав, е околността на днешна Варна и не може да не са забелязали изключителния природен феномен Побитите камъни. Моделът на природния феномен намираме приложен, вероятно малко по-късно, в комплекса Грамадните камъни, създаден в близост до столицата Плиска. Тези огромни скали, забити в земята по подобие на Побитите камъни, са вече плод на човешка дейност. Поради ограниченото и отдавнашно археологическо проучване на този комплекс засега предназначението на Грамадните камъни остава не докрай изяснено.
В самото начало на IХ в. моделът на Побитите камъни може да е използван за втори път

при изграждането на Старобългарската каменна летопис

Организирането на съоръженията с каменните колони, блокове и плочи, носители на цялостна информация за живота на българската държава до средата на IХ в., около предполагания Свещен път от Плиска до Мадара, е напълно логичен и е в съзвучие с античните примери за съоръженията около Свещените пътища. Наистина преобладаващата част от колоните с надписи са открити в развалините на Голямата базилика и на дворцовата църква в Плиска, но именно това струпване показва, че първоначалното им място е друго. Повечето изследователи предполагат, че това първоначално място, на което са били разположени каменните надписи, трябва да се търси в самата Плиска, около двореца например. Мястото на такъв архив обаче е другаде - около Свещения път. Още повече че три от надписите, включително и този за Омуртаговото жертвоприношение на Тангра, са открити току в подножието на Мадарския конник. Точно тук сякаш е най-логичното място за такъв комплекс.
Разоряването на първия символ на българската държава, символ на триумфа и победите, спомен за преданите хранени хора, разказ за величието и силата на България и за нейните първи владетели, трябва да се отнесе сигурно към времето на княз Борис-Михаил. В строителството на църквите в Плиска са използвани колоните от Старобългарската каменна летопис. Върху един от тях е издълбан кръст, а останалите вероятно са били поставяни обратно, за да не могат да се четат. Свещеният път обраснал с треви.

Днес

Няма по-голям грях в историческото научно дирене от употребата му за политически цели. Даже глупостта по-лесно може да бъде извинена. От доста време, не твърде начесто, но редовно, сме свидетели на мощни тласъци от наукообразни прабългаристични изригвания с чисто пропагандна цел. Разполагането им през равни интервали от време не оставя никакво съмнение в организирания характер на мероприятието. Целите им също са ясни - да се поддържа жива в обществото прабългаристичната идея, да бъде подменена в крайна сметка същността ни като народ. Разбира се, и дума не може да става за научна достоверност въпреки категоричността и претенциозността на изявленията.
Тия дни пак станахме свидетели на поредното еднодневно прабългаристично изригване, този път от участниците в експедицията "Българи-прародина". С патос и с чувство за изпълнен дълг те ни съобщиха за грандиозните си открития в Узбекистан, Афганистан и Таджикистан. Този път трябва да се подчертае дебело, че журналистите, отразили нарочната пресконференция, бяха много точни в предаването на мислите на участниците и ако експедиционерите имаха смислени доказателства за прабългарската прародина, то те непременно щяха да ни бъдат съобщени. Резултатите от пътуването бяха толкова размити, че се оказват достатъчни, за да заключим, че прабългарската прародина може, разбира се, да е и в Памир, а също и в Източен Сибир, в Чукотка, на п-в Юкатан, по Амазонка, както и в Североизточна Гана. Трябва да е ясно веднъж завинаги - смислен научен резултат за прабългарската прародина могат да дадат единствено археологически проучвания, подобни по мащаб на тези, които доказаха славянската прародина. Всички останали езикови, етнографски, културологични, артистични, правоговорни, музикални и хигиенни данни могат да служат само за разкош, за цвят, за черешки върху тортата на познанието, но не и да имат самостоятелна доказателствена сила. Това много отдавна в сериозната наука се смята за ясно.
________________________

В памет на проф. Ст. Ваклинов (26. III. 1921 - 15. IХ. 1978)
 Побитите камъни, Варненско
24
9108
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
08 Октомври 2008 22:21
Може и да е така, но трябва да се правят археологически разкопки за да се докаже . . .
08 Октомври 2008 23:46
Хипотезата за колонадите е още на Бешевлиев, не на Георгиев, а май и по-ранна.
09 Октомври 2008 05:31
Много интересна идея, сигурно подсказана от това, че мегалитите около Плиска се наричат от местните "девташлари" или "дикилиташлари", както е името и на Побитите камъни. Имало 33 групи девташлари. Те са строени като модел на вселената, като древните мегалитни паметници, като Стоунхендж и дървените и землените му предшественици. Анчо Калоянов предполага, че са свързани с русалските гробища тук

Освен Побитите камъни, българите са виждали и действащи или разрушени древни храмове с колони в черноморските градове. Наскоро беше намерен храм на Кибела в Балчик, най-голям по рода си на Балканите. Голям храм с колони и статуя на великия бог Дарзалас имало във Варна, вижда се по монетите на одеситите. Самите Побити камъни чак до началото на 19 в., когато са описани от руски офицери, са били смятани за останки от древен град. (Високата част от Римските терми, т.с. стената на западния аподитерий, която се подавала над Вароша, пък се наричала първо Дженевиз кулеси - Генуезка кула, по аналогия с Галата в Истанбул, после след Освобождението - Аспарухова кула и Римска кула.) Побитите камъни са съвсем близо и до развалините на Марцианопол, някога най-големия римски град у нас, служил за временна столица на имп. Валент през Готските войни в 4 в. Амфитеатъра досега стърчи, в него се развъждат крави. Има и музей на мозайките, в една запазема инсула - "каре" м/у 4 улици. До него има цигански къщи.

Градежите в Плиска били ценна кариера за строителни материали през цялото средновековие и до края на 19 в. Шуменската Томбул джамия и новата варненска крепост (от 1830-34 г., строена след събарянето на средновековната крепост от руснаците), са градени с плисковски камъни. Возили с каруци по римския път, който личал до средата на 20 в. След освобождението турската крепост била срината в изпълнение на Берлинския договор, последна паднала цитаделата в 1908 г., катедралата и двете гимназии били построени с камъни от крепостта. В тях има вградени много камъни от Плиска, може би и с надписи. Но когато са стоени тези сгради в 1880-те, още не се е знаело какво е Плиска - братя Шкорпил я идентифицирали в 90-те години в развалините край с. Абоба.

Друго природно явление, предизвикващо религиозно благоговение от най-старо време, са девненските извори. Интересно дали д-р Петрински е правил разкопки там. Има наоколо много български селища.Там е и кръглия гроб с 65 български скелета, може би най-голямото масово погребение на българи. Халката край Равна е друг близък природен паметник, до който е построен големия манастир, наречен от Умберто Еко "езикова лаборатория нот 9 в." със стотици графити (драсканици по камъните от обикновени хора) на няколко езика с няколко азбуки - български руни, гръцки, глаголица и кирилица. Друга природна забележителност са изворите на Теке караач (над кв. Възраждане), дето Шкорпиловци намериха другия голям манастир от времето на Борис, дето в последните години разкопаха скрипториума - двуетажна сграда със сводове и стенописи, с основи 40 м на 10 м, с десетки монаси книжници начело с ученик на Кирил и Методий.

Също е интересно, че в селата от Провадийското плато (съртските села) от Провадия до Мадара, заедно със селата в съседната Девненска низина и Гебедже (Белослав) - околностите на Побитите камъни - живее най-старото българско население в североизточна България, останало още от Първото бълг. царство.
09 Октомври 2008 07:25
Статията както винаги е много добра. Но твърде много се използва ще ..., ще ....
09 Октомври 2008 07:48
.
Фичо,

Най-старото население в Североизточна България са капанците, а не хърцоите.
09 Октомври 2008 08:06
"Много чело, много знай" (Вазов).
09 Октомври 2008 08:14
...докато не погледнете напред, ще вървите все в неправилната посока...
09 Октомври 2008 09:50
"Трябва да е ясно веднъж завинаги - смислен научен резултат за прабългарската прародина могат да дадат единствено археологически проучвания, подобни по мащаб на тези, които доказаха славянската прародина. Всички останали езикови, етнографски, културологични, артистични, правоговорни, музикални и хигиенни данни могат да служат само за разкош, за цвят, за черешки върху тортата на познанието, но не и да имат самостоятелна доказателствена сила. Това много отдавна в сериозната наука се смята за ясно."
Урааа, да живее болшевизма в науката - Който не е с нас е против нас!
09 Октомври 2008 09:55
Да Българска Историография прави научните си доклади на базата на проучване и анализиране на чужди автори занимаващи се с въпросите на прабългаристиката.Няма разкопки няма проучване и съпоставяне на документи, поне като не правите нищо господа историци не критикувайте хората които са тръгнали професионално или не, да търсят миналото си в средна Азия.Пийте си ракийките в кабинетите си , като се изпотите избършете
си голите си кратуни и продължавйте да търсите праотечеството си прелиствайки трудовете на Съветските историци.
09 Октомври 2008 10:07
Много харесвам статии, които ми разказват нещо полезно, интересно и ново за мен.
09 Октомври 2008 10:59
Хм - замисли се Киркор - ето нещо ново за нас арменците като странични наблюдатели - "...археологически проучвания, подобни по мащаб на тези, които доказаха славянската прародина." Пак сме изпуснали събитията доказващи наличието на славянски землянки, пълни с брезови дъсчици в българската земя. Вярно, че Божидар Димитров беше писал нещо негативно в неговите "Митове.." ама явно не се е консултирал с г-н Петрински.
09 Октомври 2008 14:38
Демиург,
И аз искам да идем на панаира на киселото мляко в Гецово догодина. В казармата имахме един капанец, който ни разправяше, но не знам много за тях.

Интересни са отношенията на българите в тези райони със съседите им мюсюлмани и тюркоезични християни - къзълбашите и гагаузите. Има история на толерантно отношение и много двойни (утраквистични) култове и свети места и за двете религии.
09 Октомври 2008 14:51
Че с трудовете си, Петър Добрев доказа, че нашата българска прародина е в централна азия, точно Таджикистан, Узбекистан и Афганистан.Само че историците не искат да го приемат, защото Добрев не е чист историк.И още едно доказателство-и сега на територията на Русия има република, наричаща се Кабардино-Балкария.Това Балкария говори красноречиво, но отново т.н. историци мълчат.Въобще българската история има големи грехове, не само за прародината, но и за други важни неща и от по-ново време.За това , че Левски не е предаден, че е погребан в църквичката СВ.Петка и т.н.
09 Октомври 2008 14:58
Също е интересно, че в селата от Провадийското плато (съртските села) от Провадия до Мадара, заедно със селата в съседната Девненска низина и Гебедже (Белослав) - околностите на Побитите камъни - живее най-старото българско население в североизточна България, останало още от Първото бълг. царство.

Това е много интересно, кои точно села от Сърта имаш предвид и къде мога да попрочета нещо повече за това?
09 Октомври 2008 15:11
Не проявявам интерес към "хранените хора" на българските ханове и царе, както и към хранените хора на Тодор Живков и на сегашните министър председатели и кметове. Тяхното предназначение е ясно, и е недостойно за всеки нормален и цивилизован човек, да проявява положителни чувства към тях.
09 Октомври 2008 15:30
Демиург, трудно издържа тезата ти за капанците. В единственото пространно изследване на тази етническа група няма и помен от подобна мисъл. Далеч по- правдоподобна е тезата за капанците като "хранените хора на хана" . Ограничения ареал на местообитанията им и фактът, че те са на половин ден с кон от старите столици говорят за ролята им на лична гвардия. В капанските села земята не става за земеделие, т.е. -разчитали са на друг доход. Между другото голяма част от капанските села по време на турското робство практически не са били поробвани и в тях е било невъзможно замръкването на турчин
09 Октомври 2008 16:44
...благородните бащи на селянчетата, трезво преценили ги, като достатъчно несръчни, некадърни и слабоумни за да им се поверява - основния поминък на семейството, и на база христянската си добродетел ги насичили към ровене в миналото - от което никой не страда, не са си давали сметка за екологическата катастрофа до която ще докарат българския интелигентски корпус...
...още от времето на людмила започна параноята на историческите ни оригиналности...
...после и куцо и сакато завърши история...
...пак на база христянската ни добродетел ...
...и сега и президент и премиер и 133 души от парламента - все "исторически личности"...
09 Октомври 2008 16:50
Тото,
"хранените хора" на хана са онези, които са пращани за управители, или са им давали десетки и стотици села и градове, за да им събират за себе си данъците. Естествено, те са били задължени на владетеля и се е очаквало лоялност от тях. Сега ти дават да приватизират нещо, след което се отчиташ в партийната им каса. Обръчите от фирми на Доган са точно такива - получават изгодни поръчки с мним конкурс и част от печалбата връщат в ДПС.
09 Октомври 2008 17:33
Марко,
Л. Милетич има най-хубавото изследване, от 1902 г., ходил е по всички села. Имаше го на Гугъл букс като факсимиле, не помня как го намерих. Селата са Невша, Равна, Кривня, СнЕжина и други към Мадара, също ДобрИна, Петров дол, Манастир, Девня и Р. Девня, Хадърча (Николаевка). Някъде ги наричат хърцои (може би от бог Хърс), някъде шиковци. Хърцои има и в разградско и на други места.
Други много стари български села в нашия край са балканските Ченге (Аспарухово), Голица и Еркеч (Козичино). Те са побългарили десетки други села, като например Аврен, Аксаково, Игнатиево и Тополи.
Ченге (от старобълг. Овчага) било прекръстено Аспарухово, заюотоК. Шкорпил решил, че са потомци на прабългарите - всички еднакви наглед, мургави, тънки, с много имена като Курти (вълк), големи юнаци (дервентджии), много хайдути и много богат и стар фолклор - Анчо Калоянов смята, че са селото с най-много записани оригинални песни от цяла България.

Селата Арковна, Ягнило, Доброплодно пък са преселници българи от Мала Азия от след освобождението - селата Гьобел и Мандър край Бруса, дошли с гемии. Заменили с турците къща за къща. Бяла и Горица са преселници от Егейска Македония, с. Бозец в 1913 г., сменили се с гърците. Много села са с преселници от Котленско и Казанлъшко - Нова Шипка са от Шипка. Има и от Кюстендилско и Трънско.

Редактирано от - Чичо Фичо на 09/10/2008 г/ 17:50:51

09 Октомври 2008 19:19
Чувал ли е някой от Неминона, чорбаджи Мичо, др. Тодар Живков, Олег Офренов? Почнах да се тревожа. Доц. Китов почина миналия месец, да нямат някаква връзка?


Никовете са на един и същи участник, който си говори сам (пр. с ник №2 пише, че ник №1 е прав), съответно това е пряк опит за манипулиране на дискусии ( количествен превес по дадена теза, създаване на впечатление за многобройна подкрепа на дадена теза и т.н. ) След достатъчно на брой предупреждения получи дългосрочен бан (подобна ситуация е визирана във форумния FAQ)


Редактирано от - bot на 10/10/2008 г/ 00:31:42

09 Октомври 2008 21:04
Може да са сметнали, че тук няма адекватна среда за техните брилянтни постинги ( това не го казвам за обида на участниците в този форум). И са се прехвърлили в някой специализиран форум.
Мичо може би ще го четем след Новогодишния концерт.
10 Октомври 2008 00:16
Сега разбирам защо толкова българи избраха Мадарският конник за символ на България.
Първо: Самуразрушава се безвъзвратно и
Второ: Няма никаква надежда и начин да се (п)оправи.
10 Октомври 2008 02:17
Жалко. Трябва да се пише с един ник. Иначе губим интересни събеседници, макар да не сме съгласни с някои от мненията им. Добре поне, че е здрав човека.
10 Октомври 2008 11:38
Фичо, благодаря за информацията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД