:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Съгласни ли сте парите за втора пенсия да могат да се пренасочват към НОИ?
Да
Не
Не мога да преценя
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 221,647,459
Активни 486
Страници 14,591
За един ден 235,726

Бенвенуто Челини - праобраз на модерния човек

Видя най-сетне бял свят автобиографията му - в превод на Светозар Златаров
Специално нещо като "Моят живот" на Бенвенуто Челини не излиза на български всеки месец (изд. "Кибеа"). Оскар Уайлд го препоръчва в списъка си със задължителни заглавия - до 8 други автори. Стендал преписвал епизоди и детайли от Бенвенуто в "Пармският манастир", Александър Дюма - в "Граф Монте Кристо", че и Ървинг Стоун - в "Страдание и възторг".

Челини (1500-1571) подхванал ръкописа 58-годишен. По онова време хартията поевтиняла рязко и се отприщил писателският нагон. Автобиографията видяла бял свят едва 150 години по-късно и тръгнала из Европа. Гьоте я превел на немски, Берлиоз съчинил по нея операта "Бенвенуто Челини". Самият автор е скулптор и златар, виден представител на маниеризма.

Популяризирането на автобиографията предизвикало търсене на изобразителното творчество на Челини. В нея той подробно е описал работата си върху поръчки на папи, крале, херцози, което помага след векове да се идентифицират изящните му творби. Иначе книгата е безценно свидетелство от първа ръка за толкова любопитното европейско време, в което - най-малкото - се сродяват френският двор и Медичите. А Бенвенуто бил на върха на светските събития.

Той бил конфликтен и неспокоен човек, не се е задържал на едно място. Извършил поне 3 убийства, подминати снизходително от правосъдието, за разлика от другите му прегрешения. Влизал от затвор в затвор, плащал тлъсти глоби за побой, похотливост, содомия, незаконно съжителство... Оставил поне 5 деца - от свои моделки и слугини. И всичко това - между сделките и скандалите с владетелите от епохата и всичките нейни велики творци. Единствено с Микеланджело бил в поносими отношения. "Все едно дали ни е приятно да чуем това или не, в този образ живее съвсем ясният праобраз на модерния човек", отбелязва Буркхарт.

Леко декоративно и минимално засукано тече словото му в превода на Светозар Златаров: "Аз наистина бях болен, но мисля, че бях прихванал болестта от онази хубава слугиня, която държах по времето, когато ме ограбиха". Синът на Асен Златаров не доживя излизането на книгата.
1771