:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 207,785,818
Активни 1,233
Страници 30,867
За един ден 235,726
Кодекс на труда

При работа в събота и неделя поне 24 часа почивка

Достатъчно е да е работено и в двата дни, без значение по колко часа
Счетоводител съм в една администрация. В края на седмицата се наложи да бъдат правени спешни отчети и разчети по дейността й. Директорът разпореди да работим извънредно в събота до обед. След като работихме в събота, на две други колежки и на мен разпореди да дойдем и в неделя за два часа, за да изготвим официалните документи. Моля да ми отговорите: не следваше ли в следващата седмица да почиваме един ден? Струва ми се, че това е една от новите промени в КТ след последните му изменения.

Пита Е. Миланова от София



Действително с последните изменения на Кодекса на труда (КТ) в съответствие с европейските стандарти в регулацията на трудовите правоотношения в чл. 153 бе въведено едно ново право за работниците/служителите.

Според новата алинея 4 на чл. 153 КТ: "За положен извънреден труд в двата почивни дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малко от 24 часа."

С този нов текст се запълва една празнота в трудовото ни законодателство, която допускаше да се прави отстъпление от установеното в чл. 153 КТ относно седмичната почивка. При петдневна работна седмица тя трябва да е в размер на



2 последователни дни, от които единият е поначало в неделя,



т.е. не по-малко от 48 часа непрекъснато.

До приемането на новата алинея 4 в чл. 153 КТ законът даваше възможност в случаите на полагане на извънреден труд (чл. 143 и следващите КТ) да не се ползва седмична почивка (изцяло или отчасти). Без значение дали положеният извънреден труд е разрешен или не.

Според новата алинея, която е в сила от 1 август 2004 г., за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят вече има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната седмична почивка, чиято минимална продължителност е 24 часа.

Текстът поставя няколко въпроса:

1. Трябва ли да се работи в двата почивни дни при пълно работно време, т.е. при 8-часов работен ден, за да възникне правото на почивка през следващата седмица?

Отговорът е отрицателен.



Достатъчно е да е работено в двата дни



Без значение е дали е работен час, два или 8 часа.

2. Кой ден от следващата седмица ще бъде определен за почивен? Отговора на този въпрос, поне формално, дава чл. 15, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, според който: "В случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа."

В пряка връзка с този отговор е обаче един друг въпрос. Как следва да се реализира правото, в случай че в заповедта за полагане на извънреден труд не е посочен денят от следващата седмица? На този въпрос нито законът, нито наредбата дават отговор.

При такава хипотеза



би следвало работникът/служителят сам да определи деня на почивката



и да го съобщи на работодателя, след което да ползва правото, предоставено му от закона. По този начин е уредено ползването на отложен платен годишен отпуск при подобна хипотеза в чл. 176, ал. 3 КТ. За съжаление при разписването на наредбата тази хипотеза не е уредена. Очевидно е, че час по-скоро и тя следва да намери нормативна уредба, за да може уреденото в закона право да не зависи от добросъвестността на работодателя.

3. В чл. 153, ал. 4 КТ непрекъсната седмична почивка е уредена в размер - или по-точно нейната минимална продължителност е 24 часа. Следва въпросът: каква е максималната й продължителност и ако тя е например 48 часа (т.е. пълно компенсиране на 48-те часа непрекъсната седмична почивка), кой и при какви условия ще определи продължителността й? За съжаление и на този въпрос няма отговор в закона и наредбата. Очевидно е, че той също следва да намери верен и отговарящ на идеята за компенсиране на седмичната почивка отговор в наредбата за работното време, почивките и отпуските. В противен случай масовата практика по определяне продължителността на тази почивка ще е 24 часа. Ако предположим, че занапред в практиката това ще бъде така, то тогава защо законът допуска 24 часа да е минимален размер на тази почивка. Очевидно, че в него се съдържа идеята и за по-голяма продължителност на тази почивка, която да бъде в зависимост от това колко време е било работено в двата почивни дни. Ако е работено и в двата дни по 8 часа, то очевидно идеята на закона е почивката да се доближи до максималния размер на нормалната 48-часова седмична почивка.

Вероятно практиката ще повдигне и други въпроси, свързани с ползването на това право - като например следва ли и какво следва да се плаща на работника/служителя за времето на тази почивка. Колкото по-бързо се намерят верните отговори, толкова по-добре.
3298