|
| Класация на ВУЗ-овете по учебни направления |
Това са част от изводите, които могат да бъдат направени на базата на първата цялостна рейтингова система на професионалните направления, предлагани от българските университети. Системата бе изготвена по поръчка на просветното министерство от консорциум между "Отворено общество", МБМД и "Сирма груп" и предоставя огромно количество данни по 51 индикатора за 52 професионални направления. Безпрецедентно е ползването на информация от НОИ за осигурителния доход и реализацията на всички студенти, завършили през последните 3 години.
Системата не класира университети, а дава подреждане по професионални направления. Така един университет може да е номер 1 в една наука и последен - в друга.
С 21 първи места от предлагани общо 25 професионални направления Софийският университет е безспорният първи сред така наречените пълни университети. СУ отстъпва на най-добрия частен университет - Американския, в направление "Икономика", където е втори. Икономическите университети се включват в класацията от третото място нататък.
Характерни за Американския университет в България са добрите нива на заплащане, реализацията по специалността, ниската безработица. АУБ се нарежда на второ място в общата класация след СУ по професионалните направления "Администрация и управление", "Информатика и комуникационни науки", "Обществени комуникации" и "Политически науки", но води по критерий реализация. В направление "Администрация и управление" например средният осигурителен доход на завършилите през последните 3 години АУБ е 1817 лв. срещу 1459 лв. за СУ. По специалността си работят 55% от завършилите частния вуз срещу 24% за СУ.
От рейтингите ясно се виждат и последиците от решенията на отделни университети да се разрастват в области, които не са типични за тях, както и предимствата да се работи целенасочено за развитието на дадени програми. Така например УНСС е най-добрият икономически университет, но по всички направления, предлагани в него, е на второ или трето място. В едно от тях - "Обществени комуникации и информационни науки", обаче отива на 5-а от общо 11 позиции. Частният Нов български университет, който се представя сравнително добре по голяма част от направленията, е успял да измести Музикалната академия, макар и с пренебрежимата разлика от 1 точка, в направлението "Музикално и танцово изкуство". В тази категория НБУ, който разработи амбициозни майсторски класове, има чувствително по-добри резултати по индикатор стажове на студентите, привлечени пари за наука, участие в международни проекти. Най-добрият технически вуз у нас - Техническият университет-София, в нетипичното за него направление "Администрация и управление" е 6-и, което е добро представяне за тази масово предлагана специалност.
В някои наукоемки направления пък разликата между първо и второ място е огромна. Така например във физическите науки разликата между 1-во и 2-ро място е 22 точки (при 100 възможни). Сходна е и картината в химическите науки.
Финансирането ще бъде обвързано с рейтингите
Всеки кандидат-студент може да направи собствена класация
Амбицията на държавата е да обвърже рейтинговата система с финансирането на университетите. Приоритетно ще бъдат увеличени средствата на добрите училища, обяви вчера просветният министър Сергей Игнатов. Според него и финансовия министър Симеон Дянков това може да стане още от средата на следващата година.
Според авторите на системата обаче обвързването й с финансирането на този етап е немислимо. В рейтинга са отчетени много индикатори, включително и субективни, извличани в рамките на представителни анкети, и директното му обвързване с финансирането ще е грешка, считат експертите. Възможно е обаче отделни индикатори да бъдат обвързани с отделни пера на финансиране.
Независимо от политическите решения за използване на системата тя предлага безпрецедентни възможности за информиран избор на кандидат-студентите (на адрес rsvu.mon.bg). За пръв път се предоставят толкова обемни данни за състоянието на висшето образование в България. "Това не е рейтинг, а система. Тя класира професионалните направления, а не университетите", изтъкват авторите на проекта. Сравнението между разнотипни университети е безсмислено и най-полезно за младежите е да се ориентират конкретно в избраното от тях професионално направление. Съставянето на обща картина за един университет обаче не е невъзможно - отделните класации по направления показват в каква част от предлаганите специалности университетът е много добър и къде отстъпва.
Уникална в изготвената платформа е възможността на потребителя сам да зададе конкретни индикатори и тежестта, която те да оказват в класацията. Така например вместо да ползва стандартната класация по 51 индикатора, той може да зададе само един или два, които го интересуват в най-голяма степен, и да получи индивидуално класиране.
Системата осигурява огромна по обем информация за конкретното професионално направление и университетите, които го предлагат. Така даден университет може да е първи в рамките на комплексната оценка, но да се справя зле по индикаторите, свързани с учебния процес, или да има сравнително лош резултат при реализацията на кадрите. Потребителят има възможност да провери всеки един от тези индикатори, а наличната информация дава възможност за огромен брой анализи, изтъкват от екипа.
Тази система ще направи възможен информирания избор на студентите и очакваме от тук да повиши конкурентоспособността между висшите училища. Изборът на студентите е ключов от финансова гледна точка за университета, обясниха от екипа. Системата ще е предизвикателство и пред университетите на вътрешно ниво, защото ще покаже кои от предлаганите професионални направления се справят добре и кои не.
ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Встрани от възможностите за класиране порталът предлага и изключително детайлна информация за всеки университет. В меню "Висши училища" за всяко висше училище може да се получи информация за година на създаване, дадена акредитация, списък с всички предлагани специалности, както и общи данни за броя на преподавателите на трудов договор, книгите в библиотеката, учебна площ, процент на студентите, получаващи стипендии и др.
Според авторите на системата обаче обвързването й с финансирането на този етап е немислимо. В рейтинга са отчетени много индикатори, включително и субективни, извличани в рамките на представителни анкети, и директното му обвързване с финансирането ще е грешка, считат експертите. Възможно е обаче отделни индикатори да бъдат обвързани с отделни пера на финансиране.
Независимо от политическите решения за използване на системата тя предлага безпрецедентни възможности за информиран избор на кандидат-студентите (на адрес rsvu.mon.bg). За пръв път се предоставят толкова обемни данни за състоянието на висшето образование в България. "Това не е рейтинг, а система. Тя класира професионалните направления, а не университетите", изтъкват авторите на проекта. Сравнението между разнотипни университети е безсмислено и най-полезно за младежите е да се ориентират конкретно в избраното от тях професионално направление. Съставянето на обща картина за един университет обаче не е невъзможно - отделните класации по направления показват в каква част от предлаганите специалности университетът е много добър и къде отстъпва.
Уникална в изготвената платформа е възможността на потребителя сам да зададе конкретни индикатори и тежестта, която те да оказват в класацията. Така например вместо да ползва стандартната класация по 51 индикатора, той може да зададе само един или два, които го интересуват в най-голяма степен, и да получи индивидуално класиране.
Системата осигурява огромна по обем информация за конкретното професионално направление и университетите, които го предлагат. Така даден университет може да е първи в рамките на комплексната оценка, но да се справя зле по индикаторите, свързани с учебния процес, или да има сравнително лош резултат при реализацията на кадрите. Потребителят има възможност да провери всеки един от тези индикатори, а наличната информация дава възможност за огромен брой анализи, изтъкват от екипа.
Тази система ще направи възможен информирания избор на студентите и очакваме от тук да повиши конкурентоспособността между висшите училища. Изборът на студентите е ключов от финансова гледна точка за университета, обясниха от екипа. Системата ще е предизвикателство и пред университетите на вътрешно ниво, защото ще покаже кои от предлаганите професионални направления се справят добре и кои не.
ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Встрани от възможностите за класиране порталът предлага и изключително детайлна информация за всеки университет. В меню "Висши училища" за всяко висше училище може да се получи информация за година на създаване, дадена акредитация, списък с всички предлагани специалности, както и общи данни за броя на преподавателите на трудов договор, книгите в библиотеката, учебна площ, процент на студентите, получаващи стипендии и др.
Средният доход на висшистите надхвърля 1000 лв.
Малка част от тях обаче работят по специалността си
Въпреки съществуващите диспропорции на образователния пазар университетите у нас не бълват безработни и ниско платени кадри. Безработицата сред висшистите, завършили в последните 3 години, е 3.3% - близо три пъти под средната за страната, а средният осигурителен доход на завършилите е 1033 лв. при средна работна заплата 606 лв. Получаваното възнаграждение дори надхвърля очакванията на завършилите за стартова заплата. Това показват осреднените резултати за реализацията на хората с висше образование, представени в рамките на новата рейтингова система на висшите училища.
Най-висока е безработицата при висшистите, завършили направлението "Религия и теология" - 7%, а най-ниска в медицината - между 0 и 0.58%.
Данните за средния осигурителен доход пък опровергават подозрението за трудната реализация на кадрите с висше образование, изтъкват експертите. Според представително проучване на МБМД средните очаквания за стартова заплата на завършилите през последните 3 години са били на ниво 714 лв. - чувствително по-ниско от получените впоследствие средни доходи. Дори в направления като изкуството, където се предполага реализацията да е проблемна, полученият среден доход е с около 100-200 лв. над средния за страната.
С най-високи доходи са възпитаниците на направления енергетика, машинно и общо инженерство, биотехнологии, политически науки, информатика и компютърни науки. В средата на доходната скала (около 1000 лв.) са медицината, фармацията, туризмът. На дъното са избралите да учат науки за земята, физически науки, социални дейности, философия. Въпреки високите средни доходи не всеки университет дава добри шансове за реализация. Разликите са толкова големи, че не могат да бъдат обяснени само с различното качество на обучението, а с проблеми в цялата система, както и в направения от студентите избор, изтъкват от екипа.
Добрите резултати са помрачени от друг статистически показател - само при 18% от завършилите висше образование има съответствие между професионалното направление, в което са следвали, и дейността, която упражняват. Най-голямо е съответствието в медицината - над 80%, най-малко - под 10%, в области като науки за земята, материали и материалознание, изобразително изкуство, химични технологии и др. Тези разминавания могат да се обяснят с желанието на младите хора да получат по-високи доходи през по-високия образователен статус независимо от областта на квалификацията. Големите диспропорции говорят и че конкретната квалификация не фигурира отчетливо като критерий за наемане на работа.
ДИСПРОПОРЦИЯ
Данните потвърждават съществуването на "мегаспециалности", които обучават огромна част от висшистите у нас. В българските университети съществуват общо 52 професионални направления, а само 6 от тях - "Икономика", "Администрация и управление","Право", "Комуникационна и компютърна техника", "Педагогика", "Туризъм", обучават над половината студенти - 50.6%.
Най-висока е безработицата при висшистите, завършили направлението "Религия и теология" - 7%, а най-ниска в медицината - между 0 и 0.58%.
Данните за средния осигурителен доход пък опровергават подозрението за трудната реализация на кадрите с висше образование, изтъкват експертите. Според представително проучване на МБМД средните очаквания за стартова заплата на завършилите през последните 3 години са били на ниво 714 лв. - чувствително по-ниско от получените впоследствие средни доходи. Дори в направления като изкуството, където се предполага реализацията да е проблемна, полученият среден доход е с около 100-200 лв. над средния за страната.
С най-високи доходи са възпитаниците на направления енергетика, машинно и общо инженерство, биотехнологии, политически науки, информатика и компютърни науки. В средата на доходната скала (около 1000 лв.) са медицината, фармацията, туризмът. На дъното са избралите да учат науки за земята, физически науки, социални дейности, философия. Въпреки високите средни доходи не всеки университет дава добри шансове за реализация. Разликите са толкова големи, че не могат да бъдат обяснени само с различното качество на обучението, а с проблеми в цялата система, както и в направения от студентите избор, изтъкват от екипа.
Добрите резултати са помрачени от друг статистически показател - само при 18% от завършилите висше образование има съответствие между професионалното направление, в което са следвали, и дейността, която упражняват. Най-голямо е съответствието в медицината - над 80%, най-малко - под 10%, в области като науки за земята, материали и материалознание, изобразително изкуство, химични технологии и др. Тези разминавания могат да се обяснят с желанието на младите хора да получат по-високи доходи през по-високия образователен статус независимо от областта на квалификацията. Големите диспропорции говорят и че конкретната квалификация не фигурира отчетливо като критерий за наемане на работа.
ДИСПРОПОРЦИЯ
Данните потвърждават съществуването на "мегаспециалности", които обучават огромна част от висшистите у нас. В българските университети съществуват общо 52 професионални направления, а само 6 от тях - "Икономика", "Администрация и управление","Право", "Комуникационна и компютърна техника", "Педагогика", "Туризъм", обучават над половината студенти - 50.6%.
МЕТОДОЛОГИЯ
В класацията се отчитат 51 индикатора, разпределени в 6 тематични групи - индикатори за учебния процес (20% тежест), за осигуряване на учебния процес (10%), за научноизследователската дейност (20%), за социално-битовите условия (5%), за реализацията (30%), за престиж (15%). Показателите допълнително са разделени на две групи - обективни, получавани през официални източници, и субективни - на база проведените представителни анкетни проучвания. В комплексната оценка обективните тежат с 69%, а субективните - с 31%. Субективните отговори са резултат от поредица представителни проучвания - сред 3010 работодатели, сред 3010 завършили през последните 3 години, сред 3023 преподаватели, сред 7414 магистри, 13 072 бакалаври, 2414 пълнолетни граждани за установяване на общественото мнение.
|
| Класация на специалностите в Софийския университет |
Колко вярно!
И дано вечните форумни мрънкала спрат поне за малко да мрънкят, че завършващите университети не можели да си намерят работа и получавали по 300-400лв.!
