:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Путин към ЕС: Ако искам, ще превзема Киев за две седмици
БНБ обяви, че е получила писмо и от Цветан Василев, но без конкретни финансови ангажименти и предложения
СТАТИСТИКИ
Общо 211,449,721
Активни 633
Страници 37
За един ден 235,726
ХОБИ

Бънджи скоковете - ексцентричност, но не и лудост

Любителите на атрактивните изпълнения ги приемат като начин за разтоварване и забавление. Сред тях са момчетата от БТР, Коцето-Калки, Катето Евро
Снимка: архив "Сега"
Трябва да си най-малкото луд, за да скочиш с ластик от 100-метров мост, смятат повечето хора, които никога не са опитвали бънджи скоковете. В никакъв случай не сме луди, може би само малко по-ексцентрични, контрират ги феновете на бънджито. За повечето любители на този тип екстремен спорт скоковете с бънджи са най-доброто средство за разтоварване и колкото и странно да звучи, са почти напълно безопасни. А удоволствието от скока не може да се сравни с нищо друго, категорични са феновете.

--- -------------

"Скачам с бънджи вече 7-8 години и въпреки това ме е страх преди всеки скок. Въпросът е да го преодолееш. В това е тръпката", обяснява Дойчин Боянов, зам.-председател на клуб "Адреналин", единственият в България, който организира бънджи скокове. Дойчин си е по принцип любител на силните усещания, в момента следва алпинизъм в НСА. При бънджито го завело чистото любопитство. През 1995 г. по телевизията показали скокове с бънджи като нещо суперексцентрично и куриозно, което породило интереса му. В деня, когато родителите му били приготвили официално изпращане на сина си в казармата, без даже да им каже, момчето решило да се пробва да скочи с бънджи. Случайно забелязана обява го завела на моста при Витиня - най-високата точка на Балканите, откъдето се правят бънджи скокове. Надвесил се над 120-метровата пропаст и изтръпнал. Но нямал време за губене. По онова време



полицията не разрешавала подобни прояви



на натоварената магистрала. Така Дойчин за секунди се прежалил и се бухнал в пропастта. Оттогава твърди, че е като вързан, откаже ли се за малко, бънджито започва да му липсва неудържимо. "Това е някакъв вид наркотик, пристрастяваш се към него", смята инструкторът. "Вълнението е невероятно. По време на самия скок е само удоволствие. Чувстваш се свободен и различен. След това пък усещаш страхотно разтоварване и лекота", споделя Дойчин.

На повечето хора им се струва, че бънджи скоковете са безразсъдна лудост, защото са много опасни. Това не е вярно, в сравнение с другите екстремни спортове бънджито съвсем не е опасно, контрира ги Дойчин. Всеки един от елементите за сигурност е подсигурен по няколко пъти. Самият ластик, който се поръчва специално, е с диаметър от около 10 см. Освен това е подсигурен със статична лента, която му позволява да се разтегне най-много 4 пъти. Дори по някаква фатална случайност ластикът да се скъса, лентата задържа човека. Краката на скачащия се връзват поотделно с т.нар. гети, а на пояса се поставя допълнителна осигуровка - алпийска седалка или сгруя. Трите елементи и всичките им подсигуровки трябва да се откачат, за да се случи някой инцидент, категоричен е Дойчин. Въпреки това в световната история имало и смъртни случаи. Те обаче се дължали на небрежност, недоглеждане и недобре свършена работа, а не на гаф в осигурителната система, допълва инструкторът.



В България сериозни инциденти не е имало.



Най-много човек да си ожули ръцете. Но и тези дребни наранявания ставали по вина на скачащия. "При първото връщане на ластика, което е и най-значително, в горната точка движението почти спира и човек има възможност да хване нещо. В този момент паниката кара скачащия да хване ластика. При следващото пропадане той му минава през ръцете и ги ожулва", обяснява Дойчин. Затова преди всеки скок екипът провежда кратък инструктаж как да реагира човекът, когато е във въздуха. Най-важно е скачащият да не хваща нищо с ръцете си, да държи в правилно положение тялото и да знае къде да закачи въжето, с което после ще го издърпаме, разяснява инструкторът.

Всеки може да скача, ако не му е скъпо. На Витиня цената е 80 лв. за скок, като за ученици, студенти и военни има отстъпка - по 60 лв. На моста при Клисура, където височината е 62 м, цената е 40 лв., а с намалението - 30 лв. На село Буново, където височината е само 30 м, обикновено се провеждат нощни скокове. Там цената е 30 лв., с отстъпката - 20 лв. Най-интересен е може би Аспаруховият мост край Варна, защото там е извършен и първият бънджи скок в България. Това станало точно преди 10 г. През 1992 г. председателят на клуба Росен Касабов бил първият смелчага, направил скок с бънджи. Височината на Аспаруховия мост е 52 м, а скачащият може да пипне водата в канала, дори да се потопи в нея, ако желае. Там бънджи скокът излиза и най-евтино - 25 лв.

Клубът организира бънджи скокове всяка събота и неделя на различни места в България. Сбирката е в 9 ч. сутринта пред Руски паметник. Желателно е да имате свой транспорт, защото няма организиран такъв. Преди това обаче желаещият да вкуси от екстремното удоволствие трябва да попълни специална декларация, че е здрав и че наясно с рисковете от екстремния спорт. В документите се попълват и килограмите на човека. Не е препоръчително от суета да скриете няколко килограмчета, защото според тежестта се избира и дебелината на ластика, както и елементите за сигурност. Въпреки това, дори да сте по-тежки, няма проблем да скочите - ластиците издържат над 100 кг.

Най-важното при този спорт е решителността. Често се случвало хора да идват просто от любопитство, да пробват. Психически обаче те не били готови за скока. Заставали на ръба на моста, екипирани и готови. Трябвало само да присвият леко колене и да скочат. И в този момент, изправени пред пропастта, в тях проговарял първичният страх и паниката започвала да ги разколебава.

Въпреки това единични са случаите на отказали се. А който веднъж го направи, със сигурност ще се върне, твърди Дойчин. "Човек трябва сам да вземе решението, без чуждо влияние. Тогава е най-ценно и си най-удоволетворен от това, което си направил", допълва младежът. Според него бънджи скоковете давали освен страхотно удоволствие и самочувствието, че си преодолял страха си.

Да скачат с бънджи искали най-различни хора. Някои идвали заради бас с приятели. Други домъквали цяла камара камери и фотоапарати, за да документират "подвига" си. Трети идвали за чистото удоволствие. Повечето обаче приемали бънджито като начин за разтоварване. Сред любителите на бънджито са и известни музиканти, като тийнейджърските идоли от групата БТР, Коцето-Калки и популярната актриса Екатерина Евро.

Смелчаците са предимно млади хора, студенти или бизнесмени. "Идват хора с натоварени професии, управители на фирми, които носят голяма отговорност, за да отхвърлят напрежението от изминалата седмица", разказва инструкторът. Те дори се сърдели, ако някоя седмица не се организират скокове. Твърдели, че не се чувстват пълноценни да се заемат отново с работа, ако през уикенда не "занулят" седмицата.

За бънджи скоковете няма никакви ограничения. Стига да не навреди по някакъв начин на здравето им, могат да скачат и беловласи пенсионери. В клуба имат рекордьор - мъж на 65 г., който често скачал от Аспаруховия мост. Веднъж пенсионер на 70 г. решил да бие рекорда му. Вече екипиран, дядото очаквал с нетърпение скока. Направил обаче грешката да вземе жена си на моста. Бабата така се притеснила, че дръпнала благоверния си и не му дала да скочи.

С бънджи могат да скачат и деца.



Най-малкият смелчага в клуба е на 8 г.



Инструкторите обаче държат родителите винаги да присъстват на скоковете на наследниците им. Проблемът при децата е, че са по-леки и затова скачат или с инструктор, или по две. "На децата им харесва страшно много, вземат го за игра", смята Дойчин.

Жените отстъпват по брой на мъжете, фенове на бънджито, затова пък са по-луди и не се замислят много-много, а без колебание скачат.

Екстремният момент е вълнението преди скока, психическото напрежение при взимане на решението, получава се едно невероятно разкъсване и напрежение. Надолу е само удоволствие, категоричен е Дойчин. "Това е чувство, напълно непознато в сравнение с всичко, което съм изпитвал досега", подкрепя го 17-годишният Антон Щерев, ученик в Класическата гимназия. Преди 2 години той решил да изпробва смелостта си и възприел скока като едно голямо предизвикателство. До последния момент не бил сигурен, че ще успее. Като погледнал надолу, Антон изпитал невероятен страх, какъвто не бил изпитвал досега. Взел решението мигновено, гледал изобщо да не мисли.

Оттогава скача всеки месец по веднъж, за разтоварване. За разлика от своите връстници Антон избягва компютърните игри, а предпочита да изпита всичко на живо. Родителите му страшно се притесняват, но не го спират. Знаят, че скоковете за Антон са повече от хоби - дават му опора и самочувствие.
4534