:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
Срокът на обществената поръчка е 4 години, а предметът - "интегрирана логистична поддръжка” на 15 изтребителя МиГ-29
СТАТИСТИКИ
Общо 359,900,401
Активни 1,369
Страници 130,447
За един ден 1,302,066
Истинската история

Добруджа споделя нерадостната българска съдба след ХІV в.

И славяноезичните, и тюркоезичните българи в областта силно намаляват след османското нашествие, влашките и татарските грабителски походи
Добруджа и точно обозначеното българско землище по крайбрежието в карта на Черно море от Hendrick Doncker (1626Ц1699); част от Морски атлас, издаден в чест на руския цар Петър I едновременно в Холандия и в Русия; Амстердам/Санкт Петербург, 1704 г.; Национален архив-Хага.
Османското нашествие през втората половина на ХIV в. преобръща историческата съдба на България. За Добруджа това е дваж по-вярно. Досегашните археологически проучвания представят всекидневния живот в големите градове на областта като уреден и заможен благодарение главно на търговията и занаятите, но и като сравнително спокоен политически. Дори повърхностен поглед върху историческите извори, доколкото ги има, може да покаже владетелите на Добруджанското княжество, и особено деспот Добротица, за когото разполагаме с най-обилни сведения, като заети активно със стопанския разцвет на тези български земи. Общата икономическа криза в България през втората половина на ХIV в. със сигурност не подминава Добруджа, но досегашните изследвания много натрапчиво налагат впечатлението, че отделеното от Търновското царство неголямо княжество сякаш значително по-лесно понася несгодите, даже отбелязва и икономически ръст във времето непосредствено преди османското завладяване.

Всъщност своята самостоятелност Добруджа запазва още известно време. Като удж - специална погранична област в Османската империя, тя има известна самостоятелност първоначално, включително и след окончателното завладяване на областта при султан Мехмед I (1413-1421). Веднага след похода на великия везир Али паша през 1388 г. политическият център е изместен на изток от крайбрежието, като е върнато първенствуващото място на Силистра. Впрочем богатствата на областта предизвикват непрекъснати грабителски набези, за което е категоричен летописецът Мехмед Нешри. "Удж-беевете (от завладените вече български земи) често налитали над тези области (Добруджа) и били заситени на плячка." Изглежда, че почти до края на първата половина на ХV в. са най-тежките времена за българите в Добруджа, понеже и влашките войводи също предприемат непрекъснати грабежи в отговор на османските набези отвъд Дунав. "Ефлякоглу Дракула (войводата Дан II - 1422-1426 и 1427-1430) нахлул и разграбил Силистра" - продължава Нешри. Оредяващото българско население изтърпява даже едно татарско нашествие. След 1389 г. Актау бег се заселва в Добруджа, а неговите орди разграбват дори укрепен град като Варна през 1399 г.

Добруджа в края на ХIV и през ХV в. има стратегическо значение за Османската империя, която насочва експанзията си и на север, към Молдова и Северното Причерноморие, и зорко следи Влашкото княжество. Силистренският санджак обхваща и обширни земи извън Добруджа, за да може да бъде издържана необходимата значителна войска (над 30 000 към първата половина на 1444 г.).

Етническият състав на населението в днешна Североизточна България очевидно има най-голяма връзка именно в началото на ХV в. В резултат на мрачните събития от последната четвърт на ХIV в. и през целия ХV в. и славяноезичните, и тюркоезичните българи, които живеят в Добруджа до края на ХIV в., масово започват да я напускат. Така след Варненската битка (1444 г.) кръстоносците бягали, според един от тях - Андрей Палацио, като "през пустиня". Едва ли ще се намерят основания, които да опровергаят допълнителна масова изселническа кампания в посока на Влашко и Молдова и след 1444 г., граничните области на които били още от ХIV в. много слабо населени.

Нова вълна от 12 000 българи се устремява на север от Дунав през още следващата 1445 г., след появата на участниците в дунавската експедиция на бургундско-венецианската флота, начело с Валеран дьо Ваврен. Самият той ни осведомява, че българите "се сговориха и заявиха, че не желаят повече да понасят турското господство. Решиха и натовариха всичките си имущества, жени и деца...". Изправен пред значителна загуба на данъкоплатци, султан Мурад II организира потеря, която застига изселниците малко преди Русе. Колкото е вярно, че Мурад II не иска да загуби неколкохилядно платежоспособно население, толкова е вярно, че войводата Влад Дракул прави всичко необходимо, за да освободи обсадените българи, които заселва по левия дунавски бряг. В последвалите преговори влашкият владетел все пак трябвало да върне около 4000 българи, но и така броят на добруджанските българи-изселници във Влашко само през 1445 г. остава значителен.

В обезлюдените части на Добруджа е приложена същата мярка, с която избитото население на Цариград е възстановено поне като количество. И там Мехмед II наредил: "Изселете хора отвсякъде. Нека дойдат и да изпълнят Истанбул (Цариград)". Впрочем при тази заселническа кампания от 1453 г. "царицата на градовете" е заселена и от цели български села.

Изглежда, че Добруджа е една от най-гъсто населените български области през ХIV в., защото въпреки масовите изселвания областта си остава българска по своето население. Сведенията, които се съдържат в регистрите за събирания тук поголовен данък, са най-рано от 1489 г. и от 1490 г. С този данък се облага по-голямата част от християнското население в Османската империя. Именно тези сведения са много показателни. За съжаление са запазени частите от тези регистри, които се отнасят само за централната и за южната част на Силистренския санджак.

На север от Стара планина са описани вилаетите Силистра, Провадия, Варна, Мадара, Петрич, Шумен, Герлово и Анхиало, в които живеят 5563 пълни и 666 вдовишки домакинства. Както вече бе посочено, това е само част от християнското население, вероятно значително над половината в тези вилаети. През следващата 1490 г. настъпват само незначителни изменения - 5614 пълни и 623 вдовишки домакинства. Данните за административните единици в Средна и Северна Добруджа от това време не са достигнали до наши дни и могат само да се предполагат.

Значително по-пълни са данните от средата на ХVI в., когато мюсюлманското население е вече много по-многобройно, като относителният дял на християните намалява не само поради продължаващите, но вече не особено значителни изселвания. Важни данни съдържа данъчният регистър от 1569 г., който отбелязва недвусмислено голям брой на приемащото исляма население в Силистра и нейната близка околност. Този процес и тук, в Добруджа, има изключително отражение в днешната българска действителност, та си струва да бъде специално разгледан.



(следва)





---каре---



Извори



"Ферман до одринския бостанджи-башия... Преводачът на френското посолство (в Цариград) Христодули Баруджи изпратил своя човек Анастас в Московския вилает по търговия, който, след като купил самури и други скъпи кожи, се връщал в столицата ми. В една местност близо до селото Бейлий в каазата Русокастро (дн. в община Камено, Бургаска област) срещу тях излезли 6 души пеши разбойници. Станало сражение и споменатият Анастас бил убит... Взети били отбелязаните кюркове и всичко, което имало, било натоварено на 4 коня... Заповядва се да се заловят всички споменати разбойници . . ."

Първата десетдневка на мухарем 1145 г. (14-23 юли 1732 г.)

Териториален архив-Добрич, док. I, л. 5-б



"Ферман до кадията на Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Жителката на този град Айше Хатун отправила изложение до централната власт, че еничарите Узун дели Хасан, синът му Халил и Халилоглу Ахмед отвлекли в стаята си с нечисти цели сина й Али, "голобрад момък, доброволно записал се за боец". Понеже последният се съпротивлявал, те с няколко удара го убили. Тя се оплакала на валията, но когато дошъл негов пратеник да разследва случая и да накаже виновните, последните избягали и се укрили."

Първата десетдневка на реби юл-еввел 1145 г. (22-31 август 1732 г.)

ТА-Добрич, док. I, л. 8-б



"... до кадията на Хаджиоглу Пазарджик... Разбойниците Балиоглу Мехмед, Мааден баше, Пич Али баше, Калчо-кяфироглу Осман, Канбур Мехмедоглу Мустафа и Екшиоглу Мехмед, жители... на Хаджиоглу Пазарджик, отвлекли насилствено жената на Али, завели я в оборите на Омер бей в с. Хаджи Садък Чамурлий, гаврили се с нея, карали я да им танцува и пр. Изпраща се нарочен пълномощник да залови споменатите разбойници, за да бъдат наказани."

Подпис - Мехмед ага, каймакамин на Силистра

11 реби юл-еввел 1145 г. (2 септември 1732 г.)

ТА-Добрич, док. II, л. 9-а



"До кадията... Между селата Янъклар, Куруджа куюсу, Алъджа и Ай орман било убито едно лице без каквато и да е вина. Името му не се отбелязва. За издирването на убийците измежду жителите на споменатите села е назначен нарочен пратеник... убийците да бъдат издирени..."

Подпис - Мехмед ага, каймакамин на Силистра

21 джемази юл-еввел 1145 г. (10 ноември 1732 г.)

ТА-Добрич, док. I, л. 27-а
31
12079
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
18 Август 2010 20:38
Петрински - БРАВО!
Имам предвид това интервю:
Археологът Иван Петрински: Лъжа е, че са открити мощи на Свети Йоан Предтеча!
Там са ровили като пилци по метода "дупки и окопи".

Натиснете тук
18 Август 2010 22:28
То е от миналата седмица, ама не посмях да замърсявам високоинтелигентния форум с линкове към жълта преса.Петрински е невероятен пич.Аз .честно казано гледах на него като на сухар/малко де/
18 Август 2010 22:44
Meжду другото, днес имах шанса да си побъбря със студенти-стажанти, работещи на терен в момента.Останах с впечатлението, че редовите археолози са пичове, редовите археолози се подиграват на Божо, редовите археолози гледат на българския Индиана Джоунс като на чалга -явление.И това отношение не е породено от завист, а по-скоро от срам.То не че в другите гилдии няма лекета, де.А както знаем лекетата в БГ са гласовити и имат достъп до медии.
19 Август 2010 00:30
Петрински тоя път няма забележка по статията!
19 Август 2010 01:05
Знаех, че има тюркоезични цигани, познавам няколко лично, дори навремето имах интимна приятелка, представителка от този етнос(от с.Звъничево Пазарджишко, но бе изселена в гр.Бухово).От статията научих, че има и тюркоезични българи.Интересно, а има ли българоезични турци?
19 Август 2010 02:57
Според мене Добруджа се обезбългарява едва с руско-турските войни, но и веднага почва да се ребългаризира в оставащите по пътя за Бесарабия или с връщащите се от там. Но руско-турските войни от 1770-те до 1850-те години я и опустошават стопански.
19 Август 2010 06:49
Причината за турските успехи в Европа е чумата. Турците като цяло са азиатски племена, преминали по- рано през чумна епидемия и получили имунитет. Затова преминали триумфално през югоисточна Европа, която е била съсипана, деморализирана (считало се е че е божие наказание), пък и обезлюдена по това време от бубонната чума. Голяма част от оцелялото население пък побягнало в затънтени гори и планини, за да се спаси от епидемията.
19 Август 2010 07:42
Само да попитам, тва "политическият център е изместен на изток от крайбрежието" не означава ли, че са го преместиле у морето?
19 Август 2010 08:17
Според менЕ Добруджа...
В Манхатън си имат логопед от Банкя.
19 Август 2010 09:01
НИ МЪ ГЛЕДАЙ УМНО БЪЛГАРИНО,
ТИ СЛАВЯНОЕЗИЧНИК ЛИ СИ, ИЛИ ТЮРКОЕЗИЧНИК? А?


***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
19 Август 2010 09:22
В една местност близо до селото Бейлий в каазата Русокастро (дн. в община Камено, Бургаска област) срещу тях излезли 6 души пеши разбойници.

И сега е така по нашенско. Може да се отървеш като почерпиш каса бира у селския дискоклуб
19 Август 2010 10:01
Петрински - БРАВО!
Имам предвид това интервю:
Археологът Иван Петрински: Лъжа е, че са открити мощи на Свети Йоан Предтеча!
Там са ровили като пилци по метода "дупки и окопи".

От същото място:

При това имам съмнение във възможностите на Казимир Попконстантинов да го разчете палеографски, въпреки че е професор. Защото имаше случай с един Василий, който е изрисувал Боянската църква, това е голямо откритие на реставраторите на стенописите. Същият екип разчете погрешно Боянския поменик, който е съвсем лек за четене, като обърка редовете и ни съобщи несъществуващ човек, несъществуващо село край Сяр, при това с някакви измислени интерпретации.


Дали беше абсолютно същият екип. Всъщност епиграфското досие на Казимир ПопКонстантинов е безупречно, а знаниятаму по старобългарски и византийски гръцки далеч надминават тези на изказалия горното мнение. Но нерде Ямбол, нерде Казимир ПопКонстантинов.....

Редактирано от - бонго-бонго на 19/8/2010 г/ 10:03:11

19 Август 2010 10:19
Маузер, па си пропуснал сестрата на таргата бира - тавъта с кифтетата. Те на сички селски дискотеки си ходят заедно.
19 Август 2010 10:31
Маузер, па си пропуснал сестрата на таргата бира - тавъта с кифтетата. Те на сички селски дискотеки си ходят заедно.

Тавите с кифтетата у Стоун сити беше традиция след мачовете от В РФГ. И цела вечер поздрави от дискожокера за "наште лъ'ове от Стоун сити". Музикалното оформление "Камъните бият" (местношовинистична версия на "Камъните падат", изпълнява оркестър от касетофон, в съпровод на сводный ансамбл от стотина от местните ултраси с газени тенекета и два тъпана, мангал с акордеон и местния луд Стойчо с пищялка. Диригент - милиционера Зелен Колю с табелното оръжие. Еххх какви времена бяха.
19 Август 2010 10:35
Харни времена. Съдията утепан от бой, ама изпратен с ягне и десет буркана зимнина.
19 Август 2010 11:13
Едно време какви съдии имаше....
19 Август 2010 11:30
Маузер, да не си от Камено поле?
А статията днес е неочаквано добра.
Само едно не разбрах - каква й е идеята? Исторически разказ...като изваден от учебник. Нещо внушение, нещо анализ, нещо особено мнение?
Но като начало - бива.
-----------------------------
Блогът на Генек


19 Август 2010 11:55
Маузер, да не си от Камено поле?

Тцъ, родителите ми имат корен в гр. Камено (до Бургас). Като малък доста време прекарвах през ваканциите там.
19 Август 2010 12:00
Да приемем че гагаузите са тюркоезични българи, славяноезичните сигур сме другите, дето не говорим турски, а защо няма нищо за българоезичните македонци?
19 Август 2010 12:18
гагаузите са тюркоезични българи


доста трудно ще минат за българи - нито говорят български, нито наричат себе си с това име, нито се считат за адни и същи със "славяноезичните си съседи" - какво ги прави "българи" тогаз - това, че днес живеят в България?
19 Август 2010 13:49
какво ги прави "българи"....
Е па менистеро без портофел ги прави.
19 Август 2010 15:17
Хисториян,
...славяноезичните сигур сме другите, дето не говорим турски...


Нье, теа дето цитираме на "руски"!!!
19 Август 2010 15:23
Нещо не схващам Има ли някаква разлика между славяноезичник и славяноезични...

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
19 Август 2010 15:56
"тавъта с кифтета и тарга бира"....нещо общо с Русенските или Търновските села.
19 Август 2010 16:23
Още като видях началото на статията за "османско нашествие" ми стана ясно, че няма смисъл да чета надолу.
19 Август 2010 16:37
"тавъта с кифтета и тарга бира"....нещо общо с Русенските или Търновските села

Тънко наблюдение. У Стоун сити, Бургашко например се казва "таава кифтета" и "каса биря". "Тавъ кифтета" и "таргъ биръ" е по-характерно за Северна България. Например лафа "донес еднъ таргъ биръ" го чух за първи път като студент от един колега от Ловеч.
19 Август 2010 16:51
Бонго е прав за проф. Попконстантинов (жалко, че е замесен в тази Божова история), не не е запознат с гагаузкия въпрос.
19 Август 2010 16:55
Таргъ биръ е безсмислица, така се произнася навсякъде в неударена сричка. Тавъ, тавътъ е остатък от винителен падеж (старата голяма носовка) в мизийските говори.
19 Август 2010 18:06
Прави ми впечатление, че обсъждате Казимир Попконстантинов, та реших и аз да се включа. Изглежда никой от вас не го познава и не е наясно с тази личност. Невежи изказвания от него - колкото щеш.
19 Август 2010 19:00
Стара, стара ама у Дагето главата още си е глъвътъ
19 Август 2010 23:52
За разлика от някои многознайковци, бонго е запознат с османските преброявания от 19 век, където гагаузите винаги са посочвани отделно от българите, ако и да са били християни като тях. Това, че модерното образование им налива в главите, че са "туркоезични българи" е съвсем отделен въпрос.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД