:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 369,217,999
Активни 312
Страници 16,047
За един ден 1,302,066
М970901 Мълчанието на господаритеККостов си трае, за да извади враговете си от окопите, Първанов иска да пробута експерти в кабинета, оставайки в опозиция, а царят се чуди как да си носи моралния товарВеселин СтойневНе бъдете роби на приказките си, а господари на мълчанието, заповяда баш господарят на новото време на 120-те си депутати, дошли в събота в НДК по "процедурни теми". Пък и за да си кажат по едно How do you do, преди да са седнали по банките един до друг. Немълчаливият Николай Василев охотно призна пред камерите, загърбвайки царската заръка, че е видял на живо и втората половина от колегите си, след като за първата вече добил визуална и донякъде, вероятно, членоразделна представа. Вярно, те и избирателите не знаеха даже и по снимка как изглеждат повечето от избраниците им, ама и не държаха много да узнаят. ССлед като хвърли оправданието в следизборната нощ "Глас народен - глас Божи", Иван Костов потъна в едноседмично мълчание по въпроса за собственото си политическо бъдеще. Той не замълча от срам, каквото чувство и без това сигурно рядко го спохожда, чувствайки се обикновено прав - така и сега, загубата е тежка, но нали е все пак премиер на най-успешното правителство за последните 12 г.

Командира замлъкна, за да опъне нервите на партийните си противници
и да ги принуди да се изокат. Ходът се оказа доста сполучлив, като се има предвид изненадващото включване на Стоянов в кметския ход с оставката.

С мълчанието си Костов извърши точно преброяване по фланговете преди битката. Евгений Бакърджиев се присламчи с половин уста към дуета на Софиянски и Стоянов. Не защото е изпаднал в състояние на полустрах от партйиния си лидер, който, вместо да даде оставка, току виж измелвсички, които му я искат. А просто защото като упорито "валяченце" /Бакърко, както го наричат гражданите далеч преди да се превърнат в народ, страшно си пада по умалителните - б.а./ е свикнал да играе на сигурно. Ако трябва, още ще си наляга сармичките, както направи при офанзивката на Бисеров и Цонев срещу Костов и вече повече от година играе ролята на командирско паленце, което само тихо ръмжи и си го изкарва на каиша, чакайки сгоден момент да забие зъбки в прасеца на стопанина си.



Неизвестности крие и мълчанието на Първанов.



Не по отношение на собствената му оставка, а с оглед на основния и за социалистите въпрос - във властта или в опозиция. За разлика от СДС обаче, където оставането на лидера предопределя и опозиционното положение на партията, при социалистите въпросът не стои така. И съответно не е задължително да бъде поставян като чиста дилема. Затова и Първанов определя по-скоро като опозиционно мястото на БСП в новия парламент, но не изключва царят, ако заложи на експертното начало в кабинета, да покани "доказали се" червени, или от гражданската квота на коалицията, професионалисти. ННо най-мастито бе и си остава мълчанието на Н.В. Ако някой си е мислел, че заклинанието "Вервайте ми!" ще трае само до изборите заради това, че движението нямаше време да се структурира и да помисли по-сериозно за програмата си, поради което е разбираемо да не дава ясни отговори и царят да търси повече варианти за действие, значи наистина е бил наивник. И сега, ако не иска да се почувства самоизлъган, трябва да се покръсти като наистина "вярващ". Защото



царят ще продължи да мълчи със страшна сила.



Първо, политическата игра става още по-сложна и той има нужда от още по-широко поле от варианти за действие. Второ, тепърва ще трябва да се справя с разнородната си, неструктурирана и непридвидима парламентарна група, както и с новоизграждащия се партиен апарат. Тези хора, видя се още от предизборната кампания, могат да говорят напълно противоположни неща, съвсем нормално е да се очакват и множество откровени глупости, затова и царят неслучайно им наложи обет за мълчание. Трето, царят съзнава, че често няма, дори да иска, какво да каже, или че може също да изръси глупост, поради което е добре да говори по-малко и по-кратко (последното се дължи вероятно и на недоброто владеене на българския, което пък навежда на подозрения, че той не мисли на този език, или поне не много често). ППри това положение нищо чудно като основна форма на комуникация окончателно да се наложат обръщенията към народа и официалните съобщения на пресцентъра на Движението до медиите. За гарнитура отвреме на време царят може да дава интервюта пред чужди журналисти. Защото, въпреки че се представя за народен тип цар, Симеон II вече дава признаци на нервност от постояно пречкащите му се с едни и същи въпроси български медии. К

"Вервайте ми!" ще продължи да бъде личната парадигма



за политическа публичност на Симеон II и поради фундаменталния факт, че делегираната по форма на 120-те депутати от НДСВ власт, по съдържание е дадена само нему. Избирателите са натоварили царя лично с всичките си очаквания. Той трябва да намери съответната институционална форма на моралната си отговорност - като например стане премиер, или като потърси чрез механизмите на управлението в парламентарната република начини да разтовари от гърба си към държавни институции, партийни структури и личности поне част от нея. Колкото по-дълго остане неразрешено противоречието между лично ангажиращите очаквания на избирателите и съответстващите им публични демократични механизми, по които царят-политик ще разпределя управленските решения и съответните им отговорности, толкова по-дълго той ще мълчи. Ако мълчанието му стане прекалено дълго, значи или политическата публичност у нас е на умиране, или той не се справя със задачата, с която се е нагърбил, или и двете. ККолкото до мълчанието на останалите политици, то е оправдано от сложността на политическата ситуация. СДС и БСП (донякъде) са на кръстопът - в управлението ли да са или в опозиция. Двете партии, особено първата, ще преживеят вътрешни трусове и ще търсят стратегии за възраждане. Видните им политици или ще отидат зад борда, или ще претърпят странни метаморфози, за да оцелеят.

Така че сега, за добро или за зло, политиците ще си поиграят на мълчанка заради народа, без той да се сеща, че сам е поръчал играта. Е, ако не друго, тя поне има добро търговско име - глас народен, мълчание господарско.
805
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД