:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Парите няма да се върнат, потънали са в неефективни проекти, просто са изхарчени, твърди още тя
Полицията отхвърли версията за терористична атака
Бившият директор на двореца не вярва в обективността на комисията
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,740,802
Активни 1,263
Страници 104,437
За един ден 1,302,066
Зад завесата

Идва ли новото време за заложните къщи

Собственици твърдят, че не приемат крадени вещи и изискват документи от всички клиенти. Финансовото министерство тепърва подготвя наредба за регламентиране на тази дейност, в момента такава няма
Снимки: Васил Миланов
"Да имаш заложна къща е голяма далавера. Правят се страшно много пари и не съм чул някоя да е фалирала", казва собственик на оказионен магазин, който се зарежда предимно от заложни къщи. Трудно е само в началото да се съберат нужните пари за задължителния патентен данък. Годишната печалба на повечето къщи обаче е 3-4 пъти повече. Ако човек се нуждае спешно от пари, които да получи бързо и лесно, най-лесният начин е да заложи нещо. Къщите действат на следния принцип - вземат стоката и дават на клиента обикновено около 40 % от стойността й, никога обаче над 50. Цената се определя там, залагателят няма право на глас.

Между заложната къща и клиента се подписва договор. Има стандартни бланки, които се попълват. В тях се записват всички условия и паспортните данни на залагащия. В повечето случаи обаче върху документа има само подпис, без печат, твърдят клиенти.

Чрез договора се определя срок за връщане на заема, както и дължимата лихва. По принцип тя е около 4-5 %. Някои обаче дават по 3 % за 10 лева за месец. В повечето случаи заемът трябва да се изплати след един месец заедно с лихвата. Има вариант, при който, ако клиентът не успее да върне парите, срокът да бъде удължен с още един или повече месеци, като обаче се плаща лихвата за всеки от тях. Ако връщането на заема закъснее с няколко дни, от заложната къща имат право да си приберат стоката. И го правят. От там нататък



клиентът губи права над вещите си.



А те поемат по каналния ред. Има два начина - някои заложни къщи "са вързани" с оказионни магазини, където стоката се пуска за продажба, други търгуват директно в офисите си. И в двата случая абсолютно всеки предмет се пласира на много по-висока цена, от тази, на която е бил заложен. Така печалбата на заложните къщи е двойна - прибира се и лихвата, и разликата в сумата, дадена на клиента и тази от продадената после стока.

Обикновеният българин предпочита да си купи нещо не чак толкова качествено или ново, стига да е евтино. Така че директно отива в кварталния оказион, вместо да пазарува от скъпите маркови магазини, казват предприемчиви търговци, които въртят такъв бизнес.

Заложните къщи разчитат и на това, че в банките се изискват много документи, хората трябва да се съобразяват с тежка бюрокрация и заемите се бавят. Изискват се и гаранти, и декларация за сигурни доходи. Заради това клиентите, особено тези, които са притиснати от нуждата за пари, предпочитат да заложат стария си телевизор и да приберат макар и малка сума, но веднага и то кеш.

Според сведущи по въпроса 90 % от заложните къщи са собственост на две-три групировки. Затова и цените почти навсякъде са уравнени. Доверени хора, назначени за управители, получават определена сума пари със задачата да я удвоят и утроят. Срещу това те получават заплата, а



истинската печалба отива при босовете.



Въпреки "монопола" на пазара обаче вече не е невъзможно обикновен човек да си направи малка заложна къщичка в някой краен квартал. Времето на рекета отмина и сега мутрите са по-взискателни към по-друг тип бизнес.

Всякакви хора ползват услугите на заложните къщи.

Бизнесмен разказва странна случка, когато две добре изглеждащи и скъпо облечени момичета залагат чисто нов фолксваген. Младите дами представят документ, че колата е закупена за 17 000 германски марки. Срещу лъскавата кола обаче те получават заем от скромната сума 3000 лв. Така и не става ясно какво е накарало 2 очевидно не бедни момичета да заложат такъв автомобил, но те не успяват да върнат парите. И фолксваген-ът остава за заложната къща.

Има я и другата крайност. Към 10 часа сутринта влиза притеснен младеж, който иска да заложи обикновена електрическа самобръсначка. Казват му, че за нея може да получи не повече от 13 лв. Момчето е съгласно. Буквално минути след това в заложната къща нахлува запъхтян мъж, вторачва се в самобръсначката, която все още стои на тезгяха и изкрещява: "Моя е! Дайте си ми я!" Оказва се, че това е бащата на младежа, разбрал, че синът му е отмъкнал самобръсначката от къщи. Момчето е наркоман, който отчаяно се нуждае от пари, за да си набави поне една доза. Зависимите от дрогата са един отделен и траен контингент клиенти на заложните къщи. Много от тях



крадат и веднага залагат стоката



срещу каквато и да е сума. Някои собственици обаче са започнали да гонят наркоманите. Може би, не защото държат на реда и закона, а защото, притиснати в полицията, такива младежи веднага "изпяват" къде са пласирали поредния краден касетофон.

Публична тайна е обаче, че най-сигурният начин за прокарване на крадени вещи е да ги заложиш. Това обикновено става под рафта, а клиентите вземат парите и не търсят повече стоката. Разбира се такива предмети не стоят изложени, а се прибират в складове или директно заминават към оказионите, така че трудно може да бъде открити при полицейска проверка. А за такива често се разчува предварително, така че в заложните къщи имат възможност да се подготвят.

Другата далавера, от която са пострадали не един и двама, са измамите, които се правят при залагане на автомобил или жилище. Миналия месец "Сега" писа за циганската мафия, която държи заложни къщи и лъже старци като им взема апартаментите. Изпечени мошеници твърдят, че жилището се ипотекира, но пробутват документи за покупко-продажба. Уж са своя сигурност те вземат и нотариалния акт. Документите са изрядни и са подписани от собственика, така че всичко е изпипано перфектно. От заложните къщи обаче твърдят, че такова нещо няма, измами правели брокерските къщи.

Обиколка из София показва, че всеки собственик на заложна къща вече има самочувствието на бизнесмен с нов морал.



Не е вярно, че приемаме крадена стока,



преди години имаше такива неща и оттогава ни се носи стара слава, твърдят собствениците.

"Полицаи правят проверки по два пъти месечно и като намерят стока без документи, я прибират. Така че ние не вземаме нищо без касова бележка или гаранционна карта", казва продавач в заложна къща в жк "Младост", който традиционно запазва анонимност. Когато се успокоява, че няма да записваме имената му и да го снимаме, се отпуска и признава, че понякога правят изключения - вземат и стока без документи, но заемът е много по-малък.

"Всеки клиент попълва декларация, в която заявява, че вещта не е крадена и вписва ЕГН-то си. Така си носи отговорността, като дойдат ченгетата проверяват договорите и ако има нещо незаконно, могат да намерят съответния човек", обяснява пък собственик на друга столична заложна къща.

Вероятно не случайно обаче на табелите на някои от тези "заведения" се мъдри надписът за гарантирана дискретност.

Обяснението е, че ако не искате да разбере целият свят, че сте взели наем, от заложната къща няма да съобщят на вестниците.



Законът и данъците



Всяка заложна къща плаща годишен патентен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица. В зависимост от големината на града обаче сумата е различна. Най-голямата - 20 000 лв., е за - София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. 14 000 се плащат в селищата с население над 50 000 души и по курортни комплекси, било то морски или планински. 10 000 се дават за заложна къща в градчетата, в които живеят до 50 000 жители, както и всички селища по Черноморието. 6000 е данъкът там, където населението е до 5000 жители, с изключение на курортните селища. 3000 лева пък струва за по-малките градчета.

Има облекчения обаче за инвалиди и пенсионери, които плащат половин патентен данък. По този начин се отваря "вратичка" за измамници, които регистрират заложната си къща на името на свой близък, който има недъг или на възрастни роднини, коментират специалисти. Освен това плащането на цялата сума може да бъде елегантно избегнато - намират се служители, които срещу прилична сума пари, са готови да издадат нужния документ.

Ако искате да отворите заложна къща следващата година, трябва да подадете декларация до 14 януари в данъчното. Плащането може да става на няколко равни части, не е задължително сумата да се дава наведнъж. Ако бизнесът започва по средата на годината, патентният данък се плаща пропорционално на оставащите месеци.

Ако развивате друга дейност, която се облага с патентен данък - такъв плащат таксиметрови шофьори, търговци на дребно, проститутки, гадатели, кръчмари, занаятчии, татуировчици, собственици на платени паркинги и др. -

се плаща по 50% от дължимия данък за всяка от тях.

Има обаче няколко изисквания -



оборотът де е до 75 000 лева годишно,



да не е регистрирана по ДДС и да не се извършва друга стопанска дейност, която да се облага по-друг ред. Тогава облагането става по данък печалба.

Освен контрола, който осъществяват данъчните инспекции, заложните къщи не подлежат на някакъв специален режим, както чейндж бюрата например. Лиценз не е нужен. Трябва само да се подаде декларация за вътрешните правила, по които ще осъществява дейността си всяка къща. Това става в бюрото за финансово разузнаване.

Всъщност все още няма наредба, която ясно да регламентира дейността на заложните къщи. От финансовото министерство обаче съобщиха, че върху такава вече се работи и дори скоро се очаква да бъде готова и внесена за одобрение в Министерски съвет.

От сега собствениците на заложни къщи треперят какво ли нови правила ще измислят управниците. Българинът обаче знае от опит, че правилата са затова, да се нарушават.
 
***
2
20509
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
11 Май 2013 18:52
Въпреки, че статията е доста стара определено голяма част от написаното в нея продължава да важи с пълна сила. Българските заложни къщи продължават да работят на черно, продължават да се мамят храта с разни имотни хватки, продължават и различни лихвари да маскират дейността си под наименованието заложна къща. После целия сектор били боклуци, мутри и измамници. Това е все едно да се твърди, че всички хора са лоши, на общо основание защото сред тях има едни 5% които само съсиспват името на сектора. Хората по света отдавна са свикнали с тези инситиуции и ги възприемат съвсем нормално - показателно е, че в САЩ например снимат сериала "Спецове в заложната къща", а участниците в него имат ранг на филмови звезди. Какво като беше приета Наредба за дейността им? Нищо не се промени. По-мъртво роден, бездарно съставен и малоумен законодателен акт едва ли има в цялото българско законодателство. Заложните къщи може да се смята, че както и преди продължават да витаят в сивата зона между законите и беззаконието.
27 Юли 2014 12:36
Хареса ми завършекът на статията, а именно "Правилата са за това, за да се нарушават". Именно такова в момента е положението със заложните къщи. Наредбата за дейността им и никаквия контрол доведоха не само до това правилата да се нарушават, но и под шапката на институциите кредитиращи срещу залог лихвари от най-долно ниво да продължат да извършват дейност, която е и незаконна и изключително неморална. Честните заложни къщи, решили да развиват законен бизнес на светло се броят на пръсти. Другото е лихварство в най-чиста форма. Лихварите които имаха достатъчно капитал си регистрираха финансови инситуции и започнаха да отпускат бързи кредити, които всички знаем как се отразиха на изтеглилите ги. Тези които нямаха този капитал продължиха да развиват лихварска дейност, но се скриха зад наименованието заложна къща, макар изначално да са нямали ни най-малка идея да развиват кредитиране срещу залог срещу ясни правила. Единственото положително от приетата наредба е, че все пак се появиха заложни къщи, които решиха да играят по правилата, но за много от старите играчи нищо не се промени.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД