Тревата там е зелена, а храстите подстригани. Паркингът - широк. Фитнесът е местната агора. Политиката обсъждат с мокри подмишници: неестетично, но сближаващо. Няма по-удачен дрескод в бизнеса от джапанки и хавлия за сауна. Думата ми е за затворените комплекси, които никнат покрай големите градове.

Неотдавна експремиерът Станишев ни информира за решението си да се засели в един от тях. Откритостта му буди уважение, но изборът му озадачава. Не оспорвам свободата да избереш своето жилище. Но се питам възможно ли е да доловиш брътвежа на угриженото гражданство, когато обитаваш резерват? Едва ли.

Уви, ръководството на номиналната левица, чийто лидер е Станишев, от десетилетия култивира философията на затворения комплекс.

Разбира се, патрицианското мислене е древно като света, а отграждането от плебса е елемент от сценографията на властта. Парадоксът е другаде: у нас философията на



затворения комплекс е рожба на левицата



Защото в годините на "народния цар" Борис III тя несъмнено е битувала в мислите, но по-дискретно в практиката. В живковистка България тя бе институционализирана във вид на правителствена болница, почивни комплекси на ЦК, запердени лимузини и манталитет а ла малък Тошко. В онези години "Биг Брадър" вече съществуваше, но не канеше гости, а се ширеше в собствените си покои, в които простолюдието нямаше право да надзърта.

Куриозното е, че дори демокрацията не успя да излекува левицата от философията на затворения комплекс и днес БСП, противно на всякаква логика, е единствената кастова партия в България. В кулоарите на властта се разминават Станишев-младши, Борис Велчев-младши, брат и сестра Бокови-младши. На пистата е вече Таков-младши. От година насам цяла PR агенция гради имиджа на Добрев-младши. На регионално ниво роднини си предават партийното лидерство. На събранията на БСП в подкрепа на нечия кандидатура често ще чуете аргумент от типа "той е от добро семейство". Доводът е достоен за викторианска раздумка при сгледа за съпруг, но ми се вижда странно лява партия да говори с езика на Джейн Остин.



Демокрацията предполага изборност



Тоест кастинг. Социалистите предлагат каста: синове и внуци на бивши величия в ескорт от конформисти. С годините способността на БСП да излъчва лидери закърня. В най-добрия случай тя издига домоуправител на затворения комплекс, който няма връзка с действителността и с тежненията на средния българин. Не говори езика му, не разбира вълненията му.

В демокрацията обаче плебсът, с извинение народът, е необходимо зло: той гласува. При среща с него пишман лидерите изпадат в конфуз. Като Масларова с обувките си в цвят шамоа в лепкавата кал на старозагорското циганско гето.

Въпросната философия поражда и оценъчна неадекватност. Закономерно е: райграсът в затворения комплекс е по-зелен от този на селския кър. Оттам и заблудите, под чийто знак социалистите подготвят конгреса си идния месец. Защото този път "домсъветът" се свиква, за да гласува като истини една серия от илюзии.

Заблуда първа: "успешното управление". На "Позитано" формулата се повтаря като на



сеанс по самовнушение



Репетират я хором всички вътрешни опоненти, защото дружно съзират в нея плацдарм за бъдещ изборен реванш. Цярът обаче не е в заклинанието, а в анализа. Кабинетът Станишев тук-там сполучи и в много се провали. Заклинанието е отказ от анализ.

Заблуда втора: "мобилизирахме левия вот". Става въпрос за скромните 748 000 гласа, които на "Позитано" патетично произнасят като "онези 750 000, които ни гласуваха доверие". Повечето пенсионери. Ще рече, че БСП възприема левицата като обединение на социално немощните. Автентичната левица е реформистка по призвание, нашата намахва на партия хоспис.

Заблуда трета: "Сергей е без алтернатива". Странно убеждение у 200-хилядна партия (поне на хартия). Изглежда в затворения комплекс са забравили, че алтернативата е инвестиция на воля и идеи от едного и на доверие от останалите. Партията е замряла в очакване да й посочат приемник от кастата. Тъй както го стори Първанов със Станишев през 2001 г. Президентът не е готов с прокуриста си. Добрев младши май ще се окаже инвестиция "на зелено". Руменовците са възрумени, чак червени. Пирински е от "комплекса", но кръвта, обноските и културата му синеят, до степен, че буди комплекси у самия Първанов. Горе в Бояна търсят, долу в страната чакат. И такаааааа, до края на светааааааааа...