:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БСП обаче ще гласува "против" в парламента
Управителят на НЗОК сравни здравната система с развален автомобил, който се бута по склона
Вдовицата на Джон Ленън спечели дело в Хамбург
На траурната церемония на ненадминатия шампион се очаква и Ердоган
Двамата със съпругата му излетяха за визитата от Саудитска Арабия
Става част от платформата за Български манифест на Европа на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС.
СТАТИСТИКИ
Общо 356,736,545
Активни 743
Страници 123,253
За един ден 1,302,066
Авантюристи

Българин откри Америка чак през 1848 г.

Родни търсачи на приключения са обикаляли земното кълбо още по турско време
Д-р Иван Мишов
Григор Николов,

снимки: архив



Че САЩ са страната на авантюристите, си е емигрантска аксиома. И тук зложелателите подхвърлят, че скоро след откриването му от Колумб на новия континент се заселват бивши затворници от Европа. По-късно ги последват авантюристи и доста кандидат-затворници от Англия и Франция, които просто са се изплъзнали от лапите на полицията. Вероятно заради авантюристичния дух и днес наричат САЩ страната на неограничените възможности - от кандидат-пандизчия можеш да станеш почтен и уважаван бизнесмен. И ако трябва да сме по-точни, то този авантюристичен дух никак не е бил чужд на първите български преселници отвъд океана.





Първият българин в САЩ е известният за времето си възрожденец и харамия Иван Добровски. През 1848 г. той се прочува из Българско като книжовник, след като е издал във Виена първата от общо петте книжки на "Мирозрение" -



второто българско списание,

излязло 4 г. след "Любословие" на Ив. Богоров. Добровски обаче свършил парите за книжките и се запътил към Русия с мисълта, че там ще намери пари. Решил да даде и един "мемуар", както сам се изразява, та да напомни на руското правителство, че ако България стане свободна, това ще е от полза и за Русия. Мемоари той разпратил и до правителствата на Англия, Франция и Австро-Унгария.

В Петербург Добровски се срещнал с началника на Азиатския департамент Любимов. След разговора Любимов му дал държавни пари и Добровски заминал за Англия. От Ливърпул се качил на кораб и се озовал в Ню Йорк. Там престоял шест месеца, узнал за смъртта на руския император Николай и тръгнал обратно. Това разказва сам Добровски през 1892 г. в изповедите си пред Вазовия приятел и душеприказчик проф Иван Шишманов. Защо е ходил, какво е правил в Америка не дава никакви обяснения. За Ню Йорк Иван Добровски казва: "Тогава Ню Йорк имаше 500 000 жители - 40 000 френци, 100 000 немци, другите ингилизи." Добровски не пояснява кога точно е станало това, но се подразбира, че най-вероятно ще да е било през 1848 г.

Мечтата за Новия свят останала у българите и натам тръгнали момчета, жадни за знание и наука.

Първият от тях бил Илия С. Йовчев от Сливен, който в 1870 г. станал студент в Ню Йорк. Покрай ученето започнал да пише и в американски вестници и става

първият български журналист

отвъд океана. В една от статиите си през 1875 г. в нашия в. "Пряпорец" емигрантът дълбокомъдрено заключава: "Ний, българите, обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света. То ни е лишило от себепознание."

Придобил самочувствие, Йовчев започва борба в тамошните вестници срещу популярните за времето си "Землеописания" на американците Мичел и Макнийл. Те броели между жителите на Турция албанците, кюрдите, туркмените, даже и циганите, но не споменавали нито дума за българите. В Ню Йорк провъзгласявали Йовчев за турчин, признава с известно неудобство сам той.

Докато изучавал тънкостите на вестникарския занаят, Йовчев получил по пощата писмо от свой приятел - изрезка от американски вестник, в която пишело, че на българката е позволено да се окъпе един път в живота си, и то в деня преди сватбата. Нашенецът силно се разлютил, взел молива и... се размислил, че ще трябва да се ограничи само в градовете, където има бани, и да премълчи за широките народни маси. Отказал се с мисълта, че "погрешките се забелязват най-добре".

Първият ни журналист в САЩ споменава, че още по негово време десетина българи са видели Америка. Единият от тях бил



убит в Гражданската война



1861-1865 г., но Йовчев не си спомня името му. Той обаче пише по-подробно за неколцина български емигранти. Единият от тях е Гълъб войвода (Христо Сариев, роден около 1838 г. в Калофер). През 1858 г. отива в Цариград да търси работа и прехрана. Случаят го среща с капитана на френски презокеански параход, отбил се в Цариград, за да попълни екипажа си с моряци. С него плава до Индия и Китай, стига и до остров Хаити, където има ред премеждия с местното население. Става старши матрос, издига се до боцман, сменя кораби, зърва американския бряг. Работи известно време и в САЩ, като превозва с малък кораб туристи край Филаделфия.

Вероятно е

първият българин, обиколил света,



и не случайно, когато години по-късно се установява в Цариград, българите в Балкапан хан почтително го наричат Моряка. При едно от спиранията на кораб, който плава до Браила, Сариев се среща с д-р Христо Стамболски. Какво се договарят двамата, не е установено, но Сариев става куриер на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1867 г. ТЦБК му възлага да внесе в султанските покои "мемоара" на ТЦБК за учредяване на дуалистична монархия - българска и турска, начело със султан Абдул Азис. Предлага се султанът да стане и цар на българите, като в империята се създаде автономно българско царство със свое правителство, войска и парламент, съставен само от българите, като депутатите му се избират по вишегласие.

Документът е предаден на кралица Виктория, цар Александър II, Наполеон III и канцлера Бисмарк, както и в редакциите на големите европейски и турски вестници. Според легендата Сариев прониква в двореца на Абдул Азис в Долча-бахче, оставя в кабинета му тайното писмо и

изхвръква "като гълъб"

Оттук идва и другото му популярно прозвище - Гълъб войвода. В края на 1869 г. обаче е разкрит, заловен и след мъчителни изтезания е хвърлен в цариградския затвор, където лежи 5 г. След освобождението на България от турско робство e кмет на Орхание (Ботевград), но изоставя политиката и продължава да плава като моряк. През 1902 г. е огняр на парахода "Борис". Умира в дълбока старост през 1921 г., навръх Димитровден.

Стоян Юруков, роден в Панагюрище, работи в Министерството на правосъдието, после е подсекретар на Софийския окръжен съд, бил е деловодител на българското колоездачно дружество и през 1908 г. прави най-голямото

пътуване с велосипед из Европа,

като изминава 6180 км. Има 82 награди от европейски и наши състезания. През 1911 г. отива в САЩ и учи за авиатор в училището на Макс Лили в Чикаго. През 1912 г. става първият български пилот там. През 1915 г. се жени и се посвещава на търговията и изобретенията. Сред най-големите му открития е помпа за чистене на бирени тръби.

Примера му последва 25 г. по-късно и г-ца Габриел, бивша Ханджиева, както пише излизалият в САЩ в. "Народен глас". Родена е в София. Преселва се в САЩ и живее в Толидо, Охайо. Тя завършва авиаторство в Детройт и получава диплома за пилот. Нейното желание било да



прелети Атлантическия океан



и да се приземи в София. Тази й идея не се осъществява - лети през океана, но не достига до София.

По-надолу ще стане дума за интелектуални авантюристи, които опровергават разпространеното мнение в САЩ, че българите се къпят един път през годината. Те заминават отвъд океана по препоръка на американските мисионери в Цариград и България д-р Лонг и д-р Ригс.

Андрей Султанов от Габрово учил в Ню Йорк, върнал се в родния си град, заболял от охтика и скоро починал. Рачо Господинов от с. Железник, докато учил в Бостън, продавал и гюлово масло, та да се издържа през гладните студентски години. Андрей Цанов завършил учението си в Ню Йорк, отишъл в Цариград и станал издател на вестник.

В периода 1875-1880 студенти в Америка са били Йордан Икономов от Елена, Тодор Боянов от Самоков, Трайко Тесличков от Щип, Стефан Томов от Котел. Това пише Илия Йовчев във вестниците "Пряпорец" и "Цариградски вестник". Десетият българин според него бил от търновските села и станал гемиджия, т.е. с лодката си прекарвал хора и товари към Западните Вирджински острови. Тук Илия Бобчев вероятно е имал предвид Гълъб войвода.

Примера на първоемигрантите ни към Съединените щати последвали и други българи. В 1890 г. около 50 нашенци са били студенти в Америка, предимно в Ню Йорк.

Христо Балабанов пък е

първият български лекар в САЩ

Той е роден в търновското село Пчелище през 1857 г. Завършва медицина в Нюйоркския университет през 1888 г., специализира във Виена, връща се в Америка и дълги години практикува в Такома, на 30-ина километра от Сиатъл в щата Вашингтон.

Ловчанлията Иван Мишов отива в САЩ през 1878 г. Завършва семинарията в Принстън, става проповедник, но скоро открива, че любовта към Бога не му носи нужното удовлетворение. Записва се студент в Чикагския университет и завършва медицина. Синът му, Иван Мишов-джуниър, пък е първият български професор по медицина в САЩ.

В края на 90-те години на по-миналия век в САЩ има и двама лекари, родом от родопското село Широка лъка. Димитър Калинов завършва Мичиганския университет и дълго време практикува... като хирург в щатския затвор Стилуатър в Минесота. Васил Бозовски пък се установява в щата Ню Йорк.

Рашко Герганов преуспява като архитект. През 1907 г. група самоуки дюлгери от дряновското село Керека тръгват към САЩ, сочат документи на Дряновския исторически музей. Сред емигрантите е и 17-годишният Рашко Герганов, син на майстор Стоян Герганов, изградил по проект на италиански архитект музея костница на Дряновския манастир. Рашко се установява в Мичиган.

През 20-те години на миналия век Герганов създава собствена строителна фирма. Най-забележителното му творение са дванадесет сгради на

Мичиганския университет,

девет църкви в града, модерни за времето си жилищни кооперации. Изрезки от американски вестници, писали за творческото дело на Рашко Герганов, са предадени от негови родственици в Дряновския музей.

Докато архитект Герганов реализира своите проекти, българи

търсят злато в Аляска

Иван Стойков от село Бал бунар, Русенско, обикаля няколко щата, но късметът все му убягва. Накрая е увлечен от "златната треска" в Аляска и според неговите думи "копаел злато, дори и в снежни бури." През 20-те Тодор Клаев е в градчето Уайтхорст, на около 600 км от Доусън и Клондайк. Дали е имал успех, историята мълчи. Малка част от нашенците остават в Аляска - те отварят ресторанти и бакалници по поречието на река Юкон. Някои от тях остават в градовете Джуно, Кордоба, Ситка и Талкитна. В град Феърбенкс пък се насочват към работа в сребърните мини.

Има данни и за други нашенци от Троянско и други балкански села, които са прескачали до Аляска да търсят злато, но са работили само по няколко месеца сравнително добре платена работа в мините, после с припечеленото се върнали по Източното и Западното крайбрежие на Щатите и захванали самостоятелен бизнес. Наши емигранти живеят от началото на века до 30-те години в Аляска. Не им е понесъл суровият климат, а може би и мисълта за типичната българска сигурност - златото може и да имаш късмет да го намериш и да станеш много богат, но пък в мините надницата е гарантирана - 3 долара, при това всеки ден.
 Д-р Христо Балабанов
 Стоян Юруков през 1933 г. като семеен и изобретател и...
 ...като колоездач, навъртял над 6200 км из Европа.
 Г-жа Габриел (бившата г-ца Хаджиева) се подготвя за полета си през Атлантическия океан.
2
7524
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
08 Април 2006 13:11
...просълзихте ме...
08 Април 2006 16:03
Да, наистина сме дали много талантливи хора на Америка, а те продължават да ни искат визи...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД